Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

[Марто (Мартин Христов)]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Пълно мазало в хубавия смисъл на думата! На ръба съм да налея тунджа с последните си пари и да отида да погреба Гранда в някое дере! Не е хубаво да се гледат подобни репортажи от хора с лабилна психика, като моята...

[duvi]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Пълно мазало в хубавия смисъл на думата! На ръба съм да налея тунджа с последните си пари и да отида да погреба Гранда в някое дере! Не е хубаво да се гледат подобни репортажи от хора с лабилна психика, като моята...

Идвам с теб ... моменталноооо

[derhunter]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Идвам с теб ... моменталноооо

Я и двамата да не се пререждате

[targa]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Пълно мазало в хубавия смисъл на думата! На ръба съм да налея тунджа с последните си пари и да отида да погреба Гранда в някое дере! Не е хубаво да се гледат подобни репортажи от хора с лабилна психика, като моята...

Лопатите от мен.

[Chinela]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

А от мен аплаузи за Близнака, голям кеф е да чета подобен репортаж.
Пък на Мистър Бин искам да кажа, че крайният срок за неговия е Февруари!!!

[kiro_vd]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Може ли малко повече снимки и инфо за механичните лебедки, че ми стана интересно как ги чупят и нанасят щети и по кутийте ?
Като гледам някой са от диференциал правени ( мноооого бързи), но как са решили въпроса с натискането на съединителя, когато въжето е под напрежение ?
Колкото и здрави да са лебедките без подходящ "бушон" на правилното място ще ги счупят, не вярвам да не са сложили предпазители, но вие ще кажете .

[PETER BLIZNAKA]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Може ли малко повече снимки и инфо за механичните лебедки, че ми стана интересно как ги чупят и нанасят щети и по кутийте ?
Като гледам някой са от диференциал правени ( мноооого бързи), но как са решили въпроса с натискането на съединителя, когато въжето е под напрежение ?
Колкото и здрави да са лебедките без подходящ "бушон" на правилното място ще ги счупят, не вярвам да не са сложили предпазители, но вие ще кажете .

Има страшно много варианти на монтаж.Лебедката отпред на муцуната или отзад а въжето минава напред.Една посредата с две въжета към двата края.От оригинални за камиони до напълно направени с части от автоморгата.Със синтетични или метални въжета.Заключване с пневматичен механизъм или ръчно превключване посредством лост в кабината.Има и с по няколко скорости.Бушон е въжето или карето на кардана.След много смени обаче всичко се отразява на раздатъчната кутия.
Понякога въжето под пода се закача за пънове камъни или дебели клони.А на камъни трябва да пазиш още един кардан или повече.Под шасито вървят четири кардана.Това налага и компромиси с ъглите на другите кардани.От това страдат и ходовете на окачването на машината.По принцип трудно се работи с такава лебедка и е необходим пълен синхрон между водача и навигатора за бърза и адекватна работа.Пилота също трябва да е тренирал здраво за различните ситуации при дърпане на ход и едновременна работа с газ и волан при преодоляване на препятствията с висока скорост.Най лошо става Когато въжето се заклини между намотките на барабана или някъде по подходите до него.Ако няма вариант за отклинване на ход с тежестта на джипа играта свършва.Под купето всичко е в тиня и не се вижда къде е проблема.А откачането на ръка е кошмарно.Въжето при такива натоварвания се къса като конец. Тази година руснаците показаха че има начин състезанието да бъде спечелено и с електрическа лебедка.Как и защо ще разберете нататък в репортажа.Ще има и много снимки и видео на този вид лебедки.




Заден монтаж на лебедката




и преден.

[kiro_vd]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Нямах в предвид такъв бушон, който да те спре в трасето за повече от минута, а за тези шпилки, който се монтират м-у фланеца и входящият вал на редуктора и се сменят за секунди, като се скъсат - поне на оригиналните механични лебедки е там. Другите проблеми, който си изброил, като въжето, което стой под автомобила и се стреми да се оплете в нещо и карданите също са много важни и трябва да се мисли за тяхното решаване, а относно заклинването на въжето м-у витките, чехите на Прагата монтират оригинален редач, който не позволява да се случи тази беля. Мен ми се е случвало това, предвидили сме ръчно въртене на барабана, но пак трябва щанга да оправиш нещата.
Поздрави за прекрасният репортаж и с нетърпение очакваме продължение на разказа с много снимки и инфо.
Друго си е , като разбираш и знаеш какво и как да снимаш.

[bai IVAN]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Пеко,значи мене ниама да ме огреее за фанелка.... Браво снимките са уникални...

[PETER BLIZNAKA]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Втората вечер в бивака в гората беше интересна. Както си спяхме бяхме нападнати от ято питомни кокошки. По конструкцията на навеса имаше мишки, гущери, жаби и змии, но никой не очакваше пилешка инвазия. Пилците наскачаха върху нас и настана страшна какафония. Когато човек спи на открито и в чужда среда, дори в съня си изпитва неспокойство. При стрес в такава ситуация събуждането е буквално със скок и некоординирани защитни движения. При първоначалния стрес минава време докато осъзнаеш къде се намираш и какво се случва. Това е вроден страх, останал още от зараждането на човешкия род. Подобен стрес съм изпитвал при ранните будения след 2-часов сън на рали “Дакар”. Рано сутринта събрахме оборудването и се отправихме към втория лагер, намиращ се на 60-тина километра.






Естествено и този път ни трябваше известно време да свикнем от коя страна на автомобилите да се качваме. Въпреки краткия преход се усещаше, че нашата медия кола става все по-зле. На таблото вече светеха коледни елхи. Шимито се усилваше, а Рахим (шофьорът ни) бе станал замислен и мълчалив.




Единствения начин да се заредим с що годе нормални провизии е посещение на китайски магазин. Те са единствените магазини, в които се предлагат консеври, бира и свинско месо. В класическите малайзийски магазини човек трудно се ориентира и като нищо може да остане разочарован от уж богатия избор. Китайските магазини са единствените, в които се предлага хляб и няма проблем да изпиеш по една бира на крак в склада. Както знаете, за местните хора консумацията на какъвто и да е алкохол на улицата е забранена, а чужденците, пиещи по време на разходка, не се приемат добре. Купихме нещо като познатите ни чирози, но по-дребни рибки. Бяхме предупредени, че този наш избор ще ни струва консумацията на много вода. Дори и в провинцията водата на някои места е по-скъпа от колкото в България. За цялото приключение дадохме по около 300 лв на човек само за бутилирана питейна вода. Последните няколко дни пречиствахме вода от чешмите. Организаторите раздадоха по 30 л на човек за цялото състезание, но това количество се оказа прекалено недостатъчно за компенсиране на обезводняването, причинено от безмилостната жега. Направихме лично наблюдение и се оказа, че след местните най-малко се потят австралийците, докато европейците течахме като лейки.



Това е един от няколкото номера, които се прилагат за изсушаване на обувки по време на движение.



Не се говореше много за опасност от малария, но организаторите се бяха погрижили за унищожаване на насекомите-преносители във всеки лагер. Това в горелката е дизелово гориво, което директно се изгаря.















Вечерта в бивака ни поканиха на местна кухня. Момчетата бяха направили страхотна панирана риба с ориз и люти подправки. Проведе се и интернационален събор, при който се пеят песни. Падна голям смях. Сабин се изхитри, като изпя няколко песни, докато слушаше текста на айфона си. Липсваха голяма част от старите кучета на RFC и вечерта не бе така цветущо озвучена, а не чухме и малайзийския химн.



Ласло e добре запознат с българския оф-роуд шампионат през годините. Той е един от журналистите, следвал кервана на рали “Дакар” в Африка. Освен състезателен оф-роуд, той се интересува и от доста странични неща. По време на пребиваването си в Малайзия е попил голяма част от историята на страната и местните традиции. С интерес слушахме неговите разкази за Бoрнео Трофи.






Нуцио и Адолф в един от SS-ите за деня. Мощният V8 дизелов двигател и уникалните Maxxis гуми ги улесняваха в трасето, но определено назад ги теглеха габаритите и масата на Toyota-та. Дори мощната двумоторна лебедка Warn на места изпитваше затруднения.




Ето една от ситуациите, при които габарите и защитата на джипа са от особена важност за бързо преминаване на препятствието.



Миг след този кадър недомислено позиционираната котва на Мервин се закачи за дървото и го забави. На това място почти всеки имаше по нещо счупено: фарове, стопове, мигачи и шнорхели. Единият от руските отбори предвидливо прибра падналия си шнорхел, за да не получи наказание. Тук за пръв път в състезанието разбрахме, че виетнамците говорят руски език и си помагат с руските екипажи в състезанието.



Вижте колко е неподходящо разположението на котвата. В нормална ситуация всичко би било наред, но в случая при страничен наклон машината буквално се захвана между дърветата.



В адската жега и влага навигаторите рухват след няколко лебедки. Понякога се налага и пилотите да подпомогнат закачането.



Редукторните мостове дават предимство в такъв тип преминаване, но пък носят негативи при страничните наклони. Най-използвани са редукторни мостове от Volvo, които могат да се намерят в Куала Лумпур за около 1000 лв/бр, с преработени за Toyota или Nissan Patrol главини.




Като на всяко тежко състезание вечер до късно се извършват ремонти. Малайзийците са царе на поправянето на нещо само с тел, чук и клещи.





В този момент момчето разбра, че няма да успее да намери необходимите за ремонта му части навреме, за да успее да продължи в състезанието.
Учудващо е колко време азиатците могат да прекарат клекнали.



Повечето отбори не разчита на механици, а сами отстраняват повредите по джиповете.



Голямата новина е, че в Русия ще се провежда състезание по лиценз на RFC. Форматът и правилникът ще бъдат същите. За отборите от далечни държави са предвидени подготвени руски джипове, които ще бъдат предоставени безплатно. Не мога да си представя как това може да се случи особено при избора на машини. В този ден си тръгна забавният оператор и коментатор. Естествено на сбогуване по стар руски обичай се почерпихме с отвратителната малайзийска водка на Сабин. За разредител ползвахме бира.



Подготовка преди “Зоната на здрача”. Кхан разяснява на Сабин маршрута на най-тежкия етап от състезанието. Вечерта премина в спомени за драматични истории и нечовешки изпитания. Общо взето философията на RFC най-ярко се изразява в тази част на трофито.



За участниците, които ще изминат пеша “Зоната”, се организира отделен брифинг, в който се дават важни инструкции за безопасност. Определя се главен скаут на групата и се съставя подробен списък с хората по трасето. На брифинга бяхме посъветвани да следим до колкото можем всеки един от колегите си журналисти, а при нужда от помощ да се обръщаме към състезателите. За разлика от 2007 г., този път в колоната имаше медицински автомобил. Точно той щеше да се окаже слабата връзка във веригата и да създаде проблеми за всички по трака в следващите три дни.



Заради влажния въздух нокти, коси и бради растат по-бързо от нормалното. За съжаление въпреки приемливите условия се оказа, че банята в къмпинга няма огледала. За това отново е виновна влагата, която буквално за седмица нарушава отразителното покритие. Най-силното оръжие във враждебна среда е адекватната импровизация. Понякога парче тел може да е от голяма полза, а както виждате и супер прецизната електроника може да замени парче стъкло.
Сабин използва водоустойчивата камера на Sony, за да се приведе в нормален вид.



Не мога да опиша очуденото изражение на хората, които се опитваха да разберат какво се случва. Трудно се асимилира този прост процес, подпомаган от толкова сложна техника.


На сутринта предвид прибирането на бивака, дългия преход и големия конвой, ставането бе в пет сутринта. В Малайзия шофьорите нямат навика да гасят дизеловите си автомобили. Печката може да почуква с часове изоставена без надзор. Ето как на ипровизиран сушилник се окачват подгизнали дрехи и обувки. Внимавайте с перката за охлаждане!







Руди Ноу ни извика да снимаме малайзийска отровница, пълзяща в района на бивака. Това е една от двете най-опасни змии в Азия. Може да убие човек за броени часове. Влечугото току що бе погълнало плъх и бе станало мудно. В нормални условия не би ни допуснало толкова близо без да ни атакува. Опитах се да запомня движенията и цвета, който бе абсолютно същия с заобикалящата среда. В следващите няколко дни това щеше да е основната ни заплаха в джунглата. При силен дъжд опасността от змии намалява, защото тогава се крият или ако са навън, са по-бавни заради по-ниските температури. Този вид също така често се среща по клоните на дърветата. Това ни излага на двойно по-голяма опасност, защото освен в краката си, трябва да внимаваме и къде се прихващаме по клони и храсти. Понякога опасността може да дойде изненадващо отгоре.



Всяка сутрин и особено преди “Зоната на здрача” маршалите проверяват изправността на лебедки, силово предаване и ходова част. Имаше и един отпаднал автомобил от колоната. За съжаление това беше нашата баба Яга. Рахим и още дузина азиятци се скупчиха около отворения преден капак и шумно разсъждаваха какъв може да е проблемът. Наложи ни се да си преместим багажа в пикап Mitsubishi L200. Използвахме прехода за сладка дрямка. След настаняването в лагер 3 за около час приготвихме всичко необходимо за прехода в “Зоната”, след което го проверихме два пъти.





12 души осмелихме да се пробваме в “Зоната на здрача”. По данни на организаторите тази година дължината на трака бе 16 км, а времето за преминаване бе 3 денонощия. Най-накрая истинският екшън предстоеше!



Обща снимка за спомен преди началото на прикючението. На това място си припомних, че преди 5 години всичко започна по същия хубав начин. Изтръпнах при спомена за бедствието през 2007 г. Гората тихо ни погълна.



Следва продължение...

[duvi]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Цар си ... да спираш на най-интересното Искам искам да четаааа и гледам снимкиии

[Марто (Мартин Христов)]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Близнак! Направо си за бой... Бива ли да спреш точно след "Гората тихо ни погълна."..?!! Сега сън няма да спя, докато не разбера на края гората изплю ли ви, или ви..... (сещаш се)?!!!!

Благодаря за прекрасния разказ! Чакам с нетърпение продължението...

[edoors]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Пеко, голЕма си гад, значи!

Гледам,че от 12-те смелчаци, само двама са с "кратки" гащи...

[Кольо]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Оффф, кога ще дойде следващата част.
Баси, започвам да кроя планове как да спечеля достатъчно та да отида в Малайзия...

[PETER BLIZNAKA]

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Оффф, кога ще дойде следващата част.
Баси, започвам да кроя планове как да спечеля достатъчно та да отида в Малайзия...

Коле, абе намери сили да идеш следващия път до Тетевен на събирането за трофитата и тогава мечтай за Малайзия.

Пичове, правя всичко възможно. Репортажът е дълъг, искам да ви го разкажа максимално подробно. Имам и друга работа, която съм почти заебал.