хайде че нямам търпение
-
От: По Старопланинските пътеки
Добра вечер и привет към всички които обичат моторите и са свикнали нещо да им вибрира между краката
.Миналата седмица бях на Ендуро състезанието което се проведе на язовир Копринка и пропуснах каране
,но затова пък тази седмица си наваксах.Реших да изкача пътеката през боровия Триъгълник
,супер пътека за Ендуро-мазохизъм.
Всичко започна от тук,местността Беш Бунар.
На първо време трябва да се кача на върхът на Триъгълника а после ще му мислим
.
Ето го и Кръста,повърхността му е облепена с огледало,забелязва се отдалеч.
Високо планински див козел
.
Отдолу някой ако ме гледа къде се катеря ще ме помисли за луд
.
Малко природа.
Хлъзгав участък от пътя.
Пътеката е само екстреми,голяма романтика е.
Много стръмно,сцепление 0.
Останки от древно селище,няма да споменавам къде се намира че ще го изровят иманярите.
Стръмно изкачване.
Поредица от Екстреми.
Върхът на Боровия Триъгълник,тук завършва и първата уж по лесна част от пътеката,чудесно място за пикник.
С това предстои да се преборя,гледката е леко стряскаща.
Панорама,изглед на юг.
Истинска работа,чак започвам да се чудя как този мотор успява да издържа на този зверски напън
.
Коритото на Стара река.
Водната кула.
Пътеката напред,от тук започва траялския участък.
Утре вечер продължавам.Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Представям ви и финала на моето Ендуро приключение.
Реших да сляза през Конската пътека.
От тук започва.
И една последователна фото-сесия на модна агенция Визаж.
Ааааааааа къде без мен,това е професионалния фотограф.
Ето един хубав екстрем.
На изкачване е голяма романтика.
И последна снимка от местността Злият Камък.
Ако ми разреши времето,до краят на годината съм решил да осъществя един грандиозен проект,много ми се иска да изкача Сопотския Голям Купен,до него все още мотор не се е качвал и няма да е лошо моят мотор да стигне първи.Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Малко по назад в темата е,по точно в 15 и 16 страница е.Първоначално публикуван от влади кх Преглед на мнениеОстави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Кефя ти се на ентусиазма! Браво!Само да те питам в Левски пътеката за Гьозкая качвал ли си я??Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
След като изкачих пътеката на Щастието реших да си направя лека разходка,времето беше много готино и се откриваха страхотни красоти.
Тук съм вече на Кара Мандра.
На 2000м не беше много подходящо за каране,но пък и такива планове нямах.
От друг ъгъл.
Трябваше да премина на другия бряг.
Най луксозната колиба в този район,на вид изглежда малка но събира 20 човека.
Красота.
Връх Кочмара в далечината,а тук ми предстои да форсирам река голяма Никулищица.
Някъде в Кочмарските дерета,реших че е подходящо за фото лов.
По този склон съм се спускал с мотора.
Следващото предизвикателство,предстоеше ми да премина през тази красива букова гора и да ида до Загорското кладенче там има много хубава вода,трябваше да си налея от нея за вечерта,чудна е за разреждане на ракията.
Нагоре може само с траял,това ще е следващата стъпка.
Стига ви толкова за да може да останат снимки и за финала.
Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Чудесни репортажи. Направо ти се чудя, как се решаваш сам да си ги правиш тия "разходки". Успех и чакам следващия 
.
Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
БРАВО мн добър материал, не остави вече непокорена пътека
Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Я да видим до къде бях стигнал.
Романтика и още нещо.
И така завърши този екстрем,успешно изкачен.
Интересното на тази пътека е че от трудно влиза в трудно,няма лесно,поредното предизвикателство.
Където е предната гума има много лош праг,няма никакъв подход но щом стигнах до тук връщане на зад нямаше,реших че продължавам само напред.
Най трудното завърши.
Заслужена почивка и е време за какво,за бираааааааа.
5 минутна пауза и отново напред,гадно е но се търпи.
Малко панорама.
Лунен пейзаж.
От тук нагоре вече започва да става по равно.
Някой ще каже че повече съм си почивал ама как иначе ще ви заснема тази прекрасна пътека.
Единственото място за преминаване и дори най лесно спрямо останалия терен е през камъните.
Успешно преминато,или по точно прелетяно.
И край нагоре вече е магистрала.
Изглед към Пенсионерската пътека,това е туристическия маршрут за хижа Равнец,намира се зад баира.
Преди една седмица бях по тези вилаети,остана ми да свържа боровете,има пътека но е ужасно стръмна,но сигурно няма да мирясам до като не измисля начин да я премина.
И една снимка със страхотен изглед.
Тук завършва пътеката на Щастието,Сузуки доказа че няма невъзможни неща,отне ми 2 часа да я изкача с мотор,само за сравнение за същото време пеша от нас стигам до хижата.
Утре вечер ще ви разкажа как протече остатъкът от деня,ще се насладите на уникални и красиви гледки изваяни от природата.Последно редактирано от hristo jivota; 11-11-12, 20:55.Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Здравейте менове и менкиналивайте си бира или ракия че започва поредната порция супер Екстремно Ендуро от сериала на хилядолетието Успехите и Неволите на Христо Живота.
преди малко споменах за ракия и някой ще каже че още е рано,ако мисли че е рано да посети Калофер да види как там се пие денонощно.За мезе на ракията може да посетите Иван Минков който произвежда най истинското зеле,Ванка ако четеш ще трябва да ми приготвиш два чувала от храната за шампиони.
Ох май се улисах пак в приказки ама явно ме държи ракията от снощи,то снощи снощи че направо си стана тази сутрин в 2ч.
Та така този епизод от моите приключения от днес нататък ще се казва.
Разкази с неочакван край.
Както ви споменах в другата тема реших да пробвам да изкача пътеката на Щастието,след година и четири месеца от както първият мотор премина по нея и то на спускане,тогава не вярвах че тази пътека може нормално да се изкачи с ендуро до като миналата есен не видях с очите си първият човек който се качи с мотор,това беше бат Дак или последно както стана модерно да му казваме Железният Човек.След него също успяха да я качат и останалата част от неговата група.Вчера въобще не правих планове че ще успея да я изкача цялата,тръгнах неуверен в себе си,прекръстих се и казах Бог пред мен и аз след него.
В началото тръгва като магистрала,е стръмничка е но се кара и от средата нагоре започва траялския участък чак до краят на пътеката.
Това е надолу,улей по права линия.
Много интересен екстрем,последователни завои първият от които на ляво.
Ето го мотора,благодарение на него изпитах тръпката от изкачването на най трудната пътека.
От тук започва истинското каране.
Черният лъв си почива че нагоре какво го чака.
Ето наслаждавайте се.
Първият етап е успешно преминат,но колкото по нагоре се изкачвам става още по трудно.
За отбелязване този път имам гума,не ми се случва тази екстра често но сега е факт.
И не каква да е гума ейййййййй.
Започва втори етап,но не видях много зор на него,на два скока и го минах.
Завой под прав ъгъл.
Имаше и такива леки моменти,как си мечтаех цялата пътека да е така
.
Да ама не,газ нагоре.
Поредният сериозен екстрем,нищо работа,Сузуки си е Сузуки.
В този доста зъл участък малко дадох назад,при видът му си казах от тук няма измъкване,но какво ще се случи ще разберете когато гледате продължението.
Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Браво бат Ицко много хубави и интересни места обикаляш само повече газ из пътеките да не расте тревата.
Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
Така да продължа по същество,след като не успях да изкача пътеката се върнах обратно,но забелязах че има и друго разклонение и реших да го пробвам,не е добре човек да се връща по един и същи път.
Поредният отвес по който трябваше да премина,добре че е на спускане.
И излезнах на ръба на това дере,много красиво място.
А това е нагоре,изглед към пътеката на Щастието,най трудната пътека за мотор.
Тук ясно се вижда петното борова гора на върхът до което ми се искаше да достигна по права линия
.
От високо видях че има още една пътека по дерето та реших да пробвам и нея,тя също ми беше непозната,до къде стига предстоеше да разбера.
Малко панорамни снимки.
Вече съм на източният край на дерето,от тук започват две пътеки едната която беше неизвестна за мен и другата е на Щастието.
До тук беше магистрала ама от тук нагоре.
Тук мотор стъпва за първи път,и не какъв да е мотор а Сузуки.
Колкото по нагоре се качвах ставаше все по отвратително,това представлява пътеката напред.
Гледка на юг,много красота,усеща се че есента е дошла.
И тук приключих и с тази пътека,влезна в реката и се откри тази стена,тази беше още по трудна за каране от предната,тези две пътеки да може да се продължат искат КТМ ехс 300 или Траял с друг мотор не става.
Върнах се обратно но още ми се караше и реших да тръгна през пътеката на Щастието до където мога да я карам и да се прибера през пътеката с Боровите иглички,този маршрут е много хубав за тренировка и разтоварване от пренапрежение.
Може да се раздава газ на корем,чат път има някой камък.
И това е краят на маршрута ми на спускане,максимално си покарах с минимален разход на гориво,какво му трябва повече на човек.
И за финал една страхотна песен.
Остави коментар:
-
От: По Старопланинските пътеки
То по тая логика ти си почнал да караш откакто си почнал да снимаш така ли?Много пъти съм ти казвал че ендурото не започва с теб или с мен,има хора които са карали по тези места преди нас ще има и след нас така че такива ''тука мотор не е стъпвал''не е съвсем на място.Тази приказка върви ако направиш пътека и я минеш.Засега се сещам само за три такива в района.Остави коментар:
Остави коментар: