АРБАЛЕТИ

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Да ловиш с лък трябва да си почти на уменията на животното, а това се отдава не лесно и не на всеки.

Абсолютно прав си.Има една програма по кабеларката "Лов и риболов".Миналия месец имаше филмче за някакъв образ,който е решил да ловува само по древния начин.Човекът беше облечен в камуфлажни дрехи и се намаза с някаква смрадлива паста.Носеше лък(среден размер,доколкото успях да преценя),стрели с листообразни и пирамидални остриета,един хубав нож и едно копие около 2 м с острие подобно на листо от фикус.Започна да дебне един глиган и успя да се приближи на около 40 метра,като сменяше посоката заради вятъра.След 4 часа преследване и 4 успешни изстрела,глиганът падна и той го уби с копието.После обясняваше,че копието е задължително,защото понякога глиганът не побягва,а напада ловеца.А сега си представи съвременен ловец между 100 и 130 кила,с бирено шкембе,високо кръвно и всички други екстри за модела и възрастта.Взимаш му пушката и му даваш горепосочения инвентар.Какви ще са му шансовете?

[giorgio]

До: АРБАЛЕТИ

...А сега си представи съвременен ловец между 100 и 130 кила,с бирено шкембе,високо кръвно и всички други екстри за модела и възрастта.Взимаш му пушката и му даваш горепосочения инвентар.Какви ще са му шансовете?

Ако трябва да се прехранва с лов, ще умре от глад

Имам богат арсенал: тайвански полиспасен лък, арбалет произведен във ВМЗ, няколко пистолета, пушки и пищови - "евзалийки" и една "кремъклийка". Обичам да стрелям, но само по мишени. Преди повече от 20 години спрях да убивам, когато след адреналина от преследването идваше финала, а той винаги е тъжен... победа, която натъжава. Сега за мен тръпката от лова, не може да компенсира цената на безмисленото отнемане на живот.

Както и да е, да се върнем на темата. Много бързо изгубих интерес към арбалета, но за сметка на това използвам с удоволствие лъка. Обикновено мишените са ми пластмасови бутилки. Двулитровите на 50 метра "нямат шанс", а на 70 - попаденията са над 50%.

Трудно ми е да обясня причините поради които не стрелям с арбалет, но... просто "не ме кефи", а и си трябват специални мишени, защото стрелите (независимо дали са алуминиеви, или от стъкломат) стават на пихтия, или просто се изгубват (заравят се много дълбоко в пясъчната дюня).

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Никога не съм виждал или пипал истински рицарски доспехи от Средновековието.Тъй като работя непрекъснато с ламарина и много добре знам колко тежи,интересно ми е от каква дебелина са ги правили.Едва ли са постигали еднаква дебелина на цялата броня,още не имало валцоване и всичко се е ковало къде на ръка,къде с някакво(примерно водно) задвижване на чука.Така бронята получава и наклеп,един вид допълнителна твърдост на повърхността.Също като бивш металург съм любопитен за въглеродното съдържание на метала,от който са правени броните на рицарите.Това донякъде ще отговори на въпроса,доколко е пробиваема бронята.Ако някой знае нещо,или може да даде линк,благодаря предварително.

[IvanIvanovi]

До: АРБАЛЕТИ

Веса доспехов и их частей
Кольчуги

Кольчуга. (Германия, XV в.) Длина 73 см, рукава до локтя, диаметр кольца 11 мм проволока 1.6 мм, вес 4.47 кг.

Кольчуга. Длина 71 см, рукава до локтя, проволока 0.9 мм (кольца плоские), диаметр кольца 4 мм, вес 8.8 кг.

Кольчуга с длиными рукавами. (первая половина XV века, Германия). Длина 68 см, Длина рукава (от подмышки) 60 см, проволока 1 мм (кольца полукруглые), диаметр кольца 11 мм, вес 9.015 кг.

Кольчуга с длиными рукавами. (конец XV в.) Длина 71 см, проволока 1 - 1.2 мм (кольца плоские), диаметр кольца 11 - 9.9 мм, вес 7.485 кг.

Кольчужные рукава. (XV - XVI вв.) Общая длина 90 см, длина собственно рукава 64 см, кольца диаметром 5.4 мм двух типов: клепаные (проволока 0.9 мм) и штампованые (0.4 мм), вес 1,94 кг.

Кольчужные рукава. (XVI в.) Общая длина 60 см, длина собственно рукава 53, кольца диаметром 7 мм, вес 1,57 кг.

Кольчужная шапочка (Германия(?) XV в.) Вес 0.59 кг.


Полные доспехи.........


цялата статия тук


извинявам се за руския, но не мога да го преведа читаво

ето повечко линкове за любопитните

[BatGeorgeone]

До: АРБАЛЕТИ

Хала,

За върховете на стрелите, малко пояснение но с огромно значение

Върховете не само на стрелите са едва едва закрепени но и на копия и всичко що се мята на далече по противника.

Идеята е след като го метнеш, било стрела или копие, да не може да бъде метнато по теб след това незначителна подробност но има сериозно значение.

А за ганрените и инфекциите, няма значение дали ще извадиш или оставиш върха вътре, всяко нараняване на целостта на кожата и по-навътре до мускули води до сериозна инфекция, а достигането на голям кр. съд е гаранцията за последващ сепсис, като се знае за стерилността на остриетата, особено ако се кървави и след кацане на разните там летящи гадове като мухи и т.н. които неизменно са следвали войниците.

Поздрави,

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Благодаря за линковете, колега,много са интересни и сега ще ги разровя.Единственото,което засега не мога да изясня е въглеродното съдържание на стоманата на броните.Очевидно е вече,че според приблизителната площ на пълна броня дебелината й е 1,2-1,5 мм при теглото от таблицата.Може би е имало отделни елементи,например нагръдни плочи с по-голяма дебелина.Ризниците са плетени от тел,което значи че са от нисковъглеродна стомана(тя лесно се тегли,дори за тогавашните технологии).Това обяснява защо са осигурявали минимална защита от сечащ удар(не с пълен замах,разбира се) и никаква защита от пробождащ удар-копие,стрела или меч.От линковете става ясно,че баш рицарите са носели 3 пласта броня:най-отгоре кирасата(или лата),под нея ризницата(колчугата) и последно тепана вълна-кече(бурката).Само не знам какво става с рицаря при жега като днешната и как са се справяли с естествените си нужди.А за раните колегата е прав:в много исторически източници се споменават голям брой умрели от раните си след битка,даже след като са се върнали в къщи от войната.

[BatGeorgeone]

До: АРБАЛЕТИ

Хала,

Разсъжденията ти са в правилна посока.

Още тогава са имали "статистически методи" с които са определяли къде най-често бронята е добре да е по-масивна къде по-слаба/лека.

А относно вълната и жегите, това е най-добрия тогавашен метод за термо-изолиране, представи си онези ми ти железа на слънцето, все едно да легнеш гол на ламаринен покрив меко казано е жегичка.
Та вълната, от време оно е известна със следните си свойства, лете пази хладно зиме топли харно, е вярно не е като Гор-Текса но се доближава

Още полезни свойства има вълната, не спарва, предпазва от пришки и претриване, и т.н.

Естествените нужди, съм убедед, че са се справяли, все пак по-сериозните нужди в армията могат да станат навик само сутрин и вечер, а пудрененто на носа става лесно, варианти бол който е водолаз ще ме разбере за какво говоря, както ние имаме едни неща на неопрените така и те са имали варианти с броните си

Поздрави,

[Gil-Galadh]

До: АРБАЛЕТИ

Аз ако може да посъживя тая тема....

Тъй като работя непрекъснато с ламарина и много добре знам колко тежи,интересно ми е от каква дебелина са ги правили.

Дебели са около 3-4 милиметра отпред и спадат до около 0,5-1 отстрани,като има запазени и по-дебели ексемпляри.
Не е само дебелината обаче,което осигурява защитата,а и самата форма на бронята,благодарение на която всеки удар се приплъзва и обезопасява....общо взето стрела може да пробие броня само по абсолютна случайност.
Тук не е зле да с еспомене че хората носещи пълна броня далеч не са масата от армията,пък и дори пълната си има достатъчно процепи че да мине случайна стрела


Едната "система" за охлаждане е самият гамбезон(това мекото дето го слагат под железарията),който се напоява с потта...После самата броня не е отвсякъде затворена все пак,а и винаги може да се покрие желязото я с табард,я с нещо от типа.Пак си егорещо вътре де,но не и нетърпимо.

А коклото до естествените нужди-както споменах бронята не е затворена отвсякъде...а достъпът до необходимите органи е сравнително лесен....

За да се върнем към арбалетите ето един сайт за изработка,но на средновековни такива:
http://198.144.2.125/Crossbows/crossbows.htm

[Тодор (Zaarin)]

До: АРБАЛЕТИ

Ще добавя и, че стрелите не са единствените съществували муниции за абалет. Използвали са се и мраморни топчета. Губи се точност, но на близки дистанции отдава всичката си кинетична енергия при удъра.

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Това мисля,се казваше балестра.(поиталианчено)Ложата му е извита в средата надолу,за да не пречи на тетивата.Всъщност е добре ъпгрейдната прашка.С една много,много съществена разлика-да стреляш със средновековна (и доста по-древна) прашка е голям майсторлък и се учи и тренира с години.Хубавото при нея е,че няма еластичен елемент и веднъж направена може да кара вечно.Четох,че имало племена специализирани в бой с прашка,които после ставали наемници.Най-известни (и явно най-добри)били жителите на Балеарските острови.Били са наемници при Анибал Барка.Докато с балестрата е можело да се научиш да стреляш много бързо.Използвана е за лов на дребен дивеч и особено птици.Ще добавя,че в умален вид е била любимо оръжие за лов на средновековните дами.Не съм запознат с приложението й като бойно оръжие.Във всеки случай производството на голямо количество еднакви и наистина сферични мраморни топчета не ще е било проста работа за Средновековието.Аз поне не се сещам за подходяща технология.Докато боеприпасите за бойна прашка са били основно оловни топки и то не малки-горе-долу топка за голф.Лесни за леене,лесни за дообработване.По-рядко каменни.

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Да попитам нещо:прави ми впечатление,че на някои арбалети тетивата е хлабава,а на други е натегната на лъка (в незаредено положение).Каква е причината за това и има ли връзка с качествата на оръжието?Аз не можах да си го обясня,освен с това че хлабавата тетива не се амортизира(и лъкът разбира се).

[BatGeorgeone]

До: АРБАЛЕТИ

Да попитам нещо:прави ми впечатление,че на някои арбалети тетивата е хлабава,а на други е натегната на лъка (в незаредено положение).Каква е причината за това и има ли връзка с качествата на оръжието?Аз не можах да си го обясня,освен с това че хлабавата тетива не се амортизира(и лъкът разбира се).

Привет,

Хала надали причината е заради тетивата, все пак тя се прави лесно и струва почти нищо.

По-скоро причината за хлабавите тетива е да се предотврати амортизация и умора на рамената на лъка, особено ако има сериозни температурни разлики и влага, натегнатия лък може да се повреди сериозно.

Забялязал съм, че дори и в наши дни индианците по джунглите си носят лъковете с освободена тетива, явно така си запазват гъвкавостта на рамената а й май е по-удобно за носене. Арбалета ако не е разглобен и той си е кофти за носене, особено из гора, закача за храсталаци клончета, ловеца/боеца е шумен с тези стърчащи рамена на арбалета...

Поздрави,

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Затова този модел МК 180,който споменах е със сгъваеми рамене.Води се ловен,нищо че лова е забранен с такова оръжие.

[BatGeorgeone]

До: АРБАЛЕТИ

Привет,

Преди време когато правех арбалети, най-сериозният ми бе с две рамена, демек лъка бе разрязан на две. Лъка бе от цял ресор от Москвич и го резнах на две защото когато е сглобен просто е невъзможно да се пренася дори и в публичен транспорт, а за носене на гърба си е направо неудобно
Дори и приклада беше разглобяем, точно на тънката част малко зад спусъка се цепеше, така, че бе доста компактен спрямо моща си.

Поздрави,

[Hala]

До: АРБАЛЕТИ

Прав си,заради лъка е,трябваше да се сетя сам.Сега се сетих и за още нещо-едно филмче преди доста време.Даваха нещо като селце и някакви рицари,които на другия ден щяха да влизат в битка.Беше прекрасно направено,костюми,брони,абе всичко.Даже имаше ковачница,където ковачът по старите методи изчукваше броня на един калъп.Някакъв точеше меч на точило като нашите по селата с коритото.Обаче по темата:пред ковачницата имаше маса със някакво приспособление върху нея.Те точно на тая маса се слагаха(по-скоро опъваха) тетивите на тежките арбалети-тези с рейките,полиспастите и пр.То е нещо като специализирано менгеме,но пак трябва сила-в случая освен "менгемето" помагаха и двама от "рицарите".И бая се измъчиха.Ще рече,че оръжието се носи в поход без тетива и тя се монтира преди битката.(това са мои изводи,може и да не са верни-на филма не казаха такова нещо).От друга страна,какво правиш ако те нападнат от засада?
В Англия има някакъв клуб,който се занимава със старата история-възстановка на битки,правене на древни оръжия(обаче само по древните технологии,един флекс не ти дават да пуснеш) и той явно е много популярен.Дотам,че някое си графство им е отпуснало хубав парцел земя и те са направили истинско средновековно английско селище-с ковачница,църквичка,къщи, обори,тъкачница-всичко.Само че,едни членове на клуба толкова се вживяха,че решиха да поживеят при тези условия един месец.Е,не изкараха толкова,но беше много забавно.И трудно.Абе мога да разказвам сума време,ама да не досаждам.Само ще спомена,че клубът има хиляди членове и привърженици(това там са съвсем различни неща,ама много различни) и за престоя в селището е имало нещо като конкурс,при огромен брой желаещи.