Tweet
Как изкарах една седмица с 10 лева (от наръчника за командоси "Курс по оцеляване в градски условия")
Мислите, че е невъзможно? Няма нищо невъзможно за печения български градски командос. За което му е светъл пример неговият прадядо. Преди доста години той е извършил невероятни чудеса от героизъм – от печен селски командос е станал градски такъв. От клечене над дупка се е научил да седи на порцеланов ватер-клозет, от паническо прескачане на трамвайните релси, за да не го шибне токът, днес вече блажено се кандилка на трамвай. И още куп такива. Така че, с малко повече вяра в себе си и някои специфични умения (на които учи този наръчник по оцеляване), вие също можете да се справите с тази само наглед сложна ситуация – да изкарате петдневната работна седмица с 10 (десет) лева.
Понеделник. 10 лева.
8 часа сутринта. Главата ви бучи, пищи, гърми и свири, едновременно. Снощи с Даката и Пешо не трябваше така обилно да шлякате тази зловеща домашнярка, дето на етикета й от лейкопласт пишеше „70 гр. за масаш непипай”. От навеждането при сядане за сутрешните нужди ви прилошава и опитвате да балансирате света около вас с рязко движение назад на болната главица. Куха манерка издрънчава в стената, появява се нещо мокро. Кръв. Лошо. Пукната е. На път за работа, в аптеката, ви искат 80 стотинки за лепенка. 9.20 лева. Не сте някакъв лигав пръдльо, а нинджа-командос, затова въпреки страшното гадене и морави кръгове пред очите, мъжествено изкарвате без закуска. Обядът е повече от спартански – странджанка. 8.20 лева.
Имитацията на работа продължава докъм 17 часа.
Вечерята е ясна – филии с мас, домашна туршия и две шоколадови вафли, дето останаха от подавката на комшийката за Задушница, отпреди два дни.
Вторник. 8.20 лева.
9 без 20 сутринта. Изроди! Рогчето го направили 80 стотинки, ще кажеш, че с амброзия го замесват! Кифлата с мармалад и тя 80. По-добре кифла, повече материал има. Ама не било мармалад, ми прокиснал марципан, аре, много важно! Баба ви едно време все с мармалад е яла! 7.40 лева.
11 без 20 часа. Колежката Пепи иска да почерпи кафе от машината. Да, бе! И без това ви мисли за плътен смотаняк, ся и кафе ще ви купува! С мъжествен жест бъркате в джоба, отброявате 30 стотинки и презрително-гордо заявявате: „`Ма земи го без захар, че таа захар мноо мe нерви, нешшо... ” (софийският сленг е за препоръчване, така говорят в сериалите по телевизията). 7.10 лева.
12 и 15 часа. Колежката Тони със съзаклятнически тон ви съобщава, че трябва да дадете някой лев за букет за колежката Пепи. Имала рожден ден. Непредвиден разход? Не се шашкайте! С широка ларж усмивка, бъркате и вадите 2 лева. Щом ще е рожден ден, колежката ще вземе почерпка и ядене (горещо се надявате), така че... 2 лева за манджа и пиячка, хохохо – висша форма на изкуството за оцеляване в градски условия. 5.10 лева.
Силно хълцайки и олюлявайки се, на шест водки, дванадесет домашни курабийки и три пакетчета солети, нацелвате ключалката на входната врата от деветия опит, събувате обувките напосоки и отривисто-каратистки и се тръшвате в постелята смъртно ранен.
Сряда. 5.10 лева
9 и 30 часа. Този тик на дясната буза става постоянен, вече неудържимо намигате с око, колежката ще си помисли нещо. Пред вас мониторът на компютъра е страшно замазан, синята иконка на Фейсбук гузно ви прилича на указателна пътна табела. Нещо като „път без изход, с пискюлче отгоре”. Дванайсетте чаши чешмяна вода не помагат изобщо, отвътре постоянно и зверски ви изгаря. Вие сте командос! Вие сте легенда, вие живеете в български град! Стягате се, припомняте си шамарите от инструктора по СРБ (Специализиран Ръкопашен Бой – за дамите) в казармата и се понасяте над дребния, нищожен, разяждащ махмурлук. С мантрата „Ом мани, падме кум”...
14.10 часа. През трептящата мараня, която ви е обвила, виждате, че устните на шефа се мърдат по посока ваша. Отговаряте с „Ммм” с различно-успешна интонация. Разговорът (?!?) приключва неопределено. Тръгвате към най-близката аптека. Крачите сравнително уверено, природният ви жироскоп на командос държи здраво. Вземате си „алка-зелцер”, уж трябва да платите, но не давате пари, аптекарката е нервна и изобщо не забелязва, зад вас четири баби напират с щурм. (Аптеката работи с рецепти от НЗОК)
16.30 часа. Даката звъни на мобилния, иска довечера да се видите, имал нещо важно да казва, пък и тамън да поиграете шах.
17.40 часа. Купувате от магазина малка кутия цигари. 2.80 лева. Влизате у Даката. Шах. Мат.
Четвъртък. 2.80 лева.
12.45 часа. От първите слънчеви лъчи насам хората проявяват към вас подозрителен интерес: „Що приличаш на тебешир?”, „Лошо ли ти е?”, „Гадният грип, ясно!”, „Оппаа, снощи си бил душичка, а?”... Противно на Закона за земното притегляне се добирате до онази, евтината закусвалничка, която бачкерите от близкия строеж с много любов и нежност са нарекли „Миризливото”. Там, след приветливо залоясала курбан-чорба и две филийки хляб, екзистенциалната мъка на вашия Аз-страдалец се превръща в що-годе поносимо пренебрежение към еснафското съществуване на нормалните граждани, които с 10 лева си купуват плодове, зеленчуци и хляб. А в събота и неделя се разхождат в парка (О, какъв гаден кич!). 2.00 лева.
15.45 часа. Всички ваши вътрешни органи изпълняват песента „Освободи изрода!” на КОРН, но хевиметълът не ви понася особено добре. Тъкмо се чудите какъв беше оня трик на черните нинджи, да се изключват от всичко друго, освен от дишане, шефът обявява, че дъщеричката му има рожден ден и изсипва на общото бюро бутилка водка, пакетчета фъстъци, средноголяма бутилка безалкохолно и кутия шоколадови бонбони. В стил „прахосмукачка” иззобвате немедленно едната стотачка фъстъци. От бонбоните си вземате само осем. Към водката, обаче, подхождате умно и с разбиране. (Наръчникът за командоси мъдро учи, че подготвеният боец отлично съзнава кога е на ръба на своите жизнени сили).
Със стъпка „куцо пиле” се прибирате и се отпускате в обятията на бога на съня Морфеус.
Петък. 0.80 лева.
Да става каквото ще! Вие сте голям! Вие ще оцелеете! Вие сте Градски командос! Мъжете от тази съвременна българска порода са пример за подражание!
10.18 часа. Неотложни служебни задачи ви подмятат, като истински десантчик по време на ВСНОП („Висок скок с ниско отваряне на парашута” – вж. „Свирепият – Тюлен група 6”, Ричард Марчинко). Отвреме-навреме се отбивате в някоя тоалетна, отделяте течности и приемате двойно по-голямо количество такива. Подготвен сте, вие сте добър, нахъсан и отлично мотивиран (оставаше и да сте добре платен, каквито по принцип са командосите, но това у нас е буржоазна отживелица).
13.20 часа. С непроницаема мутра, тип „Арнолд Шварценегер в „Терминатор”, се изправяте пред улична количка за гевреци, избрана след внимателна рекогносцировка. Там с мъжествен глас поръчвате изделие с по-голяма дупка. За да не ви заподозрат минувачите в някакъв животински глад, се отбивате в странична уличка и поглъщате храната, стремейки се да не издавате ужасни мляскащи звуци и животинско ръмжене. 0.00 лева.
16.00 часа. Говорят на вас. Вие на тях не. На кого му пука, Мисията е завършена! Господ обича смелите! „Играй с големите, проваляй се като всички останали”, ххахахааа!
17.00 часа. Бойната задача е изпълнена. Вие прекарахте една работна седмица с 10 лева. Браво!
Сега отворете портфейла и погледнете с любов тези 100 лева, които ще похарчите през събота и неделя. Защото краят на седмицата е време за купон, нали?
Автор: Веселин Максимов,
взето от фейсбуук
Мислите, че е невъзможно? Няма нищо невъзможно за печения български градски командос. За което му е светъл пример неговият прадядо. Преди доста години той е извършил невероятни чудеса от героизъм – от печен селски командос е станал градски такъв. От клечене над дупка се е научил да седи на порцеланов ватер-клозет, от паническо прескачане на трамвайните релси, за да не го шибне токът, днес вече блажено се кандилка на трамвай. И още куп такива. Така че, с малко повече вяра в себе си и някои специфични умения (на които учи този наръчник по оцеляване), вие също можете да се справите с тази само наглед сложна ситуация – да изкарате петдневната работна седмица с 10 (десет) лева.
Понеделник. 10 лева.
8 часа сутринта. Главата ви бучи, пищи, гърми и свири, едновременно. Снощи с Даката и Пешо не трябваше така обилно да шлякате тази зловеща домашнярка, дето на етикета й от лейкопласт пишеше „70 гр. за масаш непипай”. От навеждането при сядане за сутрешните нужди ви прилошава и опитвате да балансирате света около вас с рязко движение назад на болната главица. Куха манерка издрънчава в стената, появява се нещо мокро. Кръв. Лошо. Пукната е. На път за работа, в аптеката, ви искат 80 стотинки за лепенка. 9.20 лева. Не сте някакъв лигав пръдльо, а нинджа-командос, затова въпреки страшното гадене и морави кръгове пред очите, мъжествено изкарвате без закуска. Обядът е повече от спартански – странджанка. 8.20 лева.
Имитацията на работа продължава докъм 17 часа.
Вечерята е ясна – филии с мас, домашна туршия и две шоколадови вафли, дето останаха от подавката на комшийката за Задушница, отпреди два дни.
Вторник. 8.20 лева.
9 без 20 сутринта. Изроди! Рогчето го направили 80 стотинки, ще кажеш, че с амброзия го замесват! Кифлата с мармалад и тя 80. По-добре кифла, повече материал има. Ама не било мармалад, ми прокиснал марципан, аре, много важно! Баба ви едно време все с мармалад е яла! 7.40 лева.
11 без 20 часа. Колежката Пепи иска да почерпи кафе от машината. Да, бе! И без това ви мисли за плътен смотаняк, ся и кафе ще ви купува! С мъжествен жест бъркате в джоба, отброявате 30 стотинки и презрително-гордо заявявате: „`Ма земи го без захар, че таа захар мноо мe нерви, нешшо... ” (софийският сленг е за препоръчване, така говорят в сериалите по телевизията). 7.10 лева.
12 и 15 часа. Колежката Тони със съзаклятнически тон ви съобщава, че трябва да дадете някой лев за букет за колежката Пепи. Имала рожден ден. Непредвиден разход? Не се шашкайте! С широка ларж усмивка, бъркате и вадите 2 лева. Щом ще е рожден ден, колежката ще вземе почерпка и ядене (горещо се надявате), така че... 2 лева за манджа и пиячка, хохохо – висша форма на изкуството за оцеляване в градски условия. 5.10 лева.
Силно хълцайки и олюлявайки се, на шест водки, дванадесет домашни курабийки и три пакетчета солети, нацелвате ключалката на входната врата от деветия опит, събувате обувките напосоки и отривисто-каратистки и се тръшвате в постелята смъртно ранен.
Сряда. 5.10 лева
9 и 30 часа. Този тик на дясната буза става постоянен, вече неудържимо намигате с око, колежката ще си помисли нещо. Пред вас мониторът на компютъра е страшно замазан, синята иконка на Фейсбук гузно ви прилича на указателна пътна табела. Нещо като „път без изход, с пискюлче отгоре”. Дванайсетте чаши чешмяна вода не помагат изобщо, отвътре постоянно и зверски ви изгаря. Вие сте командос! Вие сте легенда, вие живеете в български град! Стягате се, припомняте си шамарите от инструктора по СРБ (Специализиран Ръкопашен Бой – за дамите) в казармата и се понасяте над дребния, нищожен, разяждащ махмурлук. С мантрата „Ом мани, падме кум”...
14.10 часа. През трептящата мараня, която ви е обвила, виждате, че устните на шефа се мърдат по посока ваша. Отговаряте с „Ммм” с различно-успешна интонация. Разговорът (?!?) приключва неопределено. Тръгвате към най-близката аптека. Крачите сравнително уверено, природният ви жироскоп на командос държи здраво. Вземате си „алка-зелцер”, уж трябва да платите, но не давате пари, аптекарката е нервна и изобщо не забелязва, зад вас четири баби напират с щурм. (Аптеката работи с рецепти от НЗОК)
16.30 часа. Даката звъни на мобилния, иска довечера да се видите, имал нещо важно да казва, пък и тамън да поиграете шах.
17.40 часа. Купувате от магазина малка кутия цигари. 2.80 лева. Влизате у Даката. Шах. Мат.
Четвъртък. 2.80 лева.
12.45 часа. От първите слънчеви лъчи насам хората проявяват към вас подозрителен интерес: „Що приличаш на тебешир?”, „Лошо ли ти е?”, „Гадният грип, ясно!”, „Оппаа, снощи си бил душичка, а?”... Противно на Закона за земното притегляне се добирате до онази, евтината закусвалничка, която бачкерите от близкия строеж с много любов и нежност са нарекли „Миризливото”. Там, след приветливо залоясала курбан-чорба и две филийки хляб, екзистенциалната мъка на вашия Аз-страдалец се превръща в що-годе поносимо пренебрежение към еснафското съществуване на нормалните граждани, които с 10 лева си купуват плодове, зеленчуци и хляб. А в събота и неделя се разхождат в парка (О, какъв гаден кич!). 2.00 лева.
15.45 часа. Всички ваши вътрешни органи изпълняват песента „Освободи изрода!” на КОРН, но хевиметълът не ви понася особено добре. Тъкмо се чудите какъв беше оня трик на черните нинджи, да се изключват от всичко друго, освен от дишане, шефът обявява, че дъщеричката му има рожден ден и изсипва на общото бюро бутилка водка, пакетчета фъстъци, средноголяма бутилка безалкохолно и кутия шоколадови бонбони. В стил „прахосмукачка” иззобвате немедленно едната стотачка фъстъци. От бонбоните си вземате само осем. Към водката, обаче, подхождате умно и с разбиране. (Наръчникът за командоси мъдро учи, че подготвеният боец отлично съзнава кога е на ръба на своите жизнени сили).
Със стъпка „куцо пиле” се прибирате и се отпускате в обятията на бога на съня Морфеус.
Петък. 0.80 лева.
Да става каквото ще! Вие сте голям! Вие ще оцелеете! Вие сте Градски командос! Мъжете от тази съвременна българска порода са пример за подражание!
10.18 часа. Неотложни служебни задачи ви подмятат, като истински десантчик по време на ВСНОП („Висок скок с ниско отваряне на парашута” – вж. „Свирепият – Тюлен група 6”, Ричард Марчинко). Отвреме-навреме се отбивате в някоя тоалетна, отделяте течности и приемате двойно по-голямо количество такива. Подготвен сте, вие сте добър, нахъсан и отлично мотивиран (оставаше и да сте добре платен, каквито по принцип са командосите, но това у нас е буржоазна отживелица).
13.20 часа. С непроницаема мутра, тип „Арнолд Шварценегер в „Терминатор”, се изправяте пред улична количка за гевреци, избрана след внимателна рекогносцировка. Там с мъжествен глас поръчвате изделие с по-голяма дупка. За да не ви заподозрат минувачите в някакъв животински глад, се отбивате в странична уличка и поглъщате храната, стремейки се да не издавате ужасни мляскащи звуци и животинско ръмжене. 0.00 лева.
16.00 часа. Говорят на вас. Вие на тях не. На кого му пука, Мисията е завършена! Господ обича смелите! „Играй с големите, проваляй се като всички останали”, ххахахааа!
17.00 часа. Бойната задача е изпълнена. Вие прекарахте една работна седмица с 10 лева. Браво!
Сега отворете портфейла и погледнете с любов тези 100 лева, които ще похарчите през събота и неделя. Защото краят на седмицата е време за купон, нали?
Автор: Веселин Максимов,
взето от фейсбуук