Tweet
а сега да дам малко снимки от вчерашния изпълнен с трудности ден
те такова ендуро не бях правил до сега.много пот много псувни,абе от всичко гадно по много.ама ако ме накара някой да повторя ЩЕ ПОВТОРЯ.като се свърши всичко кефа и задоволството бяха толкова големи че чак няма накъде.е и умората. днес ме боли на много места
.
а само за пояснение трака по принцип е около 20 км.ама краси ще знае по добре.ние го превърнахме в 46километров поради многото буксуване.а и го направихме за около 4 часа и нещо а иначе не е за повече от 1ч с почивки за по цигара
така сега ето и малко фото
всичко започна от тук.премеждията имам в предвид.разкопките край Севлиево.
я как се пързаля яко
само да кажа че и това което през сухия период от време не се счита ама за никак гадно или така наречените магистрали от някой хора сега са изпълнени с премеждия
90% от стоенето на моторите когато не сме на тях е без да са на стъпенка.имаше сняг на места около и над 70 сантиметра но това ще се види в следващите снимки
е като станеше ей така предното колело направо ме хващаше яд колко зор се управлява
а то беше така цял ден
тук съм малко уморен
дори и тези малки на глед баирчета направо ни еба.а мамата с извинение
да го поучистя малко тоя звяр а
с около 10 метра съм на пред и съм много ама много щастлив
я да пробвам с на светльо новата гума
по добре ама пак същия,сещате се какво
(днес май съм доста вулгарен )
малко остана и няма качване
последни метри,ама като няма въздух и душа вече,какво да правя
след като се изкачихме дойде ред на равното.ама и там не било лесно
равно равно ама с яки преспи
след като го измъкнах от там с много ама много зор и псувни (а светльо ми се смееше на около 150 метра на пред ) продължих и айде пак зор.абе наистина ви казвам без душа останах
и малко веселба трябва
няколко чалъма пак без стапенка
сега като му гледате краката до къде са в снега,да не помислите че се е приземил още.да ама не има още 50 санта на долу
от тук нататък по ми се ревеше от колкото дами се снимаше ама направих още 2е 3и снимки
а гадното тепърва предстояло.ама там наистина нямах сили да снимам
последната почивка до едни храсти които не бяха позволили на снега да се натрупа много
до тук снимах, няма повече
от тази снимка до селото което искахме да стигнем(с.Крушево)има около 1км.и половина най много.нямаше стигане.а в далечинта един човек ни гледал и ни смял.като стигнахме до него видяхме следите от трактор с който хората от селото се опитали да проправят път ама се отказали на първите 500м.посмяхме се с човечеца и хванахме коловоза от трактора в селото веднага отскочихме до месната кръчма за по чай с ром.да се позгреем малко.и там ни гледаха очудено.дойдоха няколко познати моторджии и хорицата взеха да ги базикат че сега трябвало да карат,като нас ,а не в сухото като тях.стъмни се взехме да поистиваме че то бяхме целите мокри.като спреш всеки знае че се истива.после по цигара преливане на малко бензин в моя мотор че свърши и айде доволни и прилично уморени към вкъщи
това е този така прекрасен ден за българския ендураджия
те такова ендуро не бях правил до сега.много пот много псувни,абе от всичко гадно по много.ама ако ме накара някой да повторя ЩЕ ПОВТОРЯ.като се свърши всичко кефа и задоволството бяха толкова големи че чак няма накъде.е и умората. днес ме боли на много места
.а само за пояснение трака по принцип е около 20 км.ама краси ще знае по добре.ние го превърнахме в 46километров поради многото буксуване.а и го направихме за около 4 часа и нещо а иначе не е за повече от 1ч с почивки за по цигара
така сега ето и малко фото
всичко започна от тук.премеждията имам в предвид.разкопките край Севлиево.
я как се пързаля яко
само да кажа че и това което през сухия период от време не се счита ама за никак гадно или така наречените магистрали от някой хора сега са изпълнени с премеждия
90% от стоенето на моторите когато не сме на тях е без да са на стъпенка.имаше сняг на места около и над 70 сантиметра но това ще се види в следващите снимки
е като станеше ей така предното колело направо ме хващаше яд колко зор се управлява
а то беше така цял ден
тук съм малко уморен
дори и тези малки на глед баирчета направо ни еба.а мамата с извинение
да го поучистя малко тоя звяр а
с около 10 метра съм на пред и съм много ама много щастлив
я да пробвам с на светльо новата гума
по добре ама пак същия,сещате се какво
(днес май съм доста вулгарен )
малко остана и няма качване
последни метри,ама като няма въздух и душа вече,какво да правя
след като се изкачихме дойде ред на равното.ама и там не било лесно
равно равно ама с яки преспи
след като го измъкнах от там с много ама много зор и псувни (а светльо ми се смееше на около 150 метра на пред ) продължих и айде пак зор.абе наистина ви казвам без душа останах
и малко веселба трябва
няколко чалъма пак без стапенка
сега като му гледате краката до къде са в снега,да не помислите че се е приземил още.да ама не има още 50 санта на долу
от тук нататък по ми се ревеше от колкото дами се снимаше ама направих още 2е 3и снимки
а гадното тепърва предстояло.ама там наистина нямах сили да снимам
последната почивка до едни храсти които не бяха позволили на снега да се натрупа много
до тук снимах, няма повече
от тази снимка до селото което искахме да стигнем(с.Крушево)има около 1км.и половина най много.нямаше стигане.а в далечинта един човек ни гледал и ни смял.като стигнахме до него видяхме следите от трактор с който хората от селото се опитали да проправят път ама се отказали на първите 500м.посмяхме се с човечеца и хванахме коловоза от трактора в селото веднага отскочихме до месната кръчма за по чай с ром.да се позгреем малко.и там ни гледаха очудено.дойдоха няколко познати моторджии и хорицата взеха да ги базикат че сега трябвало да карат,като нас ,а не в сухото като тях.стъмни се взехме да поистиваме че то бяхме целите мокри.като спреш всеки знае че се истива.после по цигара преливане на малко бензин в моя мотор че свърши и айде доволни и прилично уморени към вкъщи
това е този така прекрасен ден за българския ендураджия
Коментар