Tweet
) Също така знам, че, ако Владо-verter, беше с нас, фотоотразяването щеше да е коренно различно, а не да има предимно джипки. Но да карам по ред.По решение на Семейния съвет (с председател жена ми), на почивните дни, между Празника на труда и Герговден, им се падна честта да бъдат измързелувани на Бepkoвица. Бях разбрал, че ще има протест в Петроханския проход и за това тръгнахме с джипа, че да пресечем Стара планина и, покрай х. Ком, да пристигнем. Последната информация беше, че протестът ще е без блокиране на движението, но... ние пак през Ком. В крайна сметка, нито успяхме през Ком, заради една една огромна преспа, нито ни се размина чакането да отпушат движението протестиращите. Но темата не е за това. Тайничко се надявах се надявах Белослатинската група да организира разходка през Форума и аз да отскоча до там или Жоро Танев да се обади, че е в района, но не би. Тъкмо си мислех, че ще се разхождам сам и... предложението дойде от колегата hil. "Какво ще кажеш....." ... "Съгласен!" Или иначе казано: Едва ме нави! Денят е 4.05.2013- Страстната събота. Времето беше много приятно, без да е силно слънце, което пък не позволи добри снимки, дори и в частта, когато не валеше. Уговорката беше за 9:00, но от мерак, се видяхме по-рано на ОМВ, за гориво и кафе. Участниците:
Моята Гега...
... и красивият подготвен Дефендър на Иван:
Докато отивахме към началната точка, карахме зад тоя багер, та подвиквах на Иван по станцията да му вземе телефона, че... знае ли се..
Иван, разбира се, го познаваше багериста, както и повечето, ако не всички, хора от града и не само, както и много случки и истории от региона, които аз не знаех и които направиха разходката мното приятна и интересна за мен.
Започнахме изкачване от историческия хълм Калето, на който има археологически разходки и останки от древно крепостно съоръжение, в посока вр. Ком, но през Здравченица и Сребърна. Това е, все едно си застанал на градския център, север ти е 12 часа и хълма Калето, а ние тръгваме обратно на часовниковата стрелка. Не след дълго достигнахе и до първото (от общо 10-ина, вероятно) панорама:
Поглед към Фунията:
В по-ниската част се движехме между дърветата. Много свежо и приятно. Всичко е зелено, освен цъфналият глог и шипковите храсти:
Не бързахме, но и нямаше какво да ни забави. Набирахме височина, въпреки че спирахме често. Спирахме на места, които имат страхотна гледка или има около тях някаква история, свързана с града или с хората. Иван беше неизчерпаем. Следващото спиране беше на изоставената кариера, която е донесла марката Беpkoвски мрамор, а построения завод работи и в момента, но не с добита тук суровина.
Нямат насищане очите за тия гледки. Иван поглежда и на високо, където ,всъщност, отиваме...
Ей там, където е снегът:
И в по-близък план:
Тръгваме...
... и се движим цели... два завоя. Гледка от другата страна на планината. Към яз. Огоста (времето не ми позволи добра снимка...)
...вр. Миджур...
... и с. Черешовица:
Най-западната част на Стара планина:
