Tweet
Събота, 21 август 2010. Ставане рано, кафе, и на път. До ферибота в Оряхово (33км) стигнах преди изгрев, само че тук ударих първата греда - докато плащах, го видях да заминава за Бекет. Стана време за снимки.
След малко повече от два часа чакане, вече бях на румънска земя. Плана за деня беше Бекет-Слатина-Питещи-Куртеа де Агреш-Язовир Видрару-Сибиу (369 км).
Бекет - Слатина беше по разни третокласни пътища с не особено добър асфалт и много села, така че скоростта не беше висока.
Слатина-Питещи вече е друга бира. Дълги прави с леко изкачване, разделени с кратки спускания с по няколко завоя. И нито една неравност, с изключение на изкуствените преди завоите. Незнам дали някога в България ще направят толкова хубав път.
В Питещи вече започнах да се оглеждам за газостанции, понеже с една бутилка изкарвам около 230-240км. Всичките които видях бяха от другата страна на пътя (четирилентов булевард). С все по-голямо учудване подминах Питещи и стигнах до Куртеа де Агреш, а в бутилката все още имаше газ.
След като зредих в Куртеа де Агреш започна изкачването към Видрару. Завои, неравности, колона. Напук на цялата колона спрях за да снимам това:
По моста се минава за подножието на стената (който е гледал филма на Top Gear ще се сети - там, където спаха в колите), но за съжаление има бариера. Искаше ми се да отида.
Скоро се качих и до стената на язовира. Искаше ми се да поснимам малко и там, но беше някаква лудница. Всяко възможно местенце за спиране беше заето я от някоя Дачия, я от пълнолетен Форд или Опел. И много народ. На мачовете от българското първенство ходят по-малко хора. Прдължих нагоре, и колоната като че ли се разреди. До един водопад намерих къде да спра и извадих фотоапарата.
Точно до водопада имаше нещо като параклис - дървена конструкция с няколко икони, а в една изрязана тенекия от сирене имаше запалени свещи.
Продължих нагоре и в крайна сметка излязох над нивото на гората. Време е за снимки. Тук обаче се натъкнах на друг проблем - накъдето и да погледна, има какво да се снима.
Ето с това се придвижвах:
Последва преминаването през тунела. Бил най-дългия в Румъния. Вярно, 35 минути го минавах. А е дълъг цели 884 метра.
От северната страна обаче се разкрива ето такава гледка:
Човек остава с впечатлението че пътя е проектиран от Херман Тилке
Още снимки:
Ето как спирах за да снимам без да преча на движението:
Сега е време да се обоснова защо кръстих темата така.
Трансфагарасан е наистина красиво място, но е пренаселено. Докато се качвах и слизах почти непрекъснато бях в колона. А горе имаше хиляди хора. Прекалено е пренаселено за моя вкус.
Следва продължение - малко снимки от стария град в Сибиу, и след това алтернативата на Транфагарасан - Трансалпина.
***
Част 2. Сибиу
Бързо намерих хотела, въпреки ГПС-а. Опитваше се да ме вкара в еднопосочната улица от грешната страна. Настаних се, минах набързо през банята и се заоглеждах за бира. На рецепцията ми предложиха някаква местна румънска бира и да я пия в градината. Съглсих се. А там ме посрещна едно зайче с табелка "Welcome"
До него пък на една пейка седяха два влюбени жабока.
Воъбще много интересна градинка, имаше само един недостатък - тревата не беше косена скоро.
Изпих си биричката и се отправих в търсене на местните забележителности без водач. Скоро намерих "Големия площад"
Площад, като площад. Има си фонтани.
Зад него пък намерих "Малкия площад"
Този нямаше фонтани, но за сметка на това имаше няколко заведения, където се сервира бира. Някак успях да устоя на изкушението и продължих разходката. Трябваше да намеря и "Моста на лъжците", ето го и него:
След това вече се предадох и седнах в кафе "Айнщайн", където изконсумирах няколко бири и порция спагети. На съседната маса наблюдавах една тинейджърка да пие бира със сламка. За съжаление не ми разреши да я снимам. После се прибрах в хотела и си легнах преди още да се е стъмнило като хората. Бях станал рано а и на следващия ден ме чакаше ранно ставане.
За Сибиу толкова, утре Трансалпина.
***
И така - Част 3 - Трансалпина.
Doug, don't know if you will read this, but thank you for telling me about this pass.
Неделя, 22.08.2010. Пак ставане рано, кафе и на път. Предстояха ми около 400км до Козлодуй. Първите 50-60 бяха сравнително скучни - от Сибиу до Себеш по Е68. След Себеш плавно навлязох в планината. Нов асфалт, прекрасни завои, красиви гледки.
Постепенно се изкачвам, и стигам до някакъв язовир. Абсолотно спокойствие.
Някак неусетно подминах 1500 метра надморска височина. Появиха се първите неасфалтирани участъци.
http://www.youtube.com/watch?v=-AoQCgRH7J0
Където имаше асфалт беше чисто нов.
http://www.youtube.com/watch?v=4g9Fqr-6KO8
Последва кратко спускане по неасфалтиран участък, след което излязох на едно къстовище. Табелки си имаше, само дето номерата на пътищата не ми говореха нищо -аз търсех DN67c, а според табелите излизах на DN7a. GPS-a спокойно си ми казваше да завия надясно. Реших че прохода е свършил и ми предстои спускане към цивилизацията. Завих и последва реплика "След 1.4 километра завийте наляво по DN67c". Пак завих и след няколко километра започна истинското изкачване - за 8-9 километра от 1300 до 2000 метра. Отново се редуваха асфалтирани и неасфалтирани участъци. Гледките бяха страхотни.
При едно от спиранията за снимки до мен спряха двама поляци на мотори. Нямаха много багаж.
Още красоти.
Реших да снимам и джипа.
Времето беше с мен - в небето имаше достатъчно облаци, за да не е скучно небето по снимките, но като цяло си беше слънчево и "топло" - цели 12 градуса.
Натам отивам, а асфалта свършва.
Оттам идвам. Сивата точка малко след обратния завой е Тойота 80-ка.
На отсрещния баир видях една баничарка и някаква лека кола.
На превала. 2100 метра надморска височина. Предстоеше ми кратко спускане и пак изкачване.
Долу в "ниското". Височина - само 1900метра.
Към следващия връх се задаваха обалци. Натам водеше пътя.
Най-високата точка. Плътно обгърнат от облаците.
Следваше спускане с почти нулева видимост, докато не слязох под облаците. Страшничко си беше.
Ето оттам идвах.
