Tweet
От доста време се каня да напиша и аз някой ред какви ги вършим тук насевер, та се чудя дали му е дошло времето 
Честно казано не ми остава много време да пиша дълги теми както други колеги, но ще се опитвам да ви предлагам по-някоя друга порцийка от време навреме
Та започвам от неделя, 2ри март, тъкмо съм се върнал от ските и нямам тъпрение да си покарам КТМ-а, разбираме се с моя приятел Николай (niki_4) и отпрашваме да направим една загряваща като за начало обиколка на язовир Александър Стамболийски, доколкото знам 2-ри или 3-ти по големина в България. Разбира се има ли път интресно няма и се нахакваме директно в накакви разорани ниви. Както не бях карал сериозно почти цяла зима заради тия снегове, точно за 10 мин ръцете ми се вкамениха
Тук доста време се чудихме дали да не подходим по-смело, но брега се оказа прекалено скосен а и бетона беше доста хлъзгав, та се наложи да побутаме малко
Моторите са отново на линия и понеже пак няма път се налага да отпрашваме през оранта
Колегата си чака супер модерната каска от щатите ама недейте подценява и тази, това е истински uvex
Минахме през едно село където поговорихме с наш приятел също фен на оффроуда и продължихме към изоставеното преди много години заради строежа на язовира село Дебелцово, над него се открива страхотна гледка, само дето така духаше че докато си направим снимки вихяхме зор
В далечината се виждат един отвесни скали над водата, там е стеснението на язовира и огромната стена. След има няма половин час бяхме там и с учудване видяхме един почитател на свободното летене, смелчага е пича ама след 1 кило ракия
това е преливника на стената, има няма 10-12 метра
оттук нататък като дадохме една газ че направо в Севлиево, да разправяме на приятелите за летящото БМВ
За другия ден, 3-ти март направихме по-сериозна организация и решихме да скокнем до Троян да видим жипките какви неща правят
Групата се събра на една полянка до село Сенник, селото на Дан Колов
уж щяхме да сме 13 ама бройката нещо се редуцира.
Правим разбор след зимната пауза Едни са с нови мотори, други с ремонтирати, други с нови екипи а четвърти нямахме нищо ново, аз пак със стария КТМ 
на 1-ва линия са сините и оранжевите, както и плакатиста спомена за Австралия, няма да се давамя я
Тръгнахме към Троян и тук се оказа удобен момент за някоя друга поза, странен ров насред къра
сигурно оптичен кабел на БТК за близкото село Малиново
Едни минаваха на скорост ...
други повтаряха ....
а трети се ушумоляваха
след това последва доста каране ама за жалост не ми се спираше да снимам, едва долу на разклона за Троян и Дълбок дол пак се запечатахме, пушачите дават зор за цигара
тука следва най-интересния момент за някой ама не и за нас, така се оказа а той е състезанието със жипките отидохме позяпахме ама нещо не ни впечатлиха, че на всичко отгоре и никакви кебабчета нямаше и хайде газ към култовото троянско ханче Кози вир - оригинал от 1939, голяма евтинийка и чудна кухня, препоръчвам ви го 
а това е нашата маса, пълни порцийки и пълни бири, наздраве
дотук хич не се бяхме озорили, но ако знаехме какво ни чака нямаше да ни е така весело
хапнахме и поехме към Троянския манастир и село Черни Осъм, оттам ни беше оффроуд пътя към Априлци
спряхме на едно хълмче да полежим че ни дотежа бирата и да се порадваме на гледки към Стара планина
CRF-a кътреше баира
а и х-а не се даваше
поокопитихме се малко и се стегнахме че още път имахме, ама в един момент започна да става интересно на северните склонове имаше доста сняг макар че температурата беше 18 градуса и можеше и гол да ходиш, ама това по-надолу
по пътя имаше доста паднали дървета и ня места се налагаше да караме из гората с елементи на лек траял
помните ли какво ви казах по-горе
и още една прекрасна гледка към северния джендем
след малка почивка слязохме в Априлци, пихме по 1 водичка че бяхме се препотили по 3 пъти и тръгханме да превземаме посления баир който ни разделяше от Севлиево, така наречения Разлатец. Оттук насетне започна истинския х..й който несме и предполагали че ще ядем. Докато се катерихме по южния склон всичко беше ОК с изключение на няколко паднали дървета които бяха дружно преместени. Качихме се на билото но от север ни чакаше голяяма изненада, сняг в изобилие, паднали дървета още повече. На места снега буквално беше до коляно и мотора лягаше на рамата си, започна се едно носене, дърпане и теглени на мотори през снега и дърветата, шоуто беше ненадминато в един момент никой нямаше сили за нищо, започна да се стъмва а някой от колегите хванали друг път който се оказал без изход, шоуто започна да става още по интересно, освен това останали без сили и ни нагоре ни надолу. Всички бяхме мокри от снега, гладни и жадни. В крайна сметка всичко беше с добър край въпреки че някой бяха леко изнервени а други пък доволни от преживяното на другия ден всички имахме една приятна усмивка на лицето и се питахме какви ще ги забъркаме идния уйкенд много съжелявам че нямаше как да правя снимки, наистина беше яко пара ама все пак ето една за финал
Честно казано не ми остава много време да пиша дълги теми както други колеги, но ще се опитвам да ви предлагам по-някоя друга порцийка от време навреме
Та започвам от неделя, 2ри март, тъкмо съм се върнал от ските и нямам тъпрение да си покарам КТМ-а, разбираме се с моя приятел Николай (niki_4) и отпрашваме да направим една загряваща като за начало обиколка на язовир Александър Стамболийски, доколкото знам 2-ри или 3-ти по големина в България. Разбира се има ли път интресно няма и се нахакваме директно в накакви разорани ниви. Както не бях карал сериозно почти цяла зима заради тия снегове, точно за 10 мин ръцете ми се вкамениха
Тук доста време се чудихме дали да не подходим по-смело, но брега се оказа прекалено скосен а и бетона беше доста хлъзгав, та се наложи да побутаме малко
Моторите са отново на линия и понеже пак няма път се налага да отпрашваме през оранта
Колегата си чака супер модерната каска от щатите ама недейте подценява и тази, това е истински uvex
Минахме през едно село където поговорихме с наш приятел също фен на оффроуда и продължихме към изоставеното преди много години заради строежа на язовира село Дебелцово, над него се открива страхотна гледка, само дето така духаше че докато си направим снимки вихяхме зор
В далечината се виждат един отвесни скали над водата, там е стеснението на язовира и огромната стена. След има няма половин час бяхме там и с учудване видяхме един почитател на свободното летене, смелчага е пича
ама след 1 кило ракия това е преливника на стената, има няма 10-12 метра
оттук нататък като дадохме една газ че направо в Севлиево, да разправяме на приятелите за летящото БМВ
За другия ден, 3-ти март направихме по-сериозна организация и решихме да скокнем до Троян да видим жипките какви неща правят
Групата се събра на една полянка до село Сенник, селото на Дан Колов
уж щяхме да сме 13 ама бройката нещо се редуцира.
Правим разбор след зимната пауза
Едни са с нови мотори, други с ремонтирати, други с нови екипи а четвърти нямахме нищо ново, аз пак със стария КТМ на 1-ва линия са сините и оранжевите, както и плакатиста спомена за Австралия, няма да се давамя я
Тръгнахме към Троян и тук се оказа удобен момент за някоя друга поза, странен ров насред къра
сигурно оптичен кабел на БТК за близкото село Малиново Едни минаваха на скорост ...
други повтаряха ....
а трети се ушумоляваха
след това последва доста каране ама за жалост не ми се спираше да снимам, едва долу на разклона за Троян и Дълбок дол пак се запечатахме, пушачите дават зор за цигара
тука следва най-интересния момент за някой ама не и за нас, така се оказа
а той е състезанието със жипките отидохме позяпахме ама нещо не ни впечатлиха, че на всичко отгоре и никакви кебабчета нямаше и хайде газ към култовото троянско ханче Кози вир - оригинал от 1939, голяма евтинийка и чудна кухня, препоръчвам ви го а това е нашата маса, пълни порцийки и пълни бири, наздраве
дотук хич не се бяхме озорили, но ако знаехме какво ни чака нямаше да ни е така весело
хапнахме и поехме към Троянския манастир и село Черни Осъм, оттам ни беше оффроуд пътя към Априлци
спряхме на едно хълмче да полежим че ни дотежа бирата и да се порадваме на гледки към Стара планина
CRF-a кътреше баира
а и х-а не се даваше
поокопитихме се малко и се стегнахме че още път имахме, ама в един момент започна да става интересно
на северните склонове имаше доста сняг макар че температурата беше 18 градуса и можеше и гол да ходиш, ама това по-надолупо пътя имаше доста паднали дървета и ня места се налагаше да караме из гората с елементи на лек траял
помните ли какво ви казах по-горе
и още една прекрасна гледка към северния джендем
след малка почивка слязохме в Априлци, пихме по 1 водичка че бяхме се препотили по 3 пъти и тръгханме да превземаме посления баир който ни разделяше от Севлиево, така наречения Разлатец. Оттук насетне започна истинския х..й който несме и предполагали че ще ядем. Докато се катерихме по южния склон всичко беше ОК с изключение на няколко паднали дървета които бяха дружно преместени. Качихме се на билото но от север ни чакаше голяяма изненада, сняг в изобилие, паднали дървета още повече. На места снега буквално беше до коляно и мотора лягаше на рамата си, започна се едно носене, дърпане и теглени на мотори през снега и дърветата, шоуто беше ненадминато
в един момент никой нямаше сили за нищо, започна да се стъмва а някой от колегите хванали друг път който се оказал без изход, шоуто започна да става още по интересно, освен това останали без сили и ни нагоре ни надолу. Всички бяхме мокри от снега, гладни и жадни. В крайна сметка всичко беше с добър край въпреки че някой бяха леко изнервени а други пък доволни от преживяното на другия ден всички имахме една приятна усмивка на лицето и се питахме какви ще ги забъркаме идния уйкенд много съжелявам че нямаше как да правя снимки, наистина беше яко пара ама все пак ето една за финал
в това БМВ хората живили са
Коментар