Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Операция Моканица.

Петък.


Събужда ни камбанен хорал, който звънти в измитото утро. Слизаме за закуска, която
надминава очакванията ни. Жената предлага чай и кафе, а мъжа: хоринка. Отлагаме
ракиената покана за вечерта и се отправяме към Моканица. Освен сутрешните целувки за
рождения ми ден, ще получа за подарък пътуване с влакче с парен локомотив. Гаричката
е гъсто населена с туристи, подготвят се композиции, ехтят свирки.





Предварително сме
си купили билети и ни насочват към нашата композиция. С пуфкане и тракане, потегляме
в облаци пушек.

Една бойна кондукторка ни надупчва билетите, а после ни изнася 15
минутна беседа на румънски, от която нищо не вдяваме.







Времето е перфектно,настроението: също. Ловим гледки и спомени с фотоапаратите.











Линията следва течението на река Вишеу.

Една крава, която се кипри на релсите, се изнася с достойнство
встрани и започва да се ближе като котка. Спираме на гаричка за локомотивно шоу и
закуски. Машинистът, по черен потник демонстрира бицепси докато прехвърля дърва от
товарния вагон в локомотива, за радост на туристките.

А техниците забавляват мъжката
част с процедури по смазване и зареждане с вода на локомотива. Естествено, всеки иска
да се снима, я с локомотива, я с машиниста….След два часа пристигаме на крайната
спирка - гара Палтин.











Посреща ни традиционна народна музика и ухание на скара.



Похапваме и поливаме обяда с Тимишоарана.



Половин час по-късно пристига второто влакче и
туристите се втурват да гледат маневрите.

Влаковете са през половин час (общо 3 за този ден) и очакваме последния - трен 3.
(Локомотивчетата им носят звучни имена - Режица,Йоана,Козия-1,Бавария).
През това време 1 и 2 се изнасят към следващата гара,където правят маневри за връщане в обратна посока.
Посрещаме номер 3 - Бавария,докато той се разминава на гарата с нашия - номер 1 - Режица(княгиня).

Трен 3 също потегля към мястото за маневриране.

Времето, и то се смръщва, започва леко да ръси, и преминава в проливен дъжд. Сега нашия вагон е
последен.



Единия машинист е на платформата и върти лоста на спирачката за да обира
луфтовете между вагоните.



Аз попивам дъжда до него. Показва ми входовете на
тунелите, където са държали амунициите през Втората Световна война и арката на
лазарета. Пристигаме на Моканица, окъпана и сияеща под слънчевите лъчи. Пием кафе
на гаричката и не ни се прибира.





Решаваме да посетим един живописен планински хотел,
за който не успяхме да направим резервация.













Пътчето е измислено, тесничко,
лъкатушещо и се молим да не се зададе кола насреща. Хапваме по сладолед и се
прибираме за късна следобедна дрямка. За край на програмата, спираме да разгледаме
най-старата дървена църква на селото(общо са 5). Следобеден сън и ни очаква
тържествена вечеря.Включва уникално вкусна пилешка супа и печено месо с картофено
пюре, зелева салата и мариновани люти чушки. Сервирали са ни и каничка домашно
вино, позната ни ракия и вишновка(шери). Тони залага на 5-звезден Александрион. Вальо
се опитва да обясни, че имам рожден ден, но не се получава.Намираме в Гугъл транслейт
рожден ден на румънски и хазяите ми поднасят мушкато (и на румънски е същата дума) и
бонбон. Споделят как за 6 месеца труд с по няколко часа сън са вдигнали къщата. Ние
разказваме за пътуването с влакчето (според Василе е два часа ту-дуп, ту-дуп, ту-дуп)и
плановете за следващия ден, а после следват сладки сънища.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Очаквайте продължение!
------------------------------------
Да споделя нещо и от своите впечатления.
На вечеря с домакина Василе се заговорихме и той попита,какви са професиите ни.
Отговорихме,че съпругата ми работи в бекофис (Василе не разбра,та трябваше да обясняваме,че работи с компютър),
сина ни Тони е IT инженер (Василе се зарадва и каза,че и неговия син е IT специалист) и стигнахме до мен.
Аз казах,че съм работник.
Василе погледна недоверчиво хубавите ми градски ръце,после мен и пак ръцете ми,поклати глава и каза:

Worker? Your hands ... no, no ... You are not a worker!


Наложи се да му обяснявам,че съм оператор и произвеждам с машини,но той продължи да гледа недоверчиво.
Още повече,че ме видя да карам Рейндж Ровъра на сина ми.

Защо разказвам тази случка?

Марамуреш е зелен рай,екологично чист. Там няма промишленост (с изключение на дърводобивната и дървопреработваща).
Това е един нито беден,нито много богат край.
Всъщност е много богат на традиции и истински живот,такъв какъвто местните са свикнали да живеят.
Те постигат всичко с двете си ръце,по които има много мазоли.
Те пазят природата и ценят всяка стотинка (техните стотинки се наричат бани).
Никъде другаде в Румъния не искат и да чуват за баните,но тук те са на почит.
В маркета касата е пълна стях. Цените са направени така,че да трябват и бани,а не като в останалата част на Румъния.
Хората ги искат и връщат.

В Марамуреш освен споменатата промишленост има животновъдство,производство на екологично чисти храни и туризъм.
В селцата се правят петъчно-съботни пазари,панаири и фестивали,

а младо и старо носи народни носии или поне блузи и туники с
фолклорни мотиви и се гордеят с тях.
В неделя масово ходят на църква,празнично облечени и с цялото домочадие. А деца има.
Селцата са живи и навяват тежки размисли ,сравнени с нашите мъртви села в Северозападната зелена пустиня на България.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От тук отново ви оставям с разказа на Ина.

[s_s1]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Очакваме, очакваме...

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Манастири Ботица (Ботиза) и Барсана.

Събота.

През нощта се излива пороен дъжд, Следват камбаните и слънцето подсушава деня за
птичи песни и пътуване.Сезона на сенокоса е. Вчера гледах от прозореца как човека коси
ливадата. Навсякъде по поляните се издигат стени или пирамиди от напластена съхнеща
трева и купи миналогодишно сено. Разминаваме се с моторист, носещ коса и
изпреварваме двойка старци на колела. Пълзешком минаваме през село Ботица, където
има съботен пазар и достигаме манастира.





Алармата се включва под формата на две
палета, които се скъсват да ни лаят. Една монахиня идва да ни отключи църквата.
Разглеждаме стенописите, купуваме свещи и тя изчезва обратно в манастира.Тъй като
свещите се палят отвън, кибрита е влажен и водим безуспешна битка да ги запалим.
Никой не се вижда наоколо.
Накрая спасението се явява под формата на кафяв Фолксваген Кади с две монахини, които паркират
до църквата и ни донасят сух кибрит.















Продължаваме за манастир Барсана. Там вече е
доста населено, но сме слисани от красотата и простора на комплекса. Думата„барсан“
означава пастир, който гледа овце за вълна. Манастира е действащ и е подслонил 15-ина
монахини.





























Църквата е изрисувана в светли тонове, от олтара последователно е
изобразена света тройца: бог баща, свети дух и син.





Обиколката приключва пред клетка с
двойка пауни, където заснемам уникално обяснение в любов.

Мъжете са гладни и уморени, така че се прибираме в квартирата. Докато спят, аз нацелвам румънския канал
Комедия. Гледам Светия човек с Еди Мърфи на английски и румънски субтитри, а после и
Адам Сандлър в Дийтс. На вечеря, има още една група, вероятно абитуриенти.
Момичетата са облекли блузки с национални шевици. Усмихват се и ни поздравяват.
Василе гордо черпи Тони с бърбън, и обсъжда преимуществото на
хоринката.

Неделя.

Слизаме за закуска. Днес ни чака дълго пътуване, около 800км. Василе и жена му пак се
суетят около нас и ни обгрижват. Установяваме близостта на българския и румънския:
еднакви думи за чай, краставица (на Букурещко наречие, в Марамуреш има друго име,но не го запомнихме) ,
сланина, салам, шунка. Събираме багажа, сбогуваме се
и потегляме. Хората са облекли националните си носии за неделния ден. Баби и дядовци
въртят педалите на велосипеди. Срещаме дори един старец, яхнал кон. Безкрайни
хълмове и поляни, окосени и дъхави, по които съхне храната за животинките.Всяко късче
земя тук се обработва и дава добив, а не се бетонира. Природата, и хората живеят в
симбиоза и разбирателство. Съхраняват се традиции, пази се вярата и се уважават
родителите. Напускаме пасторалния Марамуреш с любов и тъга. Дай боже, пак да се
върнем!

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Това беше от Марамуреш. Предстоят Нямц,Сигишоара и част 3 на Укрепените църкви на Трансилвания.
Има идеи и за ледения хотел,но всичко това остава за есента и зимата на следващата година.

[Alexr]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Ще я чакам третата част. Благодаря за двете до тук! Възхищавам се на ентусиазма ви!

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Благодаря!
Живот и здраве,на есен с песен.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Отвори се възможност за посещение на манастир Комана,покрай едно пътуване до Гюргево (Джурджу).
Потеглихме вечерта от София и преспахме в Русенска Бяла - комплекс Кошари.
Чист въздух,романтика,приятни собственици,които ни изчакаха и ни нахраниха.



На другата сутрин:









Утрото беше прекрасно,вдъхващо желание за живот,пътешествия и още нещо.
Пътуването щеше да е кратко,но тук идва реда на онова "още нещо".
Просто не ни се искаше да свършиме работа и да се прибереме рано.
Съпругата ми Ина се беше подготвила и подшушна целта - намиращия се на около 50 километра
от Гюргево манастир Комана.

Речено - сторено. Потеглихме към Румъния с усещането,че ще видиме нещо хубаво.
Така и стана.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Манастир Комана.

От Уикипедия:

Комана (на румънски: Mănăstirea Comana) е православен манастир в село Комана в южна Румъния, основан от Влад Цепеш през 1461 г. Включена в Списъка на историческите паметници на Румъния.
В първоначалния си вид манастирът е укрепен с крепостни стени срещу нападения. Избраното място за строежа му се намира на остров, ограден в миналото от блата, и достъпът до него е ставал откъм север, където е имало изграден дървен мост, който лесно можело да бъде запален в случай на опасност. След като започва да се руши, манастирът е напълно сринат и съграден отново през 1589 г. от болярина Раду X Щербан (по-късно избран за княз) с размери 61 m на 56 m, отново със защитни стени и пет отбранителни кули. Обновяван е и впоследствие при княз Щербан I Кантакузин през 1699 – 1703 г., както и по-късно през XIX век. Църквата пострадва при земетресенията от 1977 и 1986 г. и в периода 1988 – 1990 е укрепена.
При археологически разкопки на манастира през 1970-те години е открито обезглавено тяло, което според някои историци е възможно да е принадлежало на Влад Цепеш, още повече, че наблизо се провежда битката, в която той пада убит. Според други изследователи тленните му останки са погребани в манастира Снагов. Засега все още е трудно да се установи истината, тъй като погребението е извършено тайно, за да не бъде трупът му поруган от турците.
В манастира Комана е погребан Николай I Петрешку, синът на княз Михай Витязул. Той умира през 1627 г. и е погребан в град Дьор в дн. Унгария, но съпругата му Анка и сестра ѝ Елина ексхумират останките му през 1640 г. и ги пренасят в Комана. Пак тук е погребан и обновителят на манастира Щербан Кантакузин, но гробът му не е запазен – през 1854 г. е разрушен от гръцките монаси.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

В манастира се продават сокове,сладка,вина,ракия и медовина произведени от монасите.
Всичко е екологично чисто - самия район е такъв.
Манастира е построен в непосредствена близост с природен парк.



Хората са направили голям,безплатен паркинг.









От задната врата на манастира се слиза към реката,където са оформени много приятни зони за отдих:

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Линк към сайта на природния парк Комана:

http://www.comanaparc.ro/en.php

https://www.google.com/search?hs=tiK...FBCwBHoECAkQAQ

[s_s1]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

БЛАГОДАРЯ споделената разходка.
Много добри снимки.

[Валери Недялков]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

За мен е удоволствие да споделя с колеги от форума пътуванията си.
Аз самия черпя идеи и вдъхновение от пътеписи на членове на форума.

[lancione]

От: Всичко това е Румъния (Непознатата Румъния).

Страхотен разказ.Благодаря за споделянето.

[turtey]

Имам едно питане - парка с динозаврите доколко е достъпен за инвалиди?