Обява

Свий
Няма добавени обяви.

С яхта по Йонийско море

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • С яхта по Йонийско море

    Това е един пътепис, качен във кемпер форума. С помоща на модератора ще е достъпен и тук. Приятно четене

    https://kemper-club.com/forum/viewtopic.php?t=10319



    --------


    Едната година, реших да не се прибирам към гадната задушна и прашна София и с приятели се уговорихме за яхтена разходка. Действието се развива юни месец, които за континента си е жега, но за острови и открито море е ок. И така, след забавлението, което някой сте изгледали, други не, оставяме четириколесните возила на паркинга на марината в Лефкада и се срещаме с останалата група прясно-прясно дошла от София. Резервирали сме си една 46 футова Бавария и следващите 7 дни ще ни е къща. Яхтите в Гърция се дават от неделя до неделя. Ние бяхме около обяд на кея, документи, застраховки и тн… Лидъл , Бира, Вода и тн… и тн. И тн.. В края на деня сме готови за отплаване. Слънцето поляга, и ние решаваме че имаме още достатъчно светлина за да се измъкнем от пристанището и да спим някъде на свобода. Предварителният план е да направим обиколка на долу, като спрем на няколко острова, но нямаме конкретна последователност. Всичко според времето.
    И така.. отвързваме коня ( яхтата ни се казваше Мари Ан а не кон ) и в тишината на за залязващото слънце слизаме на юг. Пред нас е остров Скорпиос ( частният остров на Онасис. ) Естествено той е забранен за простолюдие като нас, но човек трябва да има мечти, хвърляме котва срещу острова в подветрената страна на о. Меганисус и вечеряме на залеза със същата гледка, която имат и особите на „забранения“ остров.


    Нашата Мери Ан.


    И така, ден втори. След сутрешни кафета-мафета ( както казва Стоян ) в тих и слънчев ден слизаме още на юг към остров Кефалония. Като цяло деня на яхта е скучен…. Возиш се, вятър в косите, слънце, студена бира в хладилника… мъка. Към обед решаваме да спрем в едно китно заливче, малко да се разхладим, да поскачаме от лодката, обяд и тн.. нали сме на почивка. Ще го караме яваш-яваш.




    И така, охладени продължаваме. Целта за днес е да акостираме в един залив до гр. Асос. Там има малко кейче, което винаги е пълно, и е ясно че ще се спи на котва, но пък има хубава таверна, и над града има стара крепост за разглеждане. Тези разстояния ще ги пропускам в обяснения, за да не се повтарям. Нищо интересно. Возиш се, вятър в косите, слънце, студена бира в хладилника… мъка
    .

    Акостираме в залива.


    Таверна. ( най –хубавия момент от ветроходството е да гледаш добре закотвената яхта от близката таверна )

    Ето и малко инфо за въпросната крепост.
    https://goo.gl/maps/i794G6nYbnHvguaGA








    Разходка , гледка от високо, свеж въздух…. Какво му трябва на човек. Прибираме се в лодката по тъмно, и лягаме рано, че за следващия ден имаме амбициозна програма. Искаме по тъмно да тръгнем към о.Закинтош. Идеята е рано сутринта да сме в тъй наречения плаж на корабокрушенеца. Известно място, където само по рекламните снимки е празно и красиво. Истината е че всеки ден към това място тръгват стотици туристически корабчета, и към обяд на плажа е като мравуняк. Ето и какво се рекламира:http:// <a href="https://g.page/nava...view?share</a>


    Ставам в 04.00 и тихо докато всички спят вдигам платната. До тук добре. Още с излизането от залива се чува как във височина вие вятъра. Мда… Ще е интересен ден. А до въпросния залив са някакви си 120 морски мили.
    Излизам в открито море, и естествено морската и ветровата вълна са с някакви си 45градуса разлика. Чудно. Както и да е. Установил съм че яхтата върви по-добре на AC/DC. Речено-сторено. Ако намеря клипче, ще го кача и него, но да знаете че е голям кеф на изгрев да скачаш по вълните, да те заливат пръски вода…. И всичко това на фона на жица. Моите спътници обаче не са на това мнение ( защо ли ).






    Опитват се да спят, но само някой, които е бил в лодка в такова време може да разбере къде е смешката. На практика когато имаме различен ъгъл на две вълни, винаги рано или късно се попада на „ дупка“ то не е истинска дупка, но усещането е такова, че колкото и да внимаваш, идва момента в който за секунда-две лодката остава в безтегловност, всичко вътре полита към тавана ( включително спящите ) и с трясък се стоварвате на следващата вълна. Вътре летяха всякакви не закрепени предмети, а ако някой ви каже че в такива условия в яхтата е сухо….. не му вярвайте. Както и да е… та, с две думи, имаш бунт и решение да се скрием в някое пристанище и да изчакаме да поотихне. Така се озовахме в Лихури ( или както се чете на гръцки ). Останалата част от деня не беше нищо интересно. Мляко рибарско градче, разходка насам и натам и мързелуване с книжка в ръка. Вечерта таверна и пак по леглата.
    На следващата сутрин втори опит. Позната вече програма. Ставаме рано, хващаме вятъра и Законтош здравей. Естествено не става с магическа пръчица и придвижването от остров до остров си е време. Пристигаме в заветния залив и от далеч се вижда тъплпа. В залива няколко корабчета за разходки с по 100 човека на всеки, яхти и кой ли не, включително и наша милост. Скачаме и плуваме до брега. Там се снимаме със всевъзможни туристи от цял свят, бутаме се, ръгаме и тн.. няма да обяснявам в подробности. На кратко - Меле.








    Гледаме да отметнем тази дестинация и с досада се изнасяме. Смисъла на яхтения туризъм е да се наслаждаваш на тишина и спокойствие….. а на да се бутам сякаш съм в Мол преди коледа. Спираме на няколко тихи заливчета, гмуркане, Релакс и тн… вечерта спим на пристанището и обмисляме следващия ден .



    Закинтош може да се разгледа за един ден с мотопедче. Наемат се от много места срещу лична карта и смешна цената. Не помня точно, но ми се върти в главата нещо като 12 евро за 24 часа. Това се отнася и за всички острови. Тук не го споменавам изрично, но реално плана като цяло беше по еднообразна схема. Сутрин се плава до набелязаната точка. Разглеждане, обяд, придвижване до точка Б, и тн в рамките на деня. 5-6 часа обикновено гледахме да пристанем на някой кей. Душ. „Цивилни“ дрешки и на разходка по острова. Няма смисъл да повтарям нещо, което всички тук знаят. Островната Гърция не е като Халкидики!. Китни малки селца, зелени улички, цветя, кафенета и спокойствие. Тук времето е със 100 години на зад. Миналата година при подобно плаване до остров Лимнос, попаднахме на села, забравени от бога, където имах чувството че съм попаднал в разказ на Хемингуей. Белобрад старец със сламена шапка, узо и гледка към морето…. Еххххх. Нека им е гадно….





    Отплеснах се. И така. След разходка, дали пеша или със скутер се избираше таверна и после по леглата. Скука.

    За следващия ден ни чака монотонен преход до гр. Каламос. Това си е едно 12 часово плаване, където наоколо няма нищо освен вода….. съклета ни хваща и се започват простотиите. Можем ли да се влачим след лодката на въже, а яхнали буя, а трапа, а колко ли солена вода можем да изпием по време на тия глупости ???







    Привечер пристигаме на заветното място. За наш късмет е свободно точно едно място за нас, и то точно на входа на таверната. Толкова близо не бях акостирал. Можехме спокойно да не слизаме от яхтата и момичето щеше да ни сервира през леара. Ама ако не слезем, как ще се изфукаме че носим и дрехи, освен бански. Познатата програма, но зареди целодневното плаване сега сме на нощна разходка. Кеф, бриз, китните улички са осветени….




    И така…. Нов ден, ново плаване. Днес по програма сме към Итака. Няколко часа на вятъра и сме там. Влиза се в дълаг естествен залив, който завършва с кея на Вату. Много приказно място… с влизането все по-на вътре ми става все по-ясно какъв е бил този трепет на Одисеи да се върне обратно тук. Не срещаме русалки, и не се налага да се завързвам за мачтата, но усещането си е пълно. Приставаме без проблем. Места бол. Следва за мен най-приятния остров за разходка. Не знам дали само аз така го изживях, но е факт че се разхождахме с часове и посред нощите се сетихме да вечеряме. Това е от малкото места, където бих искал пак да се върна и пак да се поразходя…. Въздуха е различен…


    [img]https://i.postimg.cc/NFjw33Fm/DSC04006.jpg
    [/img]





    Естественно че е Одисеи




    Ставаме сутринта лениво. Кафета-мафета. Днес ще се гледат природни забележителности. Все едно до сега гледахме културни. На съседния остров има някаква пещера. Гръмко рекламирана. Палим и тръгваме. Палим не е много точен израз, но да… тръгваме. Няма да коментирам природната забележителност. Ето снимки преценете сами. Толкоз път за един път-никой път . Горе долу това се получи. Пещерата се оказа ниша, а за да стигнеш до нея има задръстване като на Кулата в петък вечер. Ние просто хвърлихме котва извън мелето и разгледахме с дингито. И да не бяхме разгледали, нямаше какво да пропуснем. А като си помисля че хора са си купили билет още от екада и няколко часа са плавали с ония претъпканите корабчета за да дойда да видят Пещерата с главно П. Поне рекламата им я бива.

    https://goo.gl/maps/qCQV647gvQB9z8i58



    Събуждаме се и се чудим. Остават 24 часа до времето, в което трябва да върнем яхтата, а до там имаме реално 6 часа плаване. Решаваме да прекараме следобеда в един дълбок естествен залив от долната страна на Лефкада.





    Речено сторено. Хвърляме котва и се отдаваме на Релакс. Гмуркане около скалите, игра с рибки и тн… До нас спира малка 6 етажна яхта, и започва сеира. Явно баровеца е решил днес да обръща внимание на децата. Та стои баровеца с чашка в ръка на сянка от горната пауба и гледа. Долу орда моряци разпъва надуваема платформа около яхтата, после вади надуваеми пързалки, после вадят джетове, каяци, скутери, и всякакви видове морски забавления по каталог. Та след 30 мин подготовка, баровеца оставя чашката, хваща за ръка 3-4 годишно дете и го съпровожда до долната пауба. Детето е като в сладкарница, не знае кое първо да хване. Цялото забавление трая около 15-20мин, след което явно баровеца имаше работа, защото целия цирк се прибра обратно, яхтата вдигна котва и отплава. Е какво ? Забавлява детето човека. Нас също !


    Вечерта пак таверна, пак разходка и така… стана ни приятно в това заливче и направо си решихме да спим тук. Сутринта ей го къде е пристанището на Лефкада. 6 часа. Всички спят, а някой караме на там от 04.00 сутринта. Кеф да си капитан. Пристигаме, зареждаме, предаваме и който е с кола да му мисли. 700 км до Софето. А който си има кемпер на паркинга си ляга да се наспи. Човек трябва да си почине от почивката я.
    Последно редактирано от Венци- малкия; 19-01-23, 10:13.

  • #2
    Много добре Давай още пътеписи

    Коментар


    • trapper
      trapper коментира
      Редактиране на коментар
      и ти, Венцо, и ти!

  • #3
    Първоначално публикуван от Венци- малкия Преглед на мнение
    Много добре Давай още пътеписи
    Недей, моля те, сърце нямаш, посред зима, как да работим ние и да преживеем до лятото
    Бъдете живи и здрави!

    Коментар


    • #4
      Линка с информация за крепоста над Асос не се отваря. Този е работещ от гугъл.

      https://www.google.com/maps/place/Ve...3!4d20.5340893

      Коментар

      Активност за темата

      Свий

      В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

      Най-много потребители онлайн 7,747 в 10:48 на 20-03-21.

      Зареждам...
      X