Седи бай Мехмед на Босфора и се опитва да си го вкара отзад. Минал султана, учудил се и го питал:
- Що тъй ве Мехмед?
- Ами гледам, че на който съм го турил - все човек е станал, а аз все беден. Ей на - твойте везири всичките съм ги онождал и все богаташи станаха.
Разлютил се султана, събрал везирите и почнал да им вика:
- Как не ви е срам? Да оставите човека беден и гладен. От утре всеки да му прати по една каруца злато!
На другия ден бай Мехмед гледа прииждащите каруци със злато и втрещен си мисли "Бах маа му?!? А само си го допрях...."
- Що тъй ве Мехмед?
- Ами гледам, че на който съм го турил - все човек е станал, а аз все беден. Ей на - твойте везири всичките съм ги онождал и все богаташи станаха.
Разлютил се султана, събрал везирите и почнал да им вика:
- Как не ви е срам? Да оставите човека беден и гладен. От утре всеки да му прати по една каруца злато!
На другия ден бай Мехмед гледа прииждащите каруци със злато и втрещен си мисли "Бах маа му?!? А само си го допрях...."
Коментар