Обява

**Майкъл** · 13-11-18, 10:19

От: 17 дни от есента

.

Ден 1

ЛЮБЛЯНА

Население 273 600 души.

............................

Скучен преход през бивша Югословия с отегчителни гранични проверки,
които понякога отнемаха часове.
Надвечер пристигнахме по тъмно в Любляна.
В предишни пътувания бяхме разглеждали това градче през деня, но осветен също изглеждаше чудесено.
Градът на драконите. Техните изображения са видни навсякъде.
Според местна легенда градът е основан от Язон и неговите аргонавти по пъя към Златното руно.
Те преминали реките Дунав и Сава чак до Любляница, където Язон се бил с дракон и го убил.
Китно градче. Всичко е на едина ръка разстояние. Архитектурния стил на сградите е повлиян
от съседките й Австрия и Италия. Тесните улички са осеяни с малки заведения и места за отдих.

............................

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:20

От: 17 дни от есента

.

Ден 2

ИТАЛИЯ

В Италия има толкова много за гледане, че един човешки живот не стига за да се опознаят
богатствата на тази страна. Най-хубавото от всичко е, че всеки регион и всяко селище са различни
и носят свой специфичен чар, имат свои разпознаваеми белези, наложени от историята.
Където и да се спре в Италия, ще видим забележителни места, които изпълват сетивата ни
с вълнуващи емоции, ума с нови познания, а душата с незабравими спомени.

..................................

ТОРИНО

Население – 900 000 хил. души.
С предградията надхвърля милион и половина.

..................................

Първата столица на обединена Италия.
Четвърти по големина след Рим, Неапол и Милано, но трети по икономическа мощ изпреварвайки Неапол.
Тук е щаба на марките коли Фиат и Ланча и родното място на двата гранда във футбола, „Ювентус“ и „Торино“.
Името му в превод от италиански език, означава „малък бик“, „бичето“.
След доста посещения в Италия, не бях стъпвал в Торино и ми беше интересно
да почувствам атмосферата и душевността на този северен град.
Типичен индустриален мегаполис, с отпечатък на австрийско влияние.
Града е част от гигантския промишлен триъгълник заедно с Милано и Генуа.
Характерно за града са колонадите. Общата дължина на покритите с арки тротоари са над 24 км.

..................................

"Пътят за Египет минава през Торино" - казал прочутия археолог Шамполион,
който през 1822 г. именно тук успява да разчете триезичния надпис на Розетския камък,
т. е. египетските писмени системи.

..................................

Църквата в неокласически стил "Гранд Мадре ди Дио", е разположена
в западната част на понте Виторио Емануе I.

Палацо "Мадама" има над две хиляди годишна история.
От една страна изглежда като средновековна крепост, а от другата е с елегантна барокова фасада.
Двете кули, са портите на древния римски град Аугуста Тауринорум.
Отначало е служила като крепост, която защитавала града.
Мария Кристина Бурбон, избрала този дворец за свой престой.
Оттогава насам дворецът е наречен "Palazzo Madama".
Сега в него се помещава Музеят на античното изкуство.

Piazza Castello или Дворцовия площад, който прелива в Piazza Reale.
Палацо "Мадама" фасадата.

..................................

Защо италианци възприемат Торино като мрачен град?
В годините на икономическа криза след Втората световна война хиляди италианци от юг
идват да работят в индустриалния Торино.
Поради вечната омраза между севера и юга по вратите на торинските къщи висяли надписи:
"За южняци и чужденци стаи под наем не се дават”.
Заедно с тази ненавист, декор на всички тези сцени бил Торино,
с мрачните си улици, зимния студ, вечната мъгла и пронизващ вятър.

..................................

Символичното място на властта за в сърцето на Торино,
Фасадата на Кралския дворец, от 16 век.

В този дворец се е родил кралят обединител на Италия Виктор Емануил ІІ.

Един от символите на града Палацо Кариняно,
който сега е музей на Рисорджименто. /обединението на Италия./

Кралския дворец.

..................................

Херцог Виктор Амадеус II по едно време отказал да приема хляб.
Наложило се неговия пекар да измисли нещо, за да не умре от глад.
Измайсторил нещо, което се яде и до днес, особено от хора на диета, гризините.
Наполеон толкова ги харесвал, че най-редовно изпращал да му носят пресни гризини
специално направени в Торино.

..................................

В тази църква се съхранява Торинската плащаница.

Олтара с плащаницата.

..................................

Също така, тук е родното място на бонбоните “Рафаело”, “Киндер сорпреза”,
чийто производител е Фереро Роже.
Кафето “Лаваца”, се произвежда тук, както и не на последно място
спортните облекла “Робе ди Каппа”.

..................................

Кулата на катедралата в града.

..................................

Хората от Торино знаели как да се хранят, защото само десет години след гризините,
през 1678г., сладкарите на града получили първия официален лиценз за производство на шоколад
и успели да утвърдят Торино като столицата на шоколада в света.

..................................

Древните римски руини, мълчаливи свидетели на отминалото време.

..................................

Войните на Наполеон размътили водите на шоколадиерския бизнес,
които докарал дефицит на какао в Европа.
Сладкарите на Торино обаче отказали да приемат тази малка подробност да ги спъне.
Сетили се, че в района има огромно количество евтини лешници, направили паста от тях,
смесили я със захар и малкото какао, с което разполагали и нарекли продукта „джандуя“.
Той станал истински хит, когато през 1946 му добавили за постоянно и мляко.
Променили името„Паста Джандуя“ на по-лесно произносимото“Нутела“, а останалото е история.
„Рафаело“ и „Киндер“ също произхождат от района, както и още безброй красиви и вкусни
произведения на шоколадиерското изкуство.

..................................

Тиха пешеходна зона в близост до катедралата.

Сан Филипо Нери все още е най-голямата църква в Торино.

........................................

Гледах с празен поглед екрана на лаптопа и се чудех как да продължа.
С текста на увода в началото на пътеписа, се справих сравнително добре,
но след петата снимка се хванах за главата. Това не остана незабелязано за жена ми.
Попита ме тревожно:
– Сега какво?
Измърморих:
– Нищо не помня! Коя снимка за какво се отнася, нямам представа.
Тя побърза да ме успокои:
– Информацията беше огромна и объркваща! Съвсем нормално е,
някой неща да се забравят!
Изгледах я скептично.
– Де да беше така. Почти всичко е една каша в главата ми!
Тя предложи съдействие:
– Ще помагам, доколкото мога!
– Този екскурзовод Христо... - запънах на фамилията.
– Тотев! Христо Тотев! - припомни ми името му.
– Та Ицето, е гений! Да запомни историята на цяла Европа в най-малки подробности,
е истинско геройство. Такава информация, мозъчната ми кора не би могла да поеме!
Тя се засмя.
– Европа е малка част от неговите пътувания! Той спомена, че ходи по целия свят. Представяш ли си
да говори за инки, маи, китайци, японци какви знания са нужни?
– Ужас! - сбръчках вежди.
Докато се чудех дали не се надцених да правя този пътепис, жена ми подхвърли:
– Знаеш ли?
– Не! - направих опит за усмивка.
– Просто пиши в телеграфен стил, само това, което си запомнил!
Погледнах я с благодарност.
– Мярна ми се в съзнанието тази мисъл! Викам си, ще спомена с по едно изречение,
коя снимка какво отразява, а където съм забравил, ще слагам неутрален текст.
Тя се усмихна доволно.
– Точно това имах предвид!
Въздъхнах облекчено и започнах да качвам следващите снимки.

........................................

Националната библиотека на Торино.
Основана е през 1720 г. като Кралската университетска библиотека
През 1904 г. пожар унищожава хиляди книги и ръкописи от библиотеката.
Опитът, придобит от възстановяването от огъня, днес се използва за обучение на реставратори.
Библиотеката е била бомбардирана през декември 1942 г.

Пиаца сан Карло.

........................................

През 1895г. шестима ентусиасти се събрали в кафене и решили две важни неща.
Да организират първото автомобилно рали в Италия с маршрут Торино-Асти.
Основали „Италианско сдружение за конструиране и търговия с автомобили“.
Четири години по-късно през 1899г., станало известно на света с новото си име
Фабрика за Италиански Автомобили Торино - FIAT. Ланча и Алфа Ромео
допълнили след време брилянтното трио на Торинската автоиндустрия.

........................................

........................................

За капитан Вирджинио Бордино, офицер в Савойските инженерни войски, през 1852г.,
монтирал двуцилиндров парен двигател на подсиленото за целта купе на една карета.
Задвижил тези цели три тона с трансмисия с колянов вал и изчислил,
че ще харчи около 30 кг. въглища на час. На 8 май 1854г.се заредил с въглища,
метнал се в готовата вече самодвижеща се карета и полетял с невижданите 8 км/ч
из центъра на Торино, където обиколил триумфално площад Кастело няколко пъти.

........................................

Не си падам по тълпи от народ, но все пак такава пустота ми се стори странна и неочаквана.

........................................

Момчетата, които организирали първото рали от Торино не случайно решили
то да свършва в Асти. Това е малко градче с голямо име във винарската индустрия.
Алесандро Мартини обаче имал по-големи амбиции и започнал да експериментира
нови алкохолни напитки. Изобретяват вермута, който по-късно смесват с джин и получават мартини.

........................................

Статуите символизиращи главните реки в Пиемонт.

Мъжката фигура е отредена за река По.

........................................

Торинският предприемач Анжело Мориондо, разработил и патентовал първата еспресо машина.
Представили машината на Експо 1884 в Торино и спечелили само бронзов медал.
Въпреки това вариациите ѝ наводнили пазара много скоро след изтичане на патента.
Торино с многобройните си кафенета е бил подходящо място за възхода на бизнеса с еспресо машини.

..........................................

Египетският музей в Торино е вторият по големина след Кайро.
Основан е през 1824 г., след закупуването на колекцията на Бернардино Дровети,
който в епохата на наполеоновата окупация Бернардино Дровети работи в Египет
като френски консул и успява да събере най-богатата колекция от предмети на изкуството
на древен Египет. В епохата на Реставрацията той изгодно продава колекцията на цена
от 400 000 италиански лири, а това е астрономическа сума за времето.
Музеят се намира в историческата сграда на Академията на науките от 17-ти век
и е едно от най-интересните и посещавани места.

Сгради в класически стил, близо до кралския дворец.

Моле Антонелиана - някогашната синагога, приютила най-значимия музей
на киното в Европа днес. Кулата си е впечатляващите цели 167 метра.

Бронзова статуя на Емануеле Филиберто пред Палацо Кариняно на Пиаца Сан Карло.

........................................

Заради дружбата си с Мусолини, Савоите са принудени да абдикират и емигрират,
а Италия става република. Савоите поискали през 2014 да съдят Италия заради
половин вековното си изгнание, изчислявайки неудобствата си на около четвърт милиард евро
плюс възстановяване на имуществата им. Премиерският дворец им отговорил, че не само няма да видят и цент,
ами ще ги съди обратно за неприятностите, които са създали на Италия за целия период на господарстването си.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:21

От: 17 дни от есента

.

Ден 3

ФРАНЦИЯ

Население 68 000 000 души.

Под въздействието на Рим галите бързо се латинизират.
Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес.
Франция има петата най-силна икономика в света.
Cпopeд peзyлтaтитe зa минaлaтa гoдинa Фpaнция e cвeтoвeн лидep
пo пpиeти чyждecтpaнни тypиcти - 82,6 милиoнa дyши,
и получава 6 % от брутния си вътрешен продукт (БВП) от туризма.

............................

АВИНЬОН

Население 92 000 души.

Авиньон е малък град във Франция, разположен на брега на река Рона.
Името Авиньон се превежда като „град на силния вятър“ и още „господар на реката“.
Намира се в силно ветровита местност в провансалския регион на Южна Франция.
Градчето е много подходящо за почивка и разходка със своите тесни улички и прекрасна архитектура.
Седалище на папите по време на така наречената „Западна схизма“.
Града е бил вдъхновение за художници като Ван Гог, Пикасо и Сезан.
Тук е преминала младостта на Алфонс Доде.
Емил Зола е написал първите си разкази.

............................

В утринта, Прованс се откри с цялата си прелест. На завой блеснаха меандрите на река Рона.
Малко след това се появиха контурите на на моста Сент Бенезе.

а малко след това мощните крепостни стени на града.

Построен през 1185 година, няколко пъти е бил отнасян от водите на Рона.
Днес от него са останали само 4 арки.
С дължина почти 900 м, е пресичал и двата ръкава на Рона.

Сега е останала малка част от него.

Наречен "Втория Рим", града наистина изглежда величествено.
Папският дворец в Авиньон е една от най-големите готически сгради във Франция.

Така са искали да изглеждат своите дворци папите, подтискащо огромни.
Величествени сгради с голи стени, кули, бастиони, гробници и вътрешни дворове.

Седалище на католическата църква от 1309 до 1378 год.

Комплексът е част от световното културно наследство на Юнеско.

По тази тясна уличка, може би е вървял Емил Зола, който е живял и творил в това градче.

Тук вероятно Франческо Петрарка е изпадал в размисъл.

За декорацията, са работили най-известните художници на Франция.
Петима папи управляват близо 100 години от някога пищната крепост-резиденция.
Плячкосан по време на Френската революция днес се иска доста въображение,
за да си представим какъв луксозен живот е кипял някога тук.

Очарование в стария град.

............................

ПОН ДЬО ГАР

Построен от римляните, случайно се спасява съвсем малка част от него,
но и това е достатъчно да се възхитим на древните строители.
През Пон дю Гар минавали по 20 000 m³ вода на ден.
След западането на Римската империя акведукта „Пон дю Гар”постепенно излиза от употреба.
Конструкцията му обаче се оказва полезна в друго отношение, той добре играе ролята на мост.
Няма да пропусна да отбележа, че единствения акведукт по нашите земи е този в Пловдив.
Капацитетът на античните водопроводи на Филипопол се оценява на около 43 хиляди куб.м/ден.
За сравнение съвременната консумация на вода в Пловдив е около 170 хиляди куб.м/ден
при неколкократно по-голямо население.

............................

Тристепенен акведукт, свързващ бреговете на река Гар чрез три реда каменни арки,
които достигат почти 50 метра. Смята се, че е построен около 19 г.пр.н.е. от Марк Веспасиан Агрипа.
Акведукта е едно от най-посещаваните места в Прованс.

............................

– И сега става интересно! - отбелязах възторжено.
Жена ми приближи до мен и погледна екрана на лаптопа.
– Всичко е интересно според мен! - вметна емоционално като погледна снимките.
– Имах предвид Марк Агрипа!
– Нямам представа кой е!
– Според мен, човека e оставил трайни белези в древния свят.
– Изненадана съм! - призна тя.
– Виж сега! Близък приятел на Юлий Цезар, зет на първия император Октавиан Август,
тъст на втория император Тиберий. Негова внучка е съпруга на третия император Клавдий.
Дядо по майчина линия на четвъртия император Калигула
и прадядо по майчина линия на император Нерон.
Всъщност всички императори от Клавдиево-Юлиевата династия са му роднини.
Тя се засмя.
– Обърках се кой, кой е!
– С няколко думи, неговите гени са управлявали древния свят!
– Долу горе ми стана ясно! Не можеш да минеш без да споменеш Рим!
– Така е! И до днес е в действие аквадукта „Аква Вирго“, чийто води захранват фонтани „Ди Треви“
и фонтана на Четирите реки на Пиаца Навона. Да не говорим за Пантеона в Рим, построен също от Агрипа.
Император Октавиан Август казва:
„Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор“, до голяма степен се дължат
на дейностите извършени от Агрипа.
– Чудесно! - усмихна се тя. – Научих нещо ново!
После излезе навън.
Продължих да редя пътеписа.

............................

Впечатляващо е как римляните са пресметнали, че 17 метра наклон ще са достатъчни
за почти 50-километровото разстояние на водното съоръжение.

Около акведукта природата тъне в тишина.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:22

От: 17 дни от есента

.

Ден 4

МОНПЕЛИЕ

Население около 300 000 души.
Основан през 10 век. Един от малкото френски градове, без свидетелства за римско начало.
Намира се на няколко километра от бреговете на Средиземно море.
Осмият по големина във Франция.
Първоначално се е казвал Monspessulanus, и се тълкува като място на голият хълм.
Първия университет в Монпелие, е основан през 1160.
Нострадамус (1503 – 1566) е бил студент в Монпелие.
Почти една трета от населението са студенти от трите университета.
Изпълнен с живот, този университетски град, привлича много туристи
най-вече с тихите си плажове.

..............................

Първият акведукт, строен след римско време във Франция (17 век)

Частичен изглед от акведукта.

Южен град, пълен с антични и съвременни съкровища.

Резервоара от който се е разпределяла водата.

Триумфалната арка е един от символите на града.

Точно до Триумфалната арка е апелативният съд на Монпелие.

Центърът е една от най-обширните пешеходни зони в европейски град.

Place de la Comédie, пред който доскоро е имало огромен паркинг.

Фонтана "Трите грации", мястото за определяне на срещи.

..................................

До медицинския факултет се е запазила една от кулите на старата крепостна стена на града.
На върха сега растат борове. Според легендата, Нострадамус казал,
че когато боровете изсъхнат, ще дойде краят на Монпелие.
Затова щом някой от боровете изсъхне, веднага на негово място засаждат нов,
за да не предизвикват лошия късмет.

..................................

Катедрала Сен Пиер де Монпелие и медицинския факултет.

Сградата на операта е с впечатляваща фасада.

Полицейското управление с вид на художествена галерия.

Градът е с над 300 слънчеви дни в годината.

..................................
..................................

КАРКАСОН

Град в южна Франция
Население - 50 000 души.

Стратегическото значение на мястото е оценено още от римляните.
Притчата за произхода на името е весела и все още се вярва от местните жители за истина.
Според легендата, когато Карл Велики обсадил крепостта, някоя си мадам Каркас,
започнала да хвърля жито от крепостните стени, уж да храни прасетата.
Нашествениците си помислили, че града разполага с големи запаси храна и се оттеглели.
Тогава забили камбаните и съчетанието от името на Мадам Каркас и „сона“ - звук,
дава новото название на града.
Историческата истина обаче е друга.
През 122 год. пр.н.е., римляните нахлули в Прованс.
Разбирайки стратегическото значение на височината, създават укрепление наречено от тях Каркасум.
Градът векове наред е граница между Франция и Испания и също така дал подслон на нашите богомили.

Най-известната забележителност е крепостта в града, изключителен образец на военна архитектура.

Тази високи стени на крепостта спират маврите да завладеят цяла Европа.

Толкова е огромна, че би могла да се приеме за самостоятелен град.

Арт инсталация със скоч ленти.

Крепостните стени са най-дългите в Европа.

Около 3 километра камара от камъни опасват крепостта.

Града и крепостта векове наред е граница между Франция и Испания.

Базиликата Сен Назер.

Квартета специално за нас изпълни православни религиозни песнопеения.

Очарованието на стария град.

Без типичните дрънкулки, не може нито един туристически град.

Старите къщи се поддържат в отлично състояние.

Плодовете от кактуса "Опунция" са много вкусни,
но оставят за няколко часа траен отпечатък.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:23

От: 17 дни от есента

.

Ден 5

ИСПАНИЯ

Преди обяд навлязохме в Испания.
Стратегически страната е благословена с фантастично местоположение.
Различните пейзажи на Испания разбъркват понятията. Пиренеите са толкова красиви,
колкото всяка планинска верига на континента, а снежната Сиера Невада се издига
невероятно над слънчевите пейзажи на Андалусия.
Това са туристически дестинации от най-високо ниво.
Дивните красиви скали на северозападната част на Атлантическия океан са комбинирани
с очарователните заливи на Средиземно море. Това е страната, където най-вероятно са
сбрани всички очарования на природата.
Римски руини, средновековни катедрали с рядка пищност, говорят за страна,
с богата традиции, оставила незаличими белези в световната история.
Тук и всички изглеждат поканени. Усеща се по претъпканите улици и площади,
и разговорите на различни езици.
Испания има втория по численост брой обекти за културно наследство под егидата на ЮНЕСКО,
и eднa oт нaй-пpeдпoчитaнитe cвeтoвни дecтнaции зa тypизъм.
Ибepийcĸaтa дъpжaвa, ĸъдeтo тypиcтичecĸият бpaнш фopмиpa 11% oт иĸoнoмиĸaтa,
oтчитa cĸoĸ нa мeждyнapoднитe пoceтитeли пpeз 2017 г. дocтигaйĸи 82 млн. дyши,
c ĸoeтo cтpaнaтa изпpeвapвa CAЩ и ce пpeвpъщa във втopaтa нaй-пoceщaвaнa cлeд Фpaнция.

...........................................................

ВАЛЕНСИЯ

Население 800 000 хил. души.

Третият по големина град в Испания след Мадрид и Барселона.
Името на града произлиза от латинската дума Valentia, което означава „сила“, „мощ“, „енергия“
и според мен напълно оправдава названието си.
Благодарение на уникалното си местоположението, градът е едно от важните пристанища на
Средиземно море. Валенсия два пъти е била за кратко столица на Испания.
Първия по времето на Бонапарт и после по време на гражданската война през 1936 год.
Малко градове като Валенсия, могат хармонично да комбинират останките от най-далечното минало,
датиращи от 138 г. пр.н.е., с най-иновативните и авангардни сгради от новото хилядолетие.
Преустройство през последните 10 години превърнаха града в магнетична дестинация,
един съдържателен урок по история на архитектурата.

................................

Градът на изкуствата и науката...

...проектиран от известния архитект Сантяго Калатрава.

Сътворил е град на бъдещето.

Ботаническа градина с футуристичния дизайн.

Сградите са с уникална архитектура, създават усещане за космически град.

Истинско съкровище, което ще ви плени.
Валенсия е градът, откъдето е произлязла паелята.
Дори има сорт портокалите носещи името „Валенсиана“.

През новото хилядолетие, Валенсия е в период на икономически растеж,
в основата на който са туризмът и строителството, а пристанището обработва
около 20% от износа на Испания.

Валенсианския Колизеум (Plaza de toros de Valencia).
В арената за борба с бикове, днес се изнасят концерти.
Построенa е между 1850 и 1860 на мястото на стар площад
в неокласически стил, вдъхновен от римската гражданска архитектура,

Гарата, Estación del Norte изглежда като дворец на изкуствата.
Фасада е в стил арт-нуво и демонстрира влиянието на австрийския сецесион,
но с валенсианско влияние в светъл интериор, разкошна и с изобилна орнаментика.

Забележителния фонтан "Турия".

Място, което носи изключително спокойствие е базиликата „Дева Мария-покровителка на беззащитните”.
Районът, където се намира базиликата съответства на Римския форум на Валенсия.
Уникален е куполът, който не е в центъра на сградата, а пристроен към катедралата.

Трудно може да се види скучна сграда в града.

Всяка постройка е направена с вкус.

Катедралата Света Мария - Catedral de Santa María de Valencia.
Седалището на архиепископа на Валенсия. Тя е престроена на мястото на джамия,
която преди това е била епископска църква, бивша вестготска катедрала от Vв.,
а преди това, римски храм, посветен на Юпитер.

Валенсия има типичното очарованието на средиземоморските градовете
и може да угоди на всеки индивидуален вкус. Макар че е почти милион души население
изглежда почти пуста. Третият по големина град в Испания не е жертва на огромни задръствания,
които традиционно съпътстват големите градове по света.

Чудесно местенце за отмора на чаша питие.

Бароковата камбанария Санта Каталина се откроява с височина и елегантност.

Фасада е с невероятно пищна орнаментика. Първоначално е била в чисто готически стил.
Главният вход обаче е бароков и очарова с изумителното си изящество.
Тук се пази „Свещеният граал“, легендарната каменна чаша, определяна като мистерия № 1
в цялата църковна история.

Към площада гледа най-старата врата на катедралата Puerta de los Apostoles.
Това е мястото, където от незапомнени времена заседава "Тribunal de les Aigües",
на който се уреждат спорове между земеделските производители, произтичащи
от въвеждането и използването на водата от напоителните канали.
По традиция се провежда всеки четвъртък в 12 часа по обяд.
Днес "Трибунала" е институция на Европейския съюз.
През септември 2009 г. е признат за нематериалното културно наследство.

................................

БЕНИДОРМ

Курортът е разположен на два залива - Леванте (Изгрев) и Пониенте (Залез).
Известен е със своите златисти пясъчни плажове. Бурният нощен живот и екзотични плажове
на този 70 хиляден град, привлича над 5 милиона туристи годишно.
Града е защитен от студени северни ветрове от близките планини.
Времето тук остава много меко, дори и през зимата.
С повече от 1000 ресторанта и над 30 дискотеки, предлага всичко необходимо
за активен нощен живот. Градът е сред най-големите туристически центрове в Испания и Европа,
но не е място, ако се търси уединение и спокойствие по време на лятната почивка.
Бенидорм е от рода на нашите БГ курорти по морето с огромни хотели и много бетон.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:25

От: 17 дни от есента

.

Ден 6

ГРАНАДА

Население – 230 000 души.

Гранада в превод от испански "granada" означава "нар".
Разположена е в подножието на планината Сиера Невада в южната част на Испания.
Историята на града започва през 889 година,когато Алхамбра става център на
самостоятелно кралство, управлявано от маврите. Тяхната хегемония продължава до 1492 година,
когато испанските крале ги прогонват.
Гранада е привлекателна туристическа дестинация. Тук могат да бъдат разгледани различни
културни обекти, напомнящи за дългата история на града. Най-емблематично за Гранада
е съчетанието на християнска, мюсюлманска и еврейска архитектура. Обаче, най-известната
забележителност в града е „Алхамбра“, крепост на мавърските владетели.
Лабиринтът от помещения води из зали, градини и тераси, в които няма недоизпипан от
ръката на изкусни майстори детайл. Всяка зала приканва задълбочен поглед.
Навсякъде се чува ромон на вода. Града е органично съчетание от хора, звуци и аромати.
Алхамбра в превод „червената крепост“ се смята, че носи името си от цвета на материала,
от който е изградена, но има и друга легенда, че един от владетелите й е бил рижав и от там
„крепостта на червения“.

....................................................

Гранада отвисоко.

Парка е правен в наши дни и не е нещо впечатляващо.

Мащабите на дворцовия комплекс са впечатляващи.

Кът за размисъл и отмора.

Бройката туристи, която може да посети двореца дневно, е стриктно определена-7700 души.

Може би градските власти трябва да се постараят малко повече,
за парковете около двореца.

Входа на двореца с белези на времето.

Дворецът е бил официалната резиденция на емира.
Вътрешният двор е почти изцяло зает от езеро и растения.

Трудно се откъсва погледа от такава ферия.

В Алхамбра, се пренасяме в един друг свят.

Ако сте тук, значи сте на точното място в Гранада.
Очарователен е наистина Патио де лос Араянес.

Една от малкото фрески в исляма, изобразяваща хора.

Залите са изпълнени с безброй малки детайли, които искаш да съзерцаваш с часове.

Считана за най-добре запазената сграда в Европа, представяща архитектура на маврите.

Един от кътове за отмора.

Трудно е да се повярва, че съществува такава красота.

Прекрасни декорации, арки и колони украсяват двореца.

Резервация за посещение на двореца се правят месеци преди това.

Ослепително великолепие.

Сетивата трудно възприемат толкова много красота.

Проектиран да изобразява Райската градина, прочутия фонтан с лъвовете
"Патио де лос Леонес (Дворът на лъвовете), се намира в централната част на двореца.

Едно посещение в Испания, няма да е пълноценно, без да се види тази красота.

По стените са изписани текстове възхваляващи Бог.

Всеки милиметър заслужава внимание, всяка крачка филм.

Място, което кара дъхът да спре.

Пищен дворцов комплекс е най-точното определение за Алхамбра.

........................................

Двореца на Карл V.
Неуместно голям и тромав, стои като чуждо тяло в целия комплекс.

Отвън е квадратен, а вътрешния двор кръгъл.
Има перфектна акустика и често се ползва за сцена на музикални спектакли.
Прилича на арена за корида. Моментна хрумка на владетеля Карл V след сватбата му
с Изабела Португалска. Посещават Алхамбра и решават да построят своя резиденция.

Църквата Света Богородица, която преди това е била джамия.

.........................................

Очарованието на града.

Базиликата Сан Хуан де Диос е една от най-красивите и невероятни църкви в Гранада
с необичайно бяло-зелен купол.

Отвън базиликата е с удивителна барокова фасада.

Поглед към катедралата Санта Иглесиа.

Градската среда в съвремието.

Гранада е един добре устроен, жив и съвременен град.

Гранада, просто е един жив организъм, чийто сърце пулсира в ритъма на различни култури.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:27

От: 17 дни от есента

.

Ден 7

КОРДОБА

Население – 330 000 хил. души

Града се намира в централната част на Южна Испания.
Населяван е още от праисторически времена, вероятно има Картагенски произход.
По-късно е бил завладян от римляните през 152 г. пр.хр. поради стратегическото си значение,
като най-високата плавателна точка на река Гуадалкивир.
Става пристанищен град от голямо значение, използван за транспортиране на зехтин,
вино и пшеница обратно в Древен Рим.
Градът процъфтява под тяхно управление, въпреки че 20 000 от жителите му са били убити
от легионерите на Юлий Цезар, затова че са подкрепили съперника му Помпей.
При Октавиан Август Кордоба става столица на процъфтяващата римска провинция Baetica.
В средновековието Кордоба е била най-големия културно-религиозен център в Европа.
В града е имало 82 библиотеки.
Все още под силното въздействие на видяното в Гранада, пристигнахме в Кордоба.
Първите ми впечатления бяха доста противоречиви.
Града нямаше тази тежест и величие на Гранада и трудно си представях,
че е бил столица на Кордобския халифат и в своя разцвет в 10 век
по блясък и величие се равнявал с най-богати градове по онова време.
Обаче само след първите крачки по калдаръмените улици, разбрах че има причини
града да е бил перлата на средновековието и мнението ми мигом се промени.
Кордоба има най-високите летни температури в Испания и Европа,
около 37 ° C през юли и август, но и през септември почувствахме това.
Днес Кордоба има добре развит туризъм. Забележителен е историческият център на града,
с красива мрежа от малки улички, алеи, площади и очарователни дворове.
Почти всичко, което представлява интерес, е на кратко пешеходно разстояние.
Само сградата на бившата джамия Мескита, е достатъчна за посещение в града.
Архитектурната уникалност и важност на Мескита се крие във факта,
че от структурно естество е била революционна сграда за своето време.
След християнското завоевание на Кордоба през 1236 г. Мескита се използва като катедрала,
но остава до голяма степен непроменена в продължение на почти три века.
През 16-ти век крал Карлос I дал разрешение в центъра на Мескита,
да построят християнски олтар. Легендата казва, че когато царят видял резултата,
се ядосал на строителите, че са унищожили нещо уникално.
Казал: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде и разрушихте това което е уникално в света“
Града е включен е в списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО.

.......................................

Римския мост, с който жителите на града се гордеят, свързва двата бряга на река Гуадалкивир.
Той е единственият мост на града в продължение на двадесет века.
Сега нарича "Ел Пуенте Романо".

Дължината му е 176 метра. Някои историци смятат, че е построена през 1 век.
Бил важен за търговията, защото е имал митнически пункт.

На десния бряг на реката Римския мост завършва с Триумфална арка (The Puerta del Puente),
построена през 16 в. за да бъде по-представителен входа към града.

Минавайки през Триумфалната арка навлизаме в града.

Близо до Puerta del Puente се извисява статуята на Сан Рафаел, покровителя на града.

Патината на времето.

Малките вътрешни дворчета са особено очарователни.

Доста от тях превърнати в заведения.

Днес спокоен град, но навремето е бил столица на могъщия Кордобски халифат.

По шарените улички на стария град.

Стандартният турист би могъл да си помисли, че посещението във Великата джамия,
катедралата или еврейския квартал по време на слънчева сутрин е достатъчно,
но Кордоба е много повече от това. Кордоба е удобен град, лесен за разходки,
пълен с уютни площади, тесни улички с вековни таверни, съчетани с модерни барове,
стари квартали, запазили специален чар, тераси пълни с хора, които се радват на хубавото време,
и старите дворове пълни с цветя и мистерия.

Кордоба е щедър град за любопитни пътешественици.

Кордоба е и родният град на Сенека, 4 пр.н.е., римски философ и писател.

Под влиянието на различни култури - на араби, бербери, евреи и вестготи,
Кордоба се превръща в център на търговията в южна Испания.
Процъфтява производството на коприна, украсени глазирани керамични плочки и др.

Твърди се че през X в. населението на града е било около един милион жители,
три пъти по-голямо от съвременното.

Още през 10. век се построяват превъзходни дворци и джамии, а улиците са павирани и осветени.

.......................................

Обаче най-важната сграда е Мескита де Кордоба.

След падането на Халифата през 1236 г. и завръщането на християнско управление,
джамията е превърната в римокатолическа църква, чиято реконструкция завършва
с вмъкването в сградата на ренесансов катедрален храм през 16 век.

Историците смятат, че първо е имало храм на римския бог Янус.
Храмът е превърнат в църква след нахлуването на вестготите, които превзели Кордоба
през 572год. После църквата е превърната в джамия, а след това напълно възстановена
в християнска катедрала.

Тя е най-грандиозната мюсюлманска постройка в западния свят.

Разширявана е няколко пъти при мюсюлманското управление на Кордоба,
като същевременно остава до голяма степен вярна на оригиналния дизайн.

След Християнската реконкиста, веднага започва преустройството и в църква.

Въпреки присъствието на катедралата, по-голямата част от оригиналната
структура на джамията остава забележително добре запазена.

Мескита спира дъха на гостите със съвършена хармония на интериора.

Мраморна гора от 856 колони.

При строежа на джамията колоните са изпратени от различни региони
на Иберия, като подаръци от губернаторите на провинциите.

Навремето изразходвали седмично по 20 килограма, благовонно алое и амбра
да поддържат благоуханната атмосфера.

Великолепие от мрамор, гранит, оникс и аспис.

.........................................

През 2010, преди Великден, група радикални мюсюлмани от Австрия организирали
провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.
Отговорът на испанските католици бил ясен.
Забраната ще е докато Ердоган не разреши на християните да се молят
в катедралата-музей "Света София” в Истанбул.

.........................................

Един от параклисите.

Главният олтар на Катедрала ”Непорочното зачатие на Богородица”.

Добре се вижда съчетанието на мавританска и християнска архитектура.

Органа

Мескита е един уникален исторически и архитектурен паметник.

От 1328 г. е царска резиденция.

Гледката буди страхопочитание.

Уникалната възможност лесно да се сравнят разликите между
мюсюлманската и християнската архитектура.

Тази сграда е станала свидетел на откриването на Новия свят,
Твърди се че зад стените й е решено да се извърши пътуването на Колумб.

Именно тук през 1492 год. Изабела Кастилска посреща Христофор Колумб,
преди първото му пътуване до Америка.

След това велико събитие, настъпват по-безславни времена. По време на Наполеон,
двореца става гарнизон за войските му, а малко по-късно през 1821год. затвор.

Мескита излъчва лукс и мистерия.

Много малко места по света могат да се похвалят, че са били столица на римска провинция,
столицата на арабска държава и халифат.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:28

От: 17 дни от есента

.

Ден 8

СЕВИЛЯ

Население 700 000 души.

Според легендата, Севиля е основана от Херкулес.
Когато през 45 година пр.н.е. Юлий Цезар стъпва на тази земя, основава римска колония.
Севиля е разположена в южната част на Испания. Четвъртият по големина в страната,
като същевременно и столица на автономната област Андалусия.
Забележителностите в Севиля са исторически паметници на културата,
като повечето са разположени в Стария град. Типична е мавританската архитектура.
Оттам вероятно произхождат великите римски императори, Траян, Адриан и Марк Аврелий.

...............................

Двореца „Сан Телмо“ сега е седалище на андалуското правителство.

Централния вход отразява архитектурните тенденции през 18 век.
Смесица от много стилове, но резултата „мишмаш” е приятен за окото.

Галерията на знаменитостите от Севиля.

Тузарския "Hotel Alfonso XII".

Етюд в центъра на града.

Паметникът на Непорочното зачатие на площад „Триумф“.

Главния архив на "Индиите".

...............................

Севилската катедрала „Дева Мария де ла Седе“

Най-голямата готическа църква в Европа.

Невероятната катедрала на Севиля, вдъхваща страхопочитание мащаб и величие.

Кулата "Хиралда" всъщност е камбанария на Севилската катедрала,
но отдавна е извоювала правото си на самостоятелен символ на града.
Кулата е строена от 1184 до 1198 година като минаре на тогавашната джамия.

Тук са погребани редица знатни особи, включително и крал Фернандо III Свети,
който освобождава на 22 ноември 1248 г. Севиля от арабите.

Интериорът е не по-малко впечатляващ.

Тя е най-голямата готическа катедрала в света.

Носи името "Света Мария де ла Седе" и след завършването й
в началото на 16 в. надминава "Света София" в Истанбул, като най-голямата
катедрала в света, която е държала лидерска позиция почти хиляда години.

Параклисът на Дева Мария от Антигуа.

В днешно време е третата по големина църква в света.

Уникален е и главният олтар (Retablo Mayor).

Той е най-големият олтар в света и се състои от тридесет и шест
позлатени релефни панела, изобразяващи сцени от стария завет.
Истинска съкровищница на изкуствата.

Построена е между 1434 и 1517 г. над останките от предишната главна джамия в града.

Резултатът е зашеметяваща гледка.

Преди да посетя Севиля, знаех че там е родното място на Дон Жуан
и красивата циганка Кармен, но сега вече знам, че града е нещо много повече.

...............................

Христофор Колумб

Може би най-популярна в катедралата е гробницата на Христофор Колумб.
Каменният саркофаг е на раменете на четирима могъщи мъже - кралете на Навара,
Кастилия, Леон и Арагон. Предполага се, че съдържа останките на великия мореплавател,
но продължава дебатът дали костите всъщност са негови.

Останките на Колумб са местени многократно след смъртта му.
Сега ДНК тестовете показват съвпадение между костите на Колумб и брат му Диего
и се твърди, че великият мореплавател наистина е погребан тук.
Костите на Христофор Колумб са пътували толкова, колкото самият той приживе.
Първоначално е бил погребан в град Валядолид, а по-късно тялото му е преместено в манастир в Севиля.
Император Карл V изпълнява предсмъртното му желание да лежи в земята на Новия свят.
След митарствания в Санто Доминго и Хавана през ХХ в. най-сетне мощите отново са върнати в Севиля.

...............................

Яйцето на Колумб.

Метафора за прост изход от затруднително положение: „просто като Колумбово яйце“.

По време на вечеря с испански благородници някой се обърнал към Христофор Колумб:
– "Сеньор, дори ако Ваша светлост не беше открил Индиите, щяха да се намерят
други велики мъже, които да направят същото приключение и да достигнат същия резултат".
Колумб не отговорил на тези думи, но поискал да му донесат цяло яйце.
Поставил го на масата и казал:
– Господа, ще сключа облог с вас, че не можете да накарате
това яйце да застане изправено без помощта на допълнителни средства.
Те всички пробвали без никакъв успех. Когато Колумб взел яйцето,
внимателно го чукнал в масата и то застанало право благодарение на лекото счупване.
Всички присъстващи разбрали посланието:
"Когато веднъж подвигът е направен, всеки може да го повтори".
Решението на проблема изглежда лесно, ако вече е направено от някой друг.
С други думи, откритието е просто нещо, но човек трябва да се сети.

Още един велик мореплавател е погребан в Севиля, но така и не разбрах,
къде е гробницата му. Америго Веспучи умира в Севиля на 22 февруари 1512 г.
тихо и незабележимо, но съдбата си казва думата. Днес континента Америка носи неговото име.
Така двамата мъже позлатили Испания и Португалия, за последен път си пресичат пътищата.
Колумб открива Новия Свят, предполагайки че стига до Индия,
а Веспучи обявява на света, че е открит нов, неизвестен дотогава континент.

...............................

Двореца Алкасар

Кралският дворец “Алкасар де Севиля“...

Дворът на Девойките.

... в типична мавританска архитектура.

В наши дни е резиденция на испанското кралско семейство.

Помещенията са ориентирани около "Двора на девойките" и "Двора на куклите".

Пищен таван, с богата орнаментика.

Дантелена ферия.

...............................

Казват, че в Севиля е измислен тапаса. Така наричат мезетата в Испания.
Ето и една от легендите за него. Един местен владетел редовно ходил на лов.
Винаги след изнурителния ден отсядал в една и съща кръчма, известна с доброто си вино.
Отдъхвайки и пийвайки от виното си, на владетеля му се налагало често да пъди мухите от чашата си.
Извикал на кръчмаря да му даде нещо да си покрие (tapar) чашата за да не влизат нахалните мухи.
Кръчмаря правил пържоли на жарта. Взел една и я сложил върху чашата с вино.
Господаря я погледнал учудено, но харесал идеята. При следващата глътка, отхапал от покритието.
Харесало му.

...............................

Парка на двореца.

Един тропически рай.

Крясъците на папагали не стихваше.

...............................

Площад "Испания".

Площада е истинска перла на декоративното изкуство. Изграждан е цели 15 години,
но резултата наистина е впечатляващ. Разказва по оригинален начин историята на кралството.
Ансамбъла включва дворец и овално пространство с фонтани, водни огледала и зеленина.
На Иберо-американското изложение от 1929 г. присъстват, освен всички испански региони
и всяка от провинциите на Андалусия, също така много страни от Централна, Южна Америка и САЩ.

Площад Испания (Plaza de España), превърнал се в един от символите на Севиля.

Северната кула, която предизвикала недоволство сред сред академичните среди на Севиля.
Щяла да конкурира със своите 74 метра кулата Хиралда.
Да им имам проблемите на испанците.

Площада е полуелипсовиден. Идеята е да символизира прегръдката на Испания
към нейните бивши американски територии.

Днес в сградите на площада са разположени общински и държавни учреждения,
а самият площад се превръща в център на обществения и културен живот на града.

През нощта площада е още по очарователен.

Един неповторим шедьовър в стил Арт Деко.

Приказна картина изпълнена с цветове и топлина.

Покрай стената на постройката има 48 ниши с керамични пейки, изобразяващи
испанските провинции и двата архипелага (Канарските и Балеарските острови).

В малките кули с рафтовете от двете страни, преди се използвали за поставяне на книги,
но сега вероятно ще се наложи да монтират контакти за зареждане на телефони.

Южната кула.

Парка пред комплекса.

...............................

Магията на стария град.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:29

От: 17 дни от есента

.

Ден 9

ПОРТУГАЛИЯ

Население – 10 300 000 милиона души.

Името на държавата произлиза от град Порту. В древни времена
градът се е казвал Cale (от гръцки „красив“). Важно пристанище,
наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е
превърнало в Portucale, а по-късно Portugale.
Португалия споделя иберийския полуостров с Испания в югозападната част на Европа.
Географски и културно, малко е изолирана от съседите си, но Португалия има богата,
уникална култура, оживени градове и красива природа.
Страната е на 900 години и макар че има сравнително малка площ,
играе решаваща роля в световната история. Тя е най-старата държава в Европа с непроменени граници.
През 15-ти и 16-ти век Португалия променя световната история с откриването на Новия свят.
Португалските мореплаватели откриват новите морски маршрути за Индия и колонизира
райони в Африка (Ангола, Мозамбик, Кабо Верде), Южна Америка (Бразилия), Азия (Макао и Океания
Източен Тимор), създавайки една огромна империя.
Португалският език продължава да бъде най-голямата връзка между тези страни.
Днес повечето от нас, когато чуем за Португалия, първо си представяме плажове,
великолепните пейзажи и забавления на открито.

.............................

ЛИСАБОН

Населението 550 хиляди души.

Града е най-западната столица на Европа и единствената край бреговете на Атлантическия океан.
Разрушаван до основи от силни земетресения, на два пъти в историята си
през 1356 г. и 1755 г. Това са превратни моменти, довели до разширяването и трансформирането на града.
Лисабон, е важен търговски, финансов, образователен и туристически център,
както с местно, така и с локално значение.
Столицата привлича множество туристи най-вече с многобройните си културни и исторически
забележителности. Някои от водещите туристически обекти включват:
площадът на Търговията, Триумфалната арка и статуята на Хосе I, паметникът на Откривателите,
манастирът „Свети Жером“, както и кулата „Белем“, която е един от най-често асоциираните символи с града.

.............................

Старата гара Росио.

Площад Росио.

Началната спирка на прочутия трамвай № 28, който се катери по тесните улички на Байша
към Алфама и с него най-лесно може да се стигне до крепостта Сао Жорже.

Очарователни пъстроцветни паважи, характерни за Лисабон.

Лисабон е изобилие от красиви паметници и площади, палми и красиви сгради.

Модерен район на града, пълен с скъпи магазини, къщи Фадо и малки ресторанти.

Навремето това е било "стъргалото", където всички са излизали на разходка
да покажат одеждите си и да бъдат забелязани от съгражданите си.

Улиците са изпълнени със стари сгради облицовани в плочки,
тъй като плочките преди време, са били най-евтиния строителен материал.

Асансьор. Най-ексцентричния начини за обществен транспорт в града,
се извисяват над покривите на квартал Байша в центъра на Лисабон още през 1901 г. .
На пръв поглед прилича на Айфеловата кула в Париж, но има връзка.
Проектанта му е бил стажант на Густав Айфел.

Триумфалната арка в Лисабон и огромния площад са достатъчно впечатляващи.

Тук се намира и Манастира Жеронимуш, културния символ на Лисабон,
включен в списъка за световно богатство на ЮНЕСКО.

Разходката по една от пешеходните улици на Байша – Руа Аугуста,
която свърза площад Росио и площада на Търговията.
Архитектурата е смесица от европейски, арабски и южноамерикански произход.

Кулата Белем.

Торре де Белем, която преди земетресението през 1775 г.
се е намирала доста по-навътре в океана и служила за наблюдателница.

На западния край на Белем се намира военен паметник, посветен на войниците от
португалската армия, загинали по време на отвъдморската война от 1961 до 1974 г.

Стара крепост, в която сега се помещава военен музей.

Паметника на Afonso di Albuquerque, известен държавник след построяването
на португалската колониална империя.

.............................

Манастира Свети Жеронимуш.

Най-грандиозния паметник в късноготически стил на португалската архитектура.
Строителството на манастира и църквата започва през 1501 г. и завършва 100 години по-късно.

Погребални урни на знатни хора.

За изграждането е използван златист варовик.

С възстановяването на португалската независимост през 1640 г.,
манастирът възстановява голяма част от предишното си значение,
като става погребално място за знатни личности.

Манастирът издържа на земетресението от Лисабон през 1755 г. без много щети.
Само балюстрадата е понесла незначителни повреди.

Саркофагът на Вашко да Гама.
Световноизвестния мореплавател, играе много важна роля през периода на откритията.
Открива морския път от Лисабон до Индия.

.............................

Музей на каляските.

Днес Museu Nacional dos Coches, обединява колекция от старинни каляски
различните модели, някой от тях доста луксозни, с уникални дърворезби,
позлатени орнаменти и пищен интериор.
Този музей показва развитието на транспортните средства през вековете.

Новата сграда е открита през 2015 г.

Националният музей е приютил кралски каляски от 17-ти век до края на 19-ти век.

Тук се наблюдава не само техническата, но и артистичната еволюция,
в орнаментацията на тези превозни средства.

Истинско съкровище на колела!

Най-посещаваният национален музей в Португалия.

.............................

По-късно, като се прибрах погледнах в нета, старото място, където са били до 2015 год.
Португалците направо се бяха изложили с избора на новия музей.

Каляските в Двореца Пасей дьо Бел.

..................................

СИНТРА

Както казват португалците, да се посети Португалия и не види Синтра,
е все едно да идеш в Рим и не видиш Колизеума.
Заобиколен от гори, спираща дъха панорама към морето и благоприятен климат,
Синтра е не само един от най-красивите градове в Европа,
но и музей на открито на португалското културно-историческата наследство.

Общ изглед.

Живописен ресторант в центъра на града.

Красотата на градчето не останала незабелязана от пътешественици, поети и представители на изкуството.

Ханс Кристиан Андерсен описва града като „най-красивото място в Португалия“.

Английският поет Лорд Байрон нарича Синтра „величествен рай“.

Убеждавам се, че и двамата са имали право.

Красотата на града не би могла да се опише достатъчно добре, ако не се види лично.

По стръмните улички на стария град.

В този дворец, е историческия музей на града.

Най-добре запазената средновековна кралска резиденция в Португалия,
обитавана непрекъснато от началото на 15-ти век до края на 19 век.

Това е значима туристическа атракция и част от културния
пейзаж на Синтра, определен за световно наследство на ЮНЕСКО .

Обаче всичко хубаво има край.
Разделям се със Синтра, с отлични впечатления и много хубави снимки.

........................................

КАБО ДА РОКА

Кабо да Рока е див полуостров, който маркира най-западната точка на Европа,
считан до края на 14 век. за края на света.
Силен вятър и разярени вълни са честа гледка на това място.
Надписът на паметника е цитат от известния португалски поет Луис Камое,
който описва района като "Където земята свършва и започва морето ".

Най-западния паметник в Европа.

Каменна плоча, която удостоверява къде се намираш.

Обстановката наистина прилича на края на света.

Гледката към океана, мащабна и величествена.

Същия ден имаше мото събор от местни и чуждестранни собственици на мотори.

Фарът е първият построен в Португалия. Светлината може да се види на 46 километра.

Драматично оскъдна зеленина покрива голите камъни.

..............................

КАШКАЙШ

Население – 210 000 души

Намира се само на 30 км. От Лисабон.
Преди лисабонската аристокрация да започне строителство
на извънградските си имения и дворци, Кашкайш е било незабележимо селце.

Като пощенска картичка е изгледа от яхтеното пристанище.

Някога тук е било тихо и спокойно рибарско селище.

Градчето е сред най-посещаваните дестинации в Португалия.

Все пак е запазило спокойната си атмосфера.

Истинско удоволствие е разходката по тротоарите с пъстра мозайка.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:29

От: 17 дни от есента

.

Ден 10

ФАТИМА

...........................

Фатима се намира в западната част на Португалия. Името на града произлиза от легенда,
в която се разказва за дъщерята на известен мавърски благородник, носеща името на дъщерята на пророка
Мохамед - Фатима, която приема християнството от любов към рицар и бива погребана там.
Градът е място за поклонение. Посещава се от болни хора, които идват тук с надеждата да бъдат изцерени.
Дева Мария се явява на три деца на местен овчар. Казва им, че трябва да се връщат винаги
на това място на всяко 13-о число на месеца.
Децата се разбрали да запазят в тайна срещата с Божията майка, но едно от тях
нарушило споразумението и на 13 юли мястото било посетено от неколцина любопитни хора,
които искали да се убедят, че това, което казват децата е истина. Дева Мария предрекла,
че на 13 октомври ще се случи чудо и наистина хиляди хора станали свидетели на "Слънчевото чудо"
- хората могли да наблюдават слънцето, което наподобявало сребърен диск и се въртяло като огнено кълбо.
От 1930г. официално се почита явлението на Дева Мария във Фатима.

........................

Най-голямата забележителност е Базиликата "Дева Мария Фатимска".

Площада е с огромни размери.

Търговията около храма процъфтява.

Предимно сувенири с религиозни мотиви.

Ето тази картина е трудна за понасяне.

Вярващи ходеха но колене, да изкупват грехове ли, покаяние ли,
въобще не разбрах, но беше много шокираща гледка.

Тук някъде е пещта, в която се горят восъчни органи на тази част от човешкото тяло,
която има болежки. Поверието че това действие има лечебен ефект.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:30

От: 17 дни от есента

.

Ден 11

САЛАМАНКА

Никоя страна няма толкова много градове, включени в списъка на световното културно наследство,
колкото Испания, а от нейните шест градски общини под защитата на ЮНЕСКО Саламанка
е може би най-възхитителният.
Туристите естествено се устремяват към прелестния бароков площад Пласа Майор.
Всичките други градски атракции са наблизо и непременно трябва да се посетят за да се усети
духа на Саламанка. Някога, най-значимият университет в Европа е бил основан тук през 1218 г.,
а 15 000 студенти, които днес учат в него, поддържат града млад и жизнен.
Разнообразието на хората, студентите, туристите и дори местните жители,
са основните ценности на града, които придават приятна и освежаваща атмосфера.
Саламанка е приветлива, готова да посрещне новодошлите и с гордост, да покаже
богатството на своето културно наследство, своята култура и гастрономия.

..........................................

Още при появата на първите очертания на града, имах предчувствието,
че ще бъде едно очарователно място.

Римска крепостна стена.

Римски мост.

Из тесните улички на стария град.

През есента, туристите се броят на пръсти.

Саламанка е известна като град на мисълта и знанието, но тук ще откриете изкуство и красота.

Старият градски център е изпълнен с впечатляващи сгради, които датират от векове.

Старият град е със статут на световно наследство на ЮНЕСКО със своя великолепен ансамбъл от паметници,
изключителни примери за различни архитектурни стилове: романски, готически, барок.

..........................................

Пласа Майор

На чаша кафе сред прохладата на вечерта.

Площада е най-големият в Испания.

Един от най-красивите площади в Испания в бароков стил.
В дъното е кметството, с пет гранитни арки и камбанария,
украсена с алегорични фигури.

Открояват се няколко медальона, на Чарлз I, Алфонсо XI, Фердинанд VI, Сервантес и Св. Тереза.
Фасадите на сградите са три етажа, с полукръгли арки и балюстради.

Днес този площад е едно от най-оживените и популярни места в Саламанка.

Трудно е за вярване, че до XIX век. тук са организирани бикоборства.

..........................................

Университетите

Университетът в Саламанка е първата учебна институция в Европа, която тържествено получава статут на университет. Другите два университета в града са създадени по-късно, Папският и този на Доминиканския орден. Значението на Университета в Саламанка през вековете е огромно. Достатъчно показателен е фактът, че тук по време на Испанското възраждане са се учили повече от 8000 младежи, което е рекордна цифра за онова време.
Днес студентите са 35 000 хил.

Един от най-старите в Испания...

... както и сред най-старите в Европа.

Добър пример за ренесансова архитектура.

Вътрешния двор на университета Patio de Escuelas.

Най-известният испански писател Сервантес, също е учил тук.

Саламанка продължава да бъде важен център за културни срещи и обмен в наши дни.

..........................................

Катедралата

В град Саламанка има две катедрали. “Старата катедрала” е още наричана “Катедрала Виеха”.
Тя е конструирана приблизително в средата на 12 век, което я нарежда сред най-старите катедрали в Европа.
Другата катедрала е известна като “Катедрала Нуева” или “Новата катедрала”, която вече също не е нова по днешните стандарти

Много хора определят Саламанка, като историческото лице на Испания.

Закачка на студентите. При ремонт на фриза, изобразили космонавт.

Фасада, която е изсечена от камък като бижу.
Чудесен спектакъл от разнообразието и красотата на декорацията.

..........................................

Най-известната фигура сред фасадата е тази на малка жаба, която лежи върху череп.
Легендата казва, че студентът, който отива да учи в Саламанка и открие жабата на фасадата
на университета, ще има късмет и ще премине изпитите.
Дали е вярно или не, днес стотици туристи се взират в изображенията всеки ден.
Това е доста стара изработка, тъй като фасадата е завършена през 1529 г.
Вярва се че черепът е на принц Хуан, който умира на 20 годишна възраст през 1497 г.
Също така се смята, че жабата изобразява лекарят, който го е лекувал.

..........................................

Доста трудно се открива, ако нямате помощ. /барелефа на човек, горе вдясно, с жаба на челото/

..........................................

Къщата с мидите.

Една от най-интересните забележителности в Саламанка.

На фасадата има над 300 миди. Според легендата, под всяка мида е скрита унция злато.

За едни е символ на любовта, за други просто декорация.

Бившия дворец, сега е библиотека, така че всеки може да влезе тук,
за да се наслади от красотата на красивия двор, стълбището и грандиозния таван.

В зависимост от позицията на слънцето постоянно се променят цветовете на фасадата.
Играта на светлина и сянка е много красива.

...........................................

АВИЛА

Население - 54 000 души.

.................................

Града не беше включен в програмата, но съвсем случайно
спряхме на бензиностанция в покрайнините. Още преди да разберем
името на това място, започнахме снимането.
Някой попита:
– Кой е този град?
– Авила! - отвърна екскурзовода.
Авила, Авила, Авила! Това име ми говореше нещо, но мислите ми
бяха претоварени от огромната информация и гледки преди това.
Наострих слух да чуя, историята на града.
– Почти идеално запазените крепостни стени от ХІ в. са поставено под закрилата на ЮНЕСКО.
Дебели 3 метра и 12 метра високи, те са изграждани от 2000 работници десет години.
С дължина 2,5 км. те ограждат този построен върху хълм град и включват 90 полукръгли
стражеви кули, 9 тесни сводести порти и над 2300 назъбени парапети на бойни кули.
Авила дълго време е играла роля в испанската религиозна и духовна история,
като се има предвид че е роден град на Света Тереза.
Като чух името Санта Тереза, ми просветна и затова няма да пропусна
разказа, как тази монахиня е дала повод да се създаде една от най-великите скулптури.

В едно от писмата си Санта Тереза разказва, как веднъж на сън ѝ се явил ангел в плътски образ.
Пронизал я със златна стрела с огнен наконечник, от което тя изпитала "сладка болка".
"Видях в ръцете му дълго златно копие и то се заби няколко пъти в сърцето ми.
Болката беше толкова голяма, че ме караше да стена и все пак толкова превъзходна беше
сладостта на тази прекомерна болка, че не бих искала да се отърва от нея."
В описанието на Санта Тереза някой прозират сексуална символика,
но църквата казва, че греховността на сексуалното удоволствие при жените
цели единствено човешка репродукция.
„Любовта придава смисъл на всичко останало“ - казвала Тереза Авилска.

Бернини въплътил това нейно мистично видение в мрамор.

.................................

Изгледи на града.

Щеше да е много приятно, ако имахме възможност да разгледаме града.
Струва ми се, че това би могло да се случи, ако Авила и близката Сеговия
бъдат включени в програмата, вместо цял ден загуба във Фатима.

...........................................

ТОЛЕДО

Население – 80 000 души.

Толедо е разположен в Централна Испания. Намира се на около 70 км. югозападно от Мадрид.
Градът съществува от древността под името Толетум (Toletum), като през 193 г. пр. н.е.
е превзет от римляните, които използват удобното му разположение, ограден от три страни от река Тахо,
и го превръщат във важна крепост и голяма военна колония.
Градът има дълга история, което обуславя и големият брой исторически и архитектурни
паметници на културата. Нещо повече, в Толедо дълго време мирно съжителствали хора
от различни религии – християни, мюсюлмани и евреи, което определя и концентрацията
на религиозни сгради в различни архитектурни стилове. Това богато наследство е причина
да бъде включен в списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Толедо е известен и с производството и обработката на желязо,
в частност с изработката на мечове, ножове и други стоманени изделия.

Първи впечатления с навлизането през крепостните стени.

Катедралата "Санта Мария"...

... се нарежда сред първите 10 катедрали в Испания.

Впечатляващ пример за средновековна готическа архитектура.

Огромният интериор е изпълнен с класическите характеристики на стила...

...витражни прозорци, летящи подпори, оребрени колони и заострени арки между тях.

Истинска художествена галерия на старите майстори.

Най-стария витраж в катедралата.

Фреска на тавана от Лука Джордано изобразена в стил 3D.

Едно от редките изображение на Мадоната, усмихната.

Поглед към високия олтар през решетката от ковано желязо.

Впечатляващ е позлатения дървен олтар.

Един от многото странични параклиси в катедралата.

Една от първите творби на Ел Греко.

Караваджо

"Дева Мария" от Рафаел.

След завладяването на Толедо от маврите през 8 век, разцвета на града продължава.

Наричан на арабски Тулайтулах, Толедо е важен културен и икономически център,
в който съжителстват маври, мосараби (местно християнско население) и евреи.

Започналите в края на 15 век репресии срещу евреи и маври постепенно довеждат Толедо до упадък.

Важността му в политически план съвсем намалява, след като през 1561 г.
крал Филип ІІ премества кралския двор в Мадрид.

Но за да се наслади на истинското очарование на Толедо, човек трябва да се разходи из града.

Макар че в началото може да се изгуби...

...не след дълго посетителят ще бъде запленен от тесните живописни улички,
старинните сгради, украсените с орнаменти балкони и привлекателните магазинчета за сувенири.

Целият град е изтъкан от история, забележителни сгради, фортификационни съоръжения,
катедрали, параклиси, мостове, паметници.

Културните пластове на ислямската, юдейската и християнската култура са се съчетали по неотразим начин.

Ходейки по тесните, криволичещи улички на старата част,
посетителят се пренася в епохата на Средновековието.

Портите, замъците и мостовете на града са запазили своя старинен вид и безмълвно свидетелстват
за времето, когато Толедо бил един от най–значимите градове в Европа.

Ако разгледаме по–отблизо архитектурните паметници и произведенията на изкуството,
характерни за Толедо, разбираме, че градът е събрал уменията на няколко цивилизации,
които процъфтявали там през вековете.

Град на три култури, през Средновековието в Толедо имало католически, еврейски и мюсюлмански
квартал. Жителите на всеки квартал живеели според законите и традиции на своята религия.

В тази част на града, в която живеели заможните мюсюлмани се издига джамия, построена през X век,
известна днес като Кристо де ла Лус. Тя е нагледно доказателство за зидарските умения,
с които са известни майсторите мюсюлмани.

В този древен град времето сякаш е спряло, но идва моментът,
когато посетителят трябва да се раздели с Толедо.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:33

От: 17 дни от есента

.

Ден 12

МАДРИД

Една от най-високо разположените столици в Европа, Мадрид е икономическият,
финансов и административен център на Испания.
Най-древният записано името на града е "Magerit". Идва от името на крепост,
построена на брега на река Мансанарес в 9-ти век след Христа и означава "Място на изобилие на вода"
на арабски език. Други твърдят, че оригиналното име на града е "Ursaria" "земя на мечки ",
заради многото мечки, които са бродели в околните гори.
Градът е разположен в централната част на страната. Той е най-големият в Испания,
с население от над 3,2 милиона души. Мадрид е трети по големина град (и по площ и по население) в ЕС.
Като повечето столици, Мадрид също е една от основните туристически дестинации в Испания.
Градът привлича с множеството културни, исторически, архитектурни забележителности.
Някои от най-известните забележителности в града включват: катедралата на Алмудена,
Кралският дворец, Централният площад в Мадрид, вратата Алкала и много други.
Градът е богат и на музеи, като сред най-посещаваните са Прадо, Рейна София и Тюсен-Борнемиса.
Туристите могат да се наслаждават и на множество фонтани и паркове.
Големият централен площад в Мадрид, е едно от най-красивите открити пространства в Испания
печеливша комбинация от внушителна архитектура и оживен уличен живот.

.....................................

Зашеметяващият Palacio de Cibeles е седалището на Мадридския градски съвет.
В центъра на площад „Сибелес“ е разположен фонтан с колесница на богиня Кибела
дал названието на площада.

Мадрид е един от малкото градове в Испания, без римско потекло.
Сградата на Конгреса на депутатите е долната камара на парламента.

Избран за столица от невзрачна селска общност чак през втората половина на XVI век,
започва да излъчва жизнерадост, която никога не го напуска.

Мадрид е културният център на страната с великолепни дворци, фонтани,
паркове и повече от 100 музея, включително световноизвестния "Прадо".
Пред музея постоянно се извива огромна опашка.

Министерство на земеделието с великолепна сграда.

Гара "Аточа".
На 11 март 2004 г. на гара Аточа е извършен терористичен атентат,
при който загиват 191 души и са ранени 2 050.

В чакалнята на гарата, е истински рай.

Улица "Аточа".

Въпреки ремонтната дейност, беше удоволствие да се върви по нея.

.....................................

Кралския дворец

След пожара от 1734 г., е напълно унищожен.
Решено да се построи ново здание, подобно на двореца Версай.

Превърнат в музей, той е един от най-големите в Европа.
В него се съхраняват творбите на известни художници като Веласкес, Караваджо, Гоя и др.
Понастоящем кралското семейство не живее в двореца, но се използва за протоколни мероприятия.

Макар да е бил столица на най-могъщата държава на света, през 17 век,
Мадрид продължавал да отстъпва по блясък на много европейски и испански градове.

Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700 – 1746) решава,
че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство.

По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради,
включително и величествения Кралски дворец (Паласио Реал).

Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на Карлос III (1759 – 178

,
който е един от най-популярните и обичани крале.

..................................

Катедралата

Когато вместо Толедо, решили Мадрид да става столица на Испания,
се оказва, че в града няма катедрала. Тогава е решено да бъде построена
катедралата „Алмудена“. Днес тя е най-голямата катедрала в Мадрид.

..............................

Градската среда

Символа на Мадрид. Мечка изправена до "ягодово дърво".

По време на Испанската гражданска война (1936 – 1939), Мадрид е
сред главните центрове на републиканците, като още от самото начало на войната
в някои предградия се водят ожесточени боеве между националистическите и републиканските сили.

На 28 март 1939 г. Мадрид е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на
тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко, градът нараства с бързи темпове.

Строят се нови предградия на юг, за да приемат вълните от работници,
които идват от по-бедните райони на страната, за да работят в новите предприятия.

Градът е на второ място сред столиците на държави от Европейския съюз
по най-малко зелени площи на човек от населението след Париж.

Спомен от времето на Франко.

Площад Испания

Голям площад в центъра на Мадрид, недалеч от Кралския дворец.
Централно място е отредено на масивен монумент на Мигел де Сервантес
и неговите главни герои Дон Кихот и Санчо Панса.

Тази малка сграда е със статут на държава.

Сградата на кметството на площад Пласа де ла Вила.

Насреща е Каса де Сиснерос дворец от 16 век.

Пласа Майор
Това е централният площад в Мадрид. Построен е през 17-ти век и е
с вид на типичнен средновековен пазарен площад, заобиколен със сгради.
На площада има 136 здания с 437 балкона, от които в миналото се наблюдавали
кралските церемонии, рицарските турнири и кориди.

Строителните работи започват през 1617 г. и продължават две години.
Зданията са построени в стил мадридски барок

Площад Пуерта дел Сол
Това е другият централен площад в Мадрид. Близо е до плаза Майор.
Много е оживен, особено в почивни дни. В единия край на площада се намира
емблематична фигура – статуя на мече и дърво.

Нулевата точка, от която се мерят разстоянията в Испания
и номерацията на всички къщи по улиците на Мадрид.

Днес е едно от най-оживените места в града, с многобройни кафенета и ресторанти.
Названието на площада се обяснява с това, че през 15 век тук е преминавала крепостната стена,
а на мястото на площада се е намирала една от градските порти.
Меркадо де Сан Мигел.
Някога пазар за пресни храни, сега е хали за хранителни продукти.

.....................................

Хотела беше съвсем близо до Кралския дворец.

Срещу него се намира стара гара, сега превърната в МОЛ.

......................

Тръгваме си с приятното усещане, че Мадрид наистина е един от най-красивите
градове в Испания.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:33

От: 17 дни от есента

.

Ден 13

САРАГОСА

С населението си от 670 000 жители градът заема пето място в страната.
Сарагоса е град в Испания, намиращ се в североизточната част на страната,
столица на автономния район Арагон. Разположен е в долината на река Ебро,
на място, където се вливат притоците на реките Уерва и Гайего.
Историята на тези земи ни връща стотици години назад във времето, когато върху останките
на древния иберийски град Салдувия римският император Октавиан Август нарежда
да се изгради красив град, който владетелят нарича Caesaraugusta.
След това арабите го наричат Саракуста.
Сарагоса изобилства с културни забележителности и старинни сгради.
Знаков за града е Университетът на Сарагоса, който е основан през 1542 г.,
един от най-старите в света. Днес в него се обучават над 40 000 студенти.
Сарагоса е притегателен център и за любителите на изобразителното изкуство,
тъй като тук, на китната улица "Морериа” е живял и творил великият художник Франсиско Гоя.
Верди е пристрастен към испанския декор и Сарагоса безспорно е фаворит.
Тук се разиграва действието на гениалната му опера "Трубадур".

.....................................

Пътем пресякохме гринуичкия меридиан. /дъгата над магистралата/

Градът е построен по бреговете на река Ебро...

... и свързан с няколко каменни моста.

В центъра ни очакваше една незабравима среща с минало и настояще.

Главния площад с част от фасадата на катедралата.

Сградата на кметството /Ayuntamiento de Zaragoza/

Водните каскади са любимо място за посещение от местните и туристите.

Измежду старинните улици, покрай вековните сгради и постройки кипи забързания живот на хората...

... и се усеща динамичния ритъма на модерния свят.

Типичен провинциален град.

Базиликата де Нуестра Сеньора де Пилар.

Гоя изрисувал фреските в купола на базиликата.

Катедралата Ла Сео е построена върху стар римски форум. Неповторима
смесицата от няколко архитектурни стилове – барок, готика, неокласицизъм и мудехар.
Намира се на Plaza de la Seo и е известна като La Seo,
за да се различи от близката базилика Ел Пилар.
Прочута е със своята кула на повече от 300 години. Различни части от църквата са и по-стари.
Вътрешността на катедралата е впечатляваща със своите редици от внушителни колони.

.

**Майкъл** · 13-11-18, 10:34

От: 17 дни от есента

.

Ден 14

БАРСЕЛОНА

Населението наброява над 1.6 милиона жители.

Въпреки, че не е столица, Барселона е най-посещаваният град в Испания.
Явява се столица на автономната област Каталуния. Разположена на средиземноморския бряг
в североизточната част на Испания, само на 160 километра на юг от френската граница,
Барселона навярно е най–европейският от всички испански градове.
През последните сто години се е превърнал в синоним на архитектурни нововъведения и изящество.
Повечето туристически забележителности са разположени в стария град.
Сред основните обекти, които привличат на 7 милиона туристи годишно,
се включват храмът Саграда Фамилия, музеят на П.Пикасо, паркът Гюел,
проектиран от Гауди, както и други две негови творения – къщите Батло и Ла Педрера.
Плажната ивица е над 3 километра, с множество развлекателни обекти.
Интересен факт е, че улицата, по която се ходи най-много в Испания се намира в Барселона.
Не е Ла Рамблас. Казва се Portal de l’Angel и по нея минават средно 3500 човека на час.

.....................................

Парк Гуел

Това е странно, очарователно място, където страстта на Гауди към природни форми наистина е впечатляваща.
Паркът е изключително популярен и се посещава от около 4 милиона души годишно.
Достъпът е ограничен до определен брой хора на всеки половин час.

Още от входа, се показа един друг свят.

Парк Гуел се намира на един хълм в западната част на града. Извитите скулптури и колони,
разноцветните мозайки и необикновените сгради контрастират с привлекателните градини,
които ги заобикалят.

Фрагмент от "дългата пейка".

Чудновата плетеница от багри.

Неповторими архитектурни решения.

Типичен за стила на Гауди фонтан.

Игуаната. Един от символите на Барселона.

Идейни хрумки.

Ефектна пластика.

Къща за гости Casa del Guarda.

Барселона през погледа на парк Гюел.

Къщата на Гауди.

..................................

Готическия квартал, най-стария в Барселона.

..................................

Саграда Фамилия

Незавършеният шедьовър на Гауди, е може би най–забележителният пример за неговата оригиналност.
Четирите кули на северната фасада приличат на вълнички от втвърден восък,
който се е стекъл по четири гигантски свещи. Тези високи кули, които се извисяват
над околните сгради, са станали международният символ на Барселона.

Тя все още се достроява.

Работата започва през 1882 г.

Строителите се надяват да бъде завършена през 2026 г., век след смъртта на архитекта.

Дори незавършена привлича около 2,8 милиона посетители годишно.

Вляво се извършва дострояване от японци, които предложили най-евтина оферта.
Будисти да строят католически храм, ми се стори доста странно и резултата си личи.

Най-посещаваният паметник на културата в Испания.

.....................................

Пешеходната зона в центъра на града

Митническа администрация на Барселона

Пласа де Каталуния.

Блестящ пример за таланта на Гауди е къщата „Каса Батло".
От 1904 до 1906 г. той реконструирал сграда, която била собственост на богатия индустриалец Хосеп Батльо.
Сякаш е излязла от света на приказките. Извитият покрив прилича на гръбнака на динозавър,
а плочките наподобяват рибни люспи. Човек трябва да я види, за да повярва.

В Барселона се намират повечето от най–добрите творби на Гауди.
Забележителен пример е къщата „Каса Мила", или „Ла Педрера“.
По сградата няма прави стени. Фасада сякаш е изваяна от пясъчник,
украсена с перила от ковано желязо под формата на листа и къпини.

Административната сграда "Торе Агбар".

..........................

Ла Рамбла

Най-известната улица в Барселона е туристически магнит в каталонската столица,
с културни центрове,театри и интригуваща архитектура.
Ла Рамбла, е широк пешеходен булевард, претъпкан всеки ден с тълпи туристи.

Старата митница.

Въпреки че Барселона има своите проблеми, подобно на повечето големи градове,
посетителите обикновено харесват средиземноморската ѝ атмосфера.
Независимо дали това са магазинчетата за цветя и кафенетата на „Ла Рамбла“,
тесните улички и старинното великолепие на Готическия квартал,
или удивителната архитектура на града, Барселона предлага музей на изкуствата
под открито небе, който не се забравя лесно.

Местоположението на Барселона придава необикновена атмосфера на града.
Морето е допринесло много за процъфтяването на града, като главно търговско
пристанище на Испания. Не е изненадващо, че близо до пристанището в долния край
на Ла Рамбла има паметник на Христофор Колумб, сочещ към морето.

Къщата с чадърите на фасадата.

Накъдето и да се обърнеш, погледът попада на безкрайно разнообразие
от удивителни форми, фигури и цветове.

Архитектура, при която се използват сложни и елегантни конструкции,
свидетелства за богатството и благополучието на Барселона.

През последните години, Барселона се разраснал като търговски и промишлен център.

Сецесионът придал уникален облик на града. Главният представител на новия
орнаментално декоративен стил в изкуството, вдъхновен от формите в природата
е Антонио Гауди, оставил незаличим отпечатък върху вида на Барселона.
"Дворецът Гуел" единствената изцяло завършена сграда на Гауди.

Фасадата веднага грабва погледа. Гауди е проектирал многобройни сгради,
произведения на изкуството, които мигновено привличат вниманието завладяват.

Целогодишно от сутрин до вечер улиците са пълни с хора.

Всяка група от сгради станала уникална сама по себе си
с красиви и разнообразни архитектурни конструкции.

Умереният климат, благоприятства живота на открито. Почти на всеки ъгъл има кафенета и ресторанти,
които изкушават минувачите с аромата на прясно смляно кафе или възможността да опитат местната кухня.
Най-посещаваната улица в Барселона - Portal de l’Angel предлага на посетителите
необикновено разнообразие от красота и стил.

..........................

Хълма Монтжуик

Но посещението в Барселона не би било пълно, ако не се посети стръмния хълм Монтжуик,
който се извисява в близост до морето. Той предлага на посетителите музеи,
художествени галерии и вълнуващи гледки към града и Средиземно море.
Главните сгради, използвани за Олимпийските игри през 1992 г., също се намират там.

Входа на Олимпийския стадион.

Националният музей на изкуствата в Каталуния.

Великолепен изглед към града.

Барселона е огромен музей на изкуствата под открито небе.

.

Обява

17 дни от есента

17 дни от есента

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата