Разходки в Югозападна България

[Венци- малкия]

Понеже този край ми е близо , пък и много ми харесва доста често карам там. И за да не отварям винаги нова тема, ще пиша в тази.
Разбира се всеки който кара там е повече от добре дошъл също да споделя преживяванията си тук

Изминалата седмица, по точно 26 и 27 май се повозихме с Влади333 из
Земенският район.
Исках да видя водопада в с. Полска скакавица и се запътих до там.
Някъде по пътя имаше страхотна река с много риба която се виждаше от брега да си плува.









ГПС-а съм го настроил да избягва всички главни и големи пътища, та ме прекарва през селата и за това не помня имената им.
Ето един странен тунел някъде по път





Малките междуселски пътища винаги са по добри от Цариградско шосе дори





Тези дървета са падали след последният сняг валял в района(80см мокър сняг). Дърветата бяха изкоренени.







За градски дриш**о като мен всяка стара къща и обор е обект на сериозен интерес



Вече в село Добри дол. Имам приятел който живее там та отскочих на гости





Тук вече с Влади333 се чухме по радиото и го изчаквам на пътя.



Много добро впечатление ми направи човека от близката къща(с жигулата). Понеже бях вдигнал капака да си играя с оборотите на празен ход дойде да попита нещо за помощ, дали не съм закъсал и т.н.
Рядко се срещат такива хора вече.

Влади пристига



с горския циклоп ...



по пътя за водопада







За пореден път ГПС-а ни затри по пътищата.
По принцип тате ме е учил да не вярвам на жените, но каката от ГПС-а
звучеше много убедително.
Там където трябва да има асфалтов път.. няма , даже и черен няма. Това не попречи да го търсим около час.
Накрая загасихме навигациите и по хартиената карта тръгнахме към селото.
Там намерихме една малка табелка - " Водопад 4 -> "
Оказа се живописен черен път









Стигнахме до някаква махала с 3 бараки.
Пътеката до подножието на водопада се минава само пеша.
Непосилна задача за мързели като мен и Влади.
Разходихме се малко мостче от където реката се стича през водопада.
Доста страховито. На снимката не си личи, но е доста високо.



Точно отдясно има стара черква , заключена обаче.



Снимка горе от скалите.
До долу няма път с коли или джипки.
Заградено е със скали.







Едно красиво и неповторимо място забравено от цивилизацията.
Остана за другият път да се спусна до подножието.

Тук Влади се надявам да покаже къде , къде по красиви снимки

[Венци- малкия]

До: Разходки в Югозападна България

След лутането по търсене на водопада, Влади каза ,че вижда от баира над неговото село , някакъв манастир на отсрещният хълм.
На следващият ден заредих стабилно мръвки и бира от магазина и около обяд вече бях на път за с. Горна врабча.



По пътя се чухме по станциите и докато пристигна Влади тръгна на разузнаване
Намерихме се на мегдана в с. Долна врабча.
Тук Влади привежда антената в стелт режим




Последва дълго лутане по горите и черните пътища, докато намерим правилният път до манастира.





намерихме го най-накрая.
От ремонтиран , но зарязан.







Това или е било бесилка или камбанария



Порутена къща в съседство на черквата



Имаше и вода на чешмата







Гледки от ливадите около църквата







Имаше малка цепнатина във вратата и снимах вътре








Време беше да намерим подходящо място за барбекюто



Докато изследвахме черните пътчета замалко да се метна в тази дупка, която не се виждаше от високата трева.



Обрасла къщурка



пак се забихме в някаква махала









След като не намерихме подходящо място , поехме към някакъв ловен заслон над село Дивля.





Оказа се ,че заслона са го направили преди 10тина дни







Отидох да търся чешма наоколо, но намерих хубава локва в която с удоволствие се метнах няколко пъти
Не успях да снимам физиономията на Влади като се върнах целият в кал



Време беше за хард, ама хард барбекю.









Ама много бях изгладнял




Със нетърпение очаквам снимките и на Влади.

[Metal Heart (Светослав Митев)]

До: Разходки в Югозападна България

Бравос, много добре разходка сте си спретнали

[vladi333]

До: Разходки в Югозападна България

Днес след като цял ден тегля снимките на Венци през нета от телефона, защото все още съм горянин.
Мога да кажа само БРАВО!
Страхотни снимки, и много подробен репортаж. Аз продължавам разходките по югозападна България! Всеки, който има желание да се включи е добре дошъл!

[vladi333]

До: Разходки в Югозападна България

Разходка по югозападна България

Поради напредналият стадий на алергията ми към полени се наложи да се “евакуирам” от София.
Реших да разгледам забележителностите по югозападната част на България, разбрахме се с Венци-малкия да се разходим заедно.
И така първата ни дестинация беше едноименният водопад в село Скакавица.













Този водопад е известен като най-високият в Рила планина. Разположен е в парк Рила, на река Скакавица в Земенското ждрело на 1750м. Надморска височина. Водата от него пада от височина 70м. В близост до него има няколко карстови извора. Местността е изключително красива, навсякъде е заобиколено от вековни дървета бяла мура.
Някога преди водопада по реката е имало осем воденици. Намерихме го след дълго търсене. Но се оказа, че сме в горната част на водопада. И за да го снимаме целия трябваше да слизаме по доста отвесни пътечки около 30мин. И после да се изкачим обратно за около час, според думите на местните. Тъй като и двамата не бяхме във форма и времето напредваше се отказахме и решихме да го снимаме само в горната му част. Гледката на Земенското ждрело беше доста живописна.







Църквата над водопада:





А, още по-високо стоеше китна къщичка:



Гледката от върха:









Едно скално цветенце:



Даже и рапани имаше:



Хайде и едно високопланинска буболечка:



На другия ден решихме да се разходим до село долна Врабча, където виждахме една църква в далечината. Селото се оказа доста малко и китно, официалната бройка на жителите е 37 човека. Интересното е, че има две села долна и горна Врабча. Но долна Врабча се намира по-високо от горна. Разположено е от 700м. до 1000м. надморска височина. Навсякъде е пълно със старинни къщи от кал. По пътя към църквата стигнахме до едно площадче с чешма и паметник.





Не след дълго стигнахме до църквата, оказа се заключена поради реставрация.





В двора имаше стара сграда и останки от стара камбанария.



Имаше и чешма, е водата не течеше, от където трябва, но все пак имаше вода.



Наоколо имаше останки от някаква стена, която продължаваше далеч от църквата.

Втория фотограф също се стараеше:







След като се разходихме около църквата решихме да се оттеглим на някъде за барбекю. Смятам, че се представихме на ниво с печенето и яденето.


Третата ми туристическа дестинация беше манастирът в село Пещера.
И така потеглих към село Пещера, бях приятно изненадан и изключително щастлив, когото карайки по пътя видях на една къща закачен националният ни трибагреник. И още по-хубавото беше, когато по пътя видях още няколко къщи със знамена.
В началото на селото видях нова църква все още в строеж.









Според стенописа над входа предполагам, че името на църквата е Св. Георги. Но никъде не беше изписано все още.



Настроението ми вече беше доста приповдигнато, когато видях да се строй църква в отдалечено село. Обикновено виждам строежи само на джамии, когато обикалям по Българските села. И това меко казано ме натъжава, щом си припомня историята на България.
Спрях пред една къща, за да попитам за пътя към манастира, заприказвах се с човека и го попитах. Как така има толкова знамена по къщите им. Човекът ми отговори: Какво странно има в това, та ние сме Българи! Изведнъж се почувствах истински Българин, беше много хубаво. Човека ми обясни на къде да карам и ме предупреди, че пътят бил много лош до манастира. Е естествено обяснението беше малко постно както повечето пъти обясняват по селата. Тръгнах по неговите обяснения и не след дълго се озовах на един черен път през гората, е беше малко разбит и с дупки. Но както казваме “Софт”!
По обясненията, който намерих в интернет за този манастир би трябвало да се намира на 4км. Над селото. Е аз покарах около 20км. И Манастир не намерих, само един ловен заслон.









И понеже пътят след заслона стана доста “Хард” успях да затъна в една кал, защото предишния ден валя доста обилно и загубих доста време в само-изваждане. Защото бях сам в гората (както всички знаем НЕ ТРЯБВА ДА ХОДИМ САМИ В ГОРАТА по непознати пътища). Умората си каза думата и реших да се откажа от търсенето. Излязох от селото и се качих на кариерата в гр. Земен, която се намира на отсрещния баир с чудесна гледка към село Пещера. С надежда да видя манастира, но и от там не успях да го намеря.





От тази кариера се виждаше и близкия град Земен:



И една снимка с пръста на фотографа



Това е Лошият път според местните:



Това е заслона от птичи поглед:



На излизане от селото забелязах още един паметник:





Ето информацията, която намерих за този манастир в интернет:

Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски”, известен още като Оряховски или Мрачки е недействащ манастир в Западна България, разположен в местността Ореховец в областта Мраката на четири километра източно от село Пещера, Земенско.

Първите сведения за манастира са от известната Мрачка грамота на българския цар Йоан Александър от 1 декември 1348 година, с която той дарява манастира. Някои учени смятат, че източната част на днешната църквата е стара триконхална църква от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на съседния Погановски манастир, датирана в 1500 година. Около манастира не са провеждани археологически разкопки.

Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 187 при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.

След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата.

При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.

В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош, но днес тя е изчезнала.

Благодарение на Уикипедия: http://www.holyplaces-kn.com/bg/neve...-na-kulturata/

Следващата ми дестинация реших да е Невестино.
Реших да не е по “Царския път” И избрах доста живописен път през редица села.





Едно от тях е село Байкалско. Преди селото стигнах до една много интересна чешма с барбекю. Доста практично за такива като мен.



В началото на селото ми направи впечатление реставрирана църква, за жалост беше заключена.











Стигнах до центъра на селото. Имаше само един човек с автобус, който видно чакаше пасажерите си.



Забелязах поредният паметник в чест на загиналите за България. И реших да го снимам.









Докато снимах паметника, от съседната сграда излезе един прилично облечен господин и се насочи към мен.





Когато стигна до мен, той ме поздрави и се представи: Кметски наместник Николай Атанасов.
Попита ме защо снимам? Аз му обясних, че искам да разгледам местните забележителности около Невестино и просто минавам през неговото село. Направи ми впечатление изключителното родолюбие на този човек и всеотдайност към работата му. Г-н Атанасов ми обясни, че най-голямата забележителност в селото е “Чокльово блато” това е заблатена местност до село Байкалско защитена от редица организации заради защитените видовете птици и растения там. Това блато е и най-големият източник на лечебен торф в България.













От г-н Атанасов разбрах и името на църквата в началото на селото, а именно “ Света Богородица”. С прискърбие той ми обясни, че отговора за това село и съседното където са останали едва 67 човека общо. Забелязах и разрушената сграда на някогашното училище “Христо Смирненски”







Отново потеглих по пътя за Невестино.





По пътя си минах през село Катрище, където в центъра на селото ми направи впечатление отново реставрирана църква. И за жалост отново заключена. Но за сметка на това до църквата гордо се вее националния флаг!











Следващата ми спирка беше в Невестино или по-точно “Кадин мост”.



Това е средновековен мост построен на река Струма с дължина 100м. В източния парапет от южната страна на моста е вградена гранитна плоча с надпис на турски език, в който се съобщава, че мостът е изграден по нареждане на везир Исак паша в 874 г. от Егира (1470 г.)

[vladi333]

До: Разходки в Югозападна България

От Невестино се насочих към село Смоличано.
Търсейки църквата “Свети Йоаким и Ана” гледките по пътя бяха просто приказни.















В един момент стигнах една доста притеснителна табела, дори като допълнение по нея имаше дупки от куршуми.



Стигнах до село направи ми впечатление красивият релеф на селото.



Навсякъде по селото беше пълно със старинни къщи от кал.



По пътя спрях, за да попитам на къде е църквата. Човекът беше много радостен, че вижда турист. И с голямо удоволствие започна да ми разказва легендата на селото.
Някога през турско време местността, където е сега се намира църквата е било манастир. Турците разрушават манастира и убиват “Света Ана” и там, където са паднали алени руси коси е станал водопад. А там, където са нейните очи са станали два извора с лечебна вода, където и до ден днешен не пресъхват.

По пътя за църквата стигнах първо до водопада спускащ се над скалите, много красива гледка.







Не след дълго стигнах и до църквата, в двора имаше двама работници, който правеха алеи. Позволиха ми да вляза и да снимам.
Първото нещо, което вижда човек, когато влезне в двора на църквата е чешмата.





И зад нея се вижда реставрираната църква.



В дясно до църквата се намира един от двата лечебни извора.









Разговарях с работниците и те ми позволиха да снимам и вътре в църквата.





























Между църквата и лечебния извор има стари гробища. А над църквата има паметник в чест на падналите герой:



От интернет научих следното:

Свети Йоаким и Ана (Смоличано)
Църквата се намира при манастира "Света Ана" над скална ниша с водопад и аязмо край сeло Смоличано. Построена е върху основите на средновековна църква през 1888 г. Стенописите са изпълнени от живописеца Георги Попалексов (1851 – 1919) от сeло Дебели лаг, област Перник. Според сондажни проучвания съществува по ранен живописен слой, който се датира от ХVІІ век. Иконостасът е двуредов, с ценна декоративна украса. В аязмото край църквата е запазена икона на Св.мъченица Кириаки, с надпис за дарителите Димитър Филипов и син Стоян и зографа Никола Иконописец от Дубница и годината 1875.
Църквата носи името на светите Йоаким и Ана - родителите на Дева Мария.
Църквата чества техния празник на 9 декември.

Благодарение на Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Й...стендил)


От село Смоличано се насочих към село Мърводол.
За да снимам третата църква построена в България според легендите.
По пътя гледките отново бяха доста живописни и красиви, на няколко пъти соколи прелитаха пред колата ми и над мен. Не след дълго стигнах село Мърводол. В началото на селото видях една жена да бърка бетон на пътя. Това не е нормална гледка за градско чедо като мен. И реших да спра и да я попитам, ако може да ме упъти към църквата.
Оказа се, че църквата не е далеч, но има бариера на пътя преди нея и ми трябва ключ.
От близката къща излезе един мъж и ми даде ключ с уговорка на връщане да му го върна. Бяха изключително любезни хора и услужливи. Не след дълго стигнах до църквата, или поне до това, което беше останало от нея.
За съжаление поради гъстите треви до нея и опасността от влечуги не посмях да отида до нея, за да я снимам отблизо.













На връщане върнах ключа от бариерата на хората, и им благодарих. А те много радостни ми пожелаха лек път и всичко добро.

Отново за повече информация се допитах до интернет:

Свети свети Козма и Дамян (Мърводол)
Църквата се намира на 600 м. южно от селото, в местността "Извора", до старите селски гробища. Изградена е на стръмен скат, спускащ се към малка река.

Представлява малка кръстокуполна сграда с раазмери 6,75 Х 4,50 м. В най-добро състояние е запазена апсидата, достигаща до подпокривния корниз (5,30 м.); останалата част от църквата е силно разрушена. Стените са съхранени на височина до 1,30 м. от нивото на цокъла. По план църквата е кръстовидна, едноапсидна, без притвор. Външната лицева зидария е от редуващи се пояси от грубо одялани камъни и от тухли. За по-добро оформяне на ъглите на сградата са използвани бигорови блокове. По строителния метод на изграждането и църквата е датирана от втората половина на XIV век.
Отвътре църквата е изографисвана на 2 пъти - през XIV и XVI век. Понастоящем стенописите са напълно унищожени.
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).
Църквата носи името на свети свети безсребърници Козма и Дамян.

Благодарение на Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_с...ърводол)

Ето тук са всички снимки:
http://htftp.offroad-bulgaria.com/vl...bikolka_SW_BG/

[Пенчо]

До: Разходки в Югозападна България

Браво. Все едно съм бил и аз там. За инфо: оня тунел в началото, на никаквото място, е за влака за Скопие. Почнат е през войната.

[Nik Nikolov]

До: Разходки в Югозападна България

Много благодаря !
Бих искал и аз да посетя тези невероятни места.

[Любо Костадинов]

До: Разходки в Югозападна България

Браво невероятна разходка си направил по нашия краи.Наскоро и аз обикалях района на Смоличано,жалко че не сме се засекли.И другия път свиркайте ей.