Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[ikristiqn]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

хмм... току що си сипах, сипах си и вода, сипах си и цигара. Натиснах бутона... и се оказа че е шега! Нямам булсатком, а тази телевизия се изплъчва само там. Нека платим рекламното време и да ни го дадат само за хора от форума. Или за гледане - цената, която печелят от реклама и готово!


брр ;-(

Много се радвам на предаването, инициативата и силите! Догодина ще сте там!

[zzlatev]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Хоби ТВ е собствен канал на Булсатком

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ето го и трети епизод

[upi]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Момчета, какво стана с вранглера - дойде ли си вече?

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Найс а!
Аз след се борих цяла неделя с домочадието и хванах чак късната прожекция.Браво за положеният труд.

[Георги Василев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Брееейййй това предаване се заформя във формата на "Пич оправи ми колата", Уест коуст къстъмс" и т.н.! Браво! От кога си мечтая за подобно българско предаване! При това и за джипки.....
Продължавайте в същия дух!

[antonva2]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Мади го има на снимките от 2012г .По много интересен начин сте отразили състезанието БРАВО ! Пожелавам много късмет другата година , че на вас само това ви куца.Замислете се за книга аз ще съм първия който ще си я купи.

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

ПЕТЪР: Рано сутринта, още по тъмно се събуждам и опитвам да раздвижа скованото си тяло. За първи път ми е толкова студено в Малайзия. Вчера всички си легнахме с влажни дрехи, а нефелният найлонов навес капково ни напояваше през цялата нощ. Това е един от най-гадните моменти, когато рано сутрин осъзнаеш къде се намираш и отново ти предстои да се бориш с кал, води, въжета. Самата мисъл, че трябва да обуеш подгизналите кубинки и да разровиш целия багаж за кафе и закуска, е демотивираща. Изгревите в джунглата са едно от най-приятните неща, които са ми се случвали, но не и този път – този път няма слънце. Земята под нашия бивак е подгизнала, багажът е разхвърлян, а силният страничен вятър всява допълнителен дискомфорт. Въздухът е различен, океански. Усеща се как времето се променя и мусонът идва. Заглеждам се в останалите от групата. Теди се е свила в ембрионална поза, Ивайло и Иван са се увили в олекотените спални чували като пашкули. Секунда след като водата за кафе завира, бия тревога за събуждане. С интерес и едва прикрито задоволство наблюдавам кой как приема тежката утрин. Охкане, пъшкане и протягане изпълват тентата.

ТЕОДОРА: Сутрините не са ми любимата част от денонощието. Криво ми е, студено, кисела съм. Добре, че с Ивайло си приличаме в това отношение, защото Петър е бодър и ведър за трима. Опитвам се да се стопля с канчето за кафе. Оглеждам се, наоколо започват приготовления, сервират закуска. Малко е неприятно, защото малайзийците готвят от ранни зори пържени, лютиви и крайно миризливи рибни манджи. „Малко неприятно“ е само, ако си далеч от техен лагер, ако си в непосредствена близост направо ти се повръща. Бай Иван получи бойното си кръщение „Tiger“ от съседите вляво, които цяла нощ са се опитвали да спят под акомпанимента на негово хъркане. Лошото е, че съседите ни са от гражданска защита, местния отряд по бедствия и аварии, който отговаря за нашия живот и безопасност. Не е хубаво да са недоспали.



Отиваме на брифинг – първият в джунглата. В кал до глезените стоим под националните знамена на участващите държави. Била съм на много тържествени церемонии, официални събития и помпозни откривания, но това е едно от най-добрите. Заради неговата непосредственост и заради това, че е отправено лично към всеки един от участниците. Тук няма гости и официални лица, има само хора, които трябва да изпитват респект към останалите и да станат приятели с тях. Няма официалности, няма и фамилиарности. Има само личности, обединени от страстта си към off-road-а, които са се събрали накрай света, за да изживеят невероятно силна емоция заедно, като си помагат един на друг. След Пролога отношенията между хората се промениха рязко и в джунглата се държат доста различно.



Разбира се, не всички мислят по този начин. Има индивиди, които идват за първи път, и смятат, че ще смачкат джунглата, ще надделеят, ще се борят и ще победят. Личи им по позата и враждебното и конкурентно отношение към останалите. Белгийците отказват да разговарят с останалите и се държат пренебрежително и надменно. Стратегията и взимането на предимство на гърба на останалите състезатели или загубата на ценно състезателно време, за да помогнеш някому – кое е валидно за RFC, кое е приемливо и кое успешно предстои да разберем. Аз лично се чувствам повече като на лагер, отколкото на състезание и не усещам никакво разочарование от това.



Иван мери сили и ръст с останалите участници.

В днешния ден има 6 специални етапа, разположени в близост до лагера. След пролога съдиите прегрупираха участниците, според класирането. Интересно е да разберем в коя група сме попаднали. Временно класиране няма, защото компютрите и принтерите на съдиите са се наводнили през нощта.

ПЕТЪР: След като се сгряваме и раздвижваме мускулите си от маршируването в калта и майтапите с другите участници, се отправяме към тентата, за да пооправим багажа и да си приготвя необходимото оборудване за през деня. Всяка сутрин се слагат нови чорапи, панталони и ръкавици. Натрупаният пясък в дрехите нанася допълнителни поражения по тялото.

Дрехите са изключително важна част от оборудването и трябва да се разчита само на добри и доказани фирми и модели. Тактическите панталони Lightweight Ripstop Condor, които са ни предоставени от Camouflage.bg, са страхотен избор. Леки, проветриви и дори и в тези условия съхнат учудващо бързо. За разлика от тях късите маркови панталони на бай Иван се разпаднаха още на първия ден. Панталоните на Condor имат стабилни джобове със сигурно затваряне. За съжаление резервният ми чифт е на морско пътешествие заедно с останалото оборудване. Като горна дреха по регламент се носи задължително тениска с логото на състезанието. И този път заложихме на Jungle Boots от американската армия. Те са с достатъчно добър тракшън и издръжливи при принудително изсушаване в моторния отсек на Toyota-та.



Укрепваме тентата и прибираме всички чанти с храна в джипа. Това се прави с цел да се предпази от животни и насекоми, които за изпълзяли навсякъде заради проливните дъждове. Остава половин час до първия SS – време за сутрешен тоалет. По правилник се разтоварва на минимум 100 метра от бивака, като няколко метра преди избраната зона се поставя лопата, за да не бъдеш изненадан от друг зорлия. След това с лопатата се зарива местопрестъплението. Точно избирам едно закътано местенце и посягам да си разкопчая колана, когато от близък храст изскачат супер нервирани горски пчели. Все едно някой хвърли нажежени стружки в лицето ми. Атакуват ме по всички части на тялото, които могат да докопат, но най-вече очите и врата. Секунда по-късно бягам и вия из гората като подивяло шимпанзе. Слагам си качулката на якето, но това не помага. В нея са останали няколко гада, които не спират да жилят. Последва втора атака на целия рояк, което ме хвърля в паника. Ужасът спира, чак когато излизам под проливния дъжд. Вече нямам нужда от сутрешен тоалет, имам нужда от лекар. Главата и целият ми гръб пламват. Добре, че пчелите избързаха с атаката и не ме нападнаха със свалени гащи. Знам, че Теди е алергична и носи силни лекарства за такъв тип ужилвания. Прокарвам длан през лицето и врата си и усещам десетки малки цицини.

ТЕОДОРА: Петър пристига при мен с две полузатворени очи. Гледката е драматична. Целият е подут и червен. При толкова ужилвания не е нужно да си алергичен, за да бъде ситуацията опасна, а не само дискомфортна. Веднага му давам силни антихистаминови лекарства и нещо за облекчаване на сърбежа. Преди да тръгнем четохме статия за едно семейство, което по спешност закарват в болница заради нападение от горски пчели. Проблемът е, че повечето лекарства против алергии действат като приспивателно. А няма да е много подходящо Петър да си дремне в трасето. Възможно е и да вдигне висока температура. Надявам се адреналинът да се справи и с двата симптома.



ТЕОДОРА: Не започна да вали. „Започването“ и „спирането“ са процеси, които се случват прекалено мудно, когато говорим за мусонен дъжд. Небето се отприщва с цялото желание да залее, отмие, отнесе и потопи всичко наоколо. Изведнъж започваш да се чувстваш с размерите на мравка, безпомощна да противостои на стихиите. Но в това безсилие аз усетих своята свобода от бремето на цивилизацията.

ПЕТЪР: SS1 представлява майсторско управление между дървета с множество тесни обратни завои. Радвам се, че ни се пада по-лесен етап, защото главата ми ще се пръсне от болка, а цицините жестоко ме сърбят под каската. Въпреки всичко при една недомислена маневра ни се налага кратко теглене с лебедка. Ние сме първи автомобил, а земята под нас потъва така, все едно е преминала военна колона. В края на деня това място ще се превърне в истински кошмар за последните екипажи. Често пъти хлъзгавата кал подвежда джипа и го заклещва в някой ствол на дърво. Това води до увеличаване на времето за преминаване. Затова и на RFC се предпочитат външните roll cage и rock sliders за приплъзване по дърветата. Мади се е наспал добре и е доста по-адекватен от предишния ден.



ТЕОДОРА: Въпреки че е преди обед, в джунглата светлината не е достатъчна и повечето екипажи карат на фарове. В една група сме с Роман Кулбак/Евгений Коваленко (104), Джаки Хо/Рики Ким (106), екипаж 118 от Малайзия Richard Ng Chee Wei/Mohd Khairul Nazri, още един малайзийски и един руски отбор. Групата ни е силна, което означава, че общото ни представяне на пролога е добро. Освен това няма да се бавим по етапите и да чакаме да вадят някого от трасето, което е важно в тези условия, защото дъждът променя терена до неузнаваемост за минути.



ПЕТЪР: В SS2 наблюдаваме възможностите на руския екипаж 104. Порталните мостове и 38“ нарязани гуми Bogger му дават предимство в дълбоките кални участъци. Не така обаче стои въпросът с електрическите лебедки. Поради по-малкия барабан и различна механика дори изтеглянето на въжето от навигатора става по-бавно. Гледайки тези картини, се сещам за нашия Wrangler, на който също така му нарязахме гумите. Много хора не можеха да проумеят защо и ни обвиниха, че сме направили грешка, но аз знам, че по този начин гумите работят перфектно. Самопочистването става много бързо и джипът е устойчив както на изкачване, така и на спускане. Отделно този размер колела позволява монтирането на ефективна bed lock система. Руснаците на разполагат с кой знае какъв двигател и съм сигурен, че ако нашата кола сега беше тук, ще изкачва в пъти по-лесно стръмните препятствия. Освен това TJ-ят разполага с три електромотора на предната лебедка.



ПЕТЪР: Изкачването и изключително стръмно и с много хлъзгава кал – истинско предизвикателство за навигаторите. На места Мади ме настига на други изостава и аз трябва да тичам с въжето отпред. При управлението с бързата механична лебедка пилотът също трябва да има добър усет. Тегленето е толкова бързо, че при невнимание могат да се получат тежки щети по окачването или задвижването на лебедката. За късмет нашата лебедка няма нито една засечка и досега работи безпроблемно.



ТЕОДОРА: Снимането в тези условия е сложна задача. Изискват се виртуозни умения за избягване на дъждовните капки. Светлината не е достатъчна и при използването на светкавица, тя се отразява в капките и прави блик в кадъра. Освен това се получава конденз върху обектива и според закона на Мърфи това се случва в най-интересните за снимане ситуации. Разполагаме с водоустойчив фотоапарат Pentax Optio WG III. В такива ситуации винаги се налага импровизация – Ивайло приспособи пластмасова бутилка за защита на обектива на камерата.

За щастие ние поне бяхме добре защитени от водата, защото сме облечени с Mac in a Sac – водоустойчиви (5000 мм) и ветроустойчиви дишащи (5000 гр/кв.см/24 часа) якета с подлепени шевове, които осигуряват пълна непромокаемост.



ПЕТЪР: SS3 представлява каране в коритото на придошла от дъждовете река. Роман се погрижи и заложи няколко подли капана за следващите участници. По правилник при боксуване повече от 3 секунди без джипът да се придвижва напред, съдията спира изкопаването на дълбоки коловози. Но сега гумите на руснака не се виждат и той може да прави каквото си поиска.



Учудващо, но дори при тази дълбочина на водното препятствие Роман няма никакъв проблем с бензиновия двигател. Стартираме веднага след него. Тактиката ни е да преминем с възможно най-малко лебедки през реката.



Тръгвам и в началото вървя добре. След няколко крачки стигам до мястото, където Роман е изкопал коловозите. На места направо няма дъно. Всякакви клони, лиани и други гадости ме спъват. Чувам отстрани как Ивайло крещи, че се бавя, но краката ми потъват в тинята и движението напред е затруднено, все едно съм в кошмарен сън. Водата е ледена и тялото бързо влиза в хипотермия. Мускулите започват да се свиват и отслабват а дишането се затруднява.



Закачам въжето и джипът започва да се движи стабилно, но в един момент десните колела се качват на брега и Пумба застрашително се накланя настрани. Малайзиецът в целта си да излезе от руските коловози ще се преобърне. По най-бързия начин откачвам линията и тичам до втората точка за закачане, която е на около 50 метра от джипа. Само 60 сантиметра ме делят от ушите на колана, когато въжето блокира. Това ме ядосва жестоко, защото е жалко да се забавим заради такъв проблем. Напъвам въжето с цяло тяло и цялата сила, която ми е останала. Мади също се опитва да помогне, като се стреми да се придвижи напред. След няколко опита макарата поддава и се изтегляме от гадното място.



Още минута такива усилия и за мен телевизорът щеше да загасне. Явно отстрани ситуация е изглеждала брутално, защото за първи път идват да ме поздравят и руските навигатори.



ТЕОДОРА: Смесеният екипаж 106 от Малайзия и Южна Корея стартира веднага след нашия отбор в специалните етапи. Рики Ким бързо се ориентира в обстановката, има адаптивен и остър ум. Понеже няма толкова опит в състезания, наблюдава всяко действие на Петър, за да изгради стратегия за преминаването на своя отбор.

ПЕТЪР: Причината за тази ситуация с окантарването се оказва проблем в хидравличната помпа, воланът спира да работи и Мади няма добър контрол върху автомобила.
Започваме да търсим повредата и не след дълго установяваме, че е блокирал ролков обтегач на ремъка. По този начин той блокира въртенето и мокрият ремък приплъзва върху шайбата на помпата. Мади казва, че този обтегач и преди това е имал проблем и е сложил чисто нов такъв преди състезанието. Нямаме резервна ролка. Момчетата от асистенцията идват с една сиромашка кутия с инструменти. В нея липсват основни гаечни ключове. До следващия SS ни остават по-малко от 12 минути и бързо трябва да вземем решение какво ще правим. Да рискуваме ли без усилвател на волана или да се бием до последно с решаването на механичния проблем. Докато Ивайло и бай Иван започват да разхлабват помощните агрегати, Мади се връща с нов ремъчен обтегач. Свалиха го от тяхната асистиращата Toyota.



Но ролката е с различен диаметър и захват. Решаваме отново да пробваме със затегналата. При пробата се оказва, че тя така задържа, че ремъкът започва да пуши от прегряване. Времето лети страшно бързо, остават ни 5 минути до старт на SS-а.

ТЕОДОРА: Най-вероятно ще искаме 15 минути допълнително време за ремонт. Това ще ни донесе наказателни точки. Разстоянието между мястото, където ремонтират колата, и старта на следващия SS не е голямо, но се минава по хлъзгав импровизиран дървен мост над река от бързо течаща кал. Снова между едната точка и другата, за да информирам момчетата за оставащото време. Ако успеем да се справим без да искаме отложен старт, ще бъде прекрасно. Понякога се случва екипаж пред нас да се забави, да закъса и тогава времето, с което разполагаме за ремонт, ще се удължи от само себе си. В един момент се отказвам да ползвам моста. Наджапването в калта е по-безопасно. Роман отново тръгва в трасето преди нас . Етапът изисква дърпане на лебедка, което означава, че общото време за преминаване няма да е много бързо. Другите отбори успяваха да го преодолеят за малко под 10 минути. Все още имаме надежда да се справим в срок. Но никой не предвижда, че Роман го е захапало кучето и успява да мине целия SS на ход за 2 минути. Междувременно руските отбори ме обявяват за шпионин, защото наблюдавам как преминават техните автомобили. Говорят зад гърба ми на руски, който не ми е много чужд. Никой обаче не знае истинската причина за моето присъствие. Чакам последния възможен момент и когато съдията вика екипаж 102 на старта, аз искам 15 минути допълнително време. Това направо съсипва Рики Ким, който освен че не е подготвен да стартира и не се е мобилизирал, няма и изготвена стратегия за преминаваме. Нито нашия, нито неговият автомобил са с портални мостове и постижението на злия руски гений е невъзможно за нас. До този момент никой от отборите дори и не подозира, че ние имаме технически проблем. Всички се спускат към Пумба, за да разберат какво става.



Поздравявам Роман за успеха му и всички руснаци онемяват. Не мога да разбера защо – не са свикнали на спортсменско отношение, не са свикнали жена да говори…загадка. Но начина, по който той преодоля препятствие, заслужава силни адмирации. Връщам се, за да съобщя на момчетата, че имаме още 15 минути. Ситуацията при тях е толкова нервна, че не се задържам много. По-здравословно е да се върна до специалния етап и да гледам как ще се справи прекия ни конкурент Рики Ким.

ПЕТЪР: Намираме един отвор с резба на двигателния блок и решаваме да преконфигурираме ремъчното нареждане. Това е рисковано, защото подобно решение може да работи както три години, така и три минути. В крайна сметка ремонтът е успешен и ние преминаваме през поредното непредвидено препятствие. Мади и асистенцията са във възторг – „Ето кой ще прави джипа отсега нататък“. Предвид неоригиналните части, подръчните средства и краткото време Ивайло и бай Иван се справиха блестящо.



ТЕОДОРА: Екипаж 106 навлиза бързо и яростно в дълбоката вода. Този път късметлиите сме ние, защото никой не знае каква е тайната на този SS. Нивото на водата доста се покачи, а какво има по дъното можем само да гадаем. Автомобилът на Рики се удря челно в нещо под водата – най-вероятно дънер. Предната му част успява да премине над препятствието и изведнъж се заковава на място. Не може да помръдне в никоя посока. Всички опити джипът да потегли напред или назад влошават ситуацията, защото така потъва все повече и повече. Рики решава да пробва с лебедката, но няма за какво да се захване. Пред него има само храсти, а единственото дърво е забранено да се използва като точка за захват. Трябва да се признае и на пилота и на навигатора, че не се отказват лесно и извършват поредица от опити, докато съдията не свири край на контролното време за преминаване на етапа. Екипаж 106 получава DNF.



Съдията ми казва, че имаме още 15 минути за ремонт, бонус без наказателни точки. Ние обаче нямаме нужда от тях. Отбор 102 е готов за старта.

ПЕТЪР: След като всички заедно изгледахме DNF-а на Рики Ким изрично казвам на Мади да минем вдясно от подводния капан. Навлизаме стремглаво в реката. Пубма променя звука си. Гумите мелят камъни, дървета и тиня. Изпитвам онова уникално усещане, в което осъзнаваш как въпреки тежкото препятствие, джипът напредва уверено. Мади отново показва своите качества като на места форсира почти до край, а на други последователно подава или отнема газта. Усещам как на някои участъци плуваме и само инерцията от движението ни придвижва до следващата точка, където гумите се захващат за нещо твърдо. Малко преди да завършим фибата, потъваме в коловозите на Роман.



Трябва ни възможно най-дълга линия за издърпване, но само след няколко метра въжето се вклинява в намотките. Пробвам с цялата си сила да го извадя, но нямам никакъв шанс.



Прибягваме до единствения останал трик – чрез увиване около стабилна упора и с ход назад.





На някои места ми се налага да плувам, да се отблъсквам с крака от ръбовете на коловозите или да лазя на колене.

ТЕОДОРА: Докато Петър се мъчи, което е видно с просто око, ние се забавляваме, снимаме и крещим с цяло гърло „Давай, Петре“. Съдиите на този етап първи започнаха да викат заедно с нас. На малайзийците доста им се отдават чуждите езици. Имат добър слух и нашият език не им е труден за произнасяне. Заформя се страхотна агитка.

Точката за теглене отново е доста далеч. Не финишираме с най-доброто време, и сме на светлинни години от времето на Роман, но всичко е за предпочитане пред DNF. Доволни сме от факта, че се справихме с предното предизвикателство – екстремен ремонт в боза от кал, гарнирана с клони, листа и буболечки. Следващият SS е скоростен. Операторите на Рики Ким от южно-корейската телевизия вече разбират къде е купона и идват да ни снимат все по-често.

ПЕТЪР: Кефя се на бързото каране и си припомних как е в ралито. Навигаторът подвиква от време на време „Дай газ“, „Леко. Леко“. За съжаление Пумба не блести с кой знае какви качества на късо-ходовото си домашно сглобено окачване. Интересно в този етап е, че трябва да се обърне движението на едно много тясно място с обратен наклон. Тук ни дава предимство ниската компановка на джипа. Има нещо дивашко в това да караме с такава скорост в джунглата с трофи автомобил. Припомних си за първите години от българския off-road, когато състезанията не бяха с ясно изразен характер. Това е и причината българите да се представяме еднакво добре на всякакви терени, независимо дали става въпрос за рали, трофи или траял.

Отправяме се към последния SS за деня. Пътьом виждаме, че в привидно лесния първи етап, който преминахме сутринта, има закъсал джип, потънал до вратите. Ние и още един автомобил помогнахме на участниците да излязат обратно на пътя.

Истинската драма се разиграва на последния специален етап, който трябва да преминем. Поглеждам в протокола на съдията и виждам основно DNF-и.



Няколко от автомобилите, които трябва да стартират преди нас, дори не могат да започнат етапа, защото буксуват още на старта.



Най-тежката част от терена е близо 60-метрово изкачване със страничен наклон между дървета. Именно в тази точка на повечето от екипажите им изтича контролното време за преминаване.



Този път заедно с целия отбор изграждаме стратегия за преминаване. Да гледаш отстрани е едно, а да участваш в състезанието – съвсем друго. Хиляди малки подробности и елементи могат да ти попречат или помогнат за доброто представяне. Понякога има технически пречки, които не се виждат на пръв поглед. Друг път самите препятствия изненадват екипажа. Но най-тежките щети и излагации се получават от прекалена самоувереност. Това е и най-вълнуващото в off-road-а, защото той съчетава компоненти и умения от различни спортове и сфери на живот – издръжливостта и лудостта от ендурото, мигновеното преценяване на ъгъл за заход и скорост от мотокроса, уменията за предвиждане на ходове от шаха, приключенския дух от пешеходния и планински туризъм и още много други. И всичко това започва още с подготовката на джипа, а събирането на качествен отбор, подаването на документите за международно състезание и уреждането на всички процедури и подробности са не по-леки от управлението на малък и среден бизнес. Разбира се, за добро представяне са необходими опит и късмет. А често пъти съм забелязвал, че опитът колкото и да е богат приключва там, където свършва късметът.



С използване само на една лебедка достигаме до големия баир. Събирам всичките си останали сили и започвам да се катеря по него, като не забравям да дишам. Още по средата на изкачването вече се чувствам като упоен. Тръгването ни е малко нервно, защото Мади избърза към подхода и нави въжето с предна дясна гума. Разминавам се на сантиметър от това да ми откъсне ръцете или да ме вкара под джипа. Предварително се разбрахме, че той ще ми помага с изваждането на въжето и едновременно с това ще гледа да останат поне 3-4 намотки на барабана (Когато въжето е развито докрай и мокро, започва да приплъзва в барабана и това води до превъртане). Задачата на бай Иван и Ивайло е да играят роля на разговорно.

Мястото за закачане се оказва доста по-далеч, отколкото мислех и се моля само въжето да ни стигне. Секунда след закачането изкрещявам с пълно гърло “Winch” и едва долавям, че информация надолу се препредава. Форсирането на Пубма ми показва, че изтеглянето започва. Наблюдавам отгоре изкачването. След секунди жълтото петно придобива очертанията на нашия джип. Дори аз се изненадвам от бързото придвижване, все едно е на собствен ход, а не на лебедка. Точно преди завоя за излизане от наклона изведнъж автомобилът се вдига на две колела. Пред очите ми се въртят карданите. За пръв път виждам толкова подробно глиганчето отдолу. В този момент решавам, че всичко е свършило. Досега се движихме толкова добре, а сега ще претърпим обръщане.


Снимка на Ласло Гог за 4х4 Magazine.

Секунда по-късно джипът се подпира на едно дърво, което като гигантска пружина го връща на колела. Ето това е късмет. Метър по-близо или по-далеч и обръщането е 100% сигурно. Събирам набързо оборудването и се мятам в джипа. Мади също е превъзбуден. До финала остава бърза скоростна права, по която ние не спираме да крещим и да се радваме.



На финала разбираме, че сме с първо време в групата. Радостта е огромна и емоциите са върхови. Преди секунди щяхме да отпаднем от състезанието, а сега предизвикваме изумлението на руските екипажи, които ни наблюдават отстрани. Сега за първи път виждам, че те започват да се притесняват от нашето представяне и още повече, когато разбират, че на нас не ни пука особено за класирането, тук сме, за да си направим кефа.



В този момент по радиостанцията долита новината, че точно в момента на обръщане с котвата сме закачили и скъсали маркираща лента (Вижте момента във видеото). 10 наказателни точки. Важното е, че в първия ден оцеляхме в дъждовната гора и то с много добро представяне.

ТЕОДОРА: Еуфорията ни завладява. Връщаме се до бивака пеша и все едно няма дълбока кал и реки, които заливат всичко. Последният етап е страхотна емоция, а руските екипажи си посипват главата с пепел. Не че злобея, защото сме ги били. Те просто ни подцениха и това беше един урок, който заслужават. Черната Мамба е сготвил вечеря, която ни събира под тентата на Мади.



Все едно сме на гала вечеря или на банкет (хубава дума, която описва тържественост без значителен повод, точно като нашия случай). Дават ни прибори и чинии, които са измити с дъждовна вода, с която е приготвена и храната. Поглеждам Петър въпросително, защото изрично ме предупреди да внимавам с хигиената или по-скоро занижената такава в джунглата, която се отразява зле на нашите организми, несвикнали с местните бактерии. Спомням си и как момчетата от Camouflage.bg ме предупредиха задължително да избърша приборите и съдовете с кърпички с алкохол, които имаме в завидни количества, преди хранене. Е да, ама как ще стане? Мади ни подканва с пълна уста “Eat, eat“. Гледам, момчетата вече хапват. Няма да се префърцунвам. Това е ситуация, в която правилен е грешният избор. Дано после не съжалявам много.

Малайзийците ядат с ръце. Любители са на екстремно лютата кухня, миризливата риба (имат и много хубави немиризливи риби, но гледат на тях с пренебрежение) и ориза, който замества хляба. Пият страхотен чай, а кафето им е допълнително подсладено с какао. Това, че са в джунглата, не им пречи да устроят подвижна кухня с всички видове съдове, котлони, подправки и продукти. Отнасят се много сериозно към храненето и добре се грижат за себе си. В бивака гладен не можеш да останеш, защото от всяка тента, покрай която минеш, се протяга ръка, която ти предлага да опиташ нещо за ядене или пиене.

Мади не предлага да отидем в хостел в близкото село, защото според него мястото, на което е лагера не е добро. Освен това препоръчва да се изкъпем с топла вода, защото в реките има доста зарази. Ивайло и бай Иван отиват до селото, за да търсят Интернет. Взимат и Ели Хадж, фотографа от Ливан, който иска да пусне снимки в сайта си.
Междувременно в лагера настъпва истинско бедствие. Под леглата ни тече река. Петър хваща в последния момент чантите с багаж, преди водата да ги отнесе. Тентата тече от всички страни и образува огромни кореми, пълни с вода, които ще я съборят. Избутваме ги с ръце в целта си да я спасим, но те се пълнят отново само след секунди. Ивайло и бай Иван ги няма. Покриваме се с два от резервните найлони и заспиваме в окачване тентата да падне върху нас през нощта.

ПЕТЪР: Няколко пъти ставам през нощта да укрепвам тентата и да видя дали Ивайло и бай Иван са се прибрали. От тях няма и следа, нямаме и никаква връзка, защото телефонът на Теди (изненадващо защо) не искаше да се включи. Не се притеснявам за тях, защото знам, че са достатъчно твърдоглави да се справят с всичко. Цяла нощ бурята не ни оставя да спим и това ще ни се отрази следващия ден.

Рано сутринта Ивайло ни буди с подкана по-бързо да се оправяме, защото пътищата и най-вече ниските части са под вода. Хората от съседните села са били евакуирани и те с Ели едвам са се прибрали до лагера, като са държали пътя единствено по GPS трак. На места ливанецът е проверявал къде е асфалта, а водата е била до кръста му. Днес трябва да се преместим в лагер 2 на около 50 км оттук.

ТЕОДОРА: Събират ни брифинг, за да ни кажат, че лагер 2, както и двата резервни варианта за локация са под вода. Ще бъдем навигирани от въздуха, хеликоптерът ще лети пред колоната и ще чертае трасе, по което можем да преминем. В провинция Тереггану е обявено извънредно положение и е започнала евакуация на хора от домовете им.


Снимка: Ain Yusof

ПЕТЪР: Малко след като потегляме, ни очаква остър кален баир с дълбоки коловози. Ивайло постепенно започва да засилва, но Toyota-та изведнъж изгрухтя и умря. При опитите си да я запалим отново се оказа, че е влязла в авариен режим и не позволява да стартираме двигателя. Минута по-късно стрелката на температурата подмина маркиращата зона за прегряване. Отваряме капака и започваме да чакаме проливния дъжд да охлади двигателя. Мъчно се придвижваме до крайпътния ресторант, където Ивайло и Ели са чакали да отмине бурята предишната нощ.

Късметът ни е, че през повечето време се движим в дълбока вода и това спаси Toyota-та да не хвърли гарнитура или тимбарица. Сега трябва да извършим спешен ремонт, а колоната от останалите джипове вече е далеч пред нас. В началото сами си набиваме ядове, защото решаваме, че е протекла водната помпа. Отдъхваме си, когато забелязваме, че на водното съединение в долната част е цъфнала 4-сантиметрова цепка. Бай Иван и Мади тръгват да търсят нужната част, аз и Ивайло ще пренаредим багажа, а Теди ще пусне репортаж във форума. Дъждът все така не спира да вали и само можем да гадаем в какво блато ще се превърне джунглата.



ТЕОДОРА: Нямаме представа къде са останалите участници и къде е лагера. Надявам се момчетата да свършат по-бързо с ремонта, защото разпъването на тента по тъмно е кошмар. Трябва да поспим тази нощ, защото умората ни се натрупва. Ако не успеят да оправят Toyota-та, какво ще правим с багажа? Как изобщо ще намерим останалите, като се има предвид, че тях ги навигира хеликоптер и никой не знае къде е крайната точка, до която ще стигнат?

Следва продължение.

Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-Road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg.

[alex_bg777]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Мерси за репортажа. Велики сте!!!

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ей сега гледах и поредният епизод на "Предизвикателството".Доволен съм както винаги.Чудесно се е получил и този епизод.
А гледам и Дядо Владо ще се подвизава във следващият заплетен от кабелната паяжина на вранглера.

[Вико]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Смея се, кефя се, настръхвам на моменти, "мъча" да дърпам лебедката по-бързо с Пеко.... Пичове и Теди , евала за това, което представяте и по този начин по който пишете.
Поздравления и отново благодарности.

[knifeman]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Така пишете, че все едно и ние сме там в джунглата. Велики сте.

[Емил Трайков]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Страхотен разказ Чакам с нетърпение следващата порция и да попитам къде можем да намерим следващата част на предизвикателството?

[s_s1]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Разкошни сте! Много готино пишете!
Дано съм жив и помня какво сте писали тук... Обезателно ще Ви прочета мемоарите. Ще бъдат бестселър-и.

На старозагорската среща се видях с Бай Иван-Тайгър-а /защо точно Бай?/ и с Ивайло Близнака. Те разказаха много, много интересни неща, които надявам се, че споделят с всички Вас.
От тях разбрах, че за малайзиците всяко голямо и мощно нещо е Тайгър. Сетих се и за "Тигъра на седемте морета". Слушах ги с зяпнала уста, като малко дете -приказка за страната на чудесата.
Разбрах, че транспортната фирма 10 дена по-рано е знаела, че няма да може да достави машината навреме за състезанието, но не са уведомили изпращача...
Научих и много други полезни неща за оффроуда.

А тук в темата чета и препрочитам всичко, което напишете.

С нетърпение всяка сутрин отварям темата да прочета какво ново е постнато, а след обяд като ми остане време препрочитам.

Хайде, очаквам следващата част от този магически разказ.

[Агоп Серопян]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Има ли го някъде 4ти епизод на предизвикателството качен?