Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

От: Rainforest Challenge 2012 - Melaka - 5 години по-късно

Естествено че преходът за голямата награда се оказа пълен майтап и всички много се забавляваха на наш гръб.

На снимката е Руди Ноу (официален фотограф и медия шеф на състезанието) . Той е специалист по всякакъв вид фотография, като практикува най-умело такава на птици. Линкът води към профила му във фейсбук, в който може да разгледате част от уникалните му кадри. Той също така е един от малкото, с които бедствахме заедно през 2007 г. и разказа интересни спомени за прибирането на потъналите и вкаменени джипове от джунглата в Терангану. Беше направил снимки на отпечатъци от лапи около автомобилите. Имаше тигрови, мечи и други хищници, привлечени от храната по изоставените багажи. На снимката зад него е Фидарус. Той е дете, живеещо в предверието на джунглата. Баща му е jungle man – местен гид, водещ туристически групи, специалист по оцеляване. Разказа ни, че често пъти е викан от правилтеството за по-специвични задачи навътре в джунглата.

Това е лагеръг на нашата медия група: Паоло Баралди и Джулия Марони от Италия, както и на Ласло Гог от Унгария, живеещ и работещ в Куала Лумпур.
Понеже ми бе скучно и не можах да заспя до късно, обиколих околностите на лагера и направих няколко снимки:

Когато апаратът е с малък обектив и слаба светкавица снимането е трудно. Бяхме наплашени от наводнението миналия път и затова не взехме скъпа техника. По какъвто и начин да се пази инвентара по време на такива метеорологични условия, всички усилия остават напразни. Влагата прониква първо между лещите на обектива, а след това и в тялото на фотоапарата.

Предвид по-нормалните условия си имахме горско бебе. Това е детето на един от австралийските навигатори, който смяташе, че в Малайзия не е по-опасно за едно пеленаче от колкото в Австралия.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:PC030651_resize.JPG
Прегледи:1
Размер:295.6 КБ
ID:5451906

Със Събин се качихме върху платформата на Нуцио. Често в RFC журналистите се возят до стартовете на SS-ите накачулени по състезателни джипове.

Така изглежда началото на зоната. Тази година всички организатори и помощници са с жълти тениски с лого на RFC. За деня имаше три различни специални етапа и по предварително изтеглен жребии отборите навлизат едновременно. Понякога е трудно да избереш в коя зона си заслужава да навлезеш, за да хванеш по-интересни кадри. Нужна е доза късмет. Местенето между зоните е свързано с много ходене пеш и ако решиш, че първоначално избраната зона е скучна и ще се местиш към другата, има шанс там всички състезатели да са минали. Поради това, че оф-роудът продължава цял ден, трябва да сме предвидили достатъчно храна и най-вече вода.

През нощта валя силен дъжд и изкачванията бяха станали прекалено хлъзгави. Изпаравящата се влага допълнително усложняваше задачата на навигаторите.

Най-важната част от екипировката на ко-пилотите са обувките. В RFC се използват от т.нар. Jungle Boots до футболни бутонки. Каквито и да избере навигаторът, трябва да е сигурен, че е с агресивен грайфер, който ще му помогне значително в подобна кал.

Принципно мразя прекалената употреба на ефекти върху снимки, но с този фотоапарат Олимпус имате вградена опция за ефекти. Поиграх си с тях:

Характерна за RFC ситуация. В SS-а се навлиза на лебедка и по този начин се и завършва. Ролята на навигатора е много важна, защото дори най-опитният пилот и най-подготвената бегачка зависят от мястото на връзване: ако не е добре преценено, всичко е загубено. Различните отбори прилагат различни тактики – няколко връзвания на кратки разстояния или теглене през две или повече точки.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:PC030747_resize.JPG
Прегледи:1
Размер:174.3 КБ
ID:5451902

Механичните лебедки винаги са с предимство, но евентуално възникнал проблем е по-труден за отстраняване. Поради бързината и силата понякога синтетичното въже приплъзва по барабана. Заклиненото в намотките метално или синтетично въже, не може да бъде извадено лесно на ръка.

За неелектрическите лебедки са необходими още два кардана под пода, това ги прави доста уязвими откъм механични повреди на карданите (удари, скъсване на каре, усукване на кардан и др.) При невнимателно боравене този вид лебедки нанасят непоправими щети по раздатъчните кутии. А за навигатор, свикнал с работа с електрическа лебедка, карданната е доста опасна.

Това е един момък от групата на руснаците. Той твърдеше, че кара в руския шампионат и се подготвя за предстоящо участие в Малайзия. В момента го играеше оператор и коментатор едновременно. Част от репликите му:
- Ето къде връзва колана. През това време шофьорът набира леко с лебедката. Можеше да влезе и с повече газ. Аз ако бях, щях да се засиля повече да. Машината потъна. А той продължава да буксува. Ако бях аз, вече да съм излязал.
Със Сабин много се забавлявахме докато наблюдавахме този човек.Много голяма капия беше.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:PC030678_resize.jpg
Прегледи:1
Размер:123.3 КБ
ID:5451901

В един от дните беше обул маскировъчни гащи и отдалече беше като дух в гората.Виждаше се само от кръста нагоре.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:592.jpg
Прегледи:1
Размер:120.2 КБ
ID:5451897

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:594.jpg
Прегледи:1
Размер:267.5 КБ
ID:5451898

Виетнамски екипаж с G-Wagen – дълга база. Неопитният екипаж и неподходящият автомобил се оказа кофти комбинация. Незнайно защо бяха завързали дебело въже в двата края на предния мост. То се нави около гумите и им бе необходимо доста време, за да го отстранят. На това препятствие поради нерешителност останаха на кантар Вместо да се издърпат с лебедката, пилотът буксуваше дълго време. Естествено джипът получи повреда и задръсти зоната за часове. На водното изпитание навигаторът изпусна шекела в тинята, което донесе наказание според правилата на състезанието, а в последствие и DNF.

Фидарус и Сабин играят карти малко преди да му покаже iPhone-а си. След това Сабин не можа да се отърве от детето. Смартфонът бе постоянно без батерия. Вечерта бяхме на парти при полския отбор.

Един от SS-ите на втория ден в джунглата включваше екстремно преминаване по речно корито с огромни камъни.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:PC040815_resize.jpg
Прегледи:1
Размер:177.8 КБ
ID:5451905

Mиналогодишният шампион Мервин Лим премина с лекота канарите без предимството на порталните мостове.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:PC040847_resize.JPG
Прегледи:1
Размер:268.1 КБ
ID:5451903

Голяма част от машините получиха повреди по кормилните системи и силовите предавания. Големите хлъзгави камъни се преодоляваха изключително трудно. Както на повечето места, така и тук освен уменията и подготовката, екипажът се нуждае и от доза късмет. Етапът бе във формата на 8-ца. Всеки екипаж можеше да заходи от която страна прецени и да върти по или срещу часовниковата стрелка.

Олег – операторът на руските отбори. Той снимаше постоянно и от различни места. В тежките условия и преходи той трябваше да се справя освен с опзване на фотоапарата си и с мъкнене на тежкия статив. Това явно не го плаши, защото записа поредното си посещение на RFC.

Toва е типичен малайзийски захват на волана. Не правете никога това във вашия джип. Освен в Малайзия, това съм го виждал единствено в Мексико.

Натиснете снимката за да я уголемите

Име:PC040838_resize.JPG
Прегледи:1
Размер:225.8 КБ
ID:5451904

На това място момичетата освен механичната лебедка успяха да счупят и предния мост.

Джипът на Попай – малайзийски състезател, който тази година бе ангажиран като помощнен автомобил на мероприятието. По-късно в репортажа ще ви разкажа с подробности за тази невероятна джипка.