Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

[PETER BLIZNAKA]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Има някакъв проблем с бб-кодовете на форума. Ако може някой от модераторите да разбере какво се случва, ще съм благодарен. Линковете на снимките са активни и работят на 100% при ръчно въвеждане в адрес полето.

[Nik Nikolov]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Абонамент ! Откога чакам.

[Таня Кълева]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Има някакъв проблем със снимките?

Мислех си, че е само при мене, но явно не е ...

Страхотно начало, Петре, благодаря!

[Десислав Добрев]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Има някакъв проблем със снимките?

[PETER BLIZNAKA]

И така, ето ни двамата със Сабин пет години по-късно след първото форумно отразяване на Rainforest Challenge. Според мен най-тежкото трофи състезание. Утвърдена легенда в моторните спортове и доказано невероятно изпитание за машини, екипажи и организатори. За разлика от 2007 г. знаехме добре какво ни очаква и се бяхме подготвили подобаващо за дните, които щяхме да прекараме в джунглата.
След дълъг полет и още по-продължително пътуване с такси се озовахме в екзотичния Куала Лумпур. За града и изумителните гледки, които предлага, може да се направи отделен репортаж. В него живеят в разбирателство и работят в тандем хора от четири пет религии.



Кулите Петронас са емблемата на града.


Природа, футуристични сгради и гледки от средата на миналия век се преплитат по уникален начин.


Това е една стара къща на две преки от кулите близнаци.В модерния град беше като времеви портал.


Индииския квартал предлага съвсем друга картина.. претрупани златарски магазини и просяци се редуваха в пейзажа.




Скутерите по улиците и булевардите са стотици хиляди.От лъскави фирмени представителства и сервизи до квартални гаражи се правят тунинговат и разглобяват за части.



Този горкия седеше като скелет в пустиня


Градският транспорт има две безплатни линии който могат да ви свършат работа за центъра на ситито.Чисти и климатизирани те са като спасителен оазис в градската жега.Другата крайност са стари изтърбушени рейсове пълни с бачкатори.Направо пощуряват градската джунгла без никаква генерация.



При покупка на земя в Малайзия собствеността на парцела се зачита до ядрото на планетата.


При пристигането ни не бяхме сигурни дали това е хотелът, в който сме настанени. Изглеждаше доста луксозно – нетипично за подобно мероприятие.



Малайзийците са много добре настроени към чужденци. Всички говорят английски езики определено знаят как се върти успешен туристически бизнес.








Гледка от стаята на хотела с една от функциите на Olympus TG-2






Разбира се не пропуснахме класическото меню в Hard Rock Cafe.





Всеки ден дъждовете се изливат като по часовник. След безумните задръствания с падането на нощта, градът се пречиства.



Една от главните ни задачи преди регистрацията бе да допълним оборудването си. Част от покупките бяха по-едрогабаритните походни легла, които предпочетохме да вземем от там. Отне ни часове докато открием аутдор магазина, но използвахме лутането, за да разгледаме други интересни места от града.








Веднага след това отидохме до офиса на г-н Луис Уий. Той е създателят и главният мотор на RFC. Въпреки многобройните трудности е успял да съхрани първоначалния замисъл и интерес към състезанието през годините.
Когато ни видя много се зарадва, но също така изрази своите опасения: “Ти беше на 10-годишнината на състезанието когато едвам оцеляхме, сега си дошъл за 15-годишнината... какво ли ще се случи този път...?” Попита също така дали за тези пет години не се е намерил български отбор, готов да се престраши и да поеме предизвикателството на дъждовната гора.
Подарихме му страхотна книга със снимки и текст на английски от Родопите. Луис остана трогнат.





Кулите са толкова високи че си казваш близо е на една цигара време но след това ходиш два часа.Този ден направо се утепахме от ходене.Въздухът е много тежък за дишане а въпреки влагата топлината се усеща до късно през ноща.На прибиране разбрахме че и при облачното време сме изгорели като прасенца.Водата върви с литри и също толкова бързо излиза от тялото.





Вечерта се регистрирахме и маршалите ни раздадоха рекламни материали, измежду които имаше два полезни: непромукаем сак за багаж и дъждобран. Както ни казаха, RFC е семейно мероприятие и е задължително през цялото време да сме облечени с тениски с лого на състезанието. За целта ни бяха дадени по 5 броя.



Отне ни много време докато наредим багажа в три категории:
1. Багаж, който остава в Куала Лумпур (цивилни дрехи).
2. Общ багаж за цялото състезание (цялото оборудване, което ни е необходимо, включително легла, спални чували, тенти и т.н.)
3. Средства за оцеляване и бивак при пешеходния преход в “Зоната на здрача”.

Още при срещата ни с Луис, той каза, че на място ще преценят за колко дни и дали изобщо ще ни допуснат в “Зоната”.



Сабин до сред късна доба шумкаше и си мърмореше, мъчейки се да събере и подреди саковете, несесерите и торбички, на които общият брой надхвърляше 40 парчета. Неговата задача се усложняваше от факта, че трябваше да носи и видеокамера.

Сутринта пред хотела с гръм и трясък започнаха да пристигат един по един участниците:



Toва е Toyota-та на Нуцио Кофаро от Венецуела. На миналогодишното издание на рали “Дакар” той постига невероятен успех – приз за най-добър дебют с автомобил от клас Т1.2 (Toyota HiLux 4х4 с дизелов агрегат). Нуцио е професионален пилот и неговите спонсори са пожелали да участва в RFC като предварителна реклама преди “Дакар” 2013. Неговият Land Cruiser е подготвен в Австралия по всички канони на аутбек състезанията. Още на пръв поглед се вижда, че ще изпитва затруднения заради габаритите на автомобила си. Въпреки двойния мотор на електрическата лебедка, надали ще му достигне мощност при стръмните екстреми. Нещото, което ме впечатли най-много, е дългият кардан ниско над грунда. Simex вече не са спонсори на RFC, което позволява ползването на по-висок размер гуми и венецуелецът разчита на 37х12,5 R16 Maxxis Trepador oт спонсорите си.





Голямата база има място за товарене на всичко необходимо за едно подобно състезание без да е необходим асистентски екип.





В състезание като RFC лебедките “пият” много ток и това налага дублирането на акумулаторите. А когато си с два електромотора на лебедката, трябва да имаш два пъти повече акумулатори. Отделно тунингът на лебедката включваше принудително охлаждане на електромоторите с въздух от компресорна система.

На противоположния полюс е виетнамския отбор, от който разбрахме, че доста време са събирали средства, за да се запишат за участие. Отборът разполага с професионални видео оператори на виетнамската национална телевизия, чието заплащане е $80 месечно. Тези момчета с нескрито възхищение зяпаха последния модел водоустойчива камера Sony на Сабин.





Състезателният джип изглежда лек и компактен...





... и е оборудван с доста по-надеждната карданна лебедка отзад...



... а за по-сигурно разполагаше и с една отпред...



... а доста изненадан останах, когато видях и една електрическа на покрива.

Старият боец – Defender 90 на съпрузите Марек и Агнешка от Полша – е с най-много участия в състезанието – цели 11! Те са един от отборите, на които през 2007 г. им се наложи да изоставят автомобила си в джунглата. Поляците разчитаха на екип журналисти-сънародници, които да ги отразят в състезанието.






Taзи година състезанието се проведе в третия най-малък щат в Малайзия – Мелака. Министър-председателят на щата бе основен спонсор и на него дължахме 5-звездния хотел с всички екстри. Той бе организирал полицейски кордон, който ни съпровождаше по пътната мрежа.



Интересното е, че някои от полицаите карат с дрехи за мотокрос, а при разговор с тях разбрахме, че заплатите им не са по-високи от тези на колегите им от България.Работата хич не им е лека предвид високите температури и проливните дъждове. Въпреки това в Малайзия няма никаква престъпност, а законите са еднакви за всички.


Керванът е любезно посрещнат от домакините на щата Мелака. Конвоят от джипове надхвърляше 400 возила.







По време 300-километровия преход от Куала Лумпур до Мелака не се размина без интересни моменти. Чисто новият автобус Scania се оказа без спирачки. В последсвие разбрахме, че вратата също не се отваря, заради генерална повреда в компресорната система на рейса. Спуках се от смях. Докато шофьорът плещеше на някакъв странен език нещо по телефона, Сабин нападна таблото с мултитул и фенерче.

Отзад Кхан паникьосано питаше Сабин “Мистър Бин, мистър Бин, знаете ли какво точно правите?”, неможейки да произнесе името му като хората.<
След този рядко сполучлив ремонт се добрахме до хотела безаварийно. А организаторите взеха по друг начин да гледат на мистър Биин.

Използвам момент да направя снимка на стаята, преди Сабин да покрие всичко в сакчета, торби и несесери.През 2007г. след първия хотел в Куала Лумпур бяхме само на лагери в джунглата а сега като туристи ни разкарваха по хотели.Навсякъде по стаите в Малайзия по таваните има стрелка към посоката в която се намира Мека.

Контрастна смяна на гледката от хотелската стая. Но градският център остава все така пъстър.



Meлака е на брега на Индийския океан и предлага разнообразни туристически атракции. Крайбрежието е изпълнено с красиви хотели, молове, но и запазени старинни части. На този бряг за вилняли французи, холандци, англичани и портогалци.
A Famosa е португалска крепост, намираща се в Малака. Тя представлява най-старият исторически паметник в Азия, датиращ от 1511 г. Porta de Santiago е единствената здрава част от крепостта и представлява малка порта. Крепостта е била във формата на правоъгълник с четири високи кули в четирите краища на стените. През вековете тя е служила за укрепление на различните нации, искали да разширят територията си.














Малайзия е известна с това, че не се създават конфликти между хората от различни религии. Тук само на 100 метра има християнски, будистки, мюсюлмански и хидуистки храмове.


Виетнамците и Събин си размениха пинизи за снимане на проявата.




Същата вечер имаше голям брифинг с представяне на отборите и журналистите.








Подарихме едно от списанията OFF-ROAD BG на Марек и Агнешка от потопа през 2007г.Много се зарадваха че след толкова години видяха тяхна снимка и на техния приятел Пьотър Ковал гол в Рейнджа голям смях падна.Много се учудиха как правим такива големи репортажи.Предположиха че за този материал съм взел луда цифра.Много се кокориха и невярваха че съм го направил от любов към спорта.


С операторите от виетнамската национална телевизия се сприятелихме и решихме да посетим заедно китайския ресторант в града.
Много се учудиха колко хубаво и богато списание имаме в България. Във Виетнам офроуда не е много популярен.

Освен крабовете пробвахме и супа от водорасли. Беше гадна на вид но много вкусна с ориз и фъстъци.












На другия ден ни очакваше пролога, който за първи път в историята на RFC щеше да се състои на плажната ивица, а не в трасе с изкуствени препятствия. Липсваха също така добре познатите мостове, изградени от дървени трупи. Общо взето скучна работа.



Ин – една от дамите на най-големия малайзийски клуб Raja Rimba Adventure, наброяваща близо 800 членове в цялата страна.



Едно от интересните места на пролога – скален вълнолом. Типичен роккраулинг, при който много от състезателите получиха тежки повреди по управление, силово предаване и окачване.Имаше и късане на въжета метални и синтетични.























Изпадащи пружини съм виждал само на Рейнфорест и на остров Евия.Много несериозно изглежда за толкова сериозно състезание решението да се пуснеш без лимитиращи колани или адекватно поставени пружини.


Ето какво стана още на първи етап с кардана на Нуцио.Въпреки че имаше резервен поправиха счупения с водопроводна тръба и заварени фланци към нея.Руснаците пък реализираха първото обръщане на един от пясъчните завои.




Руското Джимни е обуто с гуми на Интерко Супер Суампър портални мостове от Волво и един багажник акумулаторни батерии.Тази алуминиева стълбичка се оказа пътя към желаната победа.Освен адекватното каране и опит на екипажа.Двигателя беше щатния както би казал Стефан.





Другия представител на Русия със Сузуки Самурай.И на двете част от грайфера на гумите беше премахнат.





Същия ден се направи и национален рекорд по събиране на едно място най много 4х4 возила.Този ден беше празник за децата и стари приятели които не са се виждали от дълго време.Нагледахме се на страхотни класически Тойота и Джип Вранглер..както и на различни мутации от популярни модели пикапи.



Стикерите на форума и списанието изчезнаха за три минути.


Това Субару щеше да е с конвоя през цялото време.То беше единствения представител който ми напомняше на рали бегачка и му се кефих много.В крайна сметка се събраха точно 972 високопроходими машини.С колумбиеца който точно се беше върнал от СЕМА Шоу в САЩ си говорихме че това е един паркинг жипове от пред шоуто във Вегас.Но за България примерно да се съберат епочти невъзможно.







Индииски представител преправен като Вранглер.



За разлика от пътуването в Аржентина и Чили този път бях решил да пробвам колкото се може повече видове риба.В Малайзия извън градовете беше направо без пари.А изборът безкраен.В последствие се оказа че ще пробваме и много други нестандартни манджи.






… следва продължение...