Tweet
Ние отидохме на 29 април 2012, когато в 10 ч. сутринта силно мотивирани (все още само аз знам къде отиваме) се натоварваме Георги, Георги и Мария (т.е. Goshko-loshko, Gnick и моя милост) във Витарата на Goshko-loshko. Вярвам, че в сформирането на тази наша задруга пръст има Провидението. Пътищата ни на хора, движени от една и съща сила, са като криви в пространството, които през времето ту са се приближавали, ту са се раздалечавали, пресичали са се по отделно, докато един ден преди три години не се пресякоха на едно и също място.
На въпросът накъде караме победоносно обявявам с. Камено поле, като си мисля, че само аз знам къде е и за какво става дума. Да, ама не. Goshko-loshko много сръчно ми подрязва крилцата (за тези, които го познават следващата реплика не може да бъде изненада) „А, Камено поле ли? Знам го, щях да си купувам къща там”…. Уфффф…
Уж тръгнахме по магистралата, но се отказахме от нея, я да караме по този третокласен път, после по следващия такъв, малко черно и пътуването започна да се проточва… Обедното настроение ни сварва в района на гр. Роман и докато се оглеждаме къде да спретнем обяд на открито се сещам, че наблизо е Долнобешовския манастир. Бях преди години там, споменът ми е добър, намираме пътя към запустялата света обител и след има няма 20 мин. всеки се занимава по интереси - Goshko-loshko приготвя обяд
аз снимам църквата
Жоро дава указания.
От тук вече Камено поле е много близо. Само 10 км. Напълно отговаря на името си. Изкачваме се върху плато, където има камъни и пак камъни.
През селото минава река Ръчене, която образува малък, но много живописен каньон. Сега няма време, но някой ден ще се върна и ще го извървя целия.
Добрите климатични условия са причината праисторическия човек да се засели в района на Камено поле още в най-далечни времена. Първите останки от човешки обиталища се намират върху терасите и скалните навеси в поречието на р.Ръчене - -главно кремъчни ядра, микролитни брадви, резци, еденични и двойни стъргалки, остриета с различна форма и профили. В района на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха, халколитно селище в м. Голям Целгов, тракийски селища и могили и т.н. Отново в Wikipedia има обширна статия за праисторическото минало на селото.
Тук е и Пустата църква, за която се говори, че е построена от Иван Асен II. Друго май никой нищо не може да каже със сигурност; освен че е в лошо състояние, руши се и е разорана от иманяри. Правим кръгче през селото. Goshko-loshko ни показва къщата, която е щял да купува. Хубава къща. Местен човек ни упътва как да открием църквата. Първо спираме на ей тази могила.
Тук за пръв път се сблъскахме с иманярската напаст в района. На могилата Държавата е поставила плоча :”Тракийска надгробна могила. Паметник на културата. Охранява се от държавата” , а зад нея братята иманяри са изкопали дупка, достойна за 2-етажна къща. Такива дупки има навсякъде.
Намирам си каменно оръдие на труда, по скоро на войната – само една дръжка му трябва да се монтира и става да пробие нечий череп. Жоро припознава в него кучешки зъб.
От тук църквата е много близо. Заставаме пред нея и получавам голямата похвала от Goshko-loshko : „Браво! Страхотна е! Уцели на старина! Толкова много пъти съм минавал от тук и да не знам за това място”
От вътре е с полу цилиндричен свод, разкопана в търсене на „прокълнатото злато”, както се говори в легендите, с дупки в стената.
Дълго разглеждахме, снимахме, разходихме се до каньона, направихме неуспешен опит да локализираме калето, което би трябвало да е наблизо, натоварих Витарата с камънак за алпинеум…
Слънцето преваля. Настава онова време на деня, когато е топло и може би малко тъжно. Не съм готова да си тръгвам от тук, иска ми се да седна на оградата на Пустата църква и просто да си поседя, но уви Георги и Георги нямат време за лиготии и ме подкарват да тръгваме. За бонус минаваме и през Долна Кремена. И там имат много стара църква. Била е красива, но за съжаление е пострадала непоправимо от иманяри. Грозна работа.
Пием по една лимонена бира в Мездра и тръгваме към София. Говорим си за пътувания, за житейски истини. По едно време Goshko-loshko приема някаква сентенция много лично, припалва, започва да говори високо и назидателно… уморен е… познавам го. Време е да изключа звука. Забождам слушалките на плеъра в ушите, лягам на задната седалка и продължавам диалога наум …