Още в тинеджърските си години, прочетох за някаква Нике от Самотраки, видях я и на снимка. Разбрах, че е една от най-известните, но и тя, макар и без глава, подобно на сакатата си дружка Венера, не е у дома си, а в Лувъра. Мой приятел, капитан, ми разказа наскоро, колко силно е въздействието и, когато я видиш "на живо". Имал е чувството, че дрехата и наистина се ветрее, а не е имало никакъв полъх в просторния коридор на Лувъра.
Изпитвал съм това!
Преди години, в Петербург, дълго стоях пред "Дамата с хермелина", на Леонардо и се чудех какво ме смущава... Някаква екскурзоводка, вероятно е забелязала, че стоя дълго и глупаво пред картината, приближила се е тихо зад мен, без да я усетя и ми пошепна в ухото: "Спроси ео и ана ответит!" (извинявам се за неправилно изписаната реплика). В този момент осъзнах какво ме смущава - козината на хермелина стои неестествено статично, не потрепва...

Днес Тя изглежда така:



След малко тръгвам към родното и място.


***


Това кратко пътешествие бе реализирано в малко по-различен формат. Всъщност подобен формат, с мотоциклети и джипки, с някои от вас, обмисляхме отдавна, но в действителност се получи още по-интересно. Тръгнахме, една "пистарка", един чопър, едно тежко ендуро и един джип...

Една атрактивна карта на острова, показваща, според автора и, най-забележителните места:



В по-голямата си част, островът е обиколен от крайбрежен път - мечтата на мотоцклетиста!



Докато карахме по този път, все се сещах за този култов виц, разказан от Яро.



Мога да ви покажа десетки снимки на живописни деренца край пътя...



Но не мога да опиша постоянно променящи се, смесени миризми на билки и цветя...



Не мога да опиша песента на птичките и цикадите...



Не мога да ви предам и усещането за невероятния хлад под вековните дървета...



Така изглежда днес "столицата", на Самотраки, родно място на Николинка, както си я кръстихме по нашенски...



Етажирани скромни къщички, строени без никакво градско планиране, с невероятно стръмни, тесни улички...



... с пристроени фурни...



Срещнаме и странни пътни знаци:





Плувахме в бистрите егейски води...



Някой се изживяваха и като папараци...



По-късно ще разкажа за древните строежи по острова...



... за това, как като материал са ползвани още по-древни...



Ще ви покажа и частица от водопадите...



Сега ще оставя колегите, с които осъществихме това приказно пътешествие, да се представят и разкажат впечатленията си.