Tweet
Македония трябваше да бъде през юни, но ако си спомняте, през май се разбута обстановката край границата с Албания (мисля, че в Тетово беше) и решихме да обиколим по турското черноморско крайбрежие до Синоп, за което беше и предния пътепис.
Лесбос беше планиран за края на юли и точно тогава не се знаеше дали Гърция ще остане в ЕС, дали ще им отпуснат транша и т.н. Притесняваше ме единствено факта, че при такава неясна ситуация гърците често прибягват до стачки а не ми се оставаше на „stand by” на остров докато тръгнат фериботите. Затова отново се наложи алтернативно решение. Този път се спрях на Черна Гора.
За тази дестинация има писано много, но никога маршрутите не съвпадат изцяло, а и при пътуване един вижда едно, друг друго, затова реших, че още един пътепис за Черна Гора няма да е излишен. Пък и много от снимките ще бъдат от видеорегистратора, т.е. ще се видят не само посетените обекти, а и обстановката, която е край пътищата до тях.
Всъщност за да не се минава през несигурното Косово и още по-несигурната Албания с деца на борда, пътуването в немалка степен обхваща и западната част на Сърбия, където също не бяхме ходили.
Ден първи : преход до Върнячка баня.
Пътуването от Бургас до Калотина и после до Ниш го прескачам и мнавам направо към отклонението от магистралата в западна посока към Крушевац с крайна цел Върнячка Баня. Ето маршрута
При Алексинац слязохме от магистралата и след няколко км се насочихме на запад.
Веднага следваше и първия от двата обекта, предвидени за посещение този ден - манастира Свети Роман.
Манастир Свети Роман е разположен на десния бряг на Южна Морава. Той е един от най-старите в Сърбия, създаден в края на 9 век. Носи името на Роман Синаите - чудотворец и лечител, който е бил монах тук и чиито мощи се съхраняват в манастира.
Много удобен за посещение - отбивката от пътя е няколкостотин метра, а пред портата има достатъчно голям паркинг.
За да не попадам в излишни пререкания смених късите панталони с дълги. Посетители почти нямаше. Пред входа се виждаше група от няколко момичета, които чакаха отвън. Температурата беше повече от 30 градуса и те явно бяха дошли пеш и нямаше как да се преоблекат, а манастира не беше изявено туристически и не предлагаха обичайните шалчета и хасени поли с ластик.
Дворът беше малък и тесен, но много чист и подреден.
Ето я и църквата, която си личеше, че е стара, а вътре много напомняше на църквата в Преображенския манастир. До църквата се вижда и кулата с камбаните.
В двора имаше няколко каручки украсени с цветя. Интересно хрумване.
Не се бавихме много и продължихме по пътя си. Малко след излизане на главния път минахме над река Южна Морава.
Не след дълго стихнахме до отбивката за втория планиран за днес манастир - Покров на Пресвета Богородица. Пътят към него беше малко по-дълъг (2.5 км), по-тесен и минаваше главно през царевични полета.
След малко излязохме на паркинга пред манастира.
Манастир Покров на Пресвета Богородица е издигнат е в края на 10 век на мястото, където Божията майка се явила на 13-годишно момиче, дошло за вода от извора и благословила водата от този извор. Първоначално построили параклис, през 1937 г. храм, а през 1960 г. става манастир. Сегашната красива църква е строена от 1977 г. с прекъсвания поради соц времената. В момента манастира е действащ, женски.
Тук вече имаше „служебно облекло” за жените, а аз си бях останал с дългите панталони въпреки констатацията, че навън бе 33 градуса. Може би по тази причина и тук посетителите бяха едва десетина. За мен лично колкото по-малко навалица, толкова по-добре.
Дворът на този манастир беше доста по-голям. Църквата отвън наистина беше красива, но вътре с нищо не правеше впечатление. Няма как и да бъде другояче когато липсва историята (строена е преди едва 38 години...)
Слязохме и до аязмото за да си вземем светена вода и толкова.
На мен определено първия манастир ми хареса повече, но и двата си струваха отделеното време.
Обратно през царевицата и пак на главния път. След по-малко от километър трябваше да завием надясно към Крушевац. Уви, натъкнахме се на следното
Недалеч от конусите имаше полицейска кола, която пазеше някой да не мине между тях. Продължихме направо, но без изгледи за успех. Тук е мястото да вмъкна, че GPS картите със Сърбия (имам три : SCG, Adria и CNE) са с доста пропуски в сравнение с аналогични карти да речем на България, Турция или Гърция. Трябваше да намерим машрут към Крушевац по второстепенни пътища, което и за трите карти се оказа непосилно. Поради липса и на табели се наложи да спираме и питаме, та падна доста голямо мотане, което ни забави поне час. Затова пък поразгледахме по-селската част от този район на Сърбия.
В крайна сметка успяхме да се доберем до Крушевац, макар и не от изток, а от юг.
60-хилядния Крушевац е център на голяма община на Поморавието. През 14 век е бил столица на владенията на княз Лазар. През османското робство населението на града е било изцяло българско. Сърбите го населват от 1833 г.
Няколко кадъра от преминаването през Крушевац. На втория се вижда паметника на Косовските герои, издигнат в чест на битката при Косово поле през 1389 г. между сърбите и отоманската империя.
Отново сме на главния път. Не се виждаше, но пътя се движи успоредно на река Западна Морава, която се намираше съвсем наблизо от дясната ни страна. Оставаше малко до мястото на първата нощувка - Върнячка баня. Пътят в този учасък беше прав и с безупречна настилка
Видяхме нещо, което на нашите главни пътища трудно може да се види, да не говорим за турските или гръцките - ЖП прелез с бариера.
Достигнахме до голямо кръгово кръстовище, което означаваше, че почти бяхме пристигнали.
Върнячка баня е един от най-посещаваните балнеологични курорти в Сърбия. Населението му е близо 10 хил. жители. Климатът е умереноконтинентален с мека и снежна зима и хладно лято със свежи утрини и лек ветрец от планината. В града има 7 минерални извора, чиито лечебни свойства са били известни още на римляните.
Влизаме в градчето
Бързо стигаме до най-приятната му част - парка с минералните извори.
Хотелът беше нещо като пансион и адреса бе сбъркан, та се наложи доста да изчакаме докато дойдат да ни заведат там. После се оказа, че сме били на 100 м от мястото. Малко неугледна обстановка, но поне колата щеше да е на закътано.
Пригодена стара къща с няколко стаи и малко дворче. Далече от лукса, но за кратко става. Пък и ние не сме от много придирчивите.
Оказа се, че точно на днешния ден в градчето има някакъв голям празник така, че навалицата бе невероятна. Разходихме се в парка за да го разгледаме. Ако не беше толкова претъпкан може да се каже, че е много приятен. Искахме да видим прочутия им „Врaбац” Гочко - символ на градчето, но в навалицата не можахме да го намерим.
Толкова за първия ден. 670 км бяха зад гърба ни а и успяхме да видим нещо.