Какво да направим за бъдещето на децата?

[Веско]

Тази тема е продължение оттук

Мисля, че може да съберем идеи и изготвим стратегия за действие, така, че да дадем нови възможности на децата, след като напуснат домовете. Ще се радвам, ако повече хора се включат!

Има програми, фондове и начини, които са недостъпни за обикновеното дете, но ние, събрани заедно, може да преборим "системата".

Ето накратко за какво става въпрос:

Ясно е, че искаме да помогнем на тези деца. Колкото ни са силите - на няколко да помогнем, други хора ще помогнат на другите....

Сега с помощи може да подпомогнем живота, образованието и осигурим малко добри емоции на дечицата, посещавайки ги. В момента това е важно за тях.
Но какво ще стане, когато те напуснат домовете? Тогава ще е трагедията. На улицата, без приятели, на които да разчитат, без родители, които могат да ги съветват и насочват. Тогава е кризата...
Точно тук може да се обединим и им помогнем, заменяйки това, което им липсва.
Трябва да им дадем възможност да ни питат, да се съветват с нас.
За тези, които имат желание и способности да учат, можем да намерим спонсори за стипендии и училища.
За тези, които искат да работят, да намерим работа, същевременно поощрявайки и стимулирайки ги да учат и се развиват.

В България има недостиг от работници и специалисти. А за много от тези деца това може да е бъдещето!

[Stanko]

До: Какво да направим за бъдещето на децата?

Здравейте,

Аз ще участвам с каквото мога!
Проблемите пред децата, които навършват 18 години са много. Няма да мога да изброя всичките, но не е и необходимо. Има основни проблеми, които водят множество други след себе си. Един от основните е това, че нямат почти никакъв опит и информация в живота извън дома и това намалява шансовете им значително. В някои случаи, деца, които са напълно здрави (физически и психически), след напускането на дома отиват директно в старчески дом. Всъщност големият проблем е социалната изолация, в която са живяли. Това важи за една част от децата. За друга част от тях има шанс.
При условия на ограничени ресурси, може да звучи жестоко и несправедливо, но личното ми мнение е, че трябва да концентрираме усилията си върху децата, които имат шанс. Как се определя кой има и кой няма, не мога да кажа. Трябва да се запозная с тях, да общуваме известно време, да видя как реагират в различни ситуации, да поговоря с възпитателите. Най-вероятно след това ще имам някаква идея при кое дете ще има реална полза за качествена промяна в бъдещия живот. Така виждам нещата аз. Ако някой от вас споделя моето мнение, ще може заедно да обсъждаме видяното и заедно да взимаме решенията, което ще е по-обективно.
Ако измислим нещо, което да остане трайно във времето, ще дадем шанс на много повече деца. Имам предвид да работим с децата още докато са малки. Тогава, след години, те няма да са белязани от почти пълната изолация и ще имат повече шансове.
Дай Боже, ресурсите ни да се окажат не толкова ограничени, колкото аз си мисля!!!
Може и да греша жестоко, но съм свикнал да действам според убежденията си!

Поздрави!

[penka]

До: Какво да направим за бъдещето на децата?

Аз съм жена и майка. Съдбата на едно дете не може да не ме вълнува. Но! Когато става въпрос за някой, когото познаваш, това е драма, когато става въпрос за такова количество, каквото за съжаление вече има у нас, това е статистика и обществен, държавен проблем, който може и трябва да бъде разрешаван с методите и възможностите на цялото общество. Мислейки за бъдещето, ние трябва да мислим за това, да не се мултиплицира този проблем. Не е тайна за никого, че голямото количество от тези деца, са от т.н. "малцинства". Според мен, ние като общество, трябва да натискаме с всички сили и средства управляващите и законотворците, така че да променят законодателството ни, което сега създава благодатна почва, за да вирее това явление. Моето мнение е, че докато не назовем нещата с истинските им имена и не посочим ясно източника на тази обществена болест, то всъщност се плъзгаме по повърхността на проблематиката и не можем да бъдем ефективни като общество.

[pe4en]

До: Какво да направим за бъдещето на децата?

Прочетох няколко теми, довели до тази и реших да напиша за себе си.
Аз и жена ми много пъти сме ходили да дом за изоставени деца в нашият град.Разговаряли сме често с управителя за нуждите им.Давали сме вещи за ползване- не пари.Парите се крадът винаги!!!..и никога не достигат до конкретното дете.
На празници , когато сме могли сме вземали детенце..и толкоз.
Помогнахме на две дечица да ги усиновят приятели.Едното замина за Кипър, другото го взе Счетоводителка .Те сигурно ще имат шанс ..и бъдеще.На тях живота започва с едно ново по-добро начало.
Това на кратко е нашият принос по този въпрос.
Тихо и скромно, без показност , нека всеки който има желание и възможности да НАПРАВИ нещо.
За бъдещето на Изоставените в домовете деца ние сме абсолютно безсилни да направим нещо занчимо, нещо което ще се усети по всеместно и ще промени коренно отношението и политиката на Държавата и ..простолюдието към тези деца.
Там основна отговорност носи Държавата.Ние можем само да си плануваме и говорим...празни приказки.Вижте фактите:
- когато нямаме мнозинство от хора дорасли за всичко това, наречено хуманност и милосърдие....каква Благотворителност очаквате.Парите са развалили душите и психиката на масата от хората, те са основната цел към която се стремят..Те ИСКАТ да имат..и още и още..От тях какво очаквате да ви се даде!?...и то за нещо което не е стигнало да сърцата им.Това с акциите за благотворителност го забравете..., защото няма начин да обедините хората, нито тук в този форум , нито в национален мащаб.
За да направим нещо общо и заедно , като хората трябва друг манталитет и ниво на разбирания - наречено ценностна система.Трябва по-малко да се мразим и повече да си помагаме.Просто да вършим нещо добро...вместо да говорим.

Жалко за изоставените деца..., там в тези домове живеят хора като мен и Вас.Родени по същият начин, както са родени Милионерите.Там живеят същества , които имат Души!!!- но Нямат шанс, за абсолютно нищо значимо!! Порастват ...и стават отрепки...без души.., за да могат да отцелеят.Та, кои са по-лошите!?

Вярвам, че има все още Човеци.Само те по отделно могат да помогнат на някое детенце, но до толкова че да го зарадват за миг..
За да го извадят от обречеността е нужно да го Усиновят и да се грижат лично за всичко , докато го направят Човек, като тях.

[Ivanov]

До: Какво да направим за бъдещето на децата?

http://www.dw-world.de/dw/article/0,...2165-xml-dirbg

[skorpion_vd]

До: Какво да направим за бъдещето на децата?

Идея, която вече е реализирана и би могла да даде реална оценка в най-скоро време за решение на проблема с излизащите от институциите деца, навършили 18 год:
http://www.podslon.org/
Позволявам си да покажа практиката на ДБМ/движение на българските майки/, защото Веско в първия пост пише, че е добре да се дават идеи.От сърце приемаме и критика, но обоснована и конкретизирана, а не само "по принцип".

[Фани]

До: Какво да направим за бъдещето на децата?

Още отпреди да видя многобройните дискусии на тази и останалите свързани теми, с приятелки обсъждаме същите проблеми. Същите “за” и “против” по отношение малцинствата, начина им на живот, проблемите на изоставените деца и т.н. дъвкахме много пъти и ние. Накрая стигнахме до извода, който pe4en е споделил.

За да се помогне наистина на колкото се може повече деца, за да се възпитат правилно те и да имат “равен шанс”, и най-вече, за да израснат в среда, която да им даде опора, е нужно колкото се може повече хора да вземат и осиновят дете от домовете (не само на гости и за празници - аз поне смятам, че така детето може да се обърка още повече, ако хората в един момент престанат да го вземат и канят, независимо по какви причини). Само това е начина циганите да бъдат интегрирани в нашето общество! Тук искам да вметна нещо важно – и сред тях има хора и ХОРА, такива които се грижат не по-зле за децата си, образоват се, работят, чисти са, държат на ценностите на обществото и са част от нормалното общество!

Нека наричаме нещата с истинските им имена – най-много деца по домовете има точно от цигански произход. Този народ е по нашите земи от около 900 години и не е променил начина си на живот и мислене през всичките тези векове. Няма и да ги промени, докато може да си я кара така. Наистина по времето на “бай Тошо” и дневната и снощната милиция биеха, а политиката към тях беше строго последователна (това се спомена и по-горе от колегите), и наистина тогава те се бяха поочовечили, това не може да се отрече!
Не, че и тогава нямаше деца по домовете, пак с преобладаващ мургав тен. Не, че и български деца не попадат там по различни причини. Не, че и деца живеещи в семейство не изпадат до положението да се боцкат, проституират, крадат и пр. Но вината за това не е на децата – а на сбърканото време, обърканите хора. Макар, че ако трябва да сравняваме и да сме честни – едва ли ни е по-трудно, отколкото на поколенията преживели 2-3 войни, а тогава е имало много по-човешко мислене и поведение. Да не забравяме и за едновремешните (не толкова отдавна) благодетели поемали образованието и развитието на бедни, будни деца и сирачета.

Да се върна на основната си мисъл – според мен и мои приятели осиновяването на такива деца ще реши много проблеми, ако не всичките. И не парите са определящи тук - всеки който има повече от две деца ще ви го каже. Сигурно има скептици, сигурно ще имате доводи против това мнение – генезис, природа... Но не забравяйте, че пред нас ще стои един чист лист хартия – ще можем да напишем на него каквото съвестта и сърцето ни диктуват - стига само да преодолеем предразсъдъците си!

Безспорно всички които смятат, че държавата и политиците ни трябва да направят така (или да ги принудим да го направят), че такива деца и домове да няма, са прави. Не да изчезнат съвсем, но в тях да са децата които наистина са осиротели, а не просто захвърлени!