Tweet
Ето аз с това свързвам 11 Септември, а не със Американците... 
Споделям го и с Вас.
Спортната слава на България е едно от нещата, които ни карат да се гордеем с това, че сме българи. Макар и днес, когато спортните ни успехи са малко, е достатъчно да се поровим в постиженията ни от миналото, за да усетим духа на шампионите. Със сигурност със своята борбеност, те са показали на света какво значи да носиш български дух.
При първите си участия на Олимпийските игри, българите не успяват да се класират на предни позиции, но това не ги обезкуражава, дори напротив – родните спортисти започват да тренират още по-усърдно. Така се стига до паметната Олимпиада в Мелбърн през 1956 година, когато Никола Станчев спечелва златния медал в свободната борба в категория 79 кг, което го прави първия български олимпийски шампион. Смятаме, че подобна личност заслужава да бъде по-добре позната и именно затова сме посветили тази публикация на него.
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 година в село Твърдица, Бургаско. Още от дете наблюдава многобройните народни борби в Странджанския край. Въпреки това житейският път на Никола Станчев с борбата на сериозно ниво се пресича съвсем случайно. Това става през 1949 година, когато младежът е привикан в Ямбол, за да свидетелства по дело. Във влака той се засича с борците от Грудово, които отиват на републиканско първенство. Съвсем изненадващо, те го канят да отиде с тях. Станчев има голямо желание да продължи към столицата, а освен това делото в Ямбол се отлага и това става наистина възможно. За съжаление обаче липсата на каквито и да било финансови средства го възпрепятстват. Станчев обаче е непоколебим и е готов да направи всичко, за да стигне до София и започва да събира стотинки на гарата и в крайна сметка, макар и с известна доза късмет, успява да събере сумата и заминава към столицата.
Още със стъпването си в залата той успява да впечатли своя наставник, който го нарича самобитен талант. След две години вече е привлечен в ЦСКА. Влиза и в националния отбор, след което започват и неговите международни изяви. Първият сериозен успех в кариерата на странджанеца е именно на Олимпиадата в Мелбърн.
Състезанието започва добре за Никола. Той побеждава с две на нула точки един от фаворитите за спечелването на титлата, грузинеца Схиртладзе, от когото има три загуби преди това Олимпиадата. След тази победа в следващата среща Станчев се изправя срещу японеца Кацумарото. Всички очакват победа от българина, който има две победи срещу опонента в предишни състезания. Изненадващо обаче японецът го побеждава с туш. Тогавашният правилник позволява след една загуба даден състезател да продължи борбата за титлата, но при далеч по-тежки условия. Борецът трябва до финала, а и на него включително, да побеждава само с туш.
Възможността за победа с туш във всички останали срещи изглежда невъзможна на всички специалисти, които очевидно не познават добре българския спортист. Никола Станчев показва, че за българският дух няма непреодолими препятствия. Важно е да се отбележи и заслугата на неговия треньор Райко Петров, благодарение на който борецът успява да изгради една много печеливша тактика.
В първата от трите си оставащи срещи, Станчев трябва да се изправи срещу западногерманеца Щер. До този момент той два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. Германецът, за когото цел е
равният резултат, се бори в стил, който е много пасивен, единствено пазейки се да не бъде туширан. Никола и неговият треньор предвиждат това в своята предварителна стратегия за двубоя и българинът умишлено използва тактика, в която се прави на жертва, оставяйки Щер да вземе инициативата в свои ръце, което го прави да изглежда дори уплашен. За всички специалисти изходът от този двубой е повече от ясен. Според тях с такава борба загубата на българина е неизбежна. Минутите текът, а странджанецът продължава да изчаква. германеца да стане по-активен. Станчев обаче не избързва, а дори поощрява Щер, отстъпвайки. Така за него българина изглежда вече лесна плячка. Следват няколко атаки, в които българинът се защитава. Тогава от българската скамейка се чува “Давай!”. Като мълния Станчев се впуска в краката на германеца. Секунда по-късно, гърбът на Щер се сгромолясва на тепиха, затиснат от тялото на Никола. Това е туш, който дава начало на победната серия на страндженца. Заради прекрасно измислената и изпълнена стратегия, някои чуждестранни журналисти наричат двамата българи “големите артисти”.
Следващият опонент на нашия борец е шведа Лимбланд. 36- годишният спортист има солиден опит на тепиха, поради което трудно може да бъде надхитрен. Тактиката на българина няма как да бъде друга, освен да атакува мощно още от първата секунда, ако иска да спечели с туш. С голяма точност последвалото в срещата е описано от пратениците на “Народен спорт”
“Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си до такава степен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!… Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да пламне последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемогва и само по сияещото от щастие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят…”
След трудната победа Станчев достига до финала, на който му предстои да се изправи срещу още по-голямо препятствие. Там той среща смятания за непобедим американец Ходж. Срещата започва, като пръв в партер е българинът. Ходж го хваща в най-добрата си хватка “вълчи капан” и след секунди от носа на Никола потича кръв, заради липса на кислород. С последни сили странджанецът удържа до почивката. Години по-късно той споделя: “В този момент щях да се откажа”. Така идва ред американецът да застане в партер. Станчев му прилага любимата си техника “Чарека”, с която печели 90% от своите срещи. С нея той тръшва непобедимия американец, като ударът в земята е толкова силен, че след обявяването на победата Ходж остава неподвижен на тепиха. Съдиите обявяват победа с туш на българина, а това означава златен медал и първа българска олимпийска титла.
След Олимпиадата Никола продължава да се бори. Единадесет пъти става шампион на България, като от тях осем в свободна и три в класическата борба. Печели и балканската титла. Петнадесет години е несменяем титуляр на категорията. След като се отказва от борбата, се заема с треньорство. Две – три години е помощник на Райко Петров в националния отбор. Въпреки своя опит, той не успява да се утвърди в своето ново поприще. Неговият живот след борбата не е никак лек. Той живее в своята малка къща в село Твърдица, която има едва една стая. До 2003 година преживява със скромната пенсия от 110 лева, докато съпругата му Елена взема едва 50.
Общинската структура на СДС в Бургас и кметът на родното му село Сотир Йовчев решават да помогнат на великия българин. Те ангажират строителна фирма, която да се заеме с издигането на къща за бореца. Огромна помощ оказват за начинанието също така Боян Радев и други изявени бургаски борци от миналото. Футболният национал Радостин Кишишев дарява 1000 лева лични пари за къщата, като такава сума за първия олимпийски шампион гласува на сесия през май и общинският съвет в Бургас. За нещастие няколко месеца преди къщата да бъде готова, на 13 юли 2009 година Никола Станчев си отива от този свят.
В знак на почит негов паметник в село Твърдица е открит през 2011 година. Наречен е от треньора Райко Петров „Гагарин на българския спорт“. Неговият колегата и приятел Боян Радев го определя като „Патриарх на големия български спорт“. Със своето уникално постижение от три последователни победи с туш на Олимпиадата Никола Станчев ще остане завинаги не само в българската спортна памет, но и в тази на останалия свят.
Споделям го и с Вас.
Спортната слава на България е едно от нещата, които ни карат да се гордеем с това, че сме българи. Макар и днес, когато спортните ни успехи са малко, е достатъчно да се поровим в постиженията ни от миналото, за да усетим духа на шампионите. Със сигурност със своята борбеност, те са показали на света какво значи да носиш български дух.
При първите си участия на Олимпийските игри, българите не успяват да се класират на предни позиции, но това не ги обезкуражава, дори напротив – родните спортисти започват да тренират още по-усърдно. Така се стига до паметната Олимпиада в Мелбърн през 1956 година, когато Никола Станчев спечелва златния медал в свободната борба в категория 79 кг, което го прави първия български олимпийски шампион. Смятаме, че подобна личност заслужава да бъде по-добре позната и именно затова сме посветили тази публикация на него.
Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 година в село Твърдица, Бургаско. Още от дете наблюдава многобройните народни борби в Странджанския край. Въпреки това житейският път на Никола Станчев с борбата на сериозно ниво се пресича съвсем случайно. Това става през 1949 година, когато младежът е привикан в Ямбол, за да свидетелства по дело. Във влака той се засича с борците от Грудово, които отиват на републиканско първенство. Съвсем изненадващо, те го канят да отиде с тях. Станчев има голямо желание да продължи към столицата, а освен това делото в Ямбол се отлага и това става наистина възможно. За съжаление обаче липсата на каквито и да било финансови средства го възпрепятстват. Станчев обаче е непоколебим и е готов да направи всичко, за да стигне до София и започва да събира стотинки на гарата и в крайна сметка, макар и с известна доза късмет, успява да събере сумата и заминава към столицата.
Още със стъпването си в залата той успява да впечатли своя наставник, който го нарича самобитен талант. След две години вече е привлечен в ЦСКА. Влиза и в националния отбор, след което започват и неговите международни изяви. Първият сериозен успех в кариерата на странджанеца е именно на Олимпиадата в Мелбърн.
Състезанието започва добре за Никола. Той побеждава с две на нула точки един от фаворитите за спечелването на титлата, грузинеца Схиртладзе, от когото има три загуби преди това Олимпиадата. След тази победа в следващата среща Станчев се изправя срещу японеца Кацумарото. Всички очакват победа от българина, който има две победи срещу опонента в предишни състезания. Изненадващо обаче японецът го побеждава с туш. Тогавашният правилник позволява след една загуба даден състезател да продължи борбата за титлата, но при далеч по-тежки условия. Борецът трябва до финала, а и на него включително, да побеждава само с туш.
Възможността за победа с туш във всички останали срещи изглежда невъзможна на всички специалисти, които очевидно не познават добре българския спортист. Никола Станчев показва, че за българският дух няма непреодолими препятствия. Важно е да се отбележи и заслугата на неговия треньор Райко Петров, благодарение на който борецът успява да изгради една много печеливша тактика.
В първата от трите си оставащи срещи, Станчев трябва да се изправи срещу западногерманеца Щер. До този момент той два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. Германецът, за когото цел е
Следващият опонент на нашия борец е шведа Лимбланд. 36- годишният спортист има солиден опит на тепиха, поради което трудно може да бъде надхитрен. Тактиката на българина няма как да бъде друга, освен да атакува мощно още от първата секунда, ако иска да спечели с туш. С голяма точност последвалото в срещата е описано от пратениците на “Народен спорт”
“Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си до такава степен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!… Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да пламне последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемогва и само по сияещото от щастие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят…”
След трудната победа Станчев достига до финала, на който му предстои да се изправи срещу още по-голямо препятствие. Там той среща смятания за непобедим американец Ходж. Срещата започва, като пръв в партер е българинът. Ходж го хваща в най-добрата си хватка “вълчи капан” и след секунди от носа на Никола потича кръв, заради липса на кислород. С последни сили странджанецът удържа до почивката. Години по-късно той споделя: “В този момент щях да се откажа”. Така идва ред американецът да застане в партер. Станчев му прилага любимата си техника “Чарека”, с която печели 90% от своите срещи. С нея той тръшва непобедимия американец, като ударът в земята е толкова силен, че след обявяването на победата Ходж остава неподвижен на тепиха. Съдиите обявяват победа с туш на българина, а това означава златен медал и първа българска олимпийска титла.
След Олимпиадата Никола продължава да се бори. Единадесет пъти става шампион на България, като от тях осем в свободна и три в класическата борба. Печели и балканската титла. Петнадесет години е несменяем титуляр на категорията. След като се отказва от борбата, се заема с треньорство. Две – три години е помощник на Райко Петров в националния отбор. Въпреки своя опит, той не успява да се утвърди в своето ново поприще. Неговият живот след борбата не е никак лек. Той живее в своята малка къща в село Твърдица, която има едва една стая. До 2003 година преживява със скромната пенсия от 110 лева, докато съпругата му Елена взема едва 50.
Общинската структура на СДС в Бургас и кметът на родното му село Сотир Йовчев решават да помогнат на великия българин. Те ангажират строителна фирма, която да се заеме с издигането на къща за бореца.
В знак на почит негов паметник в село Твърдица е открит през 2011 година. Наречен е от треньора Райко Петров „Гагарин на българския спорт“. Неговият колегата и приятел Боян Радев го определя като „Патриарх на големия български спорт“. Със своето уникално постижение от три последователни победи с туш на Олимпиадата Никола Станчев ще остане завинаги не само в българската спортна памет, но и в тази на останалия свят.