От връх Вежен решихме да направим тържествен обяд и то не къде, ами на извора от където тръгва река Заводна.Гас през необятната шир,уж е връх пък със километри равно като футболен стадион.
.
.
студена анасонлийка плюс ледено студена вода,комбинацията е невероятна
.
.
.
,разбрахме че лятната за хижата била хубава,остава някой път да я пробваме.
,без пътека,не ми допадна много идеята но все пак мотори са слизали и друг път.
..Всяка прилика на лица и събития във разказа е съвсем случайна,и е плод на въображението на автора.До нови срещи от мен,Живота.
..
0888984256
,решил съм да ви разкажа за поредният епизод от Българското Екстремно Ендуро,сега малко пред-история.Всичко беше замислено но беше проблем фотоапарата,този където го купих за 15лв малко се измори и отиде в дългосрочна отпуска
,а без него кой ще разбере къде съм ходил
,но сутринта се чухме със Жоро Йорданов имал същият като моят и не го използва,и ми каза че тръгвал за Карлово да си купи нова гума за неговият мАтор,и ще ми го донесе,след тези думи пламна искрица в моето сърце,срещнахме се пред сервиза за гуми на нашият приятел Сашо,също Ендурист.Избрахме на Жорката прилична гума,и се разделихме,той тръгвал към Средна Гора,аз я забравих при този скъп бензин
,и не мога да си позволя много километри
,погледнах към Стара Планина но времето горе нещо се мътеше,викам си май денят ще е изгубен,сетих се че жена ми заръча да купя праскови за компот от пазара,та и тази задача изпълних и пак поглеждам към балкана но работата не е добре.Прибрах се вкъщи и цял ден ми омръзна да правя джобен тенис,но в 16ч балкана се изчисти,край свърши скуката,ще има екшън,стегнах се и гас,реших да излезна през Левчанския Комин,защото целта която бях определил не може да се достигне от друго място.
.
.
.
,намира се на 5 километра по права линия юго-запад от връх Ботев,местността се нарича Сините Камъни,във сателитната карта я има означена като точка,2 километра равно място,дано го прочетат братята Руснаци,да ги видят тея хамерикански хубавци,ще ми разполагат противоракетен щит
.
.
,преди малко бях на върхът
,от горе ми се стори горе долу добре,много не се притеснявах защото тревата беше изпасена от конете,следователно мине ли кон значи и Сузуки минава
,да,бе да но на кренвиршите им вярвам
,да ви кажа един изпитан от мен съвет,в балкана видите ли трева по висока от една педя търсете начин да се махнете от това място,конете явно са по умни от мен,разбрали са че е много стръмно и е доста опасно.
.На най стръмният участък вместо да слезна до мотора аз бях на него,много голяма грешка,от високата трева не се виждат скалите от долу,въпреки че се движех със скоростта на костенурка,предната гума се удари в една и аз излетях през кормилото,направих няколко хубави кавака,добре че успях да се спра,хубавото в случая е че при изгасен двигател включих на първа и мотора само беше политнал на една страна,не ми се мисли ако не бях направил това нещо.Наклона беше зверски стръмен,станах успях да изправя мотора и си викам ако е същото надолу май ще спя в балкана,часът беше към 19 и дали щях да успея да слезна по светло,но не се притеснявах защото на 3 километра право надолу се намира Арапчанската мандра,лятото е заселена с чобани,щях да се наспя хубаво и сутринта със пресни сили да сваля мотора.След като разбрах че няма да стане с каране,започнах спускане до мотора,предната спирачка само не помагаше,включих първа и със съединителя отпусках и спирах задното колело,и така до като камъните и стръмното не намаляха.,със моите приключения може да напиша романи,как ви звучи заглавието,Приключенията на Живота и едно СузукиТака продължавам със снимките.
.
,това е човек превърнал се легенда на ските,казах,кадри от това място сега виждате и никога повече,защото съм сигурен че никой моторист няма да мине.радостен че съм жив слезнах в реката и си изпрах гащите,имаше нещо кафяво от вътрешната страна и силно миришеше,оставям на вас да познаете какво е
чудех се каква щуротия да направя и главата ми измисли това,малко тежък беше този камък но го качих отгоре,нарича се попът,незнам защо така са го измислили,от тук надолу започва аматИОрската пътека,за сега сме я качвали само двама аз и Николай,реших да слезна по нея защото няма кадри от нея пък е толкова красива.
.
.
.
.
,дори там фотоапарата изписа много малко оставащо място.
,четох една статия на учителя Петър Дънов която много ми хареса,той казва така,ходете в планината,това е живота, и наливайте вода от всяко изворче и я носете,водата обича да я носят.
,това е,до нови срещи.
,днес си стана много добра разходка въпреки проливният дъжд снощи,както вече стана традиция пак съм сам.Реших да пробвам Пътеката на Живота,защото ми хрумнаха две идеи свързани с Екстремното Ендуро,за които ще ви разкажа по късно.
.
,този не е сериозен ако е сухо,да но беше мокро и на върхът ми даде зор,та последният метър прибутах мотора. 
.
.
,очаквайте включване някой слънчев ден.,и тъй като до сега мотор никога не е минал нагоре,реших да пробвам,да но от къде.
.
.
. Поздрави !!!
.,пътеката е изключително екстремна,доста ми трепереха краката дали да тръгна или да се откажа,в крайна сметка тръгването надделя,на гърба си в раницата винаги нося най необходимото за оцеляване в екстремни условия,и този път бях на ясно че може да остана в балкана.,реших да я кръстя Мечата пътека,защо ли,ами тук освен мечки май друго няма.,пак там трябва да се върна.
.
,и без това още не ми се прибираше,друго си е на 1400м.н.в,ауу уникална снимка.
Tweet
Коментар