Tweet
От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013
ТЕОДОРА: Имам усещането, че стоим с дни в този ресторант. Безвремието се редува със спиране и започване на поредния проливен дъжд. Близо съм до отчаянието, защото не мисля, че някога ще успеем да намерим останалите състезатели. Разделихме се с колоната преди часове. Наблюдаваме близката река, която постоянно променя цвета и нивото си. Това са естествените канали, които отвеждат водата от джунглата до океана. Този процес в течение на хиляди години образува т.нар. куали – малки по площ острови, които приличат на планински върхове.
След около 4 часа Иван и Мади най-после се завръщат. Оказва се, че по пътя са спукали гума. Най-близката гумаджийница е била на километри от тях и те са ползвали помощта на местен мотопедист.
ПЕТЪР: Много се учудих, когато Мади донесе маркуч за охлаждащата система. Дълго време са търсили оригинален за Toyota, но повечето магазини не са работили поради настъпващото бедствие. Сега остава да проявим голямо въображение, за да го пригодим да пасне на отворите на радиатора и помпата. Добре, че само преди месец се борих с кривки и колена с водната система на Wrangler-а. С помощта на супер острите ножчета на Manly прекрояваме маркуча. Петър Петракиев им беше направил страхотни поръчкови калъфи за колан с логото на състезанието. Върху дръжката видях логото на Offroad-Bulgaria.com и на хиляди километри усетих силата на Форума. Като пробвах как реже този нож, забраних на Теди да го ползва. Едно от най-опасните неща при подгизнало тяло и непрестанен дъжд е дълбока прорезна рана. Няма никакъв начин за съсирване на кръвта, а в такава среда инфекцията е повече от сигурна.
Не след дълго напускаме омразното място с песни и викове. Toyota-та пърпори стабилно, а стрелката за температурата е закована в средата. Отново сме в джаза. Сега остава да се присъединим към останалите.
Наводнени палмови плантации. Реколтата е тотално съсипана.
На една бензиностанция спираме да заредим дизел и хранителни припаси. Едно от момчетата ни казва, че са се свързали с организаторите и са получили ориентировъчни координати. Проблемът е, че повечето от реките преливат изненадващо и по този начин дълги участъци от пътищата остават под вода. Предупредени сме, че нито организаторите, нито държавните служби при нужда могат да ни окажат съдействие. Пътуваме четири автомобила в екип – два асистентски и два състезателни.
ТЕОДОРА: Мади ни е навигатор, а самият той по какво се ориентира така и не ми става ясно. Приближаваме се до подстъпите на джунглата и положението навън става все по-страховито. Цели села са изоставени, хората са евакуирани и гледката е апокалиптична. Вътрешно съм убедена, че сме дълбоко загубени, но как да му се разсърдиш на Мади – всичко му е ОК, а усмивката не слиза от лицето му. Звъни по телефона на разни хора и сменя посоката постоянно. Но започва да става тъмно и усещаме, че усмивките остават по задължение.
Намираме се в малко село, което е изцяло под вода. Там, където липсват маркери за нивото, е особено опасно. Тревогите ни произтичат от факта, че в близост до основния път има дълбоки отводнителни канали. Селото е на брега на океана и притоците на солена и сладка вода се сблъскват. Така на едно и също място има няколко течения в различни посоки, които лашкат автомобилите насам-натам. Водата е с изключителна мощ, а ситуацията непредвидима.
ПЕТЪР: Иначе високите на асфалтов път джипове се превръщат в детски колички. Бай Иван е сграбчил волана и се взира за трупи, огради и прагове. Мислено се опитвам да се сетя за височината на въздушния ни филтър. Другите джипове са със шнорхели и никои няма да се съобрази с нас. Велева прибира всички пари и документи в една от раниците, готова за евакуация. В купето тегне напрегната тишина. Представям си как се прибираме пеша в Куала Лумпур и обясняваме на Chong Brothers, че вече нямат автомобил. На мен това щеше да ми е за втори път. Споделям с останалите и дали от напрежение или за разпускане започваме да се смеем и да пускаме още по-зловещи шеги.
Състезанието остава на заден план и сега от първостепенно значение е да запазим джипа и себе си. Местният футболен стадион вече е подходящ само за водна топка.
ТЕОДОРА: Сега вече дори и Мади не може да скрие притеснението си. Ръкомаха като генерал, но освен че ситуацията никак не е добра, друго не му се разбира. Той е пилотен автомобил в нашата група и когато водата е достигнала нивото на гърдите му, е решил, че трябва да се върнем назад. Малайзиецът ни предупреждава, че нивото на водата бързо се покачва. Показва ни маркер, който е на метър над тавана на нашата Toyota. Той показва нивото, което водата достига при такива сериозни наводнения. Не стига че маневрите се извършват трудно, но и бързите течения намаляват възможните изходи. След час и половина кошмарни преживявания, някои от които граничат с безумие, се срещаме с група от участниците, които са се откъснали от основната група. Интересно е да се наблюдава поведението на различните нации в тази критична ситуация.
Руснаците са като на война, оборудвани с еднакви дъждобрани и гумени ботуши, раздават се заповеди, движат се като военна колона.
Местните се познават от пръв поглед. Говорят нормално и не бързат за никъде. В действията им няма никакво напрежение. Те единствени приемат, че природата командва парада. Richard Ng Chee Wei и Mohd Khairul Nazri са местен екипаж от Куала Лумпур. Въпреки че сме конкуренти, постоянно си помагаме. Кръстихме навигатора Ферди Мравката заради физическите му данни и възможността му да се придвижва с лекота в трудните терени. От Петър знам, че те са един от екипажите с най-голям опит в състезанието.
Разбираме, че белгийският отбор се намира в патова ситуация. Решили са да демонстрират възможности и двата Rover-а са останали на нещо като асфалтов остров между два дълбоки разлива. Организаторите са осигурили единственото по-високо място в цялото село за бивакуване. Настаняват ни в местен физкултурен салон. По-голямата част от участниците в RFC вече са там. Някои от хората ги виждам за първи път след започването на състезанието.
ПЕТЪР: Влизам в салона, натоварен като магаре. О, колко позната обстановка. Този коктейл от влага, пот и подгизнали дрехи, силуети на хора, които трескаво се подготвят да бивакуват… От опит знам, че само след половин час всички ще се разделят на групи и интересните истории от отминали събития ще изпълнят пространството. Някои от надъханите състезатели са нервни от това, че са се провалили SS-ите за деня, но само след секунди RFC ще ги прегърне отново. Лично аз съм доволен от стеклите се обстоятелства, защото тази вечер няма да ни се наложи да опъваме бивак в тъмното, а и повредата на асистентския автомобил и без това ни забави много. Тази вечер дъждът ще се разбива на 10 метра от главите ни, а ние ще си вземем въздух и ще пооправим оборудването си. Но първо трябва да се погрижим за краката си. Това е най-важното правило за оцеляване в такава среда. Само една вечер да пренебрегнеш това правило и окопната болест превзема ходилата. Радвам се, че всички от екипа спазват препоръките ми.
Но най-много се радвам, че Теди стоически понася всички несгоди. Поставянето на дама в такава ситуация крие рискове за целия екип. Наблюдавах я преди час в най-критичните моменти - беше смутена, но не и изплашена. Нито веднъж не пробва да наложи мнение или да прехвърли страховете си върху нас. Жените са особена порода хора. Те могат да ви обожават и въпреки това да ви издънят. Много внимателно трябва да се избира с кого тръгваш в такъв тип приключения, защото личностите се променят изненадващо бързо във враждебна среда. Лошото е, че си проличава кой какъв е точно в най-шибания момент. Правилото, че целият отбор е толкова силен, колкото най-слабата брънка във веригата, важи с пълна сила. Егоисти, мрънкачи и заблудени синковци, които те товарят с дребните си проблемчета и щения, изнервят дори и психически най-устойчивите. Способни са на терен да създадат интриги, които подкопават и най-здравата крепост. В такъв тип предизвикателства участниците или остават приятели до гроб или се пръскат в различни посоки още след излизането от летището. Докато гледах Теди как се оправя наравно с мъжете, в съзнанието ми изплува образа на Патриция от 2007 година. Тя беше неподготвена, немотивирана и с мисъл само за собственото си съществуване. Стана ми странно как тогава не съм я хвърлил в първото по-дълбоко дере.
От тези мисли ме откъсва Ивайло. Направил физиономията с наперена походка и хартиен плик в ръка, се е запътил към руския „лагер“. Там вече го очаква бай Иван и високо над главата си почуква две от металните канчета за кафе. Руснаците вадят зъл самогон, а нашите ще се бият с Jameson. Една от най-големите скъпоценности на такова място и в такъв момент е да имаш силата да произвеждаш лед. Руските люде го притежават в изобилие. Накланям тялото в стил „Ходом-Марш“, но Мади ме хваща за ръката и ме спира. „Петър, ще пиете ли? Защо те (Иво и Tiger) отидоха при руснаците?“. По най-внимателния начин му обяснявам, че това е нещо като наш обичай и е за късмет. Малайзиецът дълго ми обяснява как преди години е бил в смесен отбор с руснак, който жестоко е злоупотребявал със самогона. През деня е бил неадекватен и това страшно го е изнервяло. Обещавам му, че ако ме види да пия, има пълното право да ме изгони от отбора. Тоя направо уби всичко детско в мен. Тялото ме боли, премръзнал съм и „едно малко“ уиски щеше да ми дойде като лекарство. Отправям се към импровизираното парти, а там вече „летят“ куршуми, моторни лодки и жени. Всеки си е извадил модерното телефонче и се хвали с изображения. Казвам на Ивайло, че не е хубаво да прекаляват, защото няма да може да спим при малайзийците. „А аз как спя, те като пържат миризлива риба?! Нещо да съм им казал? Онзи ден в 5 часа сутринта ме събуди ходжата, пак нищо не съм казал. Нали затова е международно състезание, всеки трябва да е толерантен към другия. Ти, ако искаш, недей да пиеш, ние ще изпием и твоето“. Като гледам накъде отиват нещата, съм сигурен в последното. В мъка се откъсвам от братските прегръдки и подадените чаши към мен.
Завързвам непринуден разговор с две от живите легенди на RFC – Дейвид Метакалф от Австралия и Сидик Хан от Малайзия. Разбира се темите са предишния издания на състезанието и какво е по-добре и какво не в днешни дни. Те са колкото близки, толкова и различни – естествено Хан не пие, а Дейвид рядко остава без бира. Тази вечер и той е наблегнал на твърди питиета. И тримата съжаляваме, че във физкултурния салон не можем да запалим голям лагерен огън и да се представим като в доброто старо време.
Въпреки всичко с Дейвид изпяваме една-две класически за RFC песни. Всеки път, когато се видим, обещавам, че ще посетя някое от хард-кор австралийските състезания. Той ме пита къде е Мистър Бийн (Събин) и му изпраща поздрави. От руския лагер вече дочувам, че се потапят самолетоносачи. Аляска е руска, а бай Иван е най-силният човек в Малайзия. Самогонът е зарязан, а две празни бутилки от нашия безценен Jameson са неми свидетели на вечната дружба.
ТЕОДОРА: Купонът се премества в нашата част на залата. Малайзийците са особено заинтересувани от европейските жени. Ивайло показва снимков материал от „по-добрата част на света“. Любопитството им е голямо, но е примесено с притеснение и смущение. По естествен път разговорът стига до размерите на европейското мъжко достойнство и залата се изпълва със смях и закачки. Всички са насядали върху опънатите легла на хората на Мади. Едно от момчетата, върху чийто креват се вихри партито, кротко си взима завивката и отива да легне встрани върху една дървена скара. Този акт на деликатност и такт е поредното доказателство за характера на малайзийците. Това, че някой ти е заел леглото, не значи, че трябва да се стига до конфликт.
ПЕТЪР: Бай Иван е изолиран като особено шумна нощна натура. Включи на първа бавна и раздра ламаринения покрив на бараката. За хората, които не го бяха чували, си беше атракция. Предупредих ги да си легнат навреме, защото след малко ще счупи звуковата бариера. С Ивайло продължаваме вечерта с експерименти от природо-научно естество или по-точно с война на чудовищните буболечки.
Хванахме една огромна бабалюга, която е избрала защитната стратегия да се преструва на листо. Въпреки това е зловещ хищник и дебне малки мушички около лампата на входа. (На снимката може да видите и как от влагата памучните тениски се разпадат). Започваме да се забавляваме, като залагаме срещу няколко малайзийци и китайци върху кой от спящите хора ще се приземи „листото“. Най-впечатляващо е, че след всеки набег то се връща при лампата като добре обучено куче. Има супер култови моменти като кацане върху гол крак или глава. Разбира се в природата празно няма и пусията на „листото“ е заета от хищна богомолка. Опитите и пробите показват, че богомолката пази територия и скача на бой, но не се разразява дълга схватка.
Гасят лампите. Малко по малко цялото място утихва.
На сутринта малко след закуска вниманието ни е привлечено от скупчване на хора около поляната пред физкултурния салон. В началото си помислих, че ще оказваме помощ или пътищата са тотално потънали и състезанието се проваля. Част от организаторите говорят с около двайсетина местни жители, дошли с мотопеди, и една от специалните групи за бързо реагиране на местната полиция. Втрещих се, когато от разговора разбирам, че не сме желани вече в селото и сме „любезно“ помолени да напуснем мястото по най-бързия начин. Собственичката на местен ресторант е пуснала оплакване в полицията, че група от четирима души с джип със стикери са направили скандал в нейната кръчма. Ужасното им провинение се състои в това, че след като храната им се е забавила, са хвърлили лъжица и още нещо на пода. Платили са си сметката и са се изнесли с ругатни от мястото. Сега тази крехка женица със защитата от работещата й държава дойде и изгони малко над 100 човека от наводненото си село. Азиатците са много гостоприемни и толерантни хора, но законите се спазват много строго, в това число и моралните неписани правила. Държавата е в защита на частния бизнес и всеки данъкоплатец. В такава извънредна ситуация всяко престъпление минава като мародерство и се третира по различен начин от закона. След обстоен оглед се оказа, че нито един от джиповете на поляна не е участвал в среднощния екшън. Автомобилът е бил управляван от малайзийци, а жената не е сигурна, че е имало официалното лого на състезанието. Въпреки това трябва да вдигаме чукалата.
ТЕОДОРА: Говоря си с един от организаторите на състезанието – Питър Тейлър. Става ясно, че така или иначе трябва да напуснем физкултурния салон, защото според прогнозите на местните хора той ще бъде залят от вода до няколко часа. Питам къде е Луис Уии. Странно ми е, защото не го виждам в лагера, а все пак той е отговорен за цялото събитие и за всички нас. Питър ми казва, че в момента той има жестоки проблеми с властите, защото придвижва хора в район под евакуация и се опитва да намери проход в наводнената джунгла, за да ни вкара още по навътре.
Тръгваме към лагер II. Започва голямото лутане из плантациите. Предвид факта, че лагерът е на ново, импровизирано място дори организаторите често се бъркат в лабиринта от палми и вода.
Часове наред извършваме Брауново движение, но това ни дава възможност да разгледаме интересни места.
Следва продължение.
Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-Road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg.
ТЕОДОРА: Имам усещането, че стоим с дни в този ресторант. Безвремието се редува със спиране и започване на поредния проливен дъжд. Близо съм до отчаянието, защото не мисля, че някога ще успеем да намерим останалите състезатели. Разделихме се с колоната преди часове. Наблюдаваме близката река, която постоянно променя цвета и нивото си. Това са естествените канали, които отвеждат водата от джунглата до океана. Този процес в течение на хиляди години образува т.нар. куали – малки по площ острови, които приличат на планински върхове.
След около 4 часа Иван и Мади най-после се завръщат. Оказва се, че по пътя са спукали гума. Най-близката гумаджийница е била на километри от тях и те са ползвали помощта на местен мотопедист.
ПЕТЪР: Много се учудих, когато Мади донесе маркуч за охлаждащата система. Дълго време са търсили оригинален за Toyota, но повечето магазини не са работили поради настъпващото бедствие. Сега остава да проявим голямо въображение, за да го пригодим да пасне на отворите на радиатора и помпата. Добре, че само преди месец се борих с кривки и колена с водната система на Wrangler-а. С помощта на супер острите ножчета на Manly прекрояваме маркуча. Петър Петракиев им беше направил страхотни поръчкови калъфи за колан с логото на състезанието. Върху дръжката видях логото на Offroad-Bulgaria.com и на хиляди километри усетих силата на Форума. Като пробвах как реже този нож, забраних на Теди да го ползва. Едно от най-опасните неща при подгизнало тяло и непрестанен дъжд е дълбока прорезна рана. Няма никакъв начин за съсирване на кръвта, а в такава среда инфекцията е повече от сигурна.
Не след дълго напускаме омразното място с песни и викове. Toyota-та пърпори стабилно, а стрелката за температурата е закована в средата. Отново сме в джаза. Сега остава да се присъединим към останалите.
Наводнени палмови плантации. Реколтата е тотално съсипана.
На една бензиностанция спираме да заредим дизел и хранителни припаси. Едно от момчетата ни казва, че са се свързали с организаторите и са получили ориентировъчни координати. Проблемът е, че повечето от реките преливат изненадващо и по този начин дълги участъци от пътищата остават под вода. Предупредени сме, че нито организаторите, нито държавните служби при нужда могат да ни окажат съдействие. Пътуваме четири автомобила в екип – два асистентски и два състезателни.
ТЕОДОРА: Мади ни е навигатор, а самият той по какво се ориентира така и не ми става ясно. Приближаваме се до подстъпите на джунглата и положението навън става все по-страховито. Цели села са изоставени, хората са евакуирани и гледката е апокалиптична. Вътрешно съм убедена, че сме дълбоко загубени, но как да му се разсърдиш на Мади – всичко му е ОК, а усмивката не слиза от лицето му. Звъни по телефона на разни хора и сменя посоката постоянно. Но започва да става тъмно и усещаме, че усмивките остават по задължение.
Намираме се в малко село, което е изцяло под вода. Там, където липсват маркери за нивото, е особено опасно. Тревогите ни произтичат от факта, че в близост до основния път има дълбоки отводнителни канали. Селото е на брега на океана и притоците на солена и сладка вода се сблъскват. Така на едно и също място има няколко течения в различни посоки, които лашкат автомобилите насам-натам. Водата е с изключителна мощ, а ситуацията непредвидима.
ПЕТЪР: Иначе високите на асфалтов път джипове се превръщат в детски колички. Бай Иван е сграбчил волана и се взира за трупи, огради и прагове. Мислено се опитвам да се сетя за височината на въздушния ни филтър. Другите джипове са със шнорхели и никои няма да се съобрази с нас. Велева прибира всички пари и документи в една от раниците, готова за евакуация. В купето тегне напрегната тишина. Представям си как се прибираме пеша в Куала Лумпур и обясняваме на Chong Brothers, че вече нямат автомобил. На мен това щеше да ми е за втори път. Споделям с останалите и дали от напрежение или за разпускане започваме да се смеем и да пускаме още по-зловещи шеги.
Състезанието остава на заден план и сега от първостепенно значение е да запазим джипа и себе си. Местният футболен стадион вече е подходящ само за водна топка.
ТЕОДОРА: Сега вече дори и Мади не може да скрие притеснението си. Ръкомаха като генерал, но освен че ситуацията никак не е добра, друго не му се разбира. Той е пилотен автомобил в нашата група и когато водата е достигнала нивото на гърдите му, е решил, че трябва да се върнем назад. Малайзиецът ни предупреждава, че нивото на водата бързо се покачва. Показва ни маркер, който е на метър над тавана на нашата Toyota. Той показва нивото, което водата достига при такива сериозни наводнения. Не стига че маневрите се извършват трудно, но и бързите течения намаляват възможните изходи. След час и половина кошмарни преживявания, някои от които граничат с безумие, се срещаме с група от участниците, които са се откъснали от основната група. Интересно е да се наблюдава поведението на различните нации в тази критична ситуация.
Руснаците са като на война, оборудвани с еднакви дъждобрани и гумени ботуши, раздават се заповеди, движат се като военна колона.
Местните се познават от пръв поглед. Говорят нормално и не бързат за никъде. В действията им няма никакво напрежение. Те единствени приемат, че природата командва парада. Richard Ng Chee Wei и Mohd Khairul Nazri са местен екипаж от Куала Лумпур. Въпреки че сме конкуренти, постоянно си помагаме. Кръстихме навигатора Ферди Мравката заради физическите му данни и възможността му да се придвижва с лекота в трудните терени. От Петър знам, че те са един от екипажите с най-голям опит в състезанието.
Разбираме, че белгийският отбор се намира в патова ситуация. Решили са да демонстрират възможности и двата Rover-а са останали на нещо като асфалтов остров между два дълбоки разлива. Организаторите са осигурили единственото по-високо място в цялото село за бивакуване. Настаняват ни в местен физкултурен салон. По-голямата част от участниците в RFC вече са там. Някои от хората ги виждам за първи път след започването на състезанието.
ПЕТЪР: Влизам в салона, натоварен като магаре. О, колко позната обстановка. Този коктейл от влага, пот и подгизнали дрехи, силуети на хора, които трескаво се подготвят да бивакуват… От опит знам, че само след половин час всички ще се разделят на групи и интересните истории от отминали събития ще изпълнят пространството. Някои от надъханите състезатели са нервни от това, че са се провалили SS-ите за деня, но само след секунди RFC ще ги прегърне отново. Лично аз съм доволен от стеклите се обстоятелства, защото тази вечер няма да ни се наложи да опъваме бивак в тъмното, а и повредата на асистентския автомобил и без това ни забави много. Тази вечер дъждът ще се разбива на 10 метра от главите ни, а ние ще си вземем въздух и ще пооправим оборудването си. Но първо трябва да се погрижим за краката си. Това е най-важното правило за оцеляване в такава среда. Само една вечер да пренебрегнеш това правило и окопната болест превзема ходилата. Радвам се, че всички от екипа спазват препоръките ми.
Но най-много се радвам, че Теди стоически понася всички несгоди. Поставянето на дама в такава ситуация крие рискове за целия екип. Наблюдавах я преди час в най-критичните моменти - беше смутена, но не и изплашена. Нито веднъж не пробва да наложи мнение или да прехвърли страховете си върху нас. Жените са особена порода хора. Те могат да ви обожават и въпреки това да ви издънят. Много внимателно трябва да се избира с кого тръгваш в такъв тип приключения, защото личностите се променят изненадващо бързо във враждебна среда. Лошото е, че си проличава кой какъв е точно в най-шибания момент. Правилото, че целият отбор е толкова силен, колкото най-слабата брънка във веригата, важи с пълна сила. Егоисти, мрънкачи и заблудени синковци, които те товарят с дребните си проблемчета и щения, изнервят дори и психически най-устойчивите. Способни са на терен да създадат интриги, които подкопават и най-здравата крепост. В такъв тип предизвикателства участниците или остават приятели до гроб или се пръскат в различни посоки още след излизането от летището. Докато гледах Теди как се оправя наравно с мъжете, в съзнанието ми изплува образа на Патриция от 2007 година. Тя беше неподготвена, немотивирана и с мисъл само за собственото си съществуване. Стана ми странно как тогава не съм я хвърлил в първото по-дълбоко дере.
От тези мисли ме откъсва Ивайло. Направил физиономията с наперена походка и хартиен плик в ръка, се е запътил към руския „лагер“. Там вече го очаква бай Иван и високо над главата си почуква две от металните канчета за кафе. Руснаците вадят зъл самогон, а нашите ще се бият с Jameson. Една от най-големите скъпоценности на такова място и в такъв момент е да имаш силата да произвеждаш лед. Руските люде го притежават в изобилие. Накланям тялото в стил „Ходом-Марш“, но Мади ме хваща за ръката и ме спира. „Петър, ще пиете ли? Защо те (Иво и Tiger) отидоха при руснаците?“. По най-внимателния начин му обяснявам, че това е нещо като наш обичай и е за късмет. Малайзиецът дълго ми обяснява как преди години е бил в смесен отбор с руснак, който жестоко е злоупотребявал със самогона. През деня е бил неадекватен и това страшно го е изнервяло. Обещавам му, че ако ме види да пия, има пълното право да ме изгони от отбора. Тоя направо уби всичко детско в мен. Тялото ме боли, премръзнал съм и „едно малко“ уиски щеше да ми дойде като лекарство. Отправям се към импровизираното парти, а там вече „летят“ куршуми, моторни лодки и жени. Всеки си е извадил модерното телефонче и се хвали с изображения. Казвам на Ивайло, че не е хубаво да прекаляват, защото няма да може да спим при малайзийците. „А аз как спя, те като пържат миризлива риба?! Нещо да съм им казал? Онзи ден в 5 часа сутринта ме събуди ходжата, пак нищо не съм казал. Нали затова е международно състезание, всеки трябва да е толерантен към другия. Ти, ако искаш, недей да пиеш, ние ще изпием и твоето“. Като гледам накъде отиват нещата, съм сигурен в последното. В мъка се откъсвам от братските прегръдки и подадените чаши към мен.
Завързвам непринуден разговор с две от живите легенди на RFC – Дейвид Метакалф от Австралия и Сидик Хан от Малайзия. Разбира се темите са предишния издания на състезанието и какво е по-добре и какво не в днешни дни. Те са колкото близки, толкова и различни – естествено Хан не пие, а Дейвид рядко остава без бира. Тази вечер и той е наблегнал на твърди питиета. И тримата съжаляваме, че във физкултурния салон не можем да запалим голям лагерен огън и да се представим като в доброто старо време.
Въпреки всичко с Дейвид изпяваме една-две класически за RFC песни. Всеки път, когато се видим, обещавам, че ще посетя някое от хард-кор австралийските състезания. Той ме пита къде е Мистър Бийн (Събин) и му изпраща поздрави. От руския лагер вече дочувам, че се потапят самолетоносачи. Аляска е руска, а бай Иван е най-силният човек в Малайзия. Самогонът е зарязан, а две празни бутилки от нашия безценен Jameson са неми свидетели на вечната дружба.
ТЕОДОРА: Купонът се премества в нашата част на залата. Малайзийците са особено заинтересувани от европейските жени. Ивайло показва снимков материал от „по-добрата част на света“. Любопитството им е голямо, но е примесено с притеснение и смущение. По естествен път разговорът стига до размерите на европейското мъжко достойнство и залата се изпълва със смях и закачки. Всички са насядали върху опънатите легла на хората на Мади. Едно от момчетата, върху чийто креват се вихри партито, кротко си взима завивката и отива да легне встрани върху една дървена скара. Този акт на деликатност и такт е поредното доказателство за характера на малайзийците. Това, че някой ти е заел леглото, не значи, че трябва да се стига до конфликт.
ПЕТЪР: Бай Иван е изолиран като особено шумна нощна натура. Включи на първа бавна и раздра ламаринения покрив на бараката. За хората, които не го бяха чували, си беше атракция. Предупредих ги да си легнат навреме, защото след малко ще счупи звуковата бариера. С Ивайло продължаваме вечерта с експерименти от природо-научно естество или по-точно с война на чудовищните буболечки.
Хванахме една огромна бабалюга, която е избрала защитната стратегия да се преструва на листо. Въпреки това е зловещ хищник и дебне малки мушички около лампата на входа. (На снимката може да видите и как от влагата памучните тениски се разпадат). Започваме да се забавляваме, като залагаме срещу няколко малайзийци и китайци върху кой от спящите хора ще се приземи „листото“. Най-впечатляващо е, че след всеки набег то се връща при лампата като добре обучено куче. Има супер култови моменти като кацане върху гол крак или глава. Разбира се в природата празно няма и пусията на „листото“ е заета от хищна богомолка. Опитите и пробите показват, че богомолката пази територия и скача на бой, но не се разразява дълга схватка.
Гасят лампите. Малко по малко цялото място утихва.
На сутринта малко след закуска вниманието ни е привлечено от скупчване на хора около поляната пред физкултурния салон. В началото си помислих, че ще оказваме помощ или пътищата са тотално потънали и състезанието се проваля. Част от организаторите говорят с около двайсетина местни жители, дошли с мотопеди, и една от специалните групи за бързо реагиране на местната полиция. Втрещих се, когато от разговора разбирам, че не сме желани вече в селото и сме „любезно“ помолени да напуснем мястото по най-бързия начин. Собственичката на местен ресторант е пуснала оплакване в полицията, че група от четирима души с джип със стикери са направили скандал в нейната кръчма. Ужасното им провинение се състои в това, че след като храната им се е забавила, са хвърлили лъжица и още нещо на пода. Платили са си сметката и са се изнесли с ругатни от мястото. Сега тази крехка женица със защитата от работещата й държава дойде и изгони малко над 100 човека от наводненото си село. Азиатците са много гостоприемни и толерантни хора, но законите се спазват много строго, в това число и моралните неписани правила. Държавата е в защита на частния бизнес и всеки данъкоплатец. В такава извънредна ситуация всяко престъпление минава като мародерство и се третира по различен начин от закона. След обстоен оглед се оказа, че нито един от джиповете на поляна не е участвал в среднощния екшън. Автомобилът е бил управляван от малайзийци, а жената не е сигурна, че е имало официалното лого на състезанието. Въпреки това трябва да вдигаме чукалата.
ТЕОДОРА: Говоря си с един от организаторите на състезанието – Питър Тейлър. Става ясно, че така или иначе трябва да напуснем физкултурния салон, защото според прогнозите на местните хора той ще бъде залят от вода до няколко часа. Питам къде е Луис Уии. Странно ми е, защото не го виждам в лагера, а все пак той е отговорен за цялото събитие и за всички нас. Питър ми казва, че в момента той има жестоки проблеми с властите, защото придвижва хора в район под евакуация и се опитва да намери проход в наводнената джунгла, за да ни вкара още по навътре.
Тръгваме към лагер II. Започва голямото лутане из плантациите. Предвид факта, че лагерът е на ново, импровизирано място дори организаторите често се бъркат в лабиринта от палми и вода.
Часове наред извършваме Брауново движение, но това ни дава възможност да разгледаме интересни места.
Следва продължение.
Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-Road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg.
Коментар