Tweet
Здравейте.В неделя 18.11.07г.единодушно решихме Заралий да се съберем в 13часа и да се запознаем.Поради това бяхме замислили една бърза разходчица в района на с.Зейово с колегата Bokostz и човекът АТВ/Мариян/.Поради часа на срещата,решихме да тръгнем по раничко ,че да сколасаме да се завърнем навреме.И така решихме сборен пункт при Мариян в 9ч.
Тъй като дъжд се лееше из ведро,човекът АТВ въобще не се появи а на телефонното ми обаждане отговори че сме били ненормални в такова време да тръгваме в планината.Абе то че не ни слушат много главите е ясно и....след кратко споглеждане решихме единодушно:продължаваме.
Маршрутът ни който бях избрал водеше в началото покрай вилна зона ,но в един момент стигнахме и първото по хард местенце.Пътят минава покрай наскоро поставен газопровод,но при доста стръмния баир и леещият се изведро дъжд,за момент се притесних за Борко тъй като Витарката не беше обута съвсем "кално".
Но скоро се успокоих.Машинката и с тези гуми си се катереше и при по-голяма осторожност проблеми нямаше.
След леки перипетий при тръгването ми от място/доста си беше стръмно и кално/,с доста буксуване и само "копчето "ми помогна продължих напред и скоро стигнахме до следващата стръмнинка
Всъщност от бързите снимки под дъжда не си личи колко е стръмно,но примерно един Патроладжия ще ме разбере като кажа,че Нисана освен на 1-ва бавна на никаква друга предавка не е възможно да го искатери.
Справихме се без проблеми и не след дълго качихме билото.От тук обикновено се открива много хубава гледка,но сега мъглата беше повече от всичко друго.
Започнахме спускане към с.Змейово.По принцип обикновено изоставям пътя и слизам директно през баира,но при толкова много дъжд не посмяхме да рискуваме.Продължихме по черния път,който на места си беше жив екшън и скоро видяхме пред нас и селото.
Целта ни беше да изкачим връх "Бетера"който се намира над селото,най високия е в района/около750м/,и е угаснал вулкан/това не е шега,нито мит или легенда/.Всъщност при ясно време това е изгледа към вулкана......
.........само че днес.....нищо се не видеше.
Заобиколихме селото и започна изкачването.Есенния пейзаж все още стоеше /т.е.не беше окапал/и гледката беше приятна.Пътят беше доста изоран от дъждовете,да не говорим,че и сега течаха реки от вода и беше доста трудно да се определи колко са дълбоки коловозите.
Скоро стигнахме разклона и от последната дестинация до която можеше да се стигне с джип ни деляха около150м.Тук обаче ударихме на камък.Витара на ловджий беше спряна напреко на пътя и не можехме да продължим моторизирани.Дъжда взе пък че спря,и ние решихме да продължим пеша/следващата снимка е от преди/
По принцип горе се открива на север невероятен изглед.Село Ягода, гр.Мъглиж, р.Тунджа и ...разбира се СТ.Планина са като на длан...........
....за съжаление сега се виждаше това.........по-скоро нищо.....
Решихме все пак и да видим"папата".От самият връх ни деляха около80-100м.Продължихме и след 10-тина мин. бяхме там.Това по-принцип е остатъка от кратера на вулкана,но снимките /направени много набързо,защото пак заваля/,не дават много точна представа/камъка се пада в центърът на кратера/
Дъжда разбира се прерастна в порой,и ние набързо тръгнахм обратно.Но проливен дъжд гарниран с хубава и пухкава мъгла....и нещата загрубяха.Качвал съм се там сигурно около 8-9 пъти,но не съм предполагал,че за 100м посред бял ден човек може да се обърка и.....
...да се загуби
.Като тръгнахме надолу по едно време ми се стори че се спуснахме прекалено много .Споделих го с Борката и уж изправихме курса,но....се забатачихме повече.Реших ,че ни трябва отправна точка ,защото по едно време ми се стори ,че се движим в кръг и просто обикаляме билото на вулкана.За това се насочихме нагоре и след 10-тина мин.стигнахме пак върха,но....от друга страна.Майче наистина сме се въртели в кръг.Сега като имахме отправна точка,решихме,че вероятно не сме слезнали чак толкова надолу и този път продължихме още напред.Когато стана доста стръмно пред нас завихме и продължихме движението си в страни.Този път наистина бяхме прекалили със спускането си и скоро пред нас изникнаха сериозни скали.От тук нататък офроуда продължи с включване на режим 4х4 /т.е.два крака и две ръце/
.Подложено с проливен дъжд ,хлъзгави и много стръмни скали,а да не говори как като се хванеш за някое дърво за опора и пороят придружен с всичко което пада и от дървото отгоре ни....купонът беше невероятен.На всичкото отгоре бяхме мокри до кости/като се прибрах и слиповете ми бяха за изцеждане/,и умората взема да си казва своето.....Продължавах да вървя напред и напред и напред ,и мисълта че това просто не може да ми се случва на мен ми даваше сила и увереност,че ей сега ще излезем на пътя.Пропуснах да кажа ,че през цялото време не ме напускаше и натрапчивата мисъл,че в този дъжд и тази мъгла ,някой от ловците като нищо може да ни отстреля докато разбере ,че не сме диви прасета.Напрежението /поне за мен/беше много голямо,и в един момент след около40мин.лутане когато излезнахме на пътя ,направо не можах да повярвам. Времето доста беше напреднало .До срещата ни оставаше около час и трябваше да побързаме.То хубаво ама нагоре лесно,ама надолу.......нещата ставаха доста по-бавно и рисково.Наклонът ни дърпаше в коловозите /където течаха реки от вода/,и не знаехме колко са дълбоки.На един завой ,комбиниран със страничен наклон и /знам го от преди/доста дълбок коловоз,имаше екшън.Патрола първо се опита да се обърне, а после се свлече в коловоза.
Естествено имаше боксуване и ...джижи-биджи,но излезнах.Бях притеснен за Витарата на Борко тъй като тя е по-ниска от Нисана и можеше да опре.Мислех че Патрола като по-тежък и по-широк,не можа да се задържи горе на пътя,но явно местенцето си е просто гадно/и друг път съм брал ядове там/,защото и Витарката се свлече в коловоза,но вероятно по на излизане от завоя където може и да е по плитко.А може и колегата да е и опрял,но нямахме време да го коментираме.Последва и последния кален и изровен ръб и......
....и стигнахме асфалта над с.Змейово.
От там поради напредналото време и това,че бяхме мокри като кокошки,газ по асвалта и се прибрахме в Ст.Загора.За срещата успяхме. Подсушени и оживели точно в 13ч. бяхме на линия.Това е мокрото ни приключение.Мисля че въпреки всичко си прекарахме много добре,насъбрахме доста емоции,иии....мисля че научихме още един урок от учебника на Негово Величество Живота.А именно да не подценяваме на пръв поглед безобидна ситуация,защото то малкото камъче обръща колата.Поздрави на всички.
Тъй като дъжд се лееше из ведро,човекът АТВ въобще не се появи а на телефонното ми обаждане отговори че сме били ненормални в такова време да тръгваме в планината.Абе то че не ни слушат много главите е ясно и....след кратко споглеждане решихме единодушно:продължаваме.
Маршрутът ни който бях избрал водеше в началото покрай вилна зона ,но в един момент стигнахме и първото по хард местенце.Пътят минава покрай наскоро поставен газопровод,но при доста стръмния баир и леещият се изведро дъжд,за момент се притесних за Борко тъй като Витарката не беше обута съвсем "кално".
Но скоро се успокоих.Машинката и с тези гуми си се катереше и при по-голяма осторожност проблеми нямаше.След леки перипетий при тръгването ми от място/доста си беше стръмно и кално/,с доста буксуване и само "копчето "ми помогна продължих напред и скоро стигнахме до следващата стръмнинка
Всъщност от бързите снимки под дъжда не си личи колко е стръмно,но примерно един Патроладжия ще ме разбере като кажа,че Нисана освен на 1-ва бавна на никаква друга предавка не е възможно да го искатери.
Справихме се без проблеми и не след дълго качихме билото.От тук обикновено се открива много хубава гледка,но сега мъглата беше повече от всичко друго.
Започнахме спускане към с.Змейово.По принцип обикновено изоставям пътя и слизам директно през баира,но при толкова много дъжд не посмяхме да рискуваме.Продължихме по черния път,който на места си беше жив екшън и скоро видяхме пред нас и селото.
Целта ни беше да изкачим връх "Бетера"който се намира над селото,най високия е в района/около750м/,и е угаснал вулкан/това не е шега,нито мит или легенда/.Всъщност при ясно време това е изгледа към вулкана......
.........само че днес.....нищо се не видеше.
Заобиколихме селото и започна изкачването.Есенния пейзаж все още стоеше /т.е.не беше окапал/и гледката беше приятна.Пътят беше доста изоран от дъждовете,да не говорим,че и сега течаха реки от вода и беше доста трудно да се определи колко са дълбоки коловозите.
Скоро стигнахме разклона и от последната дестинация до която можеше да се стигне с джип ни деляха около150м.Тук обаче ударихме на камък.Витара на ловджий беше спряна напреко на пътя и не можехме да продължим моторизирани.Дъжда взе пък че спря,и ние решихме да продължим пеша/следващата снимка е от преди/
По принцип горе се открива на север невероятен изглед.Село Ягода, гр.Мъглиж, р.Тунджа и ...разбира се СТ.Планина са като на длан...........
....за съжаление сега се виждаше това.........по-скоро нищо.....
Решихме все пак и да видим"папата".От самият връх ни деляха около80-100м.Продължихме и след 10-тина мин. бяхме там.Това по-принцип е остатъка от кратера на вулкана,но снимките /направени много набързо,защото пак заваля/,не дават много точна представа/камъка се пада в центърът на кратера/
Дъжда разбира се прерастна в порой
,и ние набързо тръгнахм обратно.Но проливен дъжд гарниран с хубава и пухкава мъгла....и нещата загрубяха.Качвал съм се там сигурно около 8-9 пъти,но не съм предполагал,че за 100м посред бял ден човек може да се обърка и........да се загуби.Като тръгнахме надолу по едно време ми се стори че се спуснахме прекалено много .Споделих го с Борката и уж изправихме курса,но....се забатачихме повече.Реших ,че ни трябва отправна точка ,защото по едно време ми се стори ,че се движим в кръг и просто обикаляме билото на вулкана.За това се насочихме нагоре и след 10-тина мин.стигнахме пак върха,но....от друга страна.Майче наистина сме се въртели в кръг.Сега като имахме отправна точка,решихме,че вероятно не сме слезнали чак толкова надолу и този път продължихме още напред.Когато стана доста стръмно пред нас завихме и продължихме движението си в страни.Този път наистина бяхме прекалили със спускането си и скоро пред нас изникнаха сериозни скали.От тук нататък офроуда продължи с включване на режим 4х4 /т.е.два крака и две ръце/.Подложено с проливен дъжд ,хлъзгави и много стръмни скали,а да не говори как като се хванеш за някое дърво за опора и пороят придружен с всичко което пада и от дървото отгоре ни....купонът беше невероятен.На всичкото отгоре бяхме мокри до кости/като се прибрах и слиповете ми бяха за изцеждане/,и умората взема да си казва своето.....Продължавах да вървя напред и напред и напред ,и мисълта че това просто не може да ми се случва на мен ми даваше сила и увереност,че ей сега ще излезем на пътя.Пропуснах да кажа ,че през цялото време не ме напускаше и натрапчивата мисъл,че в този дъжд и тази мъгла ,някой от ловците като нищо може да ни отстреля докато разбере ,че не сме диви прасета.Напрежението /поне за мен/беше много голямо,и в един момент след около40мин.лутане когато излезнахме на пътя ,направо не можах да повярвам. Времето доста беше напреднало .До срещата ни оставаше около час и трябваше да побързаме.То хубаво ама нагоре лесно,ама надолу.......нещата ставаха доста по-бавно и рисково.Наклонът ни дърпаше в коловозите /където течаха реки от вода/,и не знаехме колко са дълбоки.На един завой ,комбиниран със страничен наклон и /знам го от преди/доста дълбок коловоз,имаше екшън.Патрола първо се опита да се обърне, а после се свлече в коловоза.Естествено имаше боксуване и ...джижи-биджи,но излезнах.Бях притеснен за Витарата на Борко тъй като тя е по-ниска от Нисана и можеше да опре.Мислех че Патрола като по-тежък и по-широк,не можа да се задържи горе на пътя,но явно местенцето си е просто гадно/и друг път съм брал ядове там/,защото и Витарката се свлече в коловоза,но вероятно по на излизане от завоя където може и да е по плитко.А може и колегата да е и опрял,но нямахме време да го коментираме.Последва и последния кален и изровен ръб и......
....и стигнахме асфалта над с.Змейово.
От там поради напредналото време и това,че бяхме мокри като кокошки,газ по асвалта и се прибрахме в Ст.Загора.За срещата успяхме. Подсушени и оживели точно в 13ч. бяхме на линия.Това е мокрото ни приключение.Мисля че въпреки всичко си прекарахме много добре,насъбрахме доста емоции,иии....мисля че научихме още един урок от учебника на Негово Величество Живота.А именно да не подценяваме на пръв поглед безобидна ситуация,защото то малкото камъче обръща колата.Поздрави на всички.
Коментар