Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

    А парашут по схема от руско списание и съседската котка като летец -изпитател ?
    Живял съм в стар квартал с къщи и нямаше големи височини. Това за котката де.

    Коментар


    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

      Ммм, а димките от стара счупена линийка, или вестници натопени в амониева селитра и изсушени?
      יעבור
      «И това ще мине»

      Коментар


      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

        Да, Коце, да - и до тая простотия го бяхме докарали, ама сега се сетих.

        Верно е - работи перфектно!

        Добре, че ме подсети - не, че ще предавам челен опит на синчето, ама - едно на ум.
        Благодаря и наздраве!

        Коментар


        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

          Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
          А мини арбалет от щипка за пране и кибритена клечка?
          А първородителя на фризби от орехова черупка и канап...

          Коментар


          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

            Първоначално публикуван от ivo-police Преглед на мнение
            А парашут по схема от руско списание и съседската котка като летец -изпитател ?
            Живял съм в стар квартал с къщи и нямаше големи височини. Това за котката де.
            Ние правехме друго - носна кърпа, малко канап и болт - връзваш болта към четирите края на кърпата, сгъваш и хвърляш яко нагоре
            После се отваряше баш като истински парашут
            И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

            Коментар


            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

              А хвърчила вече никой не правеше. А пък китайски още не се продаваха.
              "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

              Коментар


              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнение
                А мини арбалет от щипка за пране и кибритена клечка?
                Дървена шивашка макара, ластик, а през дупката за стрела пълнител с игла, вместо съчма. Не е използвано срещу хора, разбира се.
                Това което ни липсва ни кара да мечтаем.

                Коментар


                • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                  Първоначално публикуван от Skorpion_BG Преглед на мнение
                  Ммм, а димките от стара счупена линийка, или вестници натопени в амониева селитра и изсушени?
                  Назад сте...Ние ги ароматизирахме с конска пикня...и селитра...

                  А помните ли едни кондензатори от алуминиево фолио...каква заря се получаваше кат ги метнеш върху жиците...

                  Коментар


                  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                    Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                    А хвърчила вече никой не правеше. А пък китайски още не се продаваха.
                    Е то на фърчилото 98% от кефа е да си го направиш сам. Най-лекото лепило за хартия се прави от брашно.
                    И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                    Коментар


                    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                      Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic Преглед на мнение
                      А хвърчила вече никой не правеше. А пък китайски още не се продаваха.
                      Да бе,да...От оризова хартия и пръчки за знаменца...

                      Коментар


                      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                        Мда, изработката на т.нар индез - поне на филибарски това беше термина за определянето на правилния ъгъл спрямо плоскостта на чоркмата ( това, дето му викате хвърчило) си беше пиниз, дето се предаваше под сурдинка, и не на всеки.

                        Що паус от резервите на баща ми замина..
                        и една специална лека хартия от кварталния супермаркет, дето беше за завиване на меса - лелките зад тезгяха ни познаваха само по жадния поглед, и ни даваха по един лист - яркочервена беше.

                        Иначе клечките бяха от тръстика - имаше локва наблизо, която се претърсваше системно.

                        Коментар


                        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                          Първоначално публикуван от Veni1 Преглед на мнение
                          Мда, изработката на т.нар индез - поне на филибарски това беше термина за определянето на правилния ъгъл спрямо плоскостта на чоркмата ( това, дето му викате хвърчило) си беше пиниз, дето се предаваше под сурдинка, и не на всеки.
                          У наше село беше юзда. Ся то пинизи имаше ама и затова казвам че кефа е да си го направиш сам и да видиш как лети. То само рязането на лентички хартия за опашката и после навръзването им на снопчета си беше къртовски труд от поне седмица ))
                          И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ

                          Коментар


                          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                            Брат,ти си нямаш представа каква революция предизвика безцветното тиксо,дето майка ми донесе от завода за релета...

                            Коментар


                            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                              Две клечки от ветроупорен кибрит "Буря", между тях кабза от сигналист /до 68 год., чешките събития ги продаваха свободно по будките/ това увито в хартишка и стегнато с конец. Вечер в градската алея батковците и каките се гушнали на пейките, минаваш отзад, палиш, хвърляш под пейката и бегом на безопасна дистанция. Гърмеше като пищов и после яка гоненица.
                              сто: Тук нормално си подаваме топката като на тренировка и гледаме да не се контузим. Понеже сме от един отбор.
                              dembito: Хардуера можеш да го ритнеш, а софтуера само да го напсуваш

                              Коментар


                              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                                Картонена шпула от макара шивашки конец. Не знам по каква технология са ги правели, но това беше яко като че от желязо.
                                Та затапена в единия край, дупка с игла, и барута от няколко клечки кибрит. Направих му и "лафет"-на едно дървено трупче на което бях направил подходяща форма с конец доста нагъсто завързвах "дулото" и ето ти готово топче. Даже бях направил нещо като форт от една дъска и много летвички по 5 см, заострени отгоре, и заковани на дъската, като за топчето имаше специална амбразура. Разни дребни неща за джепане, насочване срещу построените в боен ред пластмасови индианци, и поднасяне на запалена клечка кибрит. Доста индианци съм изтрепал.

                                А това със затапената тръба в единия край, и барута от един кибрит вътре, в наше село му викахме "тъпкач" Щото се тъпче с разни неща може би...
                                Имах три. И трите гърмяха, и не са се пръскали, все още съм цял и здрав. Закачката беше кой има най-силно гърмящия тъпкач. Е, не беше моят...

                                А един батко имаше баща шлосер, та той му беше изработил някакъв механизъм с който като със спусък на истинска пушка се произвеждаше изстрела от тъпкача. То не беше баш тъпкач, доста сериозно оръжие си беше(поне на вид, и пречупено през детския ми поглед), имаше си и дървен приклад, абе за нас си беше върха на върховете, и всички му завиждахме за "играчката".
                                Ако моите поискаха да им направя такова нещо-щеше да има разправия, и със сигурност нямаше да видят такава "играчка", но по мое време времената и нравите бяха други.

                                И мъжете не си бръснеха краката..
                                Жените също...
                                Има ли желание-има и начин!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                Тук са 2 потребители онлайн. 0 потребители и 2 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X