Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[targa]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Който иска да помага с парички, вече има и пей-пал - teodora.veleva@gmail.com

Да изкашляме нещо от касата?

[kirov]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Споко бре пичове вие винаги сте помагали на много хора сега когато се нуждаете и аз ще ви върна жеста макар и скромно, но от сърце.
Ето моят принос kъм вашата кауза от 500 лв. Ако правите фланелки искам XXL .[ATTACH=CONFIG]628895[/ATTACH]

Иване МНОГО ти благодаря! Също така искрени Благодарности и на СПАРКИ!!!! Наистина съм ви много признателен да знаете! Особено какъвто зор е настанал последните няколко седмици покрай подготовката и най-вече изпращането на колата.... а и след редица откази на потенциални спонсори - Вашият принос е БЕЗЦЕНЕН!!!

[targa]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Управителния съвет на Клуб Ленд Ровър Ентусиастс България

единодушно реши да подпомогне кампанията с 750 лв. Успех младежи.

[kirov]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Управителния съвет на Клуб Ленд Ровър Ентусиастс България

единодушно реши да подпомогне кампанията с 750 лв. Успех младежи.

Това е Невероятно!!! Страшни сте!!! Много Благодаря!!!

[bai IVAN]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Пичове преди малко бате КРУМЕ от реглажа срещу КАТ-София ми даде 50лв за вас направо съм ви ги превел по сметката. Благодарих му и от ваше име.

[kirov]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Пичове преди малко бате КРУМЕ от реглажа срещу КАТ-София ми даде 50лв за вас направо съм ви ги превел по сметката. Благодарих му и от ваше име.[ATTACH=CONFIG]630059[/ATTACH]

Това е невероятно! Страхотен е!!!

[REGULATOR]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Момчета,знам че са малко,но са едни от парите,които съм дал от сърце! Ако не друго,мога спокойно да гледам снимки и видео,без да ме гризе съвестта че не съм допринесъл поне с малко!!

Искрено ви желая успех,и се надявам че ще се забавлявате истински! Никой не иска от вас някакво класиране! Просто им покажете че и тук знаем какво е кал,и с какво се обработва!! Живота е кратък,и няма да стигне на всички ни,за да изживеем всички тези емоции,които предстоят за вас! Затова,ще си чакам снимките и видеото,та барем успея и аз да се пренеса там,макар и виртуално! Може е да прозвучи сълзливо,но изпитвам голям респект към вас.........и ви се кефя...искрено!!!

[kirov]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Момчета,знам че са малко,но са едни от парите,които съм дал от сърце! Ако не друго,мога спокойно да гледам снимки и видео,без да ме гризе съвестта че не съм допринесъл поне с малко!!

Искрено ви желая успех,и се надявам че ще се забавлявате истински! Никой не иска от вас някакво класиране! Просто им покажете че и тук знаем какво е кал,и с какво се обработва!! Живота е кратък,и няма да стигне на всички ни,за да изживеем всички тези емоции,които предстоят за вас! Затова,ще си чакам снимките и видеото,та барем успея и аз да се пренеса там,макар и виртуално! Може е да прозвучи сълзливо,но изпитвам голям респект към вас.........и ви се кефя...искрено!!!

Звучи страхотно - Благодаря ти и аз искрено!!!

[BENZBOSS]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Засилих и аз малко от мое и от името на брата,скромно от сьрце.

Какво решихте / защото други неща за решаване сьм сигурен,че нямате / за отразяването на сьстезанието,колко отиват да ви гледаме сеира?

[Teodora Veleva]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Here comes the rain

Автори: Теодора Велева и Петър Цанов
Снимки: Петър Цанов, RFC 2007

Новините от състезанието променят в крачка първоначалния ни план, за поднасяне на информация на всички, които се интересуват от участието на първия български отбор на Rainforest Challenge 2013. Но това е в полза на разказа, защото той запечатва нашите автентични реакции и емоции. Както Петър вече сподели, организаторите обявиха мястото, където ще се проведе състезанието тази година – гответе се за Армагедон, очаква ни Куала Теренггану. Незабравимите спомени от 2007 отново изплуваха на преден план. Предлагаме ви един обновен разказ за това, което се случи по време на RFC Great Escape.


Върховенството на закона в джунглата принадлежи на Майката Природа. Ние можем да овладеем собствените си страхове и странности, но природните стихии – никога.

Историята на Rainforest Challenge помни състезанието през 2007 и то винаги ще остане в спомените като GREAT ESCAPE. Това издание се превръща в най-голямото изпитание за организатори, състезатели и медии. Десет годишното юбилейно Rainforest Challenge 2007 напълно оправдава очакванията за едно от най-тежките състезания на планетата. Повече от 70% от участващите автомобили остават джунглата, някои от тях завинаги. Седем денонощия участници в състезанието са заклещени в гора, която се променя с часове и не им оставя път за преминаване. Сред тях е и Петър Цанов, който разказва от първа ръка за своите преживявания. Изчезнали хора, ранени, липса на комуникация, удавени коли и масова евакуация. За щастие всички са живи.


Джипът е артелна, дом и крепост. Самата мисъл, че може да те изостави насред джунглата, пречупва психиката и на най-коравите мъже.

В началото на всяко издание на RFC организаторите провеждат брифинг със състезателите, на който се обръща специално внимание на оборудване, начини на придвижване и техники за оцеляване в джунглата. „Някои от хората се смутиха, когато чуха за различни видове отровни змии, паяци, пиявици и куп гадни насекоми. Бяхме предупредени, че Теренггану се обитава от малайзийски тигри. Особено внимание се отдели на това как да съхраняваме стъпалата на краката си, както и да внимаваме с бързото покачване на реките при обилен дъжд“, споделя Петър.


Единствено в RFC журналистите се бият рамо до рамо със състезателните екипажи. Доста често те си помагат един на друг.

Има зони в джунглата, в които се оформят огромни водни басейни. При силни валежи, те се препълват, тогава природната дига се къса и чудовищни количества вода се изливат в реката. По този начин се получава приливна вълна в привидно малък поток. Ето защо при пресичане на река хората винаги трябва да бъдат в група, да следят дали се променя цвета на водата, както и да се ослушват за необичайно бучене. При преминаването на дълбоки и бързи участъци, човек не трябва да е облечен в дълбок дъждобран, поради вероятността течението да го завлече. С него плават огромни трупи и корени, затова винаги се пресича с лице към него.
През 2007 г. някои от присъстващите не обръщат нужното вниманието на инструктажа, защото никой не предполага какво предстои.


Преминаването на водни препятствия винаги крие риск от повреда. Веднъж попаднал в джунглата, най-трудно е да си съхраниш стъпалата.

Провинция Теренггану се намира на около 500 км от Куала Лумпур, столицата на Малайзия. През 1997 на същото място се провежда първото издание на Rainforest Challenge. През 2007 отново там е легендарното Great Escape. По всичко изглежда, че дебютът на българския отбор през 2013 ще бъде паметен.
През 2007 г. джунглата посреща участниците с чудесно време и красиви гледки. Само няколко дни по-късно показва и другото си лице. Някои казват, че е като красива жена - хубава е, но по всяко време може да се обърне и да те вкара в приключение.
Поради обилния валеж в гората започват да падат дървета. Силният дъжд подкопава корените и от тежестта на напоените с вода клони дървото се сгромолясва. В началото се чува нещо като въздишка, а веднага след това страхотен грохот. Джунглата е едновременно шумна и притихнала. Заради звукът, който издава дъжда, възприятията са ограничени и постоянно имаш чувството, че някой дебне зад гърба ти. Спасението идва, когато сам започнеш да произвеждаш шум. През онази 2007, по време на Great Escape, сред дърветата и храстите в Тереггану кънтят "Велик е нашият войник", "Изправи се гора от стомана" и "Тих бял Дунав", докато единственият българин там се опитва да държи темпо и да не пада духом и телом в калта.


Само след 4 денонощия в джунглата под непрестанния дъжд човек започва да си говори сам. Нищо чудно, че след Виетнам в Америка са се върнали цели полкове психясали мъже.

В този момент състезанието е прекратено и е наредена масова евакуация. Дори добре подготвените състезателни екипажи бедстват. Придвижването се извършва изключително и само с лебедки. При повреда на автомобила хората го напускат и го изоставят в джунглата. По това време в цялата провинция Теренггану е обявено бедствено положение. Стихията взема близо 1800 жертви от местното население. Идва и отговор от спасителните екипи, помолени за помощ – „Спасявайте се сами, вие поне сте подготвени“. Това е моментът, в който физиката и психиката на хората капитулират. Тези, които напълно рухнаха, таяха илюзорната надежда за евакуация с хеликоптер. Но в тези условия и предвид общия брой на бедстващи хора подобна акция е напълно невъзможна.


Спасителната акция се превърна в по-голям екшън от същинското състезание. 2007-ма година остана в спомените като най-тежкото издание на RFC.

Всички действия са координирани от главния организатор Луис Уий, който буквално бе като генерал в битка. Той отговаря за абсолютно всички, като нито за секунда не губи контрол заради създалата се тежка ситуация. „Усетих, че организаторите наблюдават реакциите на всеки един от нас и преценяват кой как понася несгодите. Ако на някой не му е приятно и комфортно, можеше просто да си тръгне…“, спомня си Петър. Военната охрана на бивака е впечатлена от реакциите и действията му и го моли да се присъедини към тях. Армейският Defender е оборудван с радиостанции и осъществява единствената връзка между хора, разпръснати в радиус от 50 км в джунглата.


При счупване на лебедка или силово предаване автомобилът се изоставя. 88 джипа останаха в джунглата, 7 от тях никога не бяха открити. Останалите бяха евакуирани след 2 месеца.

От снимките не може да се усети адската жега, умората и затрудненото дишане при близо 98% влажност на въздуха. Състезанието е прекратено, следва ясен план за спасение и проста програма - дъжд, кал и пиявици за следващите 4 денонощия. Лагерът, до който хората трябва да се доберат, се намира на отсрещния бряг, но път няма. Нивото на реката се покачва за минути, водите са бързи и преминаването е невъзможно. Дори нормалните пътища стават непроходими. Продоволствените автомобили и медия колите ги няма, храната свършва. Организаторът на състезанието г-н Луис Уий трябва бързо да се вземе решение, защото хората се намират на 53 км от най-близкия асфалтов път.


На снимката в ляво - Луис Уий, създател и организатор на RFC.

Оказа се, че за 5 часа дърпане, бутане и ровене сме изминали едва 1км от лагера. Беше ми едновременно и смешно, и тъжно. В хлъзгавата кал и високите температури само след 10 лебедки човек грохва.


В снимките са запечатани хиляди думи.

Едва на седмото денонощие се включват командоси от отряд Зулу 69, които пробиват път пеша през джунглата и успяват да доставят храна. Пътят за спасение за близо 200 души, участници и организатори на състезанието, е с алуминиеви лодки през доскорошна долина, която вече се е превърнала в река. След три часа преход по течението всички стигат успешно до първия асфалтов път, от където са закарани във военна болница.


Всеки участник в RFC оставя своята ярка следа. Затова организаторите често казват, че историята на това състезание е история на хората, които участват в него.

Както за всяко постижение във всеки един спорт се изискват сериозни тренировки, подготовка и силно желание за победа. И това е преди да се сблъскате с безмилостните правила на джунглата. След края на това издание, при въпрос към организаторите как ще се определи победител, отговорът бе, че всички ние сме победители. Многобройните купи за различните класове и категории, останаха в офиса в Куала Лумпур. Наградите бяха просто обикновено парче тенекия. Истинското признание бе оцеляването на всеки един в джунглата, още повече за хората, на които се наложи да изоставят автомобилите и оборудването си там.

Човешките емоции се вихрят със силата на природните стихии по време на RFC. В процеса на състезанието хората разбират кои са и на какво са способни. Всеки, които се осмели да участва, има шанс да постигне своя триумф и катарзис. Уроците, прозренията и приятелствата, които се зародят в джунглата, остават за цял живот.


Чувствата, които хората, участвали в RFC, изпитват към състезанието са на силна любов и омраза. Резултатът е, че винаги молят за още.

Този материал е любезно публикуван в сайта на списание 360 градуса, като част от кампанията в подкрепа на участието на първия български отбор на RFC.

[BENZBOSS]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

На горната снимка се е слял напьлно с местните,ако не е малко оцькления поглед направо си е един от тях.

Айде да се почва,че да си починетеот подготовката.

С отразяването нещо ново има ли?Кьсмет ви пожелавам,но искам и да го видя.

[Teodora Veleva]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

С отразяването нещо ново има ли?Кьсмет ви пожелавам,но искам и да го видя.

Ако всичко се случи така, както сме го замислили, отразяването на цялото ни преживяване ще бъде направено по начин, за който много медии могат да мечтаят.

Разполагаме с няколко камери, включително и on-board, с които ще заснемем всичко в HD формат. Имаме доброто намерение да ви изпращаме ежедневни новини и снимки от етапите на състезанието и нашето представяне. Имаме уверението на организаторите, че журналистите ще имат достъп до Интернет дори в лагерите в джунглата, но трябва да се има предвид, че състезанието е в Теренггану и никой не дава гаранции. Пътят към ада е постлан с добри намерения, а преди настъпването на Армагедон пропадат комуникациите. Това са всеизвестни житейски факти.

Има възможности за използване на мобилен достъп до Интернет, но това е въпрос на лукс и допълнителни средства, с които в момента не разполагаме. Едно е сигурно, offroad-bulgaria.com ще получи ексклузивна информация от мястото на събитието и различни гледни точки.

[BENZBOSS]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

^^^^^ е аз за това ви обичам целия екип,и сьстезателния и журналистите около тях.Дано да стане както сте го намислили,скрийте им джунглата.

Интернет от джунглата не очаквам да има каква ще организация да направят,не и такьв за нормални репортажи.На снимка или 5 от етап обаче или някакьв трак на живо / за 4 часа изминат километьр голям трак ще да е /ще им се зарадвам с цялото си сьрце.


Камера на Български джип в джунглите на Рейнфорестот сега сьм се наточил.

[kirov]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

^^^^^ е аз за това ви обичам целия екип,и сьстезателния и журналистите около тях.Дано да стане както сте го намислили,скрийте им джунглата.

Интернет от джунглата не очаквам да има каква ще организация да направят,не и такьв за нормални репортажи.На снимка или 5 от етап обаче или някакьв трак на живо / за 4 часа изминат километьр голям трак ще да е /ще им се зарадвам с цялото си сьрце.


Камера на Български джип в джунглите на Рейнфорестот сега сьм се наточил.

Теоретично планираме да вземем Сателитен модем под наем! Мисля че ще можем да прекараме от 5-10 снимки на ден. Все пак трябва да се отблагодарим на всички за Помощта!!!! Освен това задължително ще вземем и два сателитни телефона с поне една карта със 500 минути. Втория телефон ще е за бекъп! Ако смогнеме финансово може и на него една карта да му вземем! Та мисълта ми беше че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще звъним (Това е гарантирано) на някой който да информира всички тук. Та дори и да не успеем да изпращаме снимки по време на състезанието - то Поне информация ще има навременна - Всеки ден!!!

[NIKSD]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Аз май съм давал номера на нашия сателитен телефон на единия от еднаквите /или и на двамата беше, не помня вече/, сега го пратих пак на лични. Ако я закъсате за минути, измислете някакъв "еврейски СМС" и ние ще звъннем обратно да не думкате минути. После ще препредаваме каквото трябва на когото трябва. Ние имаме много безплатни минути, не ни бърка да звъним. Английски, Испански + малко български са езиците на които можем да се справим /в случай, че данданията е на някои заплетен език/. Часови пояс-западен бряг на САЩ /ама няма значение, аз ще спя до телефона така или иначе/.

И не мога да не си го кажа- Шантава работа! Евала!