Обява

Свий
Няма добавени обяви.

НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

    НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.
    31.03.2012 – 03.04.2012

    ©2012 г., Станислав Бояджиев.
    Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.




    Пътуването май е неизлечима болест. Нещо като страстта към цигарите и алкохола. И понеже аз нито пия, нито пуша, при мен избива повечко в друга насока. Лошото е, че понякога чувството за мярка се губи, а реалната преценка е нещо много трудно. Защо пиша всичко това... От последното ми пътуване до Япония изминаха 10 месеца. Твърде много за болен на тема пътувания човек. Но веднага бързам да се оправдая – не съм виновен! Бях планирал с любимата ми фирма Алма Тур миналата есен една екскурзия до Бразилия и Аржентина, но уви, нещата излязоха от контрол! И къде заради Алма, къде заради кредиторите й, факт е, че доста хора останаха излъгани, изгоряха с пари и пропуснаха перфектния за пътуване на далечни разстояния сезон – есента. И аз в това число...

    Приключвайки 2011 с една единствена далечна дестинация се чувствам като че ли съм пропуснал нещо сериозно. Знаете как е човек да живее с мисълта, че се е минал. Слава богу това се коригира бързо – достатъчно е някой да ти пусне мухата и си готов!

    И така... Мухата беше пусната. Дестинацията класическа – Бали. Традиционната почивка в Бали е нещо, което много хора си позволяват лесно и офертите никак не са непосилни. Но на мен това не ми стига. Повечето пътувания за по една седмица ми се струват напълно безсмислени. Един цял ден в едната посока и после още един на обратно, за да се насладиш едва за седмица?! Не, не е за мен това. Седнахме с Мери и поразширихме програмата. Първо държа да уточня, че промяната на програмата автоматично означава, че нямаш организирано от туроператор пътуване. Специално за Азия това не е проблем – там е спокойно и всичко е така уредено, че европейците можем само да се учим.

    Идеята: пътуваме с Qatar Airlines до Куала Лумпур, оставаме за 3 нощи там и се аклиматизираме. През това време ще разглеждаме каквото ни падне. След това се пренасяме за 8 нощувки в Бали. Там – каквото ни хрумне или каквото ни предложат. На връщане, вместо отново през Куала Лумпур, решаваме да минем през Сингапур за 3 нощи. А за да е съвсем пълна схемата решаваме след като така и така ще имаме престой в Доха от 20 часа на път за София, да си изберем полет, така че да останем и един ден в Катар. От тук насетне последва една дълга процедура по резервации на хотели и самолети през интернет и чрез Александра, която ми съдейства за пътуванията в Йордания и Мексико. Успяхме да хванем и някои чудесни промоции за много хубави хотели, така че колелото се завъртя.

    Всичко това се случи в близките няколко месеца. Последните дни преди пътуването бяха толкова напрегнати, че почти се разболях от нерви. Всичко винаги остава за последния момент... В цялото това напрежение има една положителна точка. Това е, че краят му има точно определен час! Часът на тръгване от вкъщи. И това стана на 30 март в 15:00 часа!

    Пристигнахме на летище София в 15:30 – два часа преди полета. Катарските авиолинии ни обслужиха бързо, още повече, че бяхме с деца. Както по-късно се видя, вниманието им към децата е завидно. Самолетът излетя по-рано от обявения час за мое най-голямо учудване, но явно и такива неща се случват.

    Кацнахме в Букурещ за 50 минути и без да слизаме самолетът бе напълнен с какви ли не пътници – всички за Доха. До мен седнаха 2 японки – едната доста пълничка, а другата не чак толкова, но и двете еднакво миришещи на пот. Мога веднага да дам съвет какво да направите в подобен случай – отворете си отвора на духалката на климатика на максимум. Хем на тях няма да им е толкова топло, хем вие ще дишате по-чист въздух. За съжаление се тормозих доста време преди да ми хрумне тази идея.

    Самолетът на Qatar е малък, мисля Airbus A-320, но пък доста нов и комфортен. Разстоянието между седалките – достатъчно, екраните на гърба на седалките се управляваха с докосване и менюто със забавления – доволно богато. Храната им оценявам с 6 и тук вече ще отбележа – на децата се раздават играчки. Този жест печели малките пътници веднага.



    Четирите часа полет до Доха минаха в игри, филми, хапване и леко притваряне на очи. Стюардесите ни раздадоха маски за очи, чорапи, тапи за уши и четки за зъби в специални пакети. Отделно си имахме възглавници и одеала. Комфортно пътуване.

    В Доха ни пресрещна първата изненада. Въобще нещо там не ни провървя. Защо ли? Ами първото беше, че повече от половин час пилотът прави осморки около града и не успяваше да кацне поради обилния дъжд. Шубето вече беше обладало всички пътници, когато кацнахме безаварийно. Естествено имаше ръкопляскания.

    Времето за трансфер ни беше много малко, но все пак обиколихме безмитните магазини на летището.



    Скъпотийка. Не че ме вълнува, но няма какво да си купи човек. Взехме си 2 минерални води по 500 мл за 16 риала, което прави по 3,33 лв. за бутилчица и се качихме в следващия самолет за полета до Куала Лумпур.



    Този път попаднахме в Airbus A-330 – значително по-голям, но като че ли малко по-стар. Екраните вече не се управляваха с докосване, а с дистанционно. Може би даже е по-добре, защото на предния полет, някъде към края, моят екран блокира и престана да работи.

    Всъщност забравих да спомена и за втория проблем в Доха. Качиха ни на автобуса, който трябва да ни закара до самолета и ... си прекарахме в него прави 40 минути! Първо самолетът беше доста далеч, а второто беше необяснимо – спряхме пред стълбичката и не ни пускаха вътре. Успях на влизане да попитам дали чакането 40 минути в трансферния автобус е част от 5-звездното обслужване и получих някакви неразбираеми обяснения... Преглътнахме и продължихме.

    Третият проблем – излетяхме с повече от половин час закъснение. Вместо в 01:20 – чак към 02:00 часа. Този полет мина също така приятно и въпреки натрупващата се вече умора децата го понесоха чудесно, спейки почти през цялото време.

    В Куала Лумпур кацнахме по разписание в 14:25 като бяхме вече 5 часа напред, т.е. пристигнахме в 9:25 българско време. Трябваше с влакче да се придвижим до терминала на пристигащите – така ни казаха от „Информация”.



    Като ни видяха с деца и веднага ни спестиха дългата опашка от чужденци на паспортния контрол. Всъщност не бяхме само ние с деца, но нас изрично ни поканиха на едно празно гише за местни граждани. Добре дошло!

    Последва чакане за багажа. Получихме си го толкова мръсен, че все едно бяха бърсали пода в автосервиз с него! Снимах го и се чудя дали да изпратя снимките на Qatar Airways, за да видят какво се случва в 5-звездна авиокомпания.



    От летището – хоп, на експресното влакче до центъра на Куала Лумпур.



    От последната спирка трябваше да вземем едно такси до хотела и със 100 рингита за влака + 30 за такси + 5 бакшиш (1 рингит = 0,50 лв.) успяхме да се придвижим бързо и удобно. Добре се получи. Въпреки, че с автобус трансферът вероятно ще е малко по-евтин, но този излезе пък най-бърз, а при толкова часа на път това определено има значение.

    Шофьорът на таксито ме информира, че Shangri-La е най-добрия хотел в Малайзия. Това ме зарадва, защото при офертата да платим 2 нощувки, а да ползваме 3 + някои услуги бонус, цената хич не беше непоносима.

    В 16:30 влязохме в стаята си. Като отчета 5-часовата разлика, сумарно, от вкъщи до хотела стигнахме за 20 часа. Не е зле. Това стана благодарение на варианта с полет през Доха. Всички други начини са по-продължителни и ... малко по-скъпи.

    Хотел като слънце! Чудесно посрещане, обслужване, настаняване, хубава стая... Човек се усмихва колкото и да е изморен.











    След като се освежихме и поехме въздух излязохме на първата си разходка. Слава богу другото достойнство на хотела беше неговата близост до кулите-близнаци „Петронас”. Къде, къде... Ами право към тях. Малко снимане по улиците.





    Местните джигити – поради това, че е събота, движението е много спокойно. В делнични дни моторите са като мравки в мравуняк.



    И важно предупреждение за крадци, каквито имало и между джигитите.



    От тук нататък ще ви спестя четенето, защото нямам екскурзовод и няма какво да кажа. Единственото, което мога да направя е да ви покажа как в една не особено богата азиатска държава се правят чудеса, които ние и в сънищата не можем да си представим. Казвам не богата, не защото имам информация с колко пари разполага, а защото населението не е богато. Има си и престъпност, и гета, и свръхбогаташи... Има супермодерни сгради и доста по-беднички такива.

    Небостъргачите главозамайващо свършват някъде в небето...







    Между тях младежите се опитват да се пребият по познатия и в България начин.



    Гледката на кулите е зашеметяваща. Не знам как, но някакси те карат да потръпнеш. Хем красиви, хем строги, хем някакси много достъпни.



    В основата им се простира Сурия МОЛ. Огромен е. Нещо като размерите на МОЛ „Сердика”, умножено по 6. Излишно е да казвам, че нямаше как да го разгледаме целия. Факт е, че докато си вътре, ти трябва връхна дреха. Тези климатиците за нищо ги нямат! Излизаш навън и се събличаш – 30 градуса и сериозна влажност.

    Точно пред кулите и МОЛ-а има парк. Голям, хубав, екзотичен с езеро и пеещи фонтани, които уцелихме в период на ремонт. Жалко, но до юни няма да работят.





    Малко по-навътре се натъкнахме на много голяма площадка, цялата с детски катерушки. Включително и басейн за деца, в който много малчугани тичаха по бански, по гащи, по каквото им падне! Отстрани - тоалетна и баня... Всичко безплатно.









    Малко по-нататък се натъкнах на алея за тичане, постлана с тартан. Да му се невиди! И за това са помислили.



    Започна да се смрачава и в същото време ми свърши батерията на фотоапарата. Нямаше и за какво много да я позлвам, тъй като малайзийците почетоха дена на земята и загасиха осветлението на кулите за един час. Не съвсем напълно, но до голяма степен. Стефчо снимаше с другото апаратче.







    Прибрахме се в хотела и след кратка пауза и смяна на батерията отидох да направя някоя нощна снимка. Е може ли иначе!







    На прибиране минах покрай различни заведения, административни сгради и ресторант Hard Rock.





    Съвсем досами хотела ни започнаха да ме привикват разни самотни „девойки” от някакви вмирисани на марихуана барчета и дискотеки. Услужливи господа ми предлагаха масажи и всякакви услуги... Лесно се отказва. Явно имат доста клиентела - към 23 часа навалицата пред заведенията стана страшна.





    Мъже, жени с роклички до дупето, луксозни коли и мотори. Всичко си беше по правилата! На ъгъла две хубавици чакаха мъжа на живота си!



    С облекчение се прибрах в хотела. На излизане пред входа имаше паркирани две ферарита, ламборджини и куп други марки спортни автомобили. Беше останал само един бял болид.



    Жена ми и децата вече си бяха легнали. Имайки предвид тежкия ден това изглеждаше най-доброто решение и за мен. Нямам идея какво ще правим утре, нито вдругиден. Това му е хубавото на неорганизираните пътувания – правиш каквото си решиш! Толкова за днес.

    ***
    Последно редактирано от Stas; 30-09-13, 18:44.
    ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
    СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

  • #2
    От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

    Сутринта на най-лъжливия ден от годината, 1 април, ме посрещна с честно синьо небе и нечестно високи температури. Всичко това се вижда от прозореца на нашата стая на 23-ия етаж.



    Последен си легнах, а станах пръв. По принцип бързо се наспивам и малко се изненадах от събуждането си 5 часа след заспиването. Бавно и мъчително децата също се събудиха, но доста по-късно.

    Като за най-добрия хотел в Малайзия, очаквано и закуската сутрин беше отлична. Не само това. Мога да кажа смело, че по-хубава закуска не са ми предлагали в нито един от хотелите, в които съм ходил някога. Приятна атмосфера, тихо и спокойно, достатъчно персонал...

    Харесахме си маса и се настанихме. Системата е – поръчваш си основна закуска и всичко останало си добавяш сам от бюфета и бара.

    Първа се уреди Вики:



    Постепенно докато чакаме да ни донесат закуската си добавихме предварително някои неща от бара.



    На мен и Мери донесоха омлет с картофено кюфте, домат и аспержи. За нея кафе, за мен чай с мляко. На децата палачинки. Докато се усетя да снимам и само в чинията на жена ми остана нещо...



    Плодовете, които предлагат са пъпеш, диня, кактус, папая, друг пъпеш, ананас, ягоди, къпини и плодов микс. Прясноизцедените сокове – моркови, грейпфрут, манго и портокал. Имаше и други напитки, но кой е луд...

    След като прилежно си изядох всичко, реших да се натъпча с витамини за целия ден. Допълнително кроасанчета, сандвич със сьомга, фреш от грейпфрут и тук се вижда втората порция плодове, след като си изядох динята и пъпеша.



    На излизане от хотела заварих персонала да подрежда поредната красота в лобито. На връщане ще е готово.



    Плановете, които направих за деня, докато другите не бяха станали, малко се промениха от факта, че закъсняхме много със закуската. Като излезеш от хотела, буквално за броени минути, започваш да плуваш в собствен сос. Температурата още към 10:30 беше над 30 градуса.



    Като видяха влакчето във въздуха, децата решиха, че ще пътуваме с него... Да, но не. От туристическия център наистина ни препоръчаха като най-евтино да хванем надземния влак до централната гара срещу 1 рингит на човек и от там да си хванем влак до пещерите Batu срещу още 1,60. Стори ми се загуба на време.

    Спряхме едно ново и хубаво такси и като чух цена 25 рингита, се договорихме да ни откара до пещерите, намиращи се на около 11 км извън града. По пътя се разбрахме, че ако имам пак нужда ще го търся и получих визитка. Със сигурност този човек щеше да ни е необходим за трансфера към летището последния ден. От хотела ни искаха 400 рингита, а той ни даде цена 100.

    Много любезен шофьор! Остави ни малко след входа на комплекса хиндуистки храмове BATU CAVES и предложи да ни изчака безплатно. Отказах любезно поради обещаното на децата возене с влак.



    Пещерите са някакво много свещено място за хиндуистите в Малайзия и една от най-интересните забележителности на Куала Лумпур. На входа има висока 42 м статуя на бог Муруган. За да стигнем до самите пещери, трябваше да изкачим 272-те стъпъла. Вики се затрудни доста, а и топлото време допълнително ни дърпаше назад.



    Навсякъде храмовете бяха украсени с религиозни хиндуистки фигури на богове, богини и техните деца.





    Стръмните стълби си бяха достатъчно стръмни, за да не забележа веднага, че около нас от време на време прехвърчат маймуни... Седят си по оградата и се сливат с пейзажа.



    Входът към пещерите в края на стълбите.



    Попадаме под земята, но не е тъмно. Слънцето свети през големи прозорци и така в пещерите влиза естествена светлина. В това първо помещение е основния храм. След него са стълбите към втората част от комплекса.





    Храмът в дъното на комплекса от пещери:





    Общо взето, навсякъде около нас, в стените и дупките на пещерата имаше направени олтари. Страшно много на брой и все в същия стил.





    Това беше. Чакаше ни обратния не лек път по стълбите надолу. На всичкото отгоре, след като обясних на Вики колко лоши са маймуните и да не ги пипа, тя взе че се уплаши от тях, та сега трябваше да я успокоявам. Изглеждат много мили и добрички, но зад този им вид се крие нрав на крадци и побойници!





    Някои хора ги хранеха с банани – нещо, което ми бяха казали още в Индия навремето, че е абсолютно нежелателно, защото стават все по-нахални.



    Тази майка с малко бебе като грабнеше банан и така започваше да тича и скача заедно с висящото и на гърдите малко, че зяпнах! Учудващо, но малкото се държеше адски здраво.



    Върнахме се обратно в изходната точка на площада преди стълбите. Слънцето се беше качило нависоко и ми позволи да направя по-добри снимки.





    Съжалявам за повторението, но последният кадър е този, който всички използват за отпечатване на картички с мотиви от Куала Лумпур.

    Видях, че продават кокосови орехи и реших да пробвам. Никога не бях опитвал. Срещу само 3 рингита (1,50 лв.) ти го отсичат на място и ти дават да пиеш „млякото” със сламка. Вкусно е, но някакси странно и съвсем не прилича на мляко. Стефчо и Вики не го харесаха, а Мери не пожела да ми помогне, та се опитах да го изпия сам. Не можах до дъно. Още повече, че едно парче от кората се отчупи и падна вътре. Малко късно се усетих, но дано не ме хване някоя болест.



    Тук Вики изплю опитания сок направо пред продавача. Умрях си от срам!





    Минахме покрай красиво езеро с риби, лебеди и градини, след което и покрай някакъв друг храм със статуя на бог Хануман.







    Хубавото в Малайзия е, че всички говорят английски. Малко трудно им разбирах особения изговор на думите, но пък те се правеха, че ме разбират добре. Питах охраната на гарата, показаха ми откъде се взимат билети, платих 6 ринги (3 лв.) за четиримата и след кратко чакане се качихме на влака в посока Куала Лумпур.



    Влизайки във влака обличаме веднага връхните дрехи на децата. При слизането – събличане. Направо не можех да повярвам, че същия ден в София бе валял сняг.



    Всъщност, малко в движение, реших да не слизаме на централната гара, а да отидем до Китайския квартал. За целта слязохме на предишната спирка – Старата гара на Куала Лумпур. Много красива сграда!



    От тук съвсем наблизо беше Националната джамия, която за наш късмет се оказа затворена всеки ден по обяд за ето такива като на втората снимка.





    Повъртяхме се, поогледахме, купихме си нещо за пиене и спряхме за почивка няколко минути на сянка. От тук се вижда прекрасно телевизионната кула, която е на 200 м от нашия хотел.



    Вляво е Dayabumi Tower, един от първите небостъргачи в града. Сега са офиси. На следващата снимка е някакъв ислямски център – забележителна постройка.



    От тук тръгнахме към китайския квартал. Оказа се, че единственият начин да пресечем влаковата линия е да минем отново през самата гара. Тъпо измислено!



    След това се видях в чудо докато пресечем големите булеварди на няколко нива и някаква река. Доста обиколихме докато намерим прелез. След около 20 минути все пак се справихме със задачата и се потопихме в голямата лудница!





    Забележителност в този квартал е храмът Sri Maha Mariamman. Красив без да е нещо главозамайващо.



    Това, което представлява по-голяма атракция е Petaling Street.





    Всякакви екземпляри се подвизаваха тук. Двамата вдясно изглеждат доста различни като категории но знае ли човек какви техники владеят...

    И понеже влязохме в улицата от задния й край, стигнахме и до входа.



    Следващата точка е Central Market в Китайския квартал.





    Децата, вече видимо уморени, започнаха да мрънкат и се наложи да побързаме. От тук до хотела според GPS-а по права линия бяха 1,6 км. Колко му е! Изтормозих ги и тръгнахме пеша. По пътя имаше какво да се види, но май единственият, който гледаше, бях аз. Другите си мислеха през цялото време колко ги болят краката. Вероятно има защо, след като бяхме минали вече около 12 км. Нашият хотел е някъде малко зад ТВ-кулата.



    Изглежда близо, но ако не си изморен. Минахме покрай единствената църква, попаднала до този момент в полезрението ми.



    Около 300 метра преди хотела се наложи да седнем на една пейка за почивка. Точно срещу нас забелязах една позната от София пицария. Не ми се вярва да е българско участие тук, но ще трябва да проверя. Очевидно марката е международна.



    Другото, в което се загледах е многото строежи. Тук строителството определено не беше чувало за кризата!



    Прибиране в хотела и готовата подредба на цветя, която сутринта хванахме в процес на изработка.



    Къпане, почивка и ... едвам накарах семейството да отидем до Aquaria KLCC – аквариумът в Конгресния център на Куала Лумпур. Лошото беше, че времето напредваше, а работното време е до 20 часа. Трябваше да побързаме.

    Минахме покрай редица възвисоки сгради с топла връзка между тях.





    Попитахме къде се намира аквариума и след като ни казаха, че вече не работи, а аз не повярвах, успяхме да влезем. Вход за възрастни 45 рингита, а за дете 35. Общо за четиримата 160. Не е никак малко за техните стандарти. Иначе беше интересно, но определено не е с мащабите на този в Истанбул. И все пак имаше отличен дизайн.

















    Накрая се минава през 80 м подводен тунел – стандартна атракция за повечето аквариуми, където съм бил. Над теб минават скатове и акули, както и разнообразие от морски риби и други животни.









    И изхода, където задължително минаваме през магазина за сувенири със съответните проблеми с децата от естество „искам всичко”...



    Излязохме от Конгресния център, в който се намира аквариума и се озоваваме точно в парка пред кулите Петронас. Навън вече се беше стъмнило.



    След кратка разходка в продължаващата да държи фронта жега и снимане на кулите, стигаме отново до детската площадка, където Стефан и Вики просто нямаше как да не полудеят.





    Последва вечеря отново в KFC по желание на децата, пазаруване на безалкохолни от супермаркета и прибиране към хотела. Докато вечеряхме бях помолил служител в магазина на Canon да ми зареди батерията на резервния апарат – някакси бях забравил зарядното му вкъщи. Човекът беше много любезен, така че на следващия ден ще можем да снимаме и с него.

    Докато пазарувахме забелязах, че продават различни продукти, направени от плода Durian. Купихме си за проба две палачинки. Стефан не го хареса, Вики отказа да опита. На мен и на Мери ни хареса частично. Всъщност, вкусът му е доста странен и не знам как да го опиша. На външен вид ми заприлича на срещания в Мексико плод гуанабана, който са открили, че лекува много болести, включително и считани за неизлечими. Дуриан е някакъв азиатски вид, който явно не расте в Мексико.

    В хотела се прибрахме каталясали, но много разгледали. Обади ми се Дафи, българка, която живее в Куала Лумпур от 4 години. Нагласих програмата за следващия ден с помощта на нейните съвети и препоръки. Дали ще я спазим!? Никой не знае, но поне имам идеи.

    ***
    ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
    СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

    Коментар


    • #3
      От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

      Третият ден в Малайзия започна отново с онази чудесна закуска, която не бих пропуснал, освен ако заметресение не ме изгони от хотела. Този път снимах преди да започна.



      След разговора предната вечер с Дафи, сутринта се отправихме към KL Craft Center. Това е нещо като музей на занаятите, в който от 21 март до 2 април, т.е. до днешния ден, се провежда национално изложение на приложни занаяти с търговски уклон. На картата изглеждаше близо, тъй че тръгнахме пеша. И както сутринта беше валял дъжд, така в момента, в който излязохме от хотела, моменталически се изпотихме! Страшна влага с температура над 30 градуса. Просто чудесно. И дишането едно такова тежко, тежко...

      По пътя поснимах отново, докато, след около 2 км ходене, стигнахме до паркинга на панаира.



      В нещо като големи шатри бяха наредени сергии на всякакви занаятчии – дрехи, дърворезби, бижута, камъни, оръжия, картини и какво ли не още... Цени всякакви. На който каквото му е на сърцето – стига да иска.

      Интересно беше да се види как майстори демонстрираха на място труда си.



      Готовите изделия са наистина впечатляващи, особено като говорим за дърворезби.



      А ние като бели хора явно бяхме крайно интересни. Досега постоянно закачаха и се заглеждаха по Вики, а на това място тези дами ме помолиха да се снимат със Стефан.



      Дрехи – безброй... Стават и за криеница.







      Излязохме от изложението и се отправихме по някакъв пряк път към кулите Петронас и МОЛ-a под тях с цел да посетим Petrosains по съвет на Дафи. Нещо като образователен комплекс за деца, който интерактивно им показва различни видове технологии, история, научни постижения, учи ги как да живеят безопасно и всичкото е чрез игри и симулатори.

      По пътя поснимах отново. Влязохме в парка Ампанг от място, на което не бяхме ходили до момента.



      Престрашихме се даже да пием вода на улицата. Ако утре ни няма нищо, значи е било безопасно.



      Детските площадки през деня...



      Не мога да си обясня как така безкористно се прави всичко това. Има охрана, която следи за реда и безопасността на децата. Има персонал, който постоянно се грижи за чистотата. Всичко е направено с много мисъл и грижа – настилки, разпределение, разположение... Даже и алеята за тичане обикаляща целия парк е в перфектно състояние.



      Днес е понеделник и нямаше хора, а и времето беше едно такова мрачно и задушно...





      Може и да ви омръзват толкова много снимки на кулите, но всеки път като мина покрай тях и пръста ми посяга към спусъка. Влизаме в МОЛ-а и се отправяме към последния етаж, на който се намира детския комплекс.



      Снимането е забранено, но за лични нужди имам право да направя някоя снимка само от партерния и подземния етажи.

      Неприятната изненада беше, че Petrosains в понеделник не работи! Какъв късмет! Явно ще опитаме утре преди да излетим за Бали да го посетим. Слязохме до подземния етаж, за да си купим безалкохолни напитки. Цените в супермаркета са горе-долу като в България. Някои неща са по-евтини, други са по-скъпи... Само че има много по-голямо разнообразие.

      Принципно положение е, че в Малайзия храната не е никак скъпа. На фона на това, че доходите им са в пъти по-високи от нашите, че имат много работа, че не познават кризата, че бензинът им струва 1 лв. наши пари, че ДДС им е 6% и че като цяло стойността и издръжката на жилищата е много по-евтина, то си дадох сметка, че май у нас нещата никак не приличат на това, което ни убеждават политиците. Повечето информация имам от Дафи, с която трябваше да се срещнем по обяд, но отложихме за по-късно.

      Децата много се изморяват с тези 10-12 км пешеходни преходи всеки ден. Прибрахме се до хотела за следобеден релакс, а с Дафи се разбрахме в 16:30 да ни вземе за разходка.

      В уречения час слязохме в лобито на хотела, запознахме се и тръгнахме към определена сладкарница на по кафе и тортичка. Мястото, което избрахме беше един търговски рай на Куала Лумпур – Bukit Bintang. Намираше се недалеч от хотела и тръгнахме пеша.



      Това е спирката Bukit Bantang на надземното влакче. Вдясно по булеварда беше заведението. Всеки ден до 18 часа има промоция – купуваш си тортичка и ти сервират кафе или чай безплатно. Взехме си 4 торти с кафе и 3 чая. Никой освен мен не пожела да хапне торта от дуриан – типичния и много уважаван от местните плод има особен вкус като на лук с чесън... Плодът е с голям размер. На мен ми допадна, но никой от останалите не го харесваше.



      Точно срещу сладкарницата има два свързани МОЛ-а. Белият е един от първите в Куала Лумпур и предлагал дрехи на много нормални цени. Както и в България марковите магазини предлагат скъпи стоки. В определени други магазини можеш да намериш много хубави неща на абсолютно приемливи цени.



      В този квартал има и МОЛ-ове за техника като в тях можеш да се пазариш докато цените стигнат тези на магазините в САЩ. Много изгодни сделки може да направи човек на подобни места.



      Свечеряваше се вече и беше добре да се ориентираме към вечеря и прибиране. Минахме по главната улица и за мен е голямо удоволствие да споделя светлините и живота, който кипи там.





      Минаваме покрай голям магазин за козметика.



      И стигаме до поредния огромен МОЛ – Павилион.



      Пред главния му вход хванахме в действие един супер красив фонтан, който се оказа, че е много важен за местните жители. Китайските рози по него са символ на Малайзия, а смяната на цветовете привлича погледа за дълго... На това място се провеждат и различни публични прояви и празненства.





      Влизаме вътре на прохладно. Всичките затворени помещения в Куала Лумпур са климатизирани при това здраво. Дафи каза, че това не е проблем, защото в Малайзия токът е доста евтин. Очевидно е така!

      HTC правеха промоция на новия си телефон точно срещу входа.



      Пообиколихме малко и помолихме нашия гид Дафи да ни заведе до KLCC (района на кулите Петронас). И без това тя живее наблизо до тях, така че тръгнахме заедно. Два месеца преди да пристигнем са пуснали в експлоатация нов пешеходен пасаж – надземна връзка, свързваща кулите с Bukit Bintang и по-точно с Павилион МОЛ. Построена е от собствениците на петролната компания и се охранява, климатизира и почиства от тях.





      Дължината на това съоръжение вероятно е някъде около 1,5 км и има огромен ефект. Пресичането на улиците в Куала Лумпур всеки път е свързано със силни усещания. Никой не спира по светофарите, пешеходните светофари поне в 50% от случаите не работят и като се прибави, че движението на колите е обратно, като в Англия, то считайте, че едно пресичане отнема поне по 3-4 минути. На всичкото отгоре, всеки път се скъсвам от оглеждане във всички посоки, заради хаоса по улиците. Както Дафи каза, в Малайзия се кара лесно, защото всеки кара както си иска. Другият голям проблем с ходенето по улиците е температурата, а когато вали, емоцията е петорна! Всичко това се спестява с тези тунели и „топли връзки”. Неусетно бързо минахме покрай аквариума и слязохме в подземната връзка, която ни изведе директно във вътрешността на Suria KLCC – МОЛ-а под кулите.



      Разделихме се с Дафи и отидохме да хапнем. В заведението, в което искахме имаше голяма опашка за вход и за съжаление отново се озовахме на „вредно” място – този път Макдоналдс.

      Едно детско меню е 5,95 рингита или 3 лв., а другите менюта са по 3,50/4,00/4,50 лв. най-много. Евтиния! Снимането е забранено, но не се сдържах да щракна този малък човек, който може смело да се храни както му е кеф.



      След храненето се прибрахме отново през подземните тунели. Загледах се в една реклама за цени на разговорите. Интересни са. Телефонията тук е в пъти по-достъпна от българската. Хората плащат сметки от по 5-6 лв. на месец и си говорят в изобилие, колкото им е необходимо. Гледах някакви реклами за по 4,5 ст./мин. Тази реклама е за предплатени карти, което предполага, че едва ли това са най-ниските постижими тарифи.



      Прибрахме се и легнахме да спим. На другия ден летим за Бали, а сутринта ще се опитаме да проведем още едно мероприятие.

      ***
      ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
      СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

      Коментар


      • #4
        От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

        Този път станахме рано! Иначе нямаше да успеем с нищо. За 12:45 имахме уговорка с таксито, с което ходихме до Batu Caves да ни чака пред хотела. Самолетът ни за Бали излиташе в 15:45 и два часа преди това трябваше да сме там. Ясни правила.

        Експедитивно стягане на багажа, закуска и хайде към KLCC и кулите Петронас! Този път се класирахме на първо място пред комплекса за деца Petronais и в момента, в който го отвориха – хоп, на касата! Цената за посещение за възрастен е 25 рингита, за дете е 15, а в нашия случай – семейна карта за 50.

        Накратко за какво става дума.

        Собствениците на най-голямата петролодобивна компания в Малайзия са тези, които са построили кулите. Направили са още какво ли не и едното от тези много неща е комплекс за обучение на деца чрез занимателни игри. Ще се опитам да изясня как.

        Късат ни билетите и ни товарят в една черна вагонетка, която тръгва по релси през тъмен тунел. Започват да ни говорят на английски за древността, за джунглата и за това как човекът живее в околната среда... Не мога дословно, но идеята е да се покаже, че околната среда е грижа на човечеството.

        С поредица от задачки и разяснителни съоръжения на децата се подава информация, която иначе трудно биха възприели. Ще се опитам да покажа някои от местата в комплекса с уговорката, че ние бързахме и това, което съм снимал е една извадка от всичко налично.

        Снимането е разрешено при изложбената зала. Навсякъде по стените има различна информация за факти и теории, задачки и любопитни експерименти.







        Ефективно управление на автомобил – как да изминем максимално много път с минимално гориво при това спазвайки правилата за движение:



        Лесно ли се управлява багер...



        Ефект на огледалата – дупката е дълбока едва 5 см, а изглежда огромна.



        Как е изглеждал праисторическият свят...





        Свържете с непрекъсната линия 1 с 1, 2 с 2 и 3 с 3, така че линиите да не се пресичат и да не излизат от правоъгълника. Сещате ли се как? Стефчо се досети преди мен и с Виктория получиха награди.



        Затворена биосфера. Как става така, че растенията фотосинтезират, а охлювът се храни? Няма достъп на външен въздух. Звучи ми малко нереално, но тази колба би трябвало да пресъздава живота на нашата планета.



        Демонстрация на земетресение и неговия ефект: 1. Върху сгради и 2. Върху воден басеин. Показаха как се получава цунами.



        Ефект на махалото и как регистрираме на лист хартия графиката му на движение. Получават се красиви фрактали, които Вики си взе за спомен.



        Управление на самолет:



        Футбол с роботи:



        Различни компютърни игри...



        15-минутно шоу с математически и физически задачи за деца.



        Поредните малайзийци, които помолиха да се снимат с децата докато чакахме да влезем в симулатор.



        Модел на нефтена платформа:





        Пускаме едновременно две еднакви топчета по права наклонена релса и по същата, но извита в дъга. Кое стига първо, това по правата с по-краткия път или това по извитата? Практически експерименти.



        Уред за измерване на времето за реакция.



        Соленоводен аквариум.



        Демонстрация – как се чувстваш по време на ураган с различна сила.



        По дефиниция ураганът е силна тропическа буря, която се формира около тропиците и може да бъде широка до 1000 км и има силни спирални ветрове навътре и нагоре със скорост от 119 до 320 км/ч. Ураганите са 5 категории според скоростта на вятъра: 119 – 153 км/ч е категория 1; 154 – 177 км/ч е кат. 2; 178 – 209 км/ч е 3-та; 210 – 248 км/ч е 4-та категория и над 248 км/ч е 5-та.

        В следващата зала си правиш някакъв колаж и си го изпращаш по мейла.



        На изхода:



        Това беше последното нещо, което видяхме от Кулала Лумпур. От тук нататък тръгваме по познатата ни улица...



        Най-ниската сграда в далечината е нашият 28-етажен хотел зад който стърчи телевизионната кула. Направо е като джудже на фона на останалите колоси. Стигаме си в стаята в 12 часа, стягаме набързо багажа и в 12:45 слизаме в лобито на хотела, където вече ни чака таксито.

        Пътуването до летището отнема около час и ни коства 100 рингита. Както сме 4-ма, това е най-удобния вариант. Докато бяхме в Малайзия имахме късмет с времето. Не беше така по пътя за летището. Започна да ръми и малко по-късно се изсипа ужасен тропически дъжд! Толкова силно валеше, че аз лично, седейки на предната седалка, не виждах нищо. Шофьорът, обаче, видимо притеснен от това, че гоним самолет, не спря да кара. През целия път дъждът намаляваше и се засилваше. Малко преди да преминем покрай пистата за формула 1 Sepang, една кола беше излетяла встрани от пътя. Явно е карала доста бързо. Около 100 м след нея дъждът рязко спря, а асфалтът беше сух, т.е. на това място не беше валяло. Какъв малшанс за шофьора!

        Пристигнахме на летището и след кратка ориентация си чекирахме багажа към Денпасар. Air Asia ни накараха да си извадим малко дрехи от куфара, за да влезем в лимита от заявените и платени предварително 2х20 кг куфари. Панаир! За следващия полет явно ще трябва да си доплатя за повече килограми.

        Типично по азиатски никой не бързаше. Качването в самолета започна чак когато вече трябваше да сме излетели.

        Напуснахме Малайзия с отлични впечатления и с удоволствие бихме се върнали пак.

        Следващото място, което ни очаква е Бали, Индонезия.
        Последно редактирано от Stas; 26-04-12, 00:04.
        ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
        СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

        Коментар


        • #5
          От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

          Абонирам се за поредният пътепис на Стас .
          Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения ))

          Коментар


          • #6
            От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

            Прочетох всичко на един дъх.
            Силно ме впечатли безупречната инфраструктура и ЧИСТОТА.Гледам тротоарите им...хората как изглеждат-облекло и излъчване, че даже и възпитанието им - искали разрешение и с молба за снимки с децата ти - а това говори за ниво на възпитание..
            Многоо млади хора!!Много смислени места за тях...
            Цените са абсолютно нормални!
            Е, как става така, че там може да се създаде и поддържа всичко това с такова ниско ниво на ДДС и данъци, с такива цени на горивата - респективно ниските акцизи върху тях!!!!
            Останах впечатлен от нивото и стандарта...дори и в китайският квартал цари ред, чистота и ниво!Леко съм замаян от видяното!!!

            Имам въпрос, за това какви визи са нужни за там?Какви са условията и сроковете за пребиваване, и има ли очраничения за престой, като турист примерно?
            Ако имаш представа за визовата политика, може да споделиш и на лични.
            Меко казано ме хвърли в дълбоки размисли.Там в Малайзия никога не съм стъпвал, а си струва отвсякъде!!
            За Катар - имам лични впечатления от Доха, живял съм и съм работил там, но за Малайзия не съм си и представял до къде са стигнали като развитие!

            Стасе, БЛАГОДАРЯ за споделеното!!!
            Очаквам продължението.....
            СИЛНИТЕ КРАДАТ ОТ ЧУЖДИ ДЪРЖАВИ, СЛАБИТЕ - ОТ СВОЯТ НАРОД !

            Коментар


            • #7
              От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

              Очаквам с нетърпение продължението.
              Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

              "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

              Коментар


              • #8
                От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                Стасе, щом смениш аватара и ...очаквам поредния перфектен фото-пътепис!
                Благодаря!

                Коментар


                • #9
                  От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                  Ник, следващия ще е в нова тема. Реших отделните места да ги разделя в отделни теми - хем да е по-леко за зареждане, хем да е по- ясно като съдържание.

                  Чисто е, подредено е - е, не е като да не намериш тук таме някоя хвърлена хартийка, но се поддържа. Хората като цяло са възпитани. Случва се на някой турист да му изчезне телефона или на някоя жена да й дръпнат чантата. Не е като в Сингапур по този показател. Но някакви заплахи към личността - в никакъв случай.

                  Пребиваването, ако не се лъжа беше безвизово за 90 дни. Ако си намери човек работа - работодателя му урежда работна виза. Мога да го проверя по-конкретно, ако има интерес. По-важното е, че работата си върви и никакви подобия на кризи не ги засягат. Ние тук да му мислим!

                  Румба, не се бях замислил за индикацията с аватара. Този е от Bird Park, Bali. Малко съм избързал с него явно, но следващото ще е за там.
                  ДНЕВНИКЪТ НА СТАС
                  СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, БЕЛИЗ И ХОНДУРАС

                  Коментар


                  • #10
                    От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                    Уникално ! За пореден път !

                    Коментар


                    • #11
                      От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                      Браво за избора на дестинации и най-вече за представянето им, Стас! Поредния чудесен пътепис!

                      Връща ме по тези много различни за нас места от годините, когато се летеше директно от София за 12ч с БГА "Балкан"; когато кулите-близнаци ми звучаха като някаква самохвална утопия от устата на местен таксиджия; когато пистата Сепанг даже не е била и планирана...

                      Очаквам с нетърпение да разгледам и колко много се е променил Сингапур.

                      Поздрави! Живи и здрави за още уникални пътешествия!
                      SUZUKI V-STROM 1000
                      Jeep Cherokee 2.5CRD
                      TOYOTA PREVIA 2.4 'youngtimer
                      о889 525 о74 - Владо

                      Коментар


                      • #12
                        От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                        И за мен е много интересно.
                        Човек не знае, когато печели какво губи и когато губи, какво печели!

                        Коментар


                        • #13
                          От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                          Много красиво. Довечера с пуканки на дълго и на широко! Мерси
                          LZ1ZAH

                          Коментар


                          • #14
                            От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                            Както всеки твой пътепис, и този е прекрасен! Поздравления.
                            Благодаря за споделянето!
                            0осем9осем7шест0осем7едно
                            Миро

                            Коментар


                            • #15
                              От: НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. МАЛАЙЗИЯ.

                              Благодаря!!

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 7,747 в 10:48 на 20-03-21.

                              Зареждам...
                              X