Планини, скали и пещери - Северозападна България и Национален парк "Джердап" в Сърбия

[hodjev]

За любителите на статистиката:
Период - 02.07-09.07.2016 година
Изминати километри - 1650
Група - 7 човека
Изразходвани парични средства - малко по - малко от предвидените

Първата ни по - продължителна екскурзия за тази година беше предвидена за района на гр. Враца, Белоградчик и Национален парк "Джердап", който се намира в Сърбия. Събрахме парички, направихме резервации и сутринта на 02.07.2016 година потеглихме. ..

Отбихме се на първата срещната бензиностанция, да заредим с гориво и гледам там спряла една позната кола...


...от която се хилеше позната физиономия. След кратък разговор с Любо ги навих да дойдат с нас и те милите, веднага се съгласиха! Това е шега естествено, а ето каква е истината: тръгнахме заедно с двете коли, но малко преди Ханче "Боаза" установихме, че 1/3 от нас си е забравил личната карта, та се върнахме в Елена, а нашите съпътешественици ни изчакаха.


Та групата е в следния състав, от ляво надясно: Любо - младши, Диана, Йоанна, Любо, Фани, Оки и аз, който съм зад обектива.


На път за Враца минахме през Ботевград, за да се увековечим пред местната забележителност - Часовниковата кула, символ на града.


Късно следобед стигнахме Враца и се настанихме в хотела, в който имахме резервации. Излязохме на разходка из града, който с нищо не ни впечатли.


Надвечер се качихме на най - хубавото място във Враца, комплекс Вестителят, на който местните му викат Хижата. Това е парк, разположен над града, от който се разкрива красива панорамна гледка към Враца и Вратцата


Оттук през 1877 година някакъв руски войник известил освобождението на града от турците. Сега там има паметник на Вестителя на свободата.


Сега няколко думи за Вратцата - това е величествено ждрело, образувано от буйната някога река Лева. Ждрелото е много величествено. Сивите скали се извисяват на няколкостотин метра от пътя - просто изникват от тревата покрай него и се забиват в небето.


Отвесите на Вратцата - страховита гледка!


Сутринта на 03.07.2016 година поехме към първата ни цел - пещера Леденика, отстояща на 16 километра от града. Оказа се много красива, както и предполагах.


Дължината и е над 300 метра, богата е на сталактити, сталактони. Името и естествено идва от ниските температури вътре, като екскурзоводът ни каза, че зимата вътре е стигало и до минус 40 градуса!


Около пещерата е изграден някакъв смешен, бутафорен парк, с някакви фигури на принцеси, рицари и др. Смешна работа, усвоени са някакви пари - на табела пред парка пишеше за 5 милиона лева. Да са живи и здрави хората, които са ги получили! Е, аз докато видях принцесата, не се сдържах!
https://www.facebook.com/photo.php?f...type=3&theater


След Леденика тръгнахме към хижа "Пършевица", намираща се наблизо. Тя беше изходен пунк към следващата цел за деня - Кобилини стени. На тези стени се натъкнах абсолютно случайно в нета. Те представляват изключително впечатляващи стръмни, на много места дори отвесни скалисти склонове. "Широката неизвестност" на това място без съмнение е полезна за съхраняването в този и чист, дори малко див вид. В същото време обаче си задавах въпроса, как така такова красиво място не е поне бегло споменато в различни пътеводители.


Оставихме колите и тръгнахме да се изкачваме нагоре. Беше стръмно, но за сметка на това много горещо! :-)


Слънцето ни мореше безпощадно, но напредвахме.


Седнахме, хапнахме, отдъхнахме. Бяхме радостни, заобиколени от красотите наоколо.


Навсякъде зелено, зелено, ама не като в оная гадна песен, малко по - различно! :-)


Красота, тишина, багри...


...всичко това може да се обобщи с една дума - рай!


Рано на следващата сутрин аз, Фани и Йонито тръгнахме с колата към Берковица, за да изкачим връх Ком. Останалата, мързелива част от групата, остана във Враца, за да ходят на басейн. Впоследствие разбрахме, че са се измъчили горкичките - народ, жега...Хак да им е, като не дойдоха с нас! Та тръгнахме от Враца, като температурата беше около 30 градуса. Стигнахме с колата до хижа "Ком", а горе вятър, мъгла, температура около 10 градуса, абе направо студ! Тръгнахме по пътечката...



...към бърлогата на мечката!


Но вместо мечка, ни посрещна стадо диви коне. Гадовете ни препречиха пътя, заобиколиха ни и... Фани, Йони, това да си остане наша малка тайна, а? Ха - ха-ха!


След това пак поехме нагоре към върха. Мъглата беше гъста, почти нищо не се виждаше, ориентирахме се по едни железни колове.


След стръмничко изкачване, изведнъж стигнахме върха. Ком е висок 2016 метра /и го изкачихме през 2016 година!/. Това не е най - високият връх в Западна Стара планина, но притежава редица други достойнства, като на първо място това е великолепната гледка, която се открива от него. Е, не е висок като Рилските и Пиринските първенци, но както е казал Азис - Радости от различен калибър!


Накъде без селфи!


Мъглата като по поръчка започна да се вдига, като планината ни позволи да видим прекрасната панорама, откриваща се отгоре.


Гледките бяха меко казано уникални...


...искаше ми се да полетя!


Стояхме и съзерцавахме доста време тази красота.


Не ни се тръгваше, но нямаше как.


- Ония зверове дали пак ни чакат на пътя? :-)


Там си бяха, но елегантно ги заобиколихме.


Последна снимка - град Берковица и язовир "Огоста" край Монтана.


На връщане към Враца се отбихме в Клисурски манастир.


Чисто, тихо, свято място.


Рано на следващата сутрин - 05.07.2016 година вдигнахме катуна от Враца и поехме към Белоградчик. Първата ни цел за деня беше новооткритата за посетители пещера Венеца.


Още на входа ни раздадоха каски, които хем бяха нови, хем вече надрани. Много скоро разбрахме причината за това...


Сега за пещерата - влизал съм в много пещери, но тази наистина е феноменална, остави ме без думи. Тази пещера е открита през седемдесетте години на миналия век, но входът и е бил бетониран от Държавата, против вандалски набези. Добре, че така е станало, не ми се мисли какво би се случило иначе с тези красоти.


Пещерата е облагородена и отворена за посещения през лятото на 2015 година.


Ефектното осветление подсилва естествените природни цветове.


Стотици хиляди години природата е творила чудеса, необезпокоявана от никого.


Синьо, лилаво, розово, жълто - пещерата е като истински приказен декор.


Отворените за посетители зали не изчерпват красотите на пещерата. Разкрити са още няколко, които не са отворени за посетители.


На всяка цена се разходете до пещера Венеца! Хубаво е!


След изключителното преживяване в пещерата, поехме към Белоградчик и известните в цял свят Белоградчишки скали. Наехме си екскурзовод, който много драматично ни разказа за историята на крепостта и скалите.


Поехме по изсечените от нашите прадеди стъпала и стигнахме горе...сякаш бяхме на върха на света.


Гледката горе бе нереална.


Крепостта е съществувала от римско време. По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили.


Всичко това ни разказа екскурзоводката, както и много други неща - за смърт, раздели, любови. Спирахме на много места, стояхме дълго и цъкахме с език. Колкото и да се насищаха сетивата, все имаше какво да ни впечатли. Разтърсващо и запомнящо се място.


Порта. Незначителен детайл, но пък перфектно вписващ се в пейзажа.


Снимка на цялата група за спомен пред скалите.


И последна, нашето семейство - аз, Фани и Оки.


Вечерта бяхме наели една къща за гости близо до Белоградчик. Красиво, спокойно място. Бяхме уморени физически от обикалянето през последните дни, но за сметка на това удовлетворени и заредени с много положителни емоции и впечатления.


Започнаха занимания по интереси - кой в нета, кой в басейчето, кой реже салати и мезета, дето викат бабите "Кой каквото го влече". Тази вечер беше специална, последната ни вечер заедно, сутринта Диана, Йони и Любовците се връщаха в Елена, а ние продължавахме към Сърбия. Отдадохме се на приятни разговори в топлата лятна вечер, пийнахме. Бяхме доволни, че всичко мина по план, че заедно като група, като приятели изживяхме всички моменти.


Сутринта преди да се разделим имахме още една цел - пещера Магурата. Тя е първата пещера в България, която посреща туристи. Емблематична там е галерията с рисунките, най - старите от които са на повече от 7 000 години. Рисувани са прилепски изпражнения /гуано/. Видно от рисунките, тогавашните мъже са били доста надарени! :-)


Красива, огромна и дълга пещера, но лично според мен бледнее пред Венеца /особено/ и Леденика.


Последна обща снимка и кой закъдето е. Благодарим ви, Диана, Любо, Йони и Любо - младши. Догодина пак ще стягаме багажа занякъде!


Разделихме се и ние поехме към Сърбия, като минахме по изключително разбит път. В първия град в Сърбия - Зайечар заредихме гориво, а във втория, Неготин, хапнахме. Противно на името си той се оказа готин, чист и подреден град. След като се нахранихме поехме към Железни врата. Това е мост, свързващ Сърбия и Румъния.


Минахме през него и вече в Румъния поехме по път, криволичещ около река Дунав. След 30 - 40 километра стигнахме до целта ни.


Това е най - тясното място на Дунав, където е построен манастир - Мракониа. Красиво място!


В непосредствена близост се намира и фигура, изсечена в скалите. Тя е на Дечебал, легендарен вожд на даките. Същият е покорен, а в последствие и убит от император Траян.


Финансирането на този проект е от богат румънски историк, замогнал се в Америка. Посетихме и намиращият се наблизо голям румънски град със странното име Дробета - Турну Северин, където хапнахме от любимите ни румънски изкушения - кюртошколач, или казано на разбираем език - козуначени коминчета. Това кулинарно чудо съм го описал в пътеписа си за Румъния.
https://www.facebook.com/profile.php?id=1275797262&sk=photos&collection_token=1275797262%3A2305272732%3A69&set=a.10204169739025122.1073741841.1275797262&type=3


Минахме пак границата от Румъния към Сърбия, като се отправихме към Долни Милановац, мястото, където щяхме да спим три вечери. Поехме по изключително живописен път, като след всеки следващ завой ни се разкриваха красота след красота, прелест след прелест. Тука Дунав е много по - различен от това, което сме виждали в България. Притисната от планината Мироч в Сърбия и Карпатите от румънска страна, реката е изключително живописна. Тук и най - тясната и част, аз бях чел в нета, че е 150 метра, а един сърбин ни каза, че е 70 - 80 метра. Вечерта ходихме на ресторант. Това няма как да не го отбележа, защото през следващите дни се хранехме само на такива места. Уникални вкусотии. Поръчваш нещо си, а те ти носят цяла тава с мръвки. Не се оплаквам, хваля ги! И всичко полято със Зайечарско пиво - много хубава бира.


Следващият ден бе предвиден за разпускане, впредвид това което ни предстоеше...


Тръгнахме за град Велико Градище, където ходихме на аква - парк. Пътьом се отбихме в Лепенски вир. Това е праисторическо селище, най - старото в Европа /на около 9 000 г./. В красива сграда са пренесени артефакти и основите на 20 - тина колиби от времето на неолита, намерени при разкопки в близост до сегашното им местонахождение.


Вечерта се разходихме по градската алея на Долни Милановац, където снимах залеза над Дунав. Аз както и друг път съм казвал, много обичам да снимам залези. Причината за това е, че не обичам да ставам рано, за да снимам изгревите. Реката се бунтуваше отвреме навреме и се правеше на море...


...но иначе беше величествено и красиво!


Фани гледаше магическия залез, потапящ ни в цветове и усещане за мекота и нежност!


Основната причина да посетим Сърбия, беше изкачването на връх Велики Щрбац, намиращ се близо до Долни Милановац. Върхът не е висок - 768 метра, но понеже се тръгва от около 150 метра, изкачването е съвсем прилично. От началната точка до върха са три часа ходене, а разстоянието общо е около 17 километра. Още повече, че с нас беше и Оки, на който до този момент най - високото изкачване бяха стъпалата към гимназията в гр. Елена. :-)


Бяхме в Национален парк "Джердап". Най - хубавото е, че няма дразнещи окото сечища и застроявания, дори брането на гъби е забранено. По средата на маршрута стигнахме до една панорамна тераса, наречена "Плоче", от която се загатваше за красотата, която щяхме да видим от върха.


Величествено съчетание - огромната река, отвесните скали и Карпатите, страхотно! И моя милост скромно, в ъгъла...


След дълго, изморително ходене, стигнахме до Велики Щрбац. Мястото е невероятно, а гледката неземна. Умопомрачителни пейзажи, докъдето ти стига погледът.


Това е място, на което можеш само да стоиш безмълвно, вторачен до безкрай.


Е, стояхме, стояхме, па се снимахме!


Място, на което се сливаш с природата и осъзнаваш нейното величие!


Това е гледка, която не може да остави никого безразличен!


Вечерта, уморени, но щастливи, се разходихме из градчето. Снимахме се.


Снимахме и героя на деня - Окан!


Сутринта поехме към Елена. Отбихме се до Видин, където посетихме крепостта "Баба Вида".


Тя е сред най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България.


Безспорно красиво място, но лично аз не бях впечатлен.