17 дни от есента

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

.


Ден 15


АРЛ


Населението около 50 000 души.


Град в Южна Франция, разположен по бреговете на река Рона с много богата история.
Основан е през VI век пр.н.е. През следващите няколко века минава ту под гръцко,
ту под римско влияние и сменя имената си повече от 10 пъти.
През 855 година градът става владение на франките и официално се причислява
към територията на Франция и се превръща във важен транспортен и икономически център,
заради голямото си речно пристанище, но когато през XIX век построяват първата железопътна линия,
корабните комуникации замират.
Днес градът е едно спокойно място за живеене.


.................................


– Уморих се! - изправих се пред бюрото. – Плюс това, се усещам, че допускам грешки.
– Не се подценявай и предавай накрая! - насърчи ме жена ми.
– Успокоявам се, че когато се борави с исторически факти и те отговарят на истината,
пътепис се пише по-лесно, отколкото свободни съчинения.
Тя се усмихна.
– Но доста често измислицата е по-завладяваща, пред истината. Сам се увери,
че във всеки исторически факт има преплетени легенди и митове.
– Знам! - съгласих се с нея. – Хубавото е, че нямам цензор над главата си.
Това ме кара да се чувствам свободен.
– Когато напишеш основната подредба на текст и снимки, ще го обсъдим!
– Само да стигна до там! - обещах тържествено.
– Според мен, добавките ще са лесната част.
– Наближават! - седнах отново на стола да продължа.


.................................

Старинен мост разрушен от придошлите води на река Рона.



Още от древността, Арл е оживено речно пристанище,
на което се дължи просперитета и богатството му.



Сега крайбрежната алея е приятно място за разходка.



Някога Арл е бил столица на Прованс и център за борби с бикове.
Свидетелство за онези славни времена е впечатляващият амфитеатър Лез Арена (Les Arenes),
запазен в много добро състояние и до днес.
Построен около 90 год. сл.хр. и побира 20 000 души,



В исторически план, арената е превърната в крепост, като допълнително са издигнати
отбранителни кули, а в него е имало малък град.
Не влязох да я разглеждам. След като съм видял Колизеума в Рим
едва ли други арени биха ме впечатлили.



Коридата в Арл, коренно се отличава от испанската.
Съществува така наречения провансалският стил бикоборство.
При него бикът не се умъртвява. Биковете са обект на почит и благоговение
и вниманието е съсредоточено върху изяществото на спектакъла.



Сърцето на Арл е площад Форум (Плас дю Фроум).
Римската епоха е отбелязана с египетски обелиск и напомня за славните времена на града.



Кметството.



Спокойствие в Арл намира и Ван Гог, който рисува повече от 300 картини сред градските пейзажи.



Пол Гоген също е търсел вдъхновение за произведенията си сред забележителностите на града.
Фонтан Амеде Пичот (1887) със скулптура на лъв, колони и мозаечно пано.



В Арл ексцентричния художник Ван Гог си отрязва ухото,
но този период се счита за най-плодотворен от творчеството му.



По време на римската империя, града е споменаван в документите,
като "Малкия Рим в Галия".
Романтичен поглед към миналото.



Под сянката на дърветата са подредени симпатични кафенета,
в които жителите и гостите на града се отдават на релакс и чаша вино.



Арл ми се стори запуснат и неподдържан като туристически център.
Сякаш беше отдалечен и лишен от стария си блясък



Провансалската атмосфера лишена от тълпите туристи, наистина изглежда като провинция.



Друга голяма забележителност в Арл е църквата „Сен Трофим“
с великолепния си романски портал.



Но посещението на Арл никак не е загуба на време. На всяка уличка могат
да се видят интересни етюди от традиционния живот на града.






Авангардна архитектура в предградията.
Градския стадион е с впечатляващо излъчване.



Чудесата на свободния дух. Когато изкуството съживява града
чрез изключителни проекти и културни събития от всякакъв вид.
Архитекта Франк Гери е автор на този проект.
- Талантът ми е блестяща лудост? - често казвал той.



...........................


Любопитен факт:
Жана Калмен (1875-1997) - цели 122 години.
Най-възрастният човек, чиято възраст е документирана.
Родена, живяла и починала в Арл.


.......................


Внимание!!!


Когато преминавате по магистралата покрай Монте Карло,
не включвайте "мобилни данни" на телефона.
Като страна извън ЕС, таксите в техния обхват са жестоки.



.

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

.


Ден 16


САН РЕМО


Населението е около 57 000 жители.


Съвременното име Сан Ремо е в чест на генуаския епископ Ромоло,
който е разпространявал християнството по тези земи през 7 век.
След смъртта му е канонизиран за светец. В негова чест града приема
името Сан Ромоло, а в местния диалект звучи като Сан Рома.
Средновековното селище е основано като крепост за да пази жителите от
набезите на пиратите и постепенно се разширява и укрепва до 16 в.
Благоприятното разположение на Сан Ремо обуславят развитието на силен туризъм.
Приятния климат през цялата година, позволява отглеждането на цветя и друга паркова растителност.
Малко известен факт е, че при връчването на Нобеловите награди, се поднасят букети цветя
произведени в Сан Ремо. Може би затова е допринесъл факта, че тук у живял Алфред Нобел.
Друго престижно събитие, новогодишния класически концерт на виенската филхармония
не преминава без цветя от това очарователно място.


..................................


Основан по времето на Римската империя, днес Сан Ремо е световноизвестен курорт
с мек морски климат и разнообразни културни събития.



Куриозното е, че през 19 век, в Сан Ремо са изпращали на заточение, непослушните аристократи.



Градчето е известно най-вече благодарение на музикалния фестивал
на съвременната италианска музика,
който се провежда тук ежегодно през първите дни на март без прекъсване от 1959 год. насам.



Бронзови пана по осовата линия на централната пешеходна улица
"Корсо Матиоти", които проследяват историята на песенния конкурс.



Построената през средновековието крепост, контролирала всичко ставащо в пристанището.



Обаче след изграждане на железница, функциите на града западат.



В същото време, се заселват големи колонии англичани и руснаци.



Заселването изведнъж на толкова много хора, предизвикал строителен бум.



Днес пристанището е предпочитано място за богати собственици на яхти.
Тук може да се намери всичко необходимо за една чудесна почивка,
живописна природа, исторически забележителности, красиво море и отлични
туристически маршрути.



Улица "Корсо Матиоти" е пълна с луксозни магазини и заведения.
Тук се намира най-известното казино в Италия.
Създадено по инициатива на съпругата на принца на Монако,
това казино е общинско предприятие, въпреки че е построено с парите на местен банкер.
Приходите, донесени от него, до голяма степен подпомагат бюджета на града.



Модерния център на Сан Ремо предразполага към разходка и забавление.



Града е изграден чрез уникална смесица на няколко архитектурни стила
и една разходка всъщност е пътуване назад във времето.



В началото на 20 век, курортът преживява време на строителен възход.
Някои от луксозните здания за гости са запазили обаянието си и до днес.



Средиземноморският климат на Сан Ремо и привлекателният бряг
на италианската Ривиера, го правят популярна туристическа дестинация.



Сан Ремо е известен още, като града цветята (la Città dei Fiori).



Сан Ремо добива популярност още през 1855 г. и заслуга за това има
романът на Джовани Руфини, "Доктор Антонио", който щедро е пресъздал
красотите на града и окръжаващата природа.
Издаден на английски, той привлича интереса на многобройните читатели във Великобритания,
които започнали да посещават Сан Ремо, за да се убедят лично в неговите красоти.
Такава е историята на туристическия бум в града, който се разраства и до днес.



Елегантни алеи с палми, паркове и градини с тропическа растителност,
реномирани заведения подсказват, че е луксозен курорт.



Усеща се артистичната атмосфера, създадена от целогодишните празници.



Православните църкви са рядкост за Италия, но руската православна църква,
построена в началото на 20-ти век от заможни имигранти е една от основните атракции на града.



...............................................


ГЕНУА


Население 650 000 хил. души.


Две са хипотезите за произхода на името.
Едната е, че произлиза от лигурската дума „genu“ /ъгъл/,
тъй като града се намира точно на ъгъла, който се образува от „ботуша“ с континента.
Другата е свързана с латинската дума „janua“ която се превежда като „врата“.
Величието на Генуа, веднага прави впечатление от масивните сгради,
богато украсени с мраморни фасади с пищна орнаментика.


.........................


Брегът е стръмен, а сградите са накацали живописно по околните хълмове.
На пръв поглед не изглежда да е място, удобно за живеене.



Не само в миналото, но и в наши дни градът е едно от най-важните пристанища в Италия.



..................................


Скоро се озоваваме на Старото пристанище - Antico Porto , точно пред колоритния дворец
Palazzo San Giorgio, чийто фасада в бяло и златно привлича погледите отдалече .
Днес тук е разположена управата на пристанището, но този дворец има дълга и славна история.
Някога в него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло.
Неговите безкрайни разкази за "Пътя на коприната" са предизвиквали любопитството
и недоверието на затворници и надзиратели до такава степен, че накрая пътешественикът решил да събере спомените си в книга.
Тъй като бил неграмотен, един друг затворник записвал разказите му и така се родила книгата "Милионът" / "Пътешествията на Марко Поло" /,
която бързо добила световна слава.


..................................


Днес двореца помещава пристанищните власти.



Палацо "Дукале". Огромната сграда в миналото е служила за седалище
на местните дожове на Генуезката република.
Построен е през 1339 г. , когато е избран първия дож на Генуа - Симон Боканегра.
"Симон Боканегра" е опера, написана от италианския композитор Джузепе Верди.
Действието се развива в Генуа през XIV век.



Главната фасада на църквата "Сант Амброджо". В нея има картина от Рубенс.



Поглед към руската църква.






Внушителната катедрала Сан Лоренцо, в чиято крипта се пази подносът на който се смята,
че е била положена главата на Свети Йоан Кръстител, мощите му, както и бокал,
който дълго е бил смятан за Светия Граал.









Полицаите с внимание оглеждаха девойките.



Артист забавлява минувачите.



Пиаца де Ферари с нейния величествен фонтан.



Театър "Карло Феличе".






Всяка уличка, обгърната с мирис на море е мистерия. Всяка от тях е различна,
балконите са богато орнаментирани, а на много от фасадите има рисунки.



Полъх на античност и средновековие. Стария римски акведукт е вграден в сградата.



Чудесни ренесансови дворци.






Улица в арт-нуво атмосфера.



Липсата на тротоари във вида, в който ги познаваме.
Затова са строили и над тротоара, а за минувачите са оставяли отдолу място, подпряно на колони.



Тези своеобразни пешеходни тунели на мен ми се виждат забележително красиви,
с украсени тавани, с колони оформени като арки и подове покрити с разноцветни мозайки.



Църквата "Сан Матео".



По улица Данте се издигат кулите на Порта Сопрана,
един от входовете в крепостната стена на някогашна Генуа.






Наблизо се намира и къщата на Христофор Колумб, в която е прекарал детството си.



Двора на къщата.



....................................


– Е! Как ти се струва? - попита жена ми, забелязала блясъка в очите ми.
Веднага разбрах скрития смисъл на въпроса й. Искаше да разбере какви са усещанията ми
докато описвам италиански градове, след като знаеше привързаността ми към всичко италианско.
Отвърнах шеговито:
– Дори да са от сламени колиби, бих харесал този градове!
– Съмнявам се! - не се съгласи с отговора ми.
– Само факта, че в Генуа е роден Христофор Колумб, е достатъчен да изпитам
симпатии към това място.
– И все пак това не е достатъчно! - настояваше на своето тя.
Продължих в шеговит тон.
– Представяш ли си, ако Колумб бе закъснял да открие Америка с 30 години?
Тя ми отвърна вяло:
– Не! Нямам представа, но очаквам да ми кажеш!
– Ами нямаше да имаме интернет, гугъл и съответно този пътепис! - засмях се на глас.


....................................


Генуа все още пази следи от минало величие.



Представа за това как е изглеждала Генуа в средновековието.



Повечето от дворците, изградени нагъсто и подтискат с масивност.



Пристанищната зона.






......................


Тук приключи това забележително пътешествие.
Предстоеше дългото пътуване обратно към дома.


.

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

.


Ден 17


ПЪТУВАНЕ КЪМ СОФИЯ


Обичайната скука през целия път. Докато скучах на седалката,
се заклех повече да не минавам по този път София-Загреб, докато не махнат
граничните пунктове. Дано доживея да се случи.



............................


Пристигнахме София вечерта около девет. Беше доста студено.
Рязката смяна на температурата, беше като шок за организма.
Цялата екскурзия премина на повече от 30 градуса жега
и сега тези 16 градуса в София, сякаш подсказваха идването на зимата.
Завидяхме на софиянци, че само след минути ще са по домовете си.


...............................


Пловдив, два часа по късно.


Докато разопаковахме багажа, жена ми попита:
– Е? Нещо обобщаващо да кажеш!
Без да се замислям отвърнах:
– Беше вълнуващо пътешествие!
Тя не остана доволна от стандартния отговор.
– И по-специално?
– Давам шестица на Валенсия! - споделих лични впечатления.
Тя се усмихна.
– Очаквах да кажеш Генуа или Сан Ремо, след като те знам,
че си падаш по всичко италианско.
Отвърнах без да ми трепне окото:
– Италианските градове са извън всякаква класация.
Те просто винаги са на челни места в мислите ми!
Замълчах за секунди и продължих:
– Всъщност до Кабо да Рока, видяхме че градовете са основани от римляните.
Тази мисъл я накара да се усмихне. Не беше особено изненадана от думите ми.
– Така беше! - съгласи се с мен. – Началния старт на град или държава е много важен!
Повдигнах рамене.
– Извадили са късмет. Дори ще си позволя да цитирам по памет император Калигула.
Той казал общо за всички провинции на огромната империя:
"Варварите трябва да ни благодарят, че сме там да ги защитаваме. Преди нас измираха
от мръсотията и болести, които лекуваха шамани облечени в кожи.
Избиваха се помежду си след вековни вражди и вендети.
Ние им показахме как да обработват камъни и за какво е нужен блясъка на мрамора.
Затова не трябва да се бунтуват срещу нас, а кротко да си плащат данъците за сторените от нас добрини.
Това не е робство, както се опитват да си внушават помежду си, а истинско просветление."
Тя се усмихна:
– Ехааа! Не съм очаквала от този психар толкова мъдри думи!
– Обаче е прав донякъде! - държах да напомня за приноса на римляните за цивилизоването на Европа.
После тактично отклони разговора:
– А разочарования?
– Вече споменах, че е Фатима!
Тя кимна.
– Усетих това още там! И сега?
– Опитвам се да забравя някой фрагменти от пътуването! - отбелязах тихо
и се отправих към спалнята.


.

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

.


ПОСЛЕСЛОВ


– Готово! - обявих тържествено. – Месец след завръщането от Европата...
Жена ми погледна учудено.
– Окончателно ли?
– Май да! - обърнах се към нея.
– Наистина ли приключи с пътеписа? - настоятелно попита.
Застраховах се за всеки случай:
– Един пътепис не може да има край. Просто преставаш да го пишеш.
После се започва отново, с нови градове, герои и нови думи!
– Чул те Господ да се случи отново! - пожела тя, но продължи да разглежда
снимките от пътуването в телефона си.
– Хубава е нашата Европа! - вметна с въздишка.
Подхвърлих шеговито:
– Лелята на нашия тракийски бог Дионис се е казвала Европа!
– Наистина ли, или се майтапиш? - попита ме сериозно.
– Има и други твърдения за името на Европа - продължих уверено. – Юрупа,
на стар тракийски диалект означава, хубавица. Следващата версия,
Еврос е тракийското име на река Марица.
Тя добави:
– Струва ми се, че финикийците са наричали части от средиземоморието Европа.
– Вероятно е така! Не споря! - съгласих се с нея. – Лично бих предпочел Юрупа!
"Хубавица", най-подхожда за име на нашия континент.
– После ще го прочета! - продължаваше да гледа в телефона.
Реших да я провокирам:
– Виж поне началото!
Този път се съгласи веднага.
– Добре!
Достатъчно уморен от продължителното седене пред лаптопа,
вметнах тихо:
– Ще се поразходя малко да събера мисли!


Потеглих бавно към центъра на града да се поразсея.



Времето беше приятно за безцелни разходки по живописната пешеходна улица.



Седнах до фонтана пред кметството, загледан в шаренията на площада.


В такива мигове обичах да се размечтавам, или връщам назад в спомените,
но днес сетивата ми бяха претоварени и точно сега не исках да мисля за нищо.



Стигаше ми да гледам, как тече живота на другите.



Множеството набъбваше, а мястото сякаш бе твърде малко да побере всички.
След толкова дни съзерцаване на катедрали, дворци и паркове, очите ми бяха зажаднели
да гледат стройните пловдивски девойки, без да уточнявам колко са красиви.



Ушите ми доловиха звънкото "Густо майна Филибето" и осъзнах, че съм на точното място,
където трябва да бъда. Хората вероятно, рядко умират от естествена смърт. Най-често си отиват от света,
когато престанат да се вълнуват от живота, но живот без чувства бе твърде голяма тежест,
която не бих могъл да понеса. Отново проговори патриотизма, след завръщане от Европа.
От всичко видяно през това пътуване, благодарих за кой ли път на съдбата,
че бе отредила да живея, сред многовековната романтика на два уникални града,
които по нищо не отстъпват по красота от тези описани до тук.


Старият Пловдив



и Старият Несебър.



....................


Звънкия екот от камбаните на църквата "Света Богородица", отмериха още един ден от есента,
а ехото им потъна в глъчта на хората. В края на деня залязващото слънце нежно обля града с лъчите си,
а тепетата отразиха светлината в мистичност и величие.
Понесъл тежестта на годините, приятно уморен се върнах у дома.
Навън остана глухия тътен на улицата.




....................


Пловдив
01. 11. 2018 год.


.

[bochkata]

От: 17 дни от есента

Липсваха ми твоите пътеписи!
Благодаря за поредния чудесен пътепис и прекрасни снимки!

[alexalex69]

От: 17 дни от есента

.


ВСТЪПЛЕНИЕ


Разказ за едно вълнуващо пътешествие от най-източната земя
на европейския съюз, до най-западната точка на континента.

.................................................................

................................


Без колективния труд на всички изброени по-горе,
пътеписът нямаше да изглежда по такъв начин.


.

Поклон до земята за това че разказваш толкова увлекателно и едно огромно благодаря за споделянето !

[n960]

От: 17 дни от есента

Респект!

[Пламен С]

От: 17 дни от есента

Това си е талант.
Благодаря.

[Asteri]

От: 17 дни от есента

Интересно се е получило, пътеписът може да се разглежда като сравнение на архитектурните стилове между различните държави. А последните снимки се вписват идеално, красив град си е. Лиричното въведение и заключение бяха удоволствие за четене

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

Липсваха ми твоите пътеписи!
Благодаря за поредния чудесен пътепис и прекрасни снимки!

Сигурен съм, че всеки би го направил още по-добре, ако има моето свободно време.

[Alexr]

От: 17 дни от есента

Туроператора е направил една доста смела екскурзия! 17 дни не е шега работа. Учудва ме, че се е събрала група. Нищо, че маршрута е великолепен, но се получава твърде дълго за много хора.
А пътеписа е отличен!

[Тропчо]

От: 17 дни от есента

Не си справедлив, Майкъл. Тъкмо преполових "другия" пътепис, сега почвам "този".
Благодаря за споделеното, респект за огромния труд.

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

Не си справедлив, Майкъл. Тъкмо преполових "другия" пътепис, сега почвам "този".
Благодаря за споделеното, респект за огромния труд.

И аз ти благодаря, че изяви желание да ми помогнеш да намаляваме размера на снимките.
С тези пиксели, малко изгубиха качество, но все пак се разбира какво изразяват.

[Майкъл]

От: 17 дни от есента

Туроператора е направил една доста смела екскурзия! 17 дни не е шега работа. Учудва ме, че се е събрала група. Нищо, че маршрута е великолепен, но се получава твърде дълго за много хора.
А пътеписа е отличен!

Доколкото разбрах, всяка година успяват да сформират група.
Поне за последните две години съм сигурен.

[s_s1]

От: 17 дни от есента

Ден след ден по лъжичка отпивах по малко от този еликсир.

Огромно БЛАГОДАРЯ за пътеписа!