Ето тук може да споделим откъс или цитат от книга, който ни е харесал.
Аз започвам с една от любимите си книги "Малкият принц".
Като повечето деца започнах да я чета някъде във втори или трети клас.
Нищо не разбрах, а знаех, че е "сложна" книжка и се опитвах да вникна в нея...
Но стигнах до третата страница и я захвърлих... Осем години по-късно се разтърсих за книжката, помня синята корица и малко момченце отпред. Е, не я намерих, но "да живее интернета" Прочетох, разбрах и ми хареса много. Пък и нали е за цвете...как иначе
....
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
....
Обява
Свий
Няма добавени обяви.
Любими цитати от любими книги:)
Свий
X
Свий
Активност за темата
Свий
В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.
Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.
Момчил Николов "Горният етаж"
Чудомир
— О, да, има и други — отвърна старецът. — Съществуват четири основни начина, по които ние изразяваме обичта си и които, приложени към нас, ни карат да се чувстваме обичани. Съществуват и комбинации между четирите, както и междинни случаи, предполагам, но в общи линии начините са си четири.
— Добре — насърчих го аз, — вече научих два: изразяване на обич чрез думи и чрез дела. Кои са другите два начина?
— Третият начин — започна Джоунс — е изразяването на обич чрез физически контакт. Типът на този контакт варира силно — от просто потупване по гърба до сериозната дълбочина на сексуалната връзка. Бързо погалване по гърба, разрошване на косата, прегръдка или целувка — всичко това са обичайните „думи" при това „произношение". Хората, които изразяват обичта си чрез физически контакт, се чувстват обичани само ако обич към тях бъде засвидетелствана по същия начин. Понякога дори това е единственият начин да се почувстват обичани.
— Такива хора могат да показват обичта си само по този начин, така ли? — попитах.
— Точно така — отвърна той. — Тук не може да става дума за правилно или неправилно. Това просто е единственият начин за изразяване на обич, който те разбират. Спокойно можеш да гледаш на такива хора като на котки.
— Моля? — попитах учудено аз.
— Котките са същества на физическия контакт — отвърна Джоунс, като сам се усмихна широко като Чешърския котарак от приказката за Алиса. — Знаеш ги какви са... Не е нужно дори да ги храниш. Ако една котка е гладна, тя сама ще си намери плячка. Котките не обръщат никакво внимание на думите — няма смисъл да ги викаш или мамиш. Те така или иначе няма да се приближат, ако не искат. Котките искат да бъдат галени. Само така се чувстват обичани. А виждал ли си как самите котки изразяват обичта си? Търкат муцунките или гърбовете си в теб. Така котката казва: Пипни ме. Някои хора постъпват точно по същия начин.
— Колко си прав! — възкликнах аз. — Забележително. А кой е четвъртият начин?
— Четвъртият начин е изразяване на обич чрез време, отделено специално за прекарване с любимия човек — обясни Джоунс. — За хората, които изразяват обичта си по този начин, няма никакво значение дали ги докосваш, дали правиш нещо за тях или дали им повтаряш непрекъснато, че ги обичаш. Единственото, което им въздейства, е това да видят и усетят, че ти си отделил специално време, което да прекараш пълноценно с тях. Ти не си от този тип хора, Анди — каза Джоунс през смях. — Да те питам обаче нещо. Чувал ли си съпругата си да казва неща от рода на: „Иска ми се да прекарваме повече време заедно" или „Теб все те няма"?
Кимнах колебливо, защото започнах да усещам накъде ме води Джоунс, и отвърнах:
— Всъщност да, тя често казва такива неща. А пък аз работя вкъщи, така че постоянно се питам: Какво искаш да кажеш с това „ теб все те няма " или „ искам да прекарваме повече време заедно "? Божичко! Че аз по цял ден съм си у дома!
— Да, у дома си по цял ден — потвърди Джоунс, — но не си с нея! Съпругата ти изразява обичта си по четвъртия начин. Тя копнее да прекарва повече време само с теб. Това за нея е начинът да ти покаже обичта си. За да бъде съпругата ти щастлива и да се чувства сигурна в обичта ти, ти трябва да се научиш да говориш с нейното „произношение". Това означава да осигуриш специални периоди от време всеки ден, по време на които вниманието ти да е съсредоточено изцяло върху съпругата ти. Това време ще е посветено на нея — ти трябва да изслушваш подробностите от ежедневието й, мечтите и тревогите й.
— Чувствам се малко странно, никога не съм бил наясно с това — признах си аз.
— Няма причина да се чувстваш по никакъв специален начин — махна с ръка Джоунс. — Как би могъл да си наясно? Всички израстваме с мисълта, че останалите хора са точно като нас. А това не е вярно. Но сега, когато вече все пак си наясно...
— Да, сега вече съм наясно и ще направя нещо по въпроса.
После замълчах, помислих и попитах:
— Джоунс, след като сравняваш хората, които изразяват и приемат обич чрез физически контакт, с котките... — усмихнах се наивно аз, — то хората, които искат да им отделяш определено време, приличат ли също на някое животно?
Старецът наведе глава:
— Да, синко, приличат. Винаги съм свързвал хората, които изразяват и приемат обич само под формата на специално отделено за другия време, с канарчетата. Канарчето казва: Просто постой с мен! То никога не забелязва кой точно го храни или му сипва вода, не се интересува от думите, които му се говорят, и със сигурност не желае да бъде докосвано. Канарчето е най-щастливо, когато някой стои при него и слуша песента му. Ако едно канарче бъде пренебрегнато, то ще умре. Не от липса на храна, а от липса на обич и внимание.
— А аз от кой тип съм, Джоунс? — попитах, като се взирах в очите на стареца.
— Ти, приятелю — с усмивка отговори Джоунс, — си кученце. Сигурен съм, че се чувстваш обичан, когато чуваш думи на одобрение и обич.
— Абсолютно си прав! — засмях се аз. — Но защо пък да съм кученце?
— Ами помисли — отвърна той. — Кажи на едно кученце колко е сладко и прекрасно и ще видиш, че то не просто маха с опашка от радост, то маха с цялото си телце. А кой е най-ефективният начин да дресираш кученце? Ами като го хвалиш! Като казваш: „Добро момче!", „Добро куче!". Но запомни: за човек, който се чувства обичан само когато чува думи на обич, няма нищо по-страшно от това да слуша думи на неодобрение, произнесени с гневен тон. В такива случаи кученцата се свиват, сякаш някой ги напада. Така постъпват и хората, за които говорим.
— Добре, дотук имаме котки, канарчета и кученца... — преброих на пръсти аз. — А кое е животното, което се интересува от делата? На кое животно приличат хората от типа на Ян?
— Ами — каза Джоунс — Ян и хората като нея аз наричам златни рибки.
Засмях се високо.
— Сигурен съм, че Ян няма много да се зарадва да чуе това!
— Аз пък съм сигурен, че ти ще й го кажеш при първа възможност! — стрелна ме Джоунс и ми намигна в отговор.
— Джоунс — отвърнах през смях. — Не само на нея. Ще го разкажа на всички.
Той сви рамене:
— Е, в крайна сметка какво пък, може би не е зле повече хора да знаят тия неща. Това знание може да бъде от полза не само на женени двойки. Когато се научиш да разпознаваш различните „произношения" на обичта, ще ти стане много по-лесно да общуваш с децата си, с приятелите, дори с колегите. Да, без значение от възрастта или типа връзка, която имаш с даден човек, трябва да помниш, че всеки — всеки жив човек — изразява обичта си по конкретен начин. Как мислиш, ако можехме да разбираме тези начини по-добре, светът нямаше ли да бъде едно по-щастливо място?
Замислих се за миг, а после се сетих.
— Джоунс, защо Ян да прилича точно на златна рибка?
— Една златна рибка се чувства обичана само ако за нея се правят разни неща. Не можеш да докоснеш рибката. Можеш да й говориш, но аз лично не съм сигурен дали рибките изобщо чуват, така че със сигурност не се нуждаят от одобрението ти. Що се отнася до отделено време, те въобще не се интересуват от присъствието ти! Златната рибка иска просто да я храниш и да почистваш аквариума. А, и да оправяш водораслите и разните му други неща във водата.
Избухнах в смях:
— Е, Джоунс, добре го каза!
— Ами — скромно отвърна старецът, — това са само някои наблюдения, които съм правил през годините. Просто една нова гледна точка към начина, по който се отнасяме с околните. — Той се изправи, протегна се и отбеляза: — Стана късно. Сигурен съм, че трябва да се прибираш у дома и да прекараш известно време с прекрасната си съпруга.
Аз също се изправих, готов да си тръгна, но изведнъж
се почувствах неловко. Хрумна ми колко много всъщност дължах на този възрастен мъж — човек, за когото не знаех буквално нищо. Но въпреки това толкова го обичах. Чувствах също, че и той ме обича...
Проницателят - Анди Андрюс