Tweet
Your mileage may vary (1)(7)
Обикновено морето ми е на български бряг поради наличието на куче, но тази година реших да се напъна и да покажа на малката кучка (немската овчарка Шарън) и малко турски кучове.
В края на краищата идеята се осъществи наполовина. Малката кучка не стигна до морето, но ние с жена ми (2) да.
Пререквизити: Паспорт, зелена карта, пари (в пластмасово или хартиено изпълнение).
Важно: имайте предвид, че безвизовият режим за българи в Турция важи само ако влезете и излезете през един пункт. В противен случай трябва виза!
Багаж: според вместимостта на багажника (основно условие при пътуване с жена, в противен случай ще ви трябва ремарке).
Горивото в Турция е значително по-скъпо, последната "Шел" бензиностанция се намира на метри преди границата. След границата има няколко безмитни, но не съм ги пробвал.
Ако ползвате "Шел" карта, обадете им се по телефона и поискайте да ви пратят адресите на бензиностанциите където приемат карти издадени в България. Не са много и трудно се откриват, но става и си струва.
Възможните маршрути до Кушадасъ са два - през Истанбул - Бурса - Маниса - Измир, или през Чанаккале. Първият е по-бърз, но затова пък втория е несравнено по-интересен.
Удобни фериботи: Галиболу (17 YTR), Чанаккале (14 YTR). Разлика - няма (ако не смятаме трите лири).
Пътят от границата до Едирне е магистрала (участъка е безплатен), след това е подобен на българските шосета. Без дупки, но доста неравен (а маркировката като че ли са я правили в пияно състояние).
След Чанаккале нещата загрубяват - на повечето места пътя е нещо средно между макадам и асфалт, т.е. асфалт върху който е "залепен" дребен чакъл. Карането по такъв път с голяма скорост и близо до предната кола е добра предпоставка за смяна на предното стъкло. Движението е интензивно, но на много места пътя е с две ленти с по две платна и не е чак толкова уморителен.
Знаци бол, човек трябва да приложи доста усилия за да се загуби.
Извън градовете комшиите общо взето карат бързо. При официални ограничения 50/90/120, не са толкова много хората които ги спазват. Причината според мен е, че независимо от многото знаци "Radar" такива не видях (това не значи че няма!). Полицията и "жандарма"-та присъства, но повече като зрители.
Както казах, полиция и жандарма бол (3), всички с "ей такива" автомати. При други пътувания в Турция са ме спирали, но винаги само за проверка на документи. Моят съвет в такива случаи е да не излизате от колата и да държите ръцете си така, че полицаите да ги виждат. Ей така, за всеки случай, че не се знае знае ли се.
По принцип, разстоянието (около 950-1000 км) може да се вземе на един път, обаче ако човек е тръгнал на почивка възниква резонният въпрос "защо?. Така че, първата планирана спирка беше в Асос (Assos, известен и като Behramkale). Междинна точка - Ayvacik. Ако имате време и желание, може да се мине и по брега, покрай старите владения на цар Приам (4). Фактически цялото крайбрежие от Троя до Кючюккую (Kucukkuyu) е туристически район. Пътят, макар и асфалт, е много тесен и с много резки завои та удоволствието от гледките е главно за навигатора и пътниците.
Асос. За мен това е турският Синеморец или Шкорпиловци (преди да развалят българските)! Голям (чакълест) плаж, малки хотели с малко звезди. Чукари в Турция колкото искаш, но асоските са нещо действително изключително.
Останките от гръцката крепост строена около 7 век преди новата ера (и многократно разширявана по време на Pax Romana) са забележителни, лошото е, че селджуките и турците явно са използвали камъните за строеж на заобикалящите ги къщи а мраморните статуи са отишли за производство на гасена вар...
Независимо от това, обитателите на региона явно са оценили изкуството на римляните за строеж на мостове и са пощадили (че и поддържали) едно малко чудо на инженерната наука, барабар с части от оригиналния римски павиран път.
От хотелите в района мога да препоръчам Kadirga hotel и няколко от assosedengroup - Hunters, Eden Beach, Eden Gardens. Във всичките с изключение на последния (който е 4 звезди) приемат кучета!
Хотелите са от тип бунгало (едно- или двуетажни), имат климатици и телевизор, подробности в гугъл колкото щеш.
В Kadirga срещнахме и един изселник от Шумен, та нямахме проблеми с пазарлъка и избора на меню в ресторанта. Стая за двама със закуска и вечеря - 80 лири (7). Берекет версин!
За любителите на палатки в района е пълно с малки и големи къмпинги, като цените почват от около 10 лири за палатка.
Ако ли пък сте почитател на силната музика, развлекателните програми и прочее тупурдия търсете четиризвездния Club Kapheros Hotel. Обаче противно на рекламите плаж там НЯМА. Заменя го басейна с прясна вода. Гледката за това пък е шест звезди.
Много приятен е и Dedeoglu Hotel, обаче нещо цената му е малко множко за две звезди - извън сезона ни поискаха 55 лири на човек - без пазарлък... По колата посрещат, по бакшиша изпращат.
Изобщо, този район е напълно неразработен от българските (и чуждите) туристически агенции и почиващите са "предоминантно" турци. Може би затова ми хареса толкова...
So far so good, както казал падащият от десетия етаж прелитайки край петия.
Асос - Измир - Кушадасъ - Йоздере. 400-те километра се минават сравнително леко, по-голямата част от пътя е с две платна с по две ленти. Неравностите и хвърчащата баластра са включени в програмата.
Преминавайки през Измир трябва задължително да спазвате двете основни правила за движение в Турция:
1. Пази предния.
2. Използвай клаксона при всяка маневра.
Измирските голфаджии по нищо не отстъпват на пернишките, маршрутките са по-агресивни и от московските "газели".
Загубих доста време докато намеря някоя от трите бензиностанции където приемали български карти, някрая се отказах и реших че ще ми е най-лесно да изляза на 9 километра по пътя за Маниса където като бонус за пълния резервоар ни измиха колата безплатно (бакшиша отделно). Обаче, истинската разплата за гяволъка възникна когато попитах как да се върна в Измир. Най-близкото "обръщало" било на около 20 километра. На въпроса "а вие как се прибирате?" небрежно ми посочиха дупка в мантинелата по средата на магистралата. Мда... Както и да е, "si fueris Romae, Romano vivitomore" (5)...
Пътят от Измир до Кушадасъ по магистралата е около час, ако ви се свидят лира и седемдесет и пет или пък търсите впечатления, можете да стигнете през Guzelbahce и Seferihisar за около два часа и половина.
Йоздере. Друго прекрасно кътче за изнежените и мързеливи противници на класическите курорти и тяхната туристическа истерия. Три големи хотела (Maxima - ****, Sultan - ***** и GrandEfe - ****), цял куп вили и курортни селища.
В Sultan не съм влизал, останалите два са прилични турски четиризвездни хотели (6), разположени далеч от селището. Maxima на практика е сред бахчите и наоколо в радиус от два километра няма нищо.
От България си бяхме резервирали стая в Maxima, All inclusive, цената на човек е около 35-40 евро на ден (7)
Хотелът (200 стаи) пращи по шевовете, руски, български, белгийски групи, дебели негърки от Франция, малко турци за екзотика "и вся остальная сволочь" присъща на всеки един курорт (
. Учудващо, имаше и няколко български коли, т.е. не бяхме единствените авантюристи. Независимо от много хора, място има за всички, защото плажът е голям а басейните - четири на брой.
Пристигнахме на 6 септември. Явно дълбоко възмутени от нашето присъствие на втория ден повече от половина гости на хотела се изнесоха (9).
В асансьора вече можеше да се диша, опашката в ресторанта се скъси до две рускини и един белгиец, можеше спокойно да слезеш на плажа в 11 часа и да намериш място където през пет чадъра от теб няма никой.
На третия ден вече познавах всички рускини по кройката на банските и след кратка консултация с навигатора решихме да щурмуваме Памуккале.
Ето това е едно от малкото неща в тази (пък и не само в тази) част на Турция което е уникално и няма нищо общо с гръцкото и римско наследство (10)
Разбира се, гърците са открили топлата вода още преди векове, та бяха построили съответните терми (11) за нейното използване още на осмия ден след създаването на света. Информация в мрежата колкото щеш, затова няма да пиша повече за Памуккале.
От Йоздере до там и обратно са 560 километра, пътят е с по две ленти във всяка посока, без проблеми се взима за 3+3 часа. Може и за по-малко, но аз предпочитам да не прекалявам с десния крак.
Малко по темата на форума:
Места за разходки извън пътя колкото щеш, особено привлекателни са противопожарните просеки по които всеки SUV с поне малко претенции може да се почувства почти като джип и гордо да се изпъчи на върха на тепето. Любителите на калта ще бъдат разочаровани (последният дъжд в тази част на Анадола е бил през март), но и камъните според мен са не по-малко препятствие за мазохистите.
Особено в областта около Асос е истински рай - голи чукари само чакащи някой да ги превземе.
Върнахме се по обратния път с малко отклонение през Сарамсаклъ - курортът с най-хубави плажове в Турция. Първото нещо което установихме беше наличието на доста нашенски коли, а надписите в хотел Берг бяха предимно на български. Това беше достатъчно да дигнем гълъбите и да се отправим към вече толкова желания Асос. Там сезонът беше свършил окончателно, на практика в целия курорт имаше не повече от двадесетина туристи.
Рекапитулация: 2600 км за общо половината от тази цифра в пари. Offroad: 8 км.
Впечатления и преживявания: priceless.
P.S. Някак си не остана място за възхвала на великолепното гостоприемство и дружелюбие на турците.
P.P.S. Снимки - утре (щото бяха правени с чужд апарат и се нуждаят от тунинг и лифтинг)
------------
(1) Сиреч, не може да влезете в една и съща река два пъти.
(2) Голямата...хъм...
(3) Вероятно поради проблемите с кюрдите
(4) "Ándra me, énnepe, Moúsa, polýtropon, ós mála pollà..."
(5) "Га си у Турско, праи кат' турците"
(6) четирите звезди са били валидни при построяването им.
(7) всички цени са за месец септември, т.е. "off season"
( от Кан до Пукет
(9) Голямата ...хъм... твърдеше че сезонът свършвал, но weather channel беше на друго мнение, темперагурата стабилно беше 27-28 градуса.
(10) Щото за 7 века турците за съжаление не са оставили нищо след себе си освен султанския дворец в Истанбул.
(11) Заедно с града Йераполис наоколо
Обикновено морето ми е на български бряг поради наличието на куче, но тази година реших да се напъна и да покажа на малката кучка (немската овчарка Шарън) и малко турски кучове.
В края на краищата идеята се осъществи наполовина. Малката кучка не стигна до морето, но ние с жена ми (2) да.
Пререквизити: Паспорт, зелена карта, пари (в пластмасово или хартиено изпълнение).
Важно: имайте предвид, че безвизовият режим за българи в Турция важи само ако влезете и излезете през един пункт. В противен случай трябва виза!
Багаж: според вместимостта на багажника (основно условие при пътуване с жена, в противен случай ще ви трябва ремарке).
Горивото в Турция е значително по-скъпо, последната "Шел" бензиностанция се намира на метри преди границата. След границата има няколко безмитни, но не съм ги пробвал.
Ако ползвате "Шел" карта, обадете им се по телефона и поискайте да ви пратят адресите на бензиностанциите където приемат карти издадени в България. Не са много и трудно се откриват, но става и си струва.
Възможните маршрути до Кушадасъ са два - през Истанбул - Бурса - Маниса - Измир, или през Чанаккале. Първият е по-бърз, но затова пък втория е несравнено по-интересен.
Удобни фериботи: Галиболу (17 YTR), Чанаккале (14 YTR). Разлика - няма (ако не смятаме трите лири).
Пътят от границата до Едирне е магистрала (участъка е безплатен), след това е подобен на българските шосета. Без дупки, но доста неравен (а маркировката като че ли са я правили в пияно състояние).
След Чанаккале нещата загрубяват - на повечето места пътя е нещо средно между макадам и асфалт, т.е. асфалт върху който е "залепен" дребен чакъл. Карането по такъв път с голяма скорост и близо до предната кола е добра предпоставка за смяна на предното стъкло. Движението е интензивно, но на много места пътя е с две ленти с по две платна и не е чак толкова уморителен.
Знаци бол, човек трябва да приложи доста усилия за да се загуби.
Извън градовете комшиите общо взето карат бързо. При официални ограничения 50/90/120, не са толкова много хората които ги спазват. Причината според мен е, че независимо от многото знаци "Radar" такива не видях (това не значи че няма!). Полицията и "жандарма"-та присъства, но повече като зрители.
Както казах, полиция и жандарма бол (3), всички с "ей такива" автомати. При други пътувания в Турция са ме спирали, но винаги само за проверка на документи. Моят съвет в такива случаи е да не излизате от колата и да държите ръцете си така, че полицаите да ги виждат. Ей така, за всеки случай, че не се знае знае ли се.
По принцип, разстоянието (около 950-1000 км) може да се вземе на един път, обаче ако човек е тръгнал на почивка възниква резонният въпрос "защо?. Така че, първата планирана спирка беше в Асос (Assos, известен и като Behramkale). Междинна точка - Ayvacik. Ако имате време и желание, може да се мине и по брега, покрай старите владения на цар Приам (4). Фактически цялото крайбрежие от Троя до Кючюккую (Kucukkuyu) е туристически район. Пътят, макар и асфалт, е много тесен и с много резки завои та удоволствието от гледките е главно за навигатора и пътниците.
Асос. За мен това е турският Синеморец или Шкорпиловци (преди да развалят българските)! Голям (чакълест) плаж, малки хотели с малко звезди. Чукари в Турция колкото искаш, но асоските са нещо действително изключително.
Останките от гръцката крепост строена около 7 век преди новата ера (и многократно разширявана по време на Pax Romana) са забележителни, лошото е, че селджуките и турците явно са използвали камъните за строеж на заобикалящите ги къщи а мраморните статуи са отишли за производство на гасена вар...
Независимо от това, обитателите на региона явно са оценили изкуството на римляните за строеж на мостове и са пощадили (че и поддържали) едно малко чудо на инженерната наука, барабар с части от оригиналния римски павиран път.
От хотелите в района мога да препоръчам Kadirga hotel и няколко от assosedengroup - Hunters, Eden Beach, Eden Gardens. Във всичките с изключение на последния (който е 4 звезди) приемат кучета!
Хотелите са от тип бунгало (едно- или двуетажни), имат климатици и телевизор, подробности в гугъл колкото щеш.
В Kadirga срещнахме и един изселник от Шумен, та нямахме проблеми с пазарлъка и избора на меню в ресторанта. Стая за двама със закуска и вечеря - 80 лири (7). Берекет версин!
За любителите на палатки в района е пълно с малки и големи къмпинги, като цените почват от около 10 лири за палатка.
Ако ли пък сте почитател на силната музика, развлекателните програми и прочее тупурдия търсете четиризвездния Club Kapheros Hotel. Обаче противно на рекламите плаж там НЯМА. Заменя го басейна с прясна вода. Гледката за това пък е шест звезди.
Много приятен е и Dedeoglu Hotel, обаче нещо цената му е малко множко за две звезди - извън сезона ни поискаха 55 лири на човек - без пазарлък... По колата посрещат, по бакшиша изпращат.
Изобщо, този район е напълно неразработен от българските (и чуждите) туристически агенции и почиващите са "предоминантно" турци. Може би затова ми хареса толкова...
So far so good, както казал падащият от десетия етаж прелитайки край петия.
Асос - Измир - Кушадасъ - Йоздере. 400-те километра се минават сравнително леко, по-голямата част от пътя е с две платна с по две ленти. Неравностите и хвърчащата баластра са включени в програмата.
Преминавайки през Измир трябва задължително да спазвате двете основни правила за движение в Турция:
1. Пази предния.
2. Използвай клаксона при всяка маневра.
Измирските голфаджии по нищо не отстъпват на пернишките, маршрутките са по-агресивни и от московските "газели".
Загубих доста време докато намеря някоя от трите бензиностанции където приемали български карти, някрая се отказах и реших че ще ми е най-лесно да изляза на 9 километра по пътя за Маниса където като бонус за пълния резервоар ни измиха колата безплатно (бакшиша отделно). Обаче, истинската разплата за гяволъка възникна когато попитах как да се върна в Измир. Най-близкото "обръщало" било на около 20 километра. На въпроса "а вие как се прибирате?" небрежно ми посочиха дупка в мантинелата по средата на магистралата. Мда... Както и да е, "si fueris Romae, Romano vivitomore" (5)...
Пътят от Измир до Кушадасъ по магистралата е около час, ако ви се свидят лира и седемдесет и пет или пък търсите впечатления, можете да стигнете през Guzelbahce и Seferihisar за около два часа и половина.
Йоздере. Друго прекрасно кътче за изнежените и мързеливи противници на класическите курорти и тяхната туристическа истерия. Три големи хотела (Maxima - ****, Sultan - ***** и GrandEfe - ****), цял куп вили и курортни селища.
В Sultan не съм влизал, останалите два са прилични турски четиризвездни хотели (6), разположени далеч от селището. Maxima на практика е сред бахчите и наоколо в радиус от два километра няма нищо.
От България си бяхме резервирали стая в Maxima, All inclusive, цената на човек е около 35-40 евро на ден (7)
Хотелът (200 стаи) пращи по шевовете, руски, български, белгийски групи, дебели негърки от Франция, малко турци за екзотика "и вся остальная сволочь" присъща на всеки един курорт (
. Учудващо, имаше и няколко български коли, т.е. не бяхме единствените авантюристи. Независимо от много хора, място има за всички, защото плажът е голям а басейните - четири на брой.Пристигнахме на 6 септември. Явно дълбоко възмутени от нашето присъствие на втория ден повече от половина гости на хотела се изнесоха (9).
В асансьора вече можеше да се диша, опашката в ресторанта се скъси до две рускини и един белгиец, можеше спокойно да слезеш на плажа в 11 часа и да намериш място където през пет чадъра от теб няма никой.
На третия ден вече познавах всички рускини по кройката на банските и след кратка консултация с навигатора решихме да щурмуваме Памуккале.
Ето това е едно от малкото неща в тази (пък и не само в тази) част на Турция което е уникално и няма нищо общо с гръцкото и римско наследство (10)
Разбира се, гърците са открили топлата вода още преди векове, та бяха построили съответните терми (11) за нейното използване още на осмия ден след създаването на света. Информация в мрежата колкото щеш, затова няма да пиша повече за Памуккале.
От Йоздере до там и обратно са 560 километра, пътят е с по две ленти във всяка посока, без проблеми се взима за 3+3 часа. Може и за по-малко, но аз предпочитам да не прекалявам с десния крак.
Малко по темата на форума:
Места за разходки извън пътя колкото щеш, особено привлекателни са противопожарните просеки по които всеки SUV с поне малко претенции може да се почувства почти като джип и гордо да се изпъчи на върха на тепето. Любителите на калта ще бъдат разочаровани (последният дъжд в тази част на Анадола е бил през март), но и камъните според мен са не по-малко препятствие за мазохистите.
Особено в областта около Асос е истински рай - голи чукари само чакащи някой да ги превземе.
Върнахме се по обратния път с малко отклонение през Сарамсаклъ - курортът с най-хубави плажове в Турция. Първото нещо което установихме беше наличието на доста нашенски коли, а надписите в хотел Берг бяха предимно на български. Това беше достатъчно да дигнем гълъбите и да се отправим към вече толкова желания Асос. Там сезонът беше свършил окончателно, на практика в целия курорт имаше не повече от двадесетина туристи.
Рекапитулация: 2600 км за общо половината от тази цифра в пари. Offroad: 8 км.
Впечатления и преживявания: priceless.
P.S. Някак си не остана място за възхвала на великолепното гостоприемство и дружелюбие на турците.
P.P.S. Снимки - утре (щото бяха правени с чужд апарат и се нуждаят от тунинг и лифтинг)
------------
(1) Сиреч, не може да влезете в една и съща река два пъти.
(2) Голямата...хъм...
(3) Вероятно поради проблемите с кюрдите
(4) "Ándra me, énnepe, Moúsa, polýtropon, ós mála pollà..."
(5) "Га си у Турско, праи кат' турците"
(6) четирите звезди са били валидни при построяването им.
(7) всички цени са за месец септември, т.е. "off season"
(
от Кан до Пукет(9) Голямата ...хъм... твърдеше че сезонът свършвал, но weather channel беше на друго мнение, темперагурата стабилно беше 27-28 градуса.
(10) Щото за 7 века турците за съжаление не са оставили нищо след себе си освен султанския дворец в Истанбул.
(11) Заедно с града Йераполис наоколо