По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[slowtraveler]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

За зебрата на летището и стълбата на самолета - патент на Райънеър И на Станстед/Лондон си е така (базата на Райънеър)...
Да не говорим за едни летище оттатък екватора, където така се изсипва Боинг 777 или Еърбъс 340 със всичките си над 400 човека, под тропически дъжд Само ти посочват 'бягай натам', и почваш да се криеш по стряхата на близката сграда докато успееш да намериш врата да влезеш вътре в съседната сграда

Радвам се на разказа и снимките - следя с интерес

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

На Станстед ни возиха с рейс. За първи път това го видях на Чампино.

[Skorpion_BG]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

За зебрата на летището и стълбата на самолета - патент на Райънеър

А не, не само на тях. Нормална практика за много авиокомпании и летища.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Ден втори.

Събираме багажа и слизаме. Вероник е подредила типична италианска закуска с различни пайове и ни обяснява какво съдържа всеки.
Има и прясно изцедени сокове, кафе, чай, сладка, йогурт. Разпитва ни какво да бъде кафето: италианско силно или американско голямо.
Избирам италианското, но то се оказва миниатюрна доза, така че придърпвам и кафето на Тони за да сглобя едно нашенско късо.



Благодарим сърдечно и тръгваме за гарата. Попътно Вальо прави още малко снимки, съпроводен от едно любвеобилно местно куче.







По пътя за гарата ни съпровожда писъка на пауните. Времето е слънчево, но планината се е забулила с облаци.



Влака естествено пак закъснява с 5 мин. Така че изпускаме връзката за Помпей в Салерно, която е с интервал 6 мин.

Тони купува нови билети с кредитна карта от автомат и ги чекира. Назад сме с седем евро и хващаме влак след един час висене на гарата.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Помпей.

Пристигаме по обедно време в Помпей.









Оставяме багажа в хотела, хапваме пица с бира и джелато





и започваме обиколка на погребания от вулкана град. Амфитеатъра:









Навсякъде пъплят групи туристи, водени от екскурзовод, който розвява на пръчка кърпа, с различен цвят.
Температурата държи 33 °.



















Това е дебелината на слоя вулканична пепел,който е затрупал града.































Римска баня:

















В края на март търсихме кентаврите в планината Пелион,а те избягали в Помпей:





















В дъното на кадъра загадъчно прикрилия се Везувий.



















Тук ясно личат коловозите направени от някогашните превозни средства с конска тяга.

























Естествено сме забравили да вземем водата, затова на четвъртия час обикаляне, решаваме, че ни стига толкоз и се прибираме за душ и кратка почивка.
Стаите и банята в хотелчето са просторни, разполагаме и с балкон с гледка към дворчета с нацъфтели храсти и Помпей в далечината.







Решаваме да си напазаруваме и да хапнем на терасата. Купаваме храна и нож за да я нарежем. За пиене избираме два вида местно бяло вино: Просеко и Дона Мариция, а Тони се заплесва по рафтовете с бира.
Вечеряме на тишина и спокойствие,обгърнати от прохладен вечерен повей след горещия ден.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Ден трети.

Напускаме хотела и се отправяме към гарата.

Въздуха е напоен с кондензиран аромат на липи и жасмин. Сядаме на масичка отвън на кафенето на гарата за да изпием по едно кафе американо, докато стане време за влака. Едно късокрако кученце решава да ми стане подарък за рождения ден и допира влажен нос по босите ми крака, а после ме следва по перона.
Събират се облаци и започва да роси ситен дъждец. По пътя за Неапол получавам още един подарък: дъга над морето. И този път минава полицейска проверка, две готини полицайки искат документите на амбулантен търговец с огромен куфар.
Той вади хартиен документ, оръфан по краищата, който започва да се рони и разпада, докато полицайките го сканират с телефона.
Междувременно навлизаме в тунел със скорост 180км/ч и връзката се разпада.
Търговеца явно минава проверката и започва да се задява с полицайките.
Пристигаме на Рома Термини навреме, което е изненада както за нас, така вероятно и за Трениталия. Тук е редно да се каже,че италианските влакове се движат обратно на нашите - по лявата линия,а насрещния по дясната.
Това е добре да се знае за да може човек да се ориентира правилно,на кой перон да чака влака.

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Отново Рим.

Водач в Рим ще ни е Тони, който вече е бил тук.
Закупуваме комбиниран билет от касите на Палатинския хълм, но първо решаваме да разгледаме Колизеума.Температурата е пак 33° и тъмнокожи продавачи на вода се възползват, като ни предлагат настоятелно запотени бутилки леденостудена вода.
Нареждаме се на опашката и аз се притеснявам, защото в раницата на Вальо, заедно с хляб и ементал, е останал ножа от предишната ни вечеря.Предстои яко тарашене и скенер, както на летището. Вальо минава без проблеми, но този път каръка е Тони.
В раницата си е запазил английска биричка и полицая щастливо усмихнат му я изхвърли. Насипваме подобаващи пожелания по адрес на карабинера, но няма какво да се направи.























Римския легион продължава да бди над вечния град.



А това са съвременните им колеги:



Обикаляме и правим снимки, а храбри италиани са ни подсигурили и три чешми с питейна вода, така че презареждаме безплатно бутилките. Следващите обекти са Палатинския хълм и Форума. Навсякъде пъплят туристи, щракат фотоапарати и телефони, смесват се езици.Над всичкото човешко оживление се носят невъзмутимо чайки, почиват си по арките и се ухажват.





















































Тези "скулптури" са направени от капачки на всякакви съдове,които туристите щедро хвърлят в цялия Римски форум.





















Император Цезар.







Приключваме обиколката на обектите и минаваме по "Улицата на изкуствата". Художници са подредили картини на тротоара.

Един негър в оранжево сари е седнал по турски и витае на метър разстояние от земята.



Двойка хора без глави ни махат весело от една пейка.



Във въздуха се носи приятна танцувална музика и минаваме край оркестър, събрал публика.

Времето е с нас, облаци скриват слънцето, дори прокапва малко. Отправяме се пеша към Рома Термини.



Тук много интересни са светофарите за трамваите:

Червено:



Зелено:



Ето го и трамвая. 5-ца е,но не е за Княжево.



Жълто:























Температурата вече е спаднала,но още е горещо.









В този бар още е Коледа.





С Тони не устояваме на изкушението и си взимаме по бира от един минимаркет. Неговата е 10%-това австрийка, а моята е събрала 4 вида хмел. Две сервитьорчета от съседния ресторант изразяват шумно одобрение на неговата бира-чук. Дори на шишето е нарисуван викинг: явно е само за силни мъже.













Попътно се заглеждам по сергията с бельо на някакъв пакистанец. Боксерки с нарисуван на тях огромен фалос, и бързам да го снимам, а пакистанеца одобрително ми се радва. Хващаме рейса за Чампино.



От летището имаме 3 км пеша до хотела. Той е в селцето Романо.Вървим по римски път, от двете му страни с чадъровидните дървета – Апиа Антика.









Пред погледа ни се ширят поляни, целите изпъстрени с цветя, и лозя. Малко сме изморени, но ни е приятно да дишаме свежия вечерен въздух.По пътеката се разминаваме с човек, тичащ за здраве. Застига ни жена с колело и ни поздравява. Пристигаме в селцето (Романо) и лесно откриваме къщата.
Стопанина Джорджо ни очаква на терасата и се втурва да ни посрещне. Развежда ни из апартамента и показва трапезарията, където всичко е подредено за ранната закуска.
Тъй като прогнозата за следващия ден е дъждовна, се уговаряме да ни закара до летището срещу 5 евро.
Минаваме през банята и излизаме за празнична вечеря. Харесваме си уютна пицария. Носят ни менюта за храната и виното, но те уви, са само на италиански. Докато се мъчим с превода, ни сервират за ордьовър плик с прясно изпечени хлебчета и бурканчета с местно сирене с мед и орехи в него, за мазане.Вкусно е.Тони и Вальо поръчват класически пици, а пък аз пак решавам да експериментирам с блюдо, в което разбирам само съставката картофи.
Носят ми кухо истинско пънче в което има плик, ухаещ приятно. Разопаковам "подаръка".
Оказват се задушени картофки с топено сирене и някакви особени гъби, подобни на кладницата. С листата за напитки се справяме по лесно, въпреки че е огромна и вината са селектирани по географски области.
Избираме на случаен принцип. Тони си поръчва наливен вайс. Бъбрим щастливо, съседните маси постепенно се пълнят с хора, а ние повтаряме виното и бирата.



Неповторим рожден ден!

Ден четвърти.

През нощта се разви буря и сутринта всичко е мокро и свежо. Наслаждаваме се на италианската закуска и събираме багажа.Оставяме ножа и един хляб като подарък. Джорджо вече ни очаква на улицата пред дворчето, както се бяхме уговорили.
Проверката на летището този път минава бързо и без проблеми. Попадаме на пилот, който явно е карал изтребител. Забавлява се да нацелва въздушни ями, за да кефи стюардите и да плаши пътниците.
Спускането на летище София прави стъпаловидно като смъква рязко самолета и ни обръща коремчетата. Кацането е като по масло и си спечелва аплодисментите.
У дома сме си. Докато отново започне да ни дърпа духчето на пътешествията!

[sozi]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Благородно ви завиждам. От всеки ваш пътепис научавам нещо ново и интересно.

[s_s1]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Разкошен пътепис за завършек на вечерта.
Благодаря!

[Валери Недялков]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Благородно ви завиждам. От всеки ваш пътепис научавам нещо ново и интересно.

Благодаря и аз!
Това е целта - ние като научиме и преживееме нещо ново и хубаво,да го споделиме с други колеги и съмишленици.
Много от идеите за тези пътувания са ми дошли точно по същия начин - от пътеписи в нашия форум.

Разкошен пътепис за завършек на вечерта.
Благодаря!

Получи се нещо като добро допълнение на вашия пътепис за южна Италия.

П.П.
Спомних си една интересна случка в Рим близо до Колизеума. Сина ни Тони е къдрав,с леко римски нос и с по-тъмна кожа от нас.
Та вървиме от Колизеума към Палатинския хълм. С раници сме. От далече личи,че сме туристи.
Тони върви крачка пред мен. Към него се приближава един много висок негър (от тези,които продават студена вода),слага ръка на рамото му и го пита нещо.
Малко по-късно на моя въпрос,какво го е питал,получих следния отговор: "От Африка ли си брато?"

Така в Египет се усетил,че ако не говори,а само посочва с ръка минава за египтянин и му продават неща на цени като за тях,а не като за туристи.

[Венци- малкия]

От: По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

Любими места.

[Валери Недялков]

Казват,че 2020-та година била бъгава нещо. Трябвало да се преинсталира,че в тази версия имало вирус.
А,дано!
А докато чакаме (навряни по апартаментите) някой да се справи с вируса е добре да споделяме спомени от близкото (а и не толкова) минало.

2019-та приключи добре. Някак,обаче остана леко неудовлетворение,което без много мислене беше отстранено с екскурзия до Полша.
4 дена (03-06 януари). 2 дена път и 2 за посещение на обектите и разходки.
А кои бяха обектите?
Това ще научите от пътеписа,написан от съпругата ми Ина, в следващия пост.
Заглавието му е "2020-та Началото".

[Валери Недялков]

2020-та Началото.
През три държави в четвърта.

3 януари.

Хората си почиват след тежките новогодишни празници, а при нас задуха вятъра на
промяната. Събираме няколко, останали от миналата година дни отпуска, пакетираме
ги, връзваме им златна панделка и сме готови. Прахчо (новичката Дачия Дъстър на сина ни Тони)
малко се сърди, че го юркахме 600км предишните дни, или че го измихме за пътуването.
Едната задна врата е замръзнала и не ни пуска. Но ние се товарим през другата, няма почивка.
Успяваме да се измъкнем от София преди час-пика и се провикваме: Европа, идваме, твойта м….а!
Днешния ден ще прекосим Сърбия, Унгария, Словакия и ще акостираме в Полша. Всичко
покрай пътя е замръзнало на кокал и се белее. След Драгоман ни обгръща и мъгла.
Прогрява и хапливо януарско слънце на моменти. Броя соколите, дремещи по стълбовете
край магистралата. Обсъждаме дали село Жабари е населено с Италианци. Тъй като сме
в сръбско, естествено слушаме гръцко. После мъглата става плътна и
безкрайно-монотонна.



Преди Суботица полицейска патрулка ни отбива от магистралата.
Не става ясно защо. Тони сменя сим картата с травел карта, защото цената за интернет в
Сърбия е доста солена и включва мапс-а. Успяваме да излезем пак на магистралата. На
границата с Унгария изчакваме близо час. Мъглата се смесва със ситен дъждец. Оградата на
ЕС е впечатляваща, с кълба бодлива тел отгоре. Граничарите само поглеждат личните ни
карти без да ги чекират. Но затова пък усърдно преравят багажа. Шофьора на колата до
нас с прискърбие се разделя с пълна каса портокали, които изхвърля в контейнера за
боклук. Ние нямаме проблем, само разкопчаваме сака с дрехите. По-късно Мапс-а отново
предупреждава за стабилно задръстване, а и горивото е на резерва, така че отбиваме
през подредено селце и зареждаме на добра цена. Така и не успявам да прочета повече
от три букви от имената на населените места, през които минаваме. Унгарския се оказва
по-трудно разбираем дори от гръцкия. Границите на страните в Шенген се откриват
трудно. Надписът Фаст фууд се оказва по-забележим, отколкото Граница Словакия.
Незнайно защо на таблото пише "Добро дошли у Словенско". А,де. Нали уж е Словакия?
Както и да е.
Хареса ни тази страна! Селцата и градчетата осветени в Коледно-новогодишна феерия.
Една трепкаща цветна магия. На две места виждаме и направени ясли с бебето Исус.
Пристигаме в Краков със закъснение към 22 часа и се обаждаме на хазяйката. Спрели
сме пред мини-маркетче "Жабка" и докато чакаме на улицата, решаваме да си купим нещо
за вечеря. Жабките са подобни на нашите Лафки, но продават освен алкохол и
безалкохолни, и хранителни продукти. Апартамента ни се казва Sky fall и скоро разбираме
защо. Има черно-бели плакати на Джеймс Бонд и Адел по стените.







Каката ни дава ключа
за апартамента и за подземния паркинг и ни пожелава приятен престой. Изморени,
вечеряме в уютната кухничка, тестваме местната бира(Тони я одобрява) и вино(ние също
одобряваме).

[Валери Недялков]

4януари - събота.
Солна мина Величка и Краков.

Сутринта провеждаме кратко обсъждане на Полската възглавница, голяма, колкото да се
завиеш с нея, но тънка. Тони я е прегънал на две за удобство, аз мойта: на четири.
Следва традиционната ни туристическа закуска с чай, кафе и курабийки и сме готови за първия
обект - Солна мина Величка.













Пристигаме час по-рано, и за да се предпазим от бръснещия
ветрец докато чакаме, с Тони пием греяно вино. После англо-говорящата екскурзоводка
ни поема и започваме едно безкрайно слизане по вита дървена стълба с 378 стъпала,
която ни се струва че води към центъра на земята, а всъщност ни отвежда само до първо
ниво. Мината е създадена през 1280г и е работила до 1993г. Дълбока е 327м и е на 9
нива, но туристите се допускат само до 135м или ниво 3. Разходката продължава 3 часа и
минава през 20 галерии. Общата дължина на коридорите и шахтите е над 300 км., от
които ние изходихме само 2 км.



Станахме свидетели на човешката сила, вяра и
издържливост. Видяхме начините за добиване и извличане на солта.







В зала Огнена, са
изсечени хората ,които са вървели пред миньорите и са се борили с метана. Пълзейки по
земята, увити в мокри дрехи и платове, те са държали горящи факли, чиято цел е била да
запалват опасния газ преди още да е достигнал критична концентрация, за да се взриви.





След първоначалния изнурителен физически труд, през 15 век се появяват първите
дървени машини, а от 17 век се използват и коне за транспорт на изкопаната сол.



















Мината крие подземни солени езера, няколко параклиса, множество статуи на светци, владетели
и други важни личности издялани от сол.Тя е била обитавана и "експлоатирана" още преди 6000 години.

























В гигантски кристал от зелена сол е издълбана
катедрала на Св. княгиня Кинга, унгарска принцеса, покровителка на миньорите в солните
мини.Според легендата, принцеса Кинга изпуснала венчалната си халка в една от
шахтите на солната мина Марамуреш в Унгария. След години, пребивавайки в Полша, тя
усетила със сърцето си, че пръстенът и е някъде наблизо и заповядала на хората да
копаят на посоченото от нея място. Благодарение на подземното движение на пластовете
сол, по чудодеен начин пръстенът бил намерен в буца сол във Величка и така били
открити най-големите залежи от сол в Европа.

Залата Света Кинга е с дължина 54 метра ширина 17м. и височина 12м, на 100м под повърхността.
В нея има удивителни
произведения на изкуството, пана, създадени от сол – Тайната вечеря, Рождество
Христово, Чистилището, Възкресението. Тя е осветена от огромни полилеи, също от сол
и е действаща, за сватби и кръщенета. Младоженците, естествено, слизали с миньорския
асансьор, защото по стълбата с 378 стъпала и галериите водещи до залата, можело да
размислят и да се откажат.













Миньорите са имали нужда от Вярата и Божията помощ за да
ги пази от пожари, експлозии, задушаване с метан, срутвания. Солната мина има общо
три параклиса, голяма катедрала и множество най-различни скулптури, всяка от които
заслужава внимание. Сред тях са прочутата скулптура на Николай Коперник и
внушителната статуя на крал Казимир Велики.



Миньорите са почитали и добрия дух
Скрабник (в превод ковчежник), който се появявал за да ги предупреди за надвиснала
беда. Затова има и негова статуя от сол. По средата на маршрута нашия гид решава да
преброи групата. Оказва се че трима липсват и започва търсене. Когато тримата(китайци)
се появяват, някой възкликва:"Always Chinese!".След като разпускат групата, решаваме
да хапнем в ресторанта, на 123м. под земята и естествено да дегустираме бира Величка.









След обяда се отправяме към изхода.

Нареждаме се на опашка за да ни разпределят на порции в два автентични миньорски
асансьора, които ни издигат на повърхността.



После се прибираме за кратък следобеден
сън, и вече е мръкнало.

[Валери Недялков]

Навън вали дъжд, но това не ни спира да направим една вечерна
разходка към Стария град.
Новогодишната украса още не е свалена.



















Намираме си и светла гостилничка, където пия тъмен Портър
с местна ловджийска яхния (която ми сервират в чаша). Мъжете са също на бири и
стекове. Тони оценява пшеничната си бира и щастливо споделя, че вече са му дали
звание Мастер на бирен познавач. Изненадва ни традиционната гръцка салата, която
според поляците, съдържа главно къдрава салата. Но сме свикнали и имаме вече опит с
извратената ни шопска салата в Румъния.



Нахранени и доволни правим кратка разходка
към централния площад.











Хващаме кръгъл час и тромпетиста свири химна на Краков от
кулата на базиликата Дева Мария. Дъждът продължава да се лее, така че свиваме
перките и обратно в квартирата при Джеймс Бонд.