Tweet
Това е една разходка пак извън пътя, но по вода.
Макар, че в началото не ни тръгна по вода. Тръгнахме на 6 април в 3,00ч. сутринта и въпреки не толкова перфектните български пътища и гъстата мъгла около р.Марица пристигнахме около 7,20 на КПП Капитан – Андреево. Българските митничари не ни забавиха, но на турската граница имахме проблеми с пълномощното на колата, тъй като го искаха преведено на турски. Оказа се че има някакъв офис, където правят преводи, но отварят към 9,00ч и така зачакахме. Взеха документа и 60 турски лири (около 65 лв.) и ни казаха да се върнем след 1 час. Да поясня ,че там няма преводач, а документите се пращат по факс до Истанбул, превеждат се там и обратно по факса се връщат. Най-сетне взели превода се забързахме към митничарите, които обаче бегло погледнаха превода и размахаха пръст, че нещо не е наред и показвайки с ръце и някоя и др. английска дума ни обясниха, че искат да има син печата на превода. Естествено това няма как да стане по факса и ние се озовахме пред дилемата да се връщаме ли в българско или да отидем да се разправяме там където ни направиха превода. Освен нас имаше още едно българско семейство със същият проблем. Те ни обясниха , че ако се върнем обратно в България няма връщане и чак др. седмица можем отново да преминем границата. Така че ни оставаше само да пробваме при преводачите. Отидохме и им обяснихме доколкото успяхме в какво е проблема. Те казаха единствено, че могат да помолят колегите си да го пратят отново, за да е по ясен факса. И така след още един час чакане се сдобихме с втори екземпляр от превода и почти виждахме как ще ни се провали и този опит и ще поемем отново към София. Не знам какво са говорили и са се разправяли моите спътници и др. семейство с турските митничари, но най–накрая номера мина и ние без да се бавим потеглихме в посока Истанбул, а часът вече беше 12,30ч.
Навлизайки в турско това което прави впечатление е, че всеки къс земя е добре поддържана и обработвана, а пътищата са перфектни с което се свиква неусетно, а разликата е много осезаема на връщане, когато в българско започват дупки и неравности.
Влезнахме в 18 милионния град около 14.00ч. Първото което ни направи впечатление бяха огромните лъскави сгради и заводи на известни западни и турски фирми. Следваха китни кварталчета с еднотипни мини-блокчета и едно-фамилни къщи в бледи пастелни тонове. Приближавайки се до града все повече движението се натоварваше а вече в него си беше тежко задръстване. Навсякаде зеленина,подредено, чисто и пълно със цъфнали лалета. Около час в задръстването ни отне да преминем 2 или 3 км до Атакьой Марина, където вече ни чакаха нашите домакини на яхтата.
Ето я и нея – яхтата Серените.
След кратка почивка, натоварихме багажа и потеглихме към Принцовите острови,
където щяхме да нощуваме на котва в някакво заливче.
Навлизайки в Босфора се оказахме заобиколени от гъста мъгла, но нямаше смисъл да се връщаме.
Представете си при това движение на огромни кораби, какво е да си в малка лодка и то на мотор, защото нямаше вятър и да не виждаш нищо.
Добре че моряците имат практиката да свирят с тромби и по този начин да предупреждават околните.
Свиренето си е отговорна служба.
Лека полека стигнахме до нашата цел - остров "Хейбели".
На сутринта чудните гледки бяха навсякъде.
Ето затова не взимат жени на лодките, за да не виждат как мъжете им могат да мият чинии.
Хайде да видим в кой е бияча а ......
Докато мъжете мъдрят маршрута, жените пируват. Великден е все пак.
Пак на мотор се отправихме към Босфора, за да разгледаме града от далеч.
Това е турското Военно- морското училище.
Жена капитан ..... да да
Рифоване на грота - в превод: намаляване на платното.
Виш виш мога и шъш жъби.
Днес поне има идеален вятър. Движихме се доста бързо, но течението не ни позволи да навлезем по навътре до Златният рог.
Ето го и града. Това са Синята джамия и Света София.
Двореца на султана.
А това е може би най-гигантския кораб влизал в Босфора – Украински танкер.
Спряхме за да му дадем път.
А това са делфини бяха дузина но за съжаление днешната модерна техника не позволява да хванеш нещо движещо се бързо.
Навсякъде гъмжеше от кораби чакащи на котва за пристанището. Големи малки под всякакви знамена.
И тъкмо в нашия малък екипаж спорехме, дали има или няма български кораби и го съзряхме този окаян и ръждясал кораб с трикольора отзад.
Макар, че в началото не ни тръгна по вода. Тръгнахме на 6 април в 3,00ч. сутринта и въпреки не толкова перфектните български пътища и гъстата мъгла около р.Марица пристигнахме около 7,20 на КПП Капитан – Андреево. Българските митничари не ни забавиха, но на турската граница имахме проблеми с пълномощното на колата, тъй като го искаха преведено на турски. Оказа се че има някакъв офис, където правят преводи, но отварят към 9,00ч и така зачакахме. Взеха документа и 60 турски лири (около 65 лв.) и ни казаха да се върнем след 1 час. Да поясня ,че там няма преводач, а документите се пращат по факс до Истанбул, превеждат се там и обратно по факса се връщат. Най-сетне взели превода се забързахме към митничарите, които обаче бегло погледнаха превода и размахаха пръст, че нещо не е наред и показвайки с ръце и някоя и др. английска дума ни обясниха, че искат да има син печата на превода. Естествено това няма как да стане по факса и ние се озовахме пред дилемата да се връщаме ли в българско или да отидем да се разправяме там където ни направиха превода. Освен нас имаше още едно българско семейство със същият проблем. Те ни обясниха , че ако се върнем обратно в България няма връщане и чак др. седмица можем отново да преминем границата. Така че ни оставаше само да пробваме при преводачите. Отидохме и им обяснихме доколкото успяхме в какво е проблема. Те казаха единствено, че могат да помолят колегите си да го пратят отново, за да е по ясен факса. И така след още един час чакане се сдобихме с втори екземпляр от превода и почти виждахме как ще ни се провали и този опит и ще поемем отново към София. Не знам какво са говорили и са се разправяли моите спътници и др. семейство с турските митничари, но най–накрая номера мина и ние без да се бавим потеглихме в посока Истанбул, а часът вече беше 12,30ч.
Навлизайки в турско това което прави впечатление е, че всеки къс земя е добре поддържана и обработвана, а пътищата са перфектни с което се свиква неусетно, а разликата е много осезаема на връщане, когато в българско започват дупки и неравности.
Влезнахме в 18 милионния град около 14.00ч. Първото което ни направи впечатление бяха огромните лъскави сгради и заводи на известни западни и турски фирми. Следваха китни кварталчета с еднотипни мини-блокчета и едно-фамилни къщи в бледи пастелни тонове. Приближавайки се до града все повече движението се натоварваше а вече в него си беше тежко задръстване. Навсякаде зеленина,подредено, чисто и пълно със цъфнали лалета. Около час в задръстването ни отне да преминем 2 или 3 км до Атакьой Марина, където вече ни чакаха нашите домакини на яхтата.
Ето я и нея – яхтата Серените.
След кратка почивка, натоварихме багажа и потеглихме към Принцовите острови,
където щяхме да нощуваме на котва в някакво заливче.
Навлизайки в Босфора се оказахме заобиколени от гъста мъгла, но нямаше смисъл да се връщаме.
Представете си при това движение на огромни кораби, какво е да си в малка лодка и то на мотор, защото нямаше вятър и да не виждаш нищо.
Добре че моряците имат практиката да свирят с тромби и по този начин да предупреждават околните.
Свиренето си е отговорна служба.
Лека полека стигнахме до нашата цел - остров "Хейбели".
На сутринта чудните гледки бяха навсякъде.
Ето затова не взимат жени на лодките, за да не виждат как мъжете им могат да мият чинии.
Хайде да видим в кой е бияча а ......
Докато мъжете мъдрят маршрута, жените пируват. Великден е все пак.
Пак на мотор се отправихме към Босфора, за да разгледаме града от далеч.
Това е турското Военно- морското училище.
Жена капитан ..... да да
Рифоване на грота - в превод: намаляване на платното.
Виш виш мога и шъш жъби.
Днес поне има идеален вятър. Движихме се доста бързо, но течението не ни позволи да навлезем по навътре до Златният рог.
Ето го и града. Това са Синята джамия и Света София.
Двореца на султана.
А това е може би най-гигантския кораб влизал в Босфора – Украински танкер.
Спряхме за да му дадем път.
А това са делфини бяха дузина но за съжаление днешната модерна техника не позволява да хванеш нещо движещо се бързо.
Навсякъде гъмжеше от кораби чакащи на котва за пристанището. Големи малки под всякакви знамена.
И тъкмо в нашия малък екипаж спорехме, дали има или няма български кораби и го съзряхме този окаян и ръждясал кораб с трикольора отзад.