В книгата си De Natura Animalium, Клаудиус АЕлианус (170 - 230 година) наричан АЕлиан споменава мухарски риболов на пъстърва за пръв път. Той обяснява, че метода се практикувал на река с име Астраеус в Македония, която е римска провинция по това време. Единствената следа къде се намира реката е „между Бероеа и Тесалоника”. През последните няколко десетилетия е имало много опити да се открие коя днешна река е наричал АЕлиан Астраеус. Никъде няма ясно описание коя точно е реката. Това е опит да се събере публикуваната информация и да се хвърли повече светлина върху местонахождението на реката.

Името Астраеус в гръцката митология.

Реката Астраеус може би взела името си от Гръцката митология. Един от кандидатите е митичният бог Астраеус, син на цар Хипотес. Другото му име е Аеолус, а неговата жена е Еос. Богиня на зората. Те са родители на звездите и ветровете. Нотус южния вятър, Бореас северния вятър, Еурас източния вятър и Зефир или Зефирус западния вятър.

По вероятно обяснение дава Хамонд, който пише, че името Астраеус е дошло от името на нимфата Астраеа пазителка на реките изворите, на които започват от варовикови карстови формации. Тя е от рода Наяди нимфи обитаващи течащи води. Астраеа е дъщеря на Зеус и Темис. Тя е като своята майка богиня на справедливостта и е избрана за бавачка не лейди Берое защитничка на Бероеа. Този мит отпада, защото АЕлиан описва реката кат място извън Бероеа.

Теории за местонахождението на Астраеус.

Има няколко теории за днешното местонахождение на Астраеус, преди да започнем е нужно да споменем, че има две области в древна Македония наричани Астраеа и градът на Астраеум (възможно е да има две различни области с едно и също име). Възможно е да приемем, че тази област е някъде в Пеония близо до днешния град Струмица в бившата Югославска Република Македония. От тази информация можем да направим заключение, че реката Струмица (Струма) която тече през местността е Астраеус. Но по времето на АЕлиан тя е имала друго име, била е позната като Понтус (по карта от 1894) по тази причина почти е сигурно че това не е Астраеус.

Друга теория дадена накратко от Жарден. Той идентифицира Бероеа като Стара Загора, която в днешни дни е в Република България, и обяснява, че Астраеус е възможно да е река в Родопите. Възможно е източниците на Жарден да са „Атлас на Римската империя” от Корнел и Матюс и „Енциклопедия Британика” където Стара Загора е град наричан в древността Бероеа. Има и другото място в историческата карта наричано Бероеа което е част от България но то е много далече от Стара Загора и двете местности са много далече от Тесалоника (Стара Загора е на повече от 300км). Градът Бероеа на Жарден е факт в древна Тракия, по скоро Македонско селище което през римско време става Аугуста Траяна и по късно Иренополис през Византийско. Няма доказателства в тази област да е имало река с име Астраеус. Невероятно е и АЕлиан да локализира реката с имената на две местности намиращи се на няколко стотин километра едно от друго. Теорията на Жарден не звучи много правдоподобно въпреки, че в Родопите има много реки в които има пъстърва.

Интересно е да се спомене, че според атласа на Корнел и Матюс и „Енциклопедия Британика” има четвърто място претендиращо за името Бероеа, това е грдът Алепо (Халиб) в Сирия. Но той е на 1350 километра от Тесалоника и не е за вярване АЕлиан да е имал него в предвид.

Друга теория е написана от Хамонд, голям авторитет по история на древна Македония и може би първия който свързва имената на реките с Гръцката митология. Той мисли че реката Астраеус спомената от АЕлиан е река позната днес като Арапица която е част от регионалния канал вливащ се в Халиакмон (Алиакмон). Неговите предпоставки са, че тази река се намира в местността между Бореа и Тесалоника и има популация от пъстърва, и извира от варовиковите склонове на планината Бермиум (Вермион). Хамонд изразява мнение, че хълмовете на планината Бермиум на юг и на север навярно са се казвали Астраеа. Той обяснява, че това е било много преди да се спомене Астраеа в Пеония, неговата концепция е че името е било взето от македонците и е било преведено като място в тяхната родина. Тази теория е била изследвана от Воляк.

В неговото кратко но много изчерпателно обяснение Хамонд отхвърля двете по ранни теории, който идентифицират Астраеус като Аксиос и Алиакмон. Двете реки в местността са дискутирани от АЕлиан, но Аксиос е голяма река и е имала същото име в древността. Освен това Аксиос между Бероеа и Тесалоника не е била пъстървов поток по римско време макар че се простира на 200 километра в местността и много от нейните притоци държат пъстърва. Алиакмон от друга страна е прекрасна пъстървова река и не може да бъде отхвърлена с лека ръка. Тя тече южно от Бероеа и не може да се каже че е точно между Бероеа и Тесалоника. Ние вярваме че теорията на Хамонд е правилна и не третираме Аксиос и Алиакамон като потенциални кандидати за Астраеус.

В друга теория Конрад Вос Барк и Фредерик Бюлер твърдят, че Астраеус в днешни времена е реката Котичас (Котича) която е малък приток на регионалния канал минаваща южно от Едесайос и Арапица. Но Воляк обаче смята че Котичас е много малкка река за да има такова голямо значение, но се съгласява че това е река близо до Бероеа (малък поток минаващ директно през града) която се изтича в Алиакмон по времето на АЕлиан.

В крайна сметка тези теории подсказват че може би Астраеус в днешни дни е част от Могленитас – регионалната канална система. В днешно време е много трудно да се определи точно коя река е била Астраеус , но ми харесва мисълта че реката позната от АЕлиан като Астраеус е част от регионалния канал или се влива в него.