Tweet
От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013
Понеже отворихте тема за кал, нека ви покажа няколко кадъра от втория ден на пролога и от вчера.
Пилотът се казва Мади и е доста известнен в off-road-а в цяла Малайзия. Автомобилът е стар, но той го управлява перфектно. Изобщо не се притеснява от това, което предстои. Знае 10 думи на английски, но това беше проблем само в началото. Вече се разбираме много добре. Единственият проблем е, че не разбира нищо от механика. Вчера преди етапа с дълбоката вода задра лагер на ремъчна шайба и стопи ремъка за хидравличната помпа. Беше инфактна ситуация, защото ни оставаха 5 минути до старта. Иван и близнаците успяха да поправят автомобила с подръчни части и буквално без инструменти. Инструментите на целия отбор са в една малка чантичка - чук от две тръби, заварени една за друга, и много желание за успех. Разбира се Мади има много приятели в лагера, които ни помагат. В специалните етапи има много възможности за грешки, които водят до наказания. Подробното четене на правилника и знанията на пилота ни спасяват всеки път на ръба. Вчера в посления SS при много стръмно изкачване, автомобилът се изправи само на едно от колелата. Всички помислихме, че състезанието за нас свършва. Мади обаче реагира мигновенно и го върна на колела. Затова и радостта при завършването на етапа беше токова голяма. Най-вероятно само Ивайло ще последва екипажа в Зоната на здрача. Някои от организаторите приятелски ни предупредиха да си вземем повече храна, вода и да се подготвим психически. Предвид климатичните условия в момента, това ситуацията е FUBAR. Дано Майката природа се смили и допусне състезателите до този етап. В момента целият керван пътува до лагер II, като гази през дълбоки води в подходите към джунглата. Дано да оправим по-бързо колата, за да се приберем по светло.
В този етап Роман, шампионът от миналата година, премина без помощта на лебедка. Така разора с прталните мостове, че след него на много от навигаторите им се наложи да плуват. Но от всяка трудност, трябва да се извади полза - тази вода беше най-добрата пералня, която участниците могат да намерят. Калта е толкова лепкава, че ако не внимаваш, си губиш обувките.
Това е автомобилът на Роман. Нашият е с половин метър по-нисък от неговия. Много от екипажите не успяха да завършат този етап. Ние преминахме с много добро време.
Асистенцията участва наравно със състезателите в пресичането на джунгата. Този мост днес е под вода, а много близо до него днес нашата асистентска машина получи повреда.
Много се забавлявам и за първи път виждам такава природа. Но повече ме впечатляват хората, които срещам тук. През вчерашния ден бях късметлийка по отношение на пиявиците за разлика от много други, които не се разминаха от близки срещи с тях. А звуците през нощта в джунглата (извън спорадичното при някои или безконечно при други хъркане) са нещо, което за съжаление няма как да ви опиша.
Понеже отворихте тема за кал, нека ви покажа няколко кадъра от втория ден на пролога и от вчера.
Пилотът се казва Мади и е доста известнен в off-road-а в цяла Малайзия. Автомобилът е стар, но той го управлява перфектно. Изобщо не се притеснява от това, което предстои. Знае 10 думи на английски, но това беше проблем само в началото. Вече се разбираме много добре. Единственият проблем е, че не разбира нищо от механика. Вчера преди етапа с дълбоката вода задра лагер на ремъчна шайба и стопи ремъка за хидравличната помпа. Беше инфактна ситуация, защото ни оставаха 5 минути до старта. Иван и близнаците успяха да поправят автомобила с подръчни части и буквално без инструменти. Инструментите на целия отбор са в една малка чантичка - чук от две тръби, заварени една за друга, и много желание за успех. Разбира се Мади има много приятели в лагера, които ни помагат. В специалните етапи има много възможности за грешки, които водят до наказания. Подробното четене на правилника и знанията на пилота ни спасяват всеки път на ръба. Вчера в посления SS при много стръмно изкачване, автомобилът се изправи само на едно от колелата. Всички помислихме, че състезанието за нас свършва. Мади обаче реагира мигновенно и го върна на колела. Затова и радостта при завършването на етапа беше токова голяма. Най-вероятно само Ивайло ще последва екипажа в Зоната на здрача. Някои от организаторите приятелски ни предупредиха да си вземем повече храна, вода и да се подготвим психически. Предвид климатичните условия в момента, това ситуацията е FUBAR. Дано Майката природа се смили и допусне състезателите до този етап. В момента целият керван пътува до лагер II, като гази през дълбоки води в подходите към джунглата. Дано да оправим по-бързо колата, за да се приберем по светло.
В този етап Роман, шампионът от миналата година, премина без помощта на лебедка. Така разора с прталните мостове, че след него на много от навигаторите им се наложи да плуват. Но от всяка трудност, трябва да се извади полза - тази вода беше най-добрата пералня, която участниците могат да намерят. Калта е толкова лепкава, че ако не внимаваш, си губиш обувките.
Това е автомобилът на Роман. Нашият е с половин метър по-нисък от неговия. Много от екипажите не успяха да завършат този етап. Ние преминахме с много добро време.
Асистенцията участва наравно със състезателите в пресичането на джунгата. Този мост днес е под вода, а много близо до него днес нашата асистентска машина получи повреда.
Много се забавлявам и за първи път виждам такава природа. Но повече ме впечатляват хората, които срещам тук. През вчерашния ден бях късметлийка по отношение на пиявиците за разлика от много други, които не се разминаха от близки срещи с тях. А звуците през нощта в джунглата (извън спорадичното при някои или безконечно при други хъркане) са нещо, което за съжаление няма как да ви опиша.
Това кални бани, това джакузи с хладка вода, това разни ми ти процедури
,дано им устиска возилото
Коментар