Сравнение на фенери с LED, субективни и обективни тестове

[Ясен]

От: Сравнение на фенери с LED, субективни и обективни тестове

SenSi, това за видимия спектър, би ли пояснил? Кои са цветовете, които ги няма в него?

[SenSi]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Синьото клонящо към ултра виолет дразни очите и разширява зениците ...

В случая няма как да има светлинно въздействие върху окото и да се разширява зеницата. Обратното е свива се.
Окото е орган способен да възприема електромагнитните лъчения в даден диапазон на дължината на вълната в обхват 380 до 780 nm и това се нарича видима светлина. Цветът на даден обект е този на отразяваната или излъчвана от обекта видима светлина. В зелената област на видимия спектър, където окото е най-чувствително дължината на вълната е 555 nm. Освен това видимият спектър не съдържа всички цветове, които човешкото око може да различи. При възприемането на светлината в окото настъпват електрохимични химични оптични и електрични процеси. Те са индивидуални и затова възприемането е субективно. Важно е човек като ползва светлинен източник да му върши работа.

Някои особености:
За окото са еднакво вредни много силната и много слабата светлина.
Ултравиолетовите лъчи не преминават през стъклата.
Видимият спектър не съдържа всички цветове, които човешкото око може да различи.
Възприемането на обектите осветени с източник на светлина близък до дневната (5700 - 6000 К) винаги е по-добро.


Скала на цветната температура по SI

Светодиодите излъчват в тесен диапазон на спектъра. Разработките на светлинни източници с диоди имат над 40 000 раб. часа. В пъти повече от всички други. Имат най-голяма ефикасност от всички светлинни източници между 70 и 100 lm/W. Многократно по-ниската консумирана мощност, устойчивост на механични и атмосферни влияния, работа с ниско и безопасно напрежение. Имат много широк диапазон на цветове, ниска себестойност, минимизация в производството.

[Ясен]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Синьото клонящо към ултра виолет дразни очите и разширява зениците, но аз пиша за стандартна бяла светлина. Качвайки се в София в такси осветено със гадни сини светодиоди се учудих как водача вижда пътя, защото мен ме заслепяваше светлината в купето.
А това за фаровете можеш ли да ми го докажеш и чрез измервания и тестове със субекти?

Аз за можене - мога, но не виждам смисъл. Човешкото зрение е изследвано много отвъд този експеримент и теорията е отдавна написана, проверена, потвърдена и т.н.. Конкретният факт се знае от десетки години. Той обяснява и явлението "здрач" - има част от денонощието, когато дневната светлина идва само от небето (виж по-долу) и в нея се вижда много по-зле, отколкото нощем с фарове. Тогава и да светнеш фарове не ти помага много, защото светлината от здрача е много по-силна. Тя просто ти държи очите в дневен режим.

Няма и такова нещо като "стандартна бяла светлина". Бели са обикновените лампи (2700К), халогенните лампи (3200К), бели са и HID лампите с чист ксенон (6000К), каквито се употребяват в прожекционните апарати и в по-евтините фарове. Бяла е и слънчевата светлина (5700К). В този смисъл бяло е и синьото небе (около 20000К цветна температура, но несъмнено бяло - що се отнася до цветопредаване). И после, има и степен на цветопредаване - която може да е важна или не, в зависимост какво искаш да видиш.

[s_s1]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Не е точно така.
Субективното усещане за яркост не винаги дава точна представа кога виждаш повече. Добър пример за това са ксеноновите фарове от най-евтиния 6000К вид - всеки казва "пред мене е ден", но както пред него е ден, така вижда пешеходците от тройно по-малко разстояние, отколкото с халогенните фарове и със сигурност не както през деня. Това е, защото приносът на различните съставки на светлината към субективната оценка за яркост съвсем не е този, който същите съставки имат към цветното зрение или пък разпознаването на контури в очите.

Ако това обяснение ти е сложно, просто опитай да четеш на светлината на сини светодиоди. То може, но ще ти трябва около 100 пъти по-малко светлина, ако използваш зелени или жълти, а накрая няма да те болят очите. А и с трите цвята ще се провалиш с трясък на тестовете за цветоусещане.

Синьото клонящо към ултра виолет дразни очите и разширява зениците, но аз пиша за стандартна бяла светлина. Качвайки се в София в такси осветено със гадни сини светодиоди се учудих как водача вижда пътя, защото мен ме заслепяваше светлината в купето.
А това за фаровете можеш ли да ми го докажеш и чрез измервания и тестове със субекти?

[sparkybg]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

А точно субективното е най-важно, защото не ме интересува какво точно и как е измерено, а ме интересува точна аз как виждам при това осветяване.
Пример: Смених 6 от 10 лампи МР16 20 вата халоген на филипс и осрам с китайски 4 вата с 4 светодиода по 1 ват на 4300К. Свети осезаемо по силно, защото на МР 16 рефлектора прозира и осветява и тавана, а при светодиодите алуминия от корпуса -не. А може и наистина да е по-ефективен светодиода.
При максимално напражение няма разлика видима в цвета.

Веднъж са по-ефективни и втори път - не се губи светлина от светене не където трябва.

[Ясен]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

А точно субективното е най-важно...

Не е точно така.
Субективното усещане за яркост не винаги дава точна представа кога виждаш повече. Добър пример за това са ксеноновите фарове от най-евтиния 6000К вид - всеки казва "пред мене е ден", но както пред него е ден, така вижда пешеходците от тройно по-малко разстояние, отколкото с халогенните фарове и със сигурност не както през деня. Това е, защото приносът на различните съставки на светлината към субективната оценка за яркост съвсем не е този, който същите съставки имат към цветното зрение или пък разпознаването на контури в очите.

Ако това обяснение ти е сложно, просто опитай да четеш на светлината на сини светодиоди. То може, но ще ти трябва около 100 пъти по-малко светлина, ако използваш зелени или жълти, а накрая няма да те болят очите. А и с трите цвята ще се провалиш с трясък на тестовете за цветоусещане.

[s_s1]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Колеги, основна грешка, при сравняване силата на светене, която се допуска често е субективизма. Не може на око да се сравняват различни осветителни тела. Първо защото както и по-горе съм писал, окото е логаритмичен орган и 10-20-30% промяна на силата на светлината е практически незабележима. А това е разликата между три поколения фенери да речем. Второ, защото формата и ъгълът на светлинният сноп винаги се различават и това довежда до пълна несъпоставимост. Трето, различните цветни температури променят "усещането" за светимост и то понякога в пъти...

Сила на светене на един фенер може да бъде измерена само в лабораторни условия с т.н. "измервателна сфера" където се отчита всичко което излъчва даденото осветително тяло... Това обаче не се прави дори от повечето производители, които просто посочват данните от каталозите на производителя на светодиода и толкоз...
...

А точно субективното е най-важно, защото не ме интересува какво точно и как е измерено, а ме интересува точна аз как виждам при това осветяване.
Пример: Смених 6 от 10 лампи МР16 20 вата халоген на филипс и осрам с китайски 4 вата с 4 светодиода по 1 ват на 4300К. Свети осезаемо по силно, защото на МР 16 рефлектора прозира и осветява и тавана, а при светодиодите алуминия от корпуса -не. А може и наистина да е по-ефективен светодиода.
При максимално напражение няма разлика видима в цвета.

[Ясен]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Светодиодите предлагат една непозната до преди тях възможност - яркостта на светлината (оттам и консумираната енергия) да се регулира електронно в широки граници, без това да влошава качеството на светлината (спектър и фокусиране). Това е и ключът към икономиите. Ако вадиш трън или търсиш нещо изгубено, може да светнеш силно, а ако дискретно четеш книжка или обръщаш шишчетата - по-слабо.

Лампите с нажежаема жичка това не го могат - при 50% мощност те излъчват около 10% от нормалната си светлина, при това с непонятен мътнооранжев спектър При 20% от максималната мощност те изобщо не излъчват видима светлина. Газоразрядните (ксенон, луминисцентни) го могат в малки граници (примерно до 60% от максималната си мощност) и това обикновено не е предвидено в осветителния прибор. Един светодиод лесно може да бъде пуснат на 1/2000 от максималната си мощност и той ще свети приблизително с 1/2000 от максималната си яркост и приблизително същия спектър.

[ittso]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Наред с всичките им предимства, светодиодите не са лишени и от недостатъци. Като започнем с висока цена, чувствителност към статично електричество и прегряване. Сигурно имат и още. За капак няма гаранция, че няма да започнат да дефектират без видима причина. Типичен пример - последното А6. Светодиодите на дейлайта мрат на поразия. Само мога да гадая колко десетки хиляди фара са сменили от Ауди / Хела.

Рано и е още на тая технология. Продуктите все още са на ниво "бета тест". Лично мнение.

[sparkybg]

От: Източници на светлина, фенери, челници.

Да, например масово се сравняват осветителни тела само по лумените, които излъчват, а това често не е много коректно. Например, поради самото си устройство, диодите в най-добрия случай имат 180 градусова диаграма на излъчване, докато повечето класически лампи излъчват малко или много във всички посоки, и насочването става с допълнителни оптични елементи - най-често отражатели, а това е свързано със загуби, при това често доста сериозни. Например проблема е особено сериозен при класическите луминесцентни пури и енергоспестяваши лампи. Точно и затова в много случаи се оказва че дори даден светодиод/група диоди като лумени да излъчва по-малко от да речем луминесцентна лампа с еквивалентна мощност, да се окаже че реално дава по-добра осветеност от луминесцентната лампа.

Същото явление се наблюдава и ако сравняваме осветеността на класическа лампа с нажежаема жичка, отново сравнена с луминесцентна енергоспестяваща такава. Като се сравняват като лумени твърдението за 5 пъти по-голяма ефективност на енергоспестявашата лампа се получава чисто аритметически, обаче в реалния живот често се оказва че макар и по-ефективна, енергоспестяващата лампа често дава доста по-малко от 5-те пъти, посочени върху опаковката и. Ако лампата не е открита, а зад абажур, разликата се случва дори да е още по-голяма.

А тук дори въобще не засегнах цветната температура, където освен особеностите на човешкото око и всичко около това, зависи и при какви точно условия се работи със съответното осветително тяло. Както и по-горе в темата се спомена, различните цветни температури са различно подходящи в различните сезони и в зависимост от това в какво точно обкръжение се работи. Дори и за автомобилните фарове не винаги може еднозначно да се каже коя точно цветна температура е най-подходяща, защото това, което дадена температура би дала при сняг да речем, съвсем няма да е същото, което би дала при кал, растителност, дъжд, асфалт и т.н.

[Венцислав Петров]

Колеги, основна грешка, при сравняване силата на светене, която се допуска често е субективизма. Не може на око да се сравняват различни осветителни тела. Първо защото както и по-горе съм писал, окото е логаритмичен орган и 10-20-30% промяна на силата на светлината е практически незабележима. А това е разликата между три поколения фенери да речем. Второ, защото формата и ъгълът на светлинният сноп винаги се различават и това довежда до пълна несъпоставимост. Трето, различните цветни температури променят "усещането" за светимост и то понякога в пъти...

Сила на светене на един фенер може да бъде измерена само в лабораторни условия с т.н. "измервателна сфера" където се отчита всичко което излъчва даденото осветително тяло... Това обаче не се прави дори от повечето производители, които просто посочват данните от каталозите на производителя на светодиода и толкоз...

Колкото до светодиодните фарове, аз също съм на мнение, че това е 100% бъдеще на всички осветителни тела...