Tweet
Първо - в средата на април, времето ни спира да отидем до скалните манастири покрай Суха река /около Балик и нагоре към Краново и др./ . Затова един ден избираме близка дестинация – с. Неново. Информация съм почерпнал от блога на уважаемия Евгени Йончев. И освен това района ми е познат , макар и повърхностно – най-голямата вкаменена отливка от черноморска /или от сарматското море хехе.../ мида, съм отрил покрай село Равна.
Един дъждовен ден отидохме в района просто. Целта беше боаза на Неново, но тръгнато отдоле-нагоре, от към ж.п. линията та към селото. Оставих колата на паркинга до развалините на средновековния манастир "Света Богородица", чийто посетител е бил Умберто Еко през 80-те. Сега всичко е руини и буренаци и остатъците от защитната винкелова конструкция с навес се намират да кажа нелесно в тръните за което жалко...
Цитат:
Каменна библиотека от Х ВЕК
Умберто Еко - професор в Болонския университет
Изпитвам любопитство към вашите древни букви. Поразен съм от графическото съвършенство на глаголицата. Нейната символика - триъгълник, кръг, кръст - е твърде интересна. Това не може да бъде случайно.
Моя стара любов е заниманието ми със средновековния "Физиолог". Това е истински бестселър за онези времена, който тогава сигурно всички са чели. Представлява своеобразна енциклопедия на животните, разглеждани като религиозни и морални символи. Особено са ценни онези животни, които вече са изчезнали от земите ни. Например лъвът, подгонен от ловци, заличава дирите си с опашка. Не е ли това символът на Христос, който изкупува нашите човешки грехове?...
"Физиолог"-ът е един образ на света. За да разберем този отминал свят, следва да разгадаем този образ, който е по-съществен от конкретните знания по физиология.
Източник:
http://www.euro2001.net/issues/2_2002/2br18.html
Първо се предвижваме по един черен път пеша. В далечината се вижда Трона на Тангра, или както там му викат, до платата покрай Венчан.
После коларския път кривва нагоре към Неново през Боаза. Средата на април е, наскоро е превалявало и много приятно се върви.
/опитвах да намеря снимки от предишно ходене до останките от манастира...обаче не успях/
Като минаваме покрай тоя хм...монолит
се сещам че"пролет настана плъзнаха хормони
той джапанки нахлузи и колежките подгони..."
Всичко се събужда един вид, дори...
Икаме да се разходим нагоре по Неновския боаз, да видим едно водопадче и да се върнеме при тея дупки приличащи на килии от скален манастир /и били според едни мои източници/.
Нагоре срещу течението на рекичка ... приток на река Провадийска преди е кипял живот /кривваме за малко от пътя към Неново/.Имало е воденици и тепавици. Дядо Х воденица и дядо У тепавица и още сигурно други фортификации на селската промишленост.
Осатътъци от тях и досега се крият в храсталаците.
В Боаза пак...
Тази гъба на руски се казва "сморчок" май, на българси не знам, върти ми се в главата нещо като "овча муцуна" без да съм сигурен.
След около половин час достигаме водопадчето Совите. Няколко снимки. Ирена надзърта зад капките и ...вътре , казва – мокро, кално и има едно умряло птиче...
Не стигаме до Неново, ами обръщаме назад и надолу за да се изкачим до дупките които са над входа на Боаза. Някъде изчетох , че представлявали монашески килии / или СА представлявали/ от средновековието. Доле намираме удобна пътечкат и се закатерваме. Тя става все по стръмна и накрая се усещам че пълзя охкайки по един сипей. В един момент тъкмо съм се закрепил на три опорни точки и се опитвам да се „почеша с прашен крак зад ухото” - телефона ми звънва.
Уууу - вооот буадь.... прости ма Господи - си викам наум.
...и с триста зора го извличам от едно джобе. Следва кратък диалог с приятел и продължаваме... нагоре сипея преминава в люлякови нощи хахаха... джунгли... бе, накрая имам люлякови цветчета под фонтанелата дори и въпреки, че храстите дърпат и хапят отвсякъде, е много красиво.
Заигравките на водата са се отпечатали.
До дупките стигаме и аз установявам, че не може да се ползват за килии сега. Ерозията може би си е казала думата. Надписи – йок, и в тоя пясъчник ми е чудно как могат да бъдат открити.
В едната дупка на пода има схема на Лабиринта на Минотавъра обаче:shocked:
Интересни остатъци от обитателите на Сарматското море / или както там им казват/
запазили се в пясъчника.
Обикаляме първо отдолу, после през самите килии после се качваме горе на венеца и тук за пръв път стряскам някакъв хищник, хвърковат, с бая размах и такова нещо не се снима а и не успявам да заредя, но гледката е впечатляваща... Изхврърчава в небесата като гигански пъдпъдъкь, буквално, малко пред мене, почти из под краката ми. Не бърза, по скоро набира височина и ме гледа недоволно отгоре.
Слизаме от югозападната страна на скалите после.
Тук и минавало куче или от рода...
Там дупките-килии са по-обемни. Следи от човешко пребиваване пак не намираме, нито от скорошно, нито от отдавнашно. Сигурно не гледаме където трябва.
Вътре. Стената на една от тези дупки.
Вече сме пак долу из нивите...
Надолу е по-лесно щото е надолу после, а имаме и опция да заобиколим особено трънливите участъци. След час сме при колата и отпътуваме към Суворово.
Следва.