Първият източник за мухарски риболов е история за природата на АЕлиан написана някъде около 200 година. АЕлиан е роден през 170та година в Праенесте (днес Палестрина) който се намира на 35 километра източно от Рим. Бил е ученик на Паусаниас от Касареа (гръцки пътешественик и географ) който му преподава неговата риторика, като добър ученик АЕлиан изучава перфектно старогръцки. В по късен период изучава история под патронажа на Джулия Домна, движейки се в нейното обкръжение получава възможност да разговаря с Гален (гръцки физик) и Опиан (гръцки поет).

АЕлиан не е бил пътешественик, прекарал е по голяма част от живота си в Рим, което му дава достъп до библиотеката. Тoй никога не е напускал Италия, никога не се е качвал на кораб и не е знаел нищо за моретата. Това не е лесно да се повярва като четеш неговия труд. Познанията му за Гърция са извлечени от много автори, но като основен източник е разпознат Пампилус от Александрия, но е използвал и много други автори като Демокритус, Херодотус, Плутарч и Аристофанес.

В 17 ти том в Природата на Животните АЕлиан съчетава лични наблюдения с факти, легенди и хрумвания написани от по ранни автори, например като "когато човек е жаден трябва да изпие чаша бира". В неговата книга липса всякаква структура, има и чести грешки много от които АЕлиан е можел да отстрани с много малко усилие. Книгата е само за забавление както казва автора, нямало е причина да не може в един момент да дискутира слонове, а в следващия дракони. Ние може само да се радваме от този факт, защото в неговото безумно препускане през цялата природа АЕлиан е написал безсмъртните слова:

„Бях изумен от Македонския начин на риболов: Между Бороеа и Тесалоника тече река наричана Астраеус и в нея има риба с петниста кожа как се е наричала е по добре да питате Македонците. Тази риба се храни с мухи специфични за държавата, които кръжат над реката. Те не са като мухите, които можеш да срещнеш навсякъде. На пръв поглед не прилича нито на оса нито на мушичка или пчела, но притежава от всички по нещо. По форма прилича на домашна муха по размер на мушичка имитира цветовете на осата и бръмчи като пчела. Местните я наричат Хипоурос.
Тези мухи търсят своята храна над реката, но не могат да избягат от погледите на рибите плуващи под тях. Когато рибите видят муха на повърхността те изплуват много тихо, за да не изплашат своята плячка. Изплуват като сянка отварят внимателно уста и улавят мухата, както вълка открадва овцата от стадото и орела гъската от фермата, след това рибата се спуска пак под ромолящата вода.
Рибарите знаели това, но не можели да използват мухите за стръв, защото като ги докоснат те губели реалните си цветове и форма на крилата и ставали лоша храна за рибите. По тази причина те нищо не можели да направят с тях и ги мразели заради техните характеристики. Но рибарите искали да примамят рибата и измислили най добрия начин за риболова и. Навили червена (пурпурно червена) прежда около куката и фиксирали две черни перца в началото на куката. Техните въдици били 6 фута (1,82) дълги също толкова дълга била и риболовната линия. Те пускали примамката пред рибите, които привлечени от цвета и формата я атакували виждайки я като приятна хапка. Както и да е те отваряли уста и се закачали на куката.”

Този абзац е взет от Радклив „риболв в стари времена” Мъри (1921) и е отпечатан наново. Радклив ни казва че е направил превода от Ламбърд Риболовна литература в Англия”(1882). Преди това абзаца е отпечатан на латински в Геснер история за животните(1558г.) там той е стоял непрочетен повече от 3 века докато не е преоткрит от Оливър през 1834 година.