По Старопланинските пътеки

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Здравейте приятели да ви се похваля,осъществих една моя мечта,Пътеката на Живота е окончателно завършена,след година и четири месеца,и вече има излаз към горната земя или по точно връх Ботев.От къде ли не се опитвах и пробвах толкова време само да успея да я свържа,и най накрая успях,не мога да ви опиша колко много се радвам.
Сега ще ви разкажа и покажа един незабравим ден от този прекрасен спорт наречен Ендуро.
Началото на пътеката.

Имах много свободно време на разположение и малко се почекнах по скалите,това е много стара крепост Кале,във скалите има изсечени стъпала,по които са преминавали отбранителите на крепостта като последна надежда за бягство от нашествениците.

Поглед от високо,много е готино,някой път ще ви снимам да видите остатъците от зидовете на крепостта ако въобще вече е останало нещо от набезите на иманярите,преди години имаше зидове по 2 метра високи,между другото съм чувал че Калето е било разрушено до основи от тези които са го превзели защото е дало много силен отпор,долу в равнината е бил някакъв древен град,много хора и до ден днешен си търсят късмета като изравят старинни монети,чувал съм че излизали монети и най различни предмети от всички епохи.

Това Сузуки още веднъж успя да ме изкара,тази година съм страшно доволен от Екстремните пътеки които покорих,тревата във Стара Планина вече е пожълтяла и има още един месец каране,след това като почнат дъждовете пътеките стават невъзможни за каране.

Тук спрях да погледам,толкова много обичам планината че ако имах възможност щях направо да си живея по високото.

Ето ме и мен,пък и съм с доволно изражение.

Деренцето до Бар Колибатапрезареждане с вода и кратка почивка под сянката на вековните букове.

А ето я и нея

Вече на Загорското кладенче,изглед към Арапчанската мандра,а тук каква студена и прекрасна вода има,просто не е истина.

Прекрасна планина,но и в същото време страшно недостъпна.

Ако следите репортажите,в по предният съм писал за това място,бях го набелязал че ще ми е най лесно по него да излезна да но не става,предният път беше мокро и нямах сцепление,този път беше екстра,доста по нагоре успях да се кача но колкото ставаше по високо толкова и по стръмно.

Тук до някъде си личи наклонът,много е сериозен,подходящ е само за Хилклайминг

Малко оставаше до върхът но осъзнах че работата няма да стане,рекох си и този път нищо.

Да но точно в този момент ме озари друга идея,реших да пробвам през това място,от тук изглежда че е без-надеждно но има останки от някаква пътека,абе зная си аз че старите хора не са били никак глупави,щом са направили пътека значи няма да е много зле.

Тази пътека само я бях спускал до сега,достойна е за Екстремно Ендуро,ето че дойде време и да я кача

Започнах бавно но славно изкачване,аз се плашех от нея и затова търсих други варианти,но се оказа че тези алтернативни варианти са много по жестоки от тази пътечка,и разбрах че напразно съм се борил.

Не се вижда нали да но я има,е малко е обрасла във ардъч но ще я възстановя и ще я маркирам,абе не е много лоша щом не съм слизал от мотора да бутам,помагах си само с краката приложих дисциплината Ендуро Балет

Това са най трудните участъци.

Първият по тежкият етап е преминат успешно,усмивката ми се завърна на лицето,какво е чубството ли,не мога да ви го опиша,очите ми се напълниха със сълзи от радост,вече бях готов дори да нося мотора ако видя зор,неочаквано ми дойде свръх сила.

Това е коритото на Навалийската река,по средата на снимката предният път водих ожесточена борба да се докопам до отсрещният бряг.

Починах си хубаво и отново нагоре,вторият етап го барнах бързо въпреки че и той не беше лесен.

Край,свърши се,връх Самара остава завинаги в историята,успях да излезна напук на всички физични закони,от тук нагоре към връх Ботев е магистрала,в далечината се вижда Горният Заслон,спрях при един чобанин да поприказваме,той ми каза така,ако не те видях с мотора тук на живо и от къде излезна,някой ако ми беше казал нямаше да му повярвам.

Това е нагоре,няма камъни и скали,по равно е,абе песен,позамислих се дали да не слезна през Левчанският комин но бях тръгнал с 2л бензин и не ми се искаше да закъсам,въобще не правих сметка че ще излезна и затова не се бях подготвил с повече гориво,а от където излезнах надолу е само инерция,черният змей има способноста да акомулира от слънцето.

Изключително доволен от преживяното,дойде време да се прибирам,едно леко екстремче.

Започнах да щракам без разборно до като ми свърши лентата,лошите участъци бяха преминати,интересно защо,надолу видях повече зор от колкото нагоре.

Ей ей че къде без менама колко тънко само се усмихвам,ей Живот засмей се хубаво бре
опа нещо ми свърши страницата,изчакайте да прелистя

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Така е по добре,на нов ред с главна буква

Вижте защо този връх се нарича Самара,скалите са образували форма на самар.

Еееее тъкмо ми стана интересно то взеха че ми свършиха снимките,нищо,да сме живи и здрави ще направим други.
На Загорското Кладенче спрях отново да презаредя вода,а тъкмо се сетих защо така са го кръстили,разказвали са ми че едно време от северна България идвали работници в южна да работят,тогава е нямало транспорт и пеша или със коне са преминавали балкана,та на северняците им викали Загорци.Май пак се отплеснах на приказки,лека вечер и до нови срещи,доволен съм от този невероятен Ендуро сезон,за тази година нямам повече грандиозни проекти,както преди казваха изпълнихме петилетката за четири години.

[Жоро Йорданов]

От: По Старопланинските пътеки

Браво, бе Животе! Видя му сметката най-накрая на тоя Самар
То като няма вече криволи за покоряване крайно време е да се отдадеш на нормални разходки.... Ако искаш тези дни да измислим нещо софт, че аз с мойте стари кокали не съм за царството на орлите

[d.6orca]

От: По Старопланинските пътеки

Не се ослушваите стягаите моторетките.

[george_mit]

От: По Старопланинските пътеки

ЖИВОТЕ Евала много ти се кефя за репортажите УНИКАЛНИ са. Мисля си ако и моторчето ти беше по мощно щеше да си пробил балкана от всякъде .

[speedrifter]

От: По Старопланинските пътеки

ЖИВОТЕ Евала много ти се кефя за репортажите УНИКАЛНИ са. Мисля си ако и моторчето ти беше по мощно щеше да си пробил балкана от всякъде .

Той ако има по-нов мотор, Тадеус ряпа да яде!

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Мотора е много важен,другото се учи,но и човек трябва да бъде упорит,тези пътеки са изключително трудни,мотора въобще не ми е подходящ за тях,и това ми е пречка да се развивам,но като няма друг трябва с него да се задоволя,единственото му предимство че е много добър в ниските.Разбрах че кривите пътеки най ми подхождат,въпреки че изглеждат страшни са безопасни,падането при тях е с минимална скорост и с най малко поражения,затова наблягам на тях,не съм за скоростно каране защото тежа 100кг,при скорост около 100км падането ще е поне 5-степен по Рихтер.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Ооп идвам,ще ви разкажа със какви простотий се занимавам по време на отпуската,нормалните хора ходят на почивка,на пътешествия по света,на море,а аз местя скалички и правя маркировка в балкана,за да има пътека по която да излизам с мотора
Започвам със снимковия материал,трябваше да се кача на върхът,по средата на снимката е моята цел.

Вкъщи започнаха да ме бъзикат че снимам само скали и камъни,еми като само това ми радва окото.

Тук съм пеша,мотора го оставих във подножието на пътеката,качих се до върхът да започна да маркирам от горе надолу,така най хубаво става защото мога да правя корекций да търся най идеалното място.

Отклоних се малко на изток,да видя дали няма по добро място,да не взема да се прекарам да ми остане трудът,няма камъни но е много стръмно,не става,пътеката ще е там където минах предният път,няма друга.



Извадих четката и боята и започнах,тук камъче там камъче,добре че я маркирах,когато я изкачвах я обърках сто пъти,и това при положение че съм излезнал веднъж с мотора.

Ако се загледате по задълбочено ще видите синята маркировка,на живо си личи повече.

Ааа ето я по отблизо

След като си свърших работата,седнах да хапна че нещо ме беше налегнал глад,цялата процедура маркиране и оформяне като пътека ми отне 3 часа,преди години когато балкана беше повече населен със животни се поддържаше от хората но сега едвам я открих и като се има предвид че я зная.

На черният козел му бяха истинали кокалите от стоене,но сега беше негов ред хем да видим как ще се справи,за мое учудване излезна на бургия.

Тук е почти на върхът.

Реших да го поразкарам малко по равното,тази местност се нарича Тавата,в далечината е Чадъра.

А ето го и връх Коч-Мара,някакви напушени пропани викаха от там,скалите създават много силно ехо.

Ооо тази снимка е станала уникална,тоя фотоапарат е като Смяна 8,винаги трябва да се барне центровката,от тук се мъчих в по предните серий да излезна но разбрах че не е по силите на моето Сузуки.

Това не е мъгла а много голям пожар до град Баня,в местността Момини гърди,явно дървеният материал е привършил,та се е стигнало до там,миризмата и пушекът стигаха чак до мен.Абе какво става тези листове не могат ли да бъдат по големи,снимката ще е на другата страница.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Разбрах къде ми е грешката,да ми свърши страницата толкова бързо,моля модератор ако може да изтрие най отдолу на репортажа,прикачените файлове,явно те са ми объркали нещата,ако не може да си стоят така,все се старая да не греша но какво да се прави,няма безгрешни хора.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки


Мислих си да слезна по някой отвес но вече бях изморен и не ми се рискуваше,щтракнах някоя друга снимка по високото и тръгнах да се прибирам.

Не съм много за представителна снимка че не съм избръснат но на който не му харесвам да не ме гледа.

На връщане реших да посетя една много интересна чешма,водата извира от корените на вековен дъб и е много студена,самата местност се нарича Брезата,на времето имаше голяма бреза но при буря беше изкоренена,и това местенце едвам го открих,всичко замира в балкана като не се посещава,преди години се събирахме пичове и пички и идвахме на палатки.Сега да ви разкажа най интересното,като тръгнах да търся чешмата,влезнах с мотора в гората и след това не можах да си го намеря къде съм го оставил,всички дървета са еднакви никакъв ориентир,та се наложи да се върна до началото на гората където влезнах и по следите от гумите го открих.

Като си намерих мотора продължих напред,имаше нещо като пътечка,това е дерето което слиза на Арапчанската мандра.

Бях наблизо до още една невероятна местност също вече не-използваема та реших да ида да я видя,и от нея имам много хубави спомени,нарича се Тихият кът и се намира във Кочмарските дерета,ето и отгоре самият връх.

След като вече нямаше какво да разглеждам,пък и времето доста беше напреднало реших че все пак трябва да се прибера,през това място се минава Пътеката на Живота

Ей там в горният десен край на снимката трябваше да слезна,реших че трябва да приложа от техниката на Сергей Бубка

Вече съм в циЛиВилизацията,но все още не ми се прибираше вкъщи,защото беше горещо,имах в раницата останала храна и да не си я връщам да може друг път пак да ми сложатреших да се отдам на заслужена почивка на прохлада до реката,местността се нарича Пийналоото това е реката която слиза както по горе ви писах от Тихият кът.

И това е и последната снимка на самата река,слънцето я беше осветило и гледката е невероятна.Това е приятели до следващият път,чао.

[george_mit]

От: По Старопланинските пътеки

ЕВАЛА Христо пълниш ми душата . много ми се иска да покараме заедно ,най вероятно за другото лято.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

ЕВАЛА Христо пълниш ми душата . много ми се иска да покараме заедно ,най вероятно за другото лято.

Жоре в Англия няма ли такива местности за каране.

[george_mit]

От: По Старопланинските пътеки

Тук на тоз остров е равно като в Доброджа и всичко е оградено няма никакви условия за ендуро , виш за мотокрос писти колкото искаш ама на мен не ми допада това да се вартя в кръг по пистата за 20 минути искам си балкана там се зареждам

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Тук на тоз остров е равно като в Доброджа и всичко е оградено няма никакви условия за ендуро , виш за мотокрос писти колкото искаш ама на мен не ми допада това да се вартя в кръг по пистата за 20 минути искам си балкана там се зареждам

Без балкан наистина е лошо.

[hristo jivota]

От: По Старопланинските пътеки

Честит първи сняг,днес времето не беше много за каране но едно червейче вътре в мен не ме остави на мира цяла седмица,миналата неделя ходих да разуча една нова пътека и все си мисля че май тя вече е последната,успях да я открия но беше кална,пробвах да се кача но работата не стана и така ме хвана яд че цяла седмица я умувам,страшно оскъдна информация за нея къде излиза какво представлява,все неизвестни.Тръгнах пак неуверен,казах си какво толкова до където стигна,пак беше мокра но този път се търпеше,лошо че не съм сменил задната гума със зимна шарка.
От тук започва моето приключение,за съжаление пак съм сам.

Пътя ми беше през това екстримче.

И така озовах се на мотокрос писта във Васил Левски.

От тук започва пътеката,много готина,средна трудност.



Бесният,малко ме ядоса на връщане,влезна вода между лулата и кабела та се наложи да го заваря зверски иначе прекъсваше.

На това място може да се развие страхотно затворено трасе има перфектни деренца.



По билото към връх Ботев си е същинска зима.



Пътечката вие нагоре,лошо че като не я познавам на места спирам да не я объркам че е заличена и не ми се правят излишни курсове.

Усещам че и тук ще трябва да дойда да маркирам,не мога да ги разбера от БТС може ли такова безхаберие.

А ето тук,напред ли е или наляво,наляво е.

Вижда му се краят,гората става по рядка това значи че свършва,много кратка пътека към 2км.

Вече на билните поляни,какво следва ли,продължението утре вечер.