Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Геотур център-юг.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Геотур център-юг.

    През последния месец нещо доста се разработих, ще се изгърбя, викам си... но Ирена получава доста удобна и неочаквана седмична почивка през средата на
    март и без дълги размишления, поемаме една сутрин, по нашия път.
    Първата ни цел е не много високата планина Средна гора и няколко кутийки в района затворен от Павел баня, Свежен и Калофер.
    На първия кеш Люляково светилище, обаче, ни чака неприятна изненада, реката се е разляла от дъждовете, а не сме подготвени за форсиране при пролетни условия, цъмбурването в сивата вода при опит е много вероятно, затова направо поемаме към митичния „Кутел”.
    Импровизирания паркинг е на около 500 метра под тая странна каменна чаша, та след като оставяме Астрата, забързваме из по черния път нагоре.
    Мразовитите игли на следобеднеия въздух бодат гърлата, в гората притъмнява, всичко живо се е изпокрило.
    Чесно, кефи ме подобна мистерия. Мълчаливо вървим по бързо втвърдяващата се кал, космите в носа ми започват да замръзват, феите надничат из-зад пъновете, скалите постепенно се превръщат в тролове. Между хората долу и нас зейва пропаст.Това е моят свят. Говорим си с мучене, пръхтене или междуметия, отдавна се разбираме така...

    На кеша сме вече в сумрака. Докато правим осморки около Каменната чаша и Кромлеха, някъде на запад се разливат медните сълзи на залязващото слънце. Скриването е страхотно, мястото също. Следва лог и небрежно слизаме обратно. Коментираме вече с думи по човешки. Странен език е човешкия, той е по скоро за обратния път, а не за нагоре...

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757413.jpg
Прегледи:1
Размер:152.8 КБ
ID:6112280


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757415.jpg
Прегледи:1
Размер:146.8 КБ
ID:6112281


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757417.jpg
Прегледи:1
Размер:198.8 КБ
ID:6112282




    Скоро сме вече в село Свежен. По уговорка, хижаря ни чака след табелата с дизелов джип. Оставям тук Астрата на милостта на Бога и на местните граждани, натъпквам припряно малко багаж в раницата и палим към хижата.

    Горе е хубаво и уютно, макар и предшествано от малък пожар непосредствено преди пристигането ни.
    После започват едни наздравици. По някой време от някъде се обаждат Жана и Стефан. Закъсали с тяхната кола /НИВА/ из калните пътища долу. Отиваме да ги вземем. Лелеее толкова окопана кола още не съм виждал.
    Всичко свършва добре. В добронамерено жужене откарваме до малките часове в столовата-ресторант.
    На другия ден изкопаваме многострадалната лада от някакъв трап, вземаме си довеждане с всички и поемаме с Ирена към Хисаря.

    Тук има няколко кутии които радват. Особено последната. Там ми засяда главата в една хралупа, където я пъхам да оглеждам и да търся , и докато се сетя да избоботя отвътре на жена ми да се обади на 112, гръбначния ми стълб с игриво движение освобождава горната част на тялото от мрачния зандан. Но тук скриването е Прима. А, аз се разминавам само с малко епидермис, оставен на полето на славата на кешинга - из-зад ушите ми и от едната ръка.

    После продължаваме към Орехово. Някакво околовръстно около Пловдив е затворено, затова в старанието си да не влизам в града /имам много неприятни пресни спомени от там/ се връщм почти до Чирпан....
    Плюса е, че установяваме - пътя от Поповица към Асеновград е чисто нов., Встрани в полето нещо гори и пушека е до небето, но за щастие не го приближаваме...

    В полутъмна доба привечер цъвфаме при Пепа в Орехово.
    Изкарваме останалото време до лягане в кухничката и с разни пълни чинии, чаши и господин Кахраман за компания от някакъв сериал.

    На другия ден отпрашваме към село Горна Арда за едно сефте. То е на самите извори на реката. Избираме до там най-краткия път от мястото където паркирам, а местните ме убеждават че в едната посока е два часа. Даваме малко пауър нагоре и го правим отиване и връщане за час и половина. Покрай изворите сефтето е лесно, но в дупката се е образувал лед и кутията и камъните са споени в едно цяло...Следва къртене, чупене, коментарите са на нашия език....


    "Извора". В кавички е понеже по от високо слиза друг ръкав...


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757419.jpg
Прегледи:1
Размер:200.5 КБ
ID:6112283

    После Виктор от Смилян ме пита що не съм се изпикал вътре да стопя всичко. Да, ама тя е високо /дупката/. Представям си как Ирена ме вдига за коленете с разкопчани гащи за да го направя...и как някой случаен минувач,турист, горски, бежанец дори непременно се появява и вика „ Ко правите вие бе..???!!!”И аз му отговарям...” Ми, ко специализация да пикая в хралупи покрай извори и свети места правя”.... ей нема такива извращенци.



    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757420.jpg
Прегледи:1
Размер:227.3 КБ
ID:6112284



    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757421.jpg
Прегледи:1
Размер:219.5 КБ
ID:6112285



    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757422.jpg
Прегледи:1
Размер:208.1 КБ
ID:6112286


    Упорит, синичък народец...

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757424.jpg
Прегледи:1
Размер:244.6 КБ
ID:6112287


    надзърта с гуреливи още очи изпод снега...


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757425.jpg
Прегледи:1
Размер:91.4 КБ
ID:6112288


    Родопа.


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757427.jpg
Прегледи:1
Размер:32.9 КБ
ID:6112289


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757429.jpg
Прегледи:1
Размер:219.9 КБ
ID:6112290

    Справяме се там без грозни постъпки с две думи и бързо се връщаме долу.
    На Агушеви конаци на мястото на кеша са натрупани дърва и има зъбато куче. Дипломатично подминаваме мястото...

    В Смилян се виждаме за час-два с приятели на постен боб и блажни пържоли и пак по тъмно се прибираме в Орехово.
    Вечерта минава бързо и интересно. Кахраман сериозно кима с глава като царя навремето от тв-екрана.

    Последния ни ден в Родопи. Ще слагаме кутия на Костен камък. Времето е наше. Не бързаме по пътя нагоре. Свалям някакви координати, а Ирена мърмори, че не сме наркодилъри и да не глезя севтосващите..


    Някъде под Костен камък.


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757430.jpg
Прегледи:1
Размер:218.1 КБ
ID:6112291.


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757431.jpg
Прегледи:1
Размер:177.0 КБ
ID:6112292

    Горе малко дървено слагам кутията и надзъртам страхливо от отвеса на Костен камък. Височината е немалка. Скалата отдалече прилича на счупена по дължина тръбеста кост. След кратка, тиха препирня най-после маркираме и подсказката. После без да бързаме поемаме обратно.

    Отвеса.


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757432.jpg
Прегледи:1
Размер:177.4 КБ
ID:6112293




    Долу отивам и до водопада. Доста е впечатляващ, стига да има вода. Правя няколко снимки, балансирайки върху един замръзнал тюрлюгювеч от заледени камъни и сухи клони и настигам бавно кретащата към селото Ирена.



    Водопада.


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757433.jpg
Прегледи:1
Размер:158.9 КБ
ID:6112294


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757434.jpg
Прегледи:1
Размер:187.3 КБ
ID:6112295

    На връщане повече се разтъкаваме отколкото вървим. Слагаме и кутийка на Параклиса на Наско /експериментално скриване /, а после и на Дуплевското водопадче. Дано останат доволни търсачите.


    Дуплевото...


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:036757435.jpg
Прегледи:1
Размер:137.0 КБ
ID:6112296

    В селото се прибираме по мрачина. Хващам се накрая , че мисля, каква ли мъдрост ще изръси хер Кахраман тази вечер... Лягаме си рано и на другия ден поемаме към Варна. Пътуваме без произшествия, кланицата покрай Първомай отдавна е изгоряла и въздухът около Пловдив и нататък е чист.
    Последно редактирано от Kent; 04-04-16, 15:13.

  • #2
    От: Геотур център-юг.

    Благодаря!
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

    Коментар


    • #3
      От: Геотур център-юг.

      Този геокешинг здраво ви е харесал. А в Родопите си е хубаво през всички сезони. Поздравления за фото разказа!
      Последно редактирано от Валери Недялков; 07-04-16, 18:34.
      Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

      Коментар


      • #4
        От: Геотур център-юг.

        Много увлекателно разказва , но аз така и не разбрах какво крият и ...намират
        На нас клиренс ни трябва , не скорост

        Коментар


        • #5
          От: Геотур център-юг.

          Виж тук:

          https://www.geocaching.com/play
          Jeep Cherokee (Liberty) 2.8 CRD 2006.

          Коментар


          • #6
            От: Геотур център-юг.

            Извинявам се, че не уточних какво търсим и какво слагаме. Валери, благодаря за линка. Така обединихме доста от семейните си хобита. А, и се запознахме с разни интересни хора с които има какво взаимнополезно да си кажем и да се поведем натам-насам.

            Коментар

            Активност за темата

            Свий

            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

            Най-много потребители онлайн 7,747 в 09:48 на 20-03-21.

            Зареждам...
            X