Tweet
За повечето хора историята на Хускварненските мотоциклети е тясно свързана с дългата поредица от победи на Световния шампионат по мотокрос през 60-те, 70-те и 80-те години. Но тази история е даже по-стара. Подобно на много други мотоциклетни производители, Хускварна започва с велосипедите.
1903 - От велосипед към мотоциклет
Подобно на много от първите мотоциклетни производители, Хускварна започва първо с велосипедите - в края на XIX век; а през 1903 г. Хускварна произвежда и първия си мотоциклет. По онова време към рамки, изработени в Хускварна, се напасвали двигателите на други производители като FN, Moto-Reve и NSU. В първите машини се използвали двигатели от 250 и 500 куб.см. на Sturmey-Archer и JAP.
Мотоциклет на Хускварна от около 1915 г. с двигател от 4.5 к.с. и елегантен кош.
1920 - Наша собствена фабрика за двигатели
През 1920 г. Хускварна открива собствена фабрика за двигатели; първият произведен в нея двигател е 550 куб.см., 4-тактов с 50-градусов V-образен страничен клапан, подобен на двигателите на компании като Harley-Davidson и Indian. Не след дълго Хускварна, също както и останалите водещи мотоциклетни производители, разработва състезателни мотоциклети в класове до 1000 куб.см.
.gif)
Първият мотоциклет на Хускварна с неин собствен двигател.
1920-1930 г. - Състезателни победи
Към края на 20-те и началото на 30-те години Хускварна пожънва редица успехи в Швеция и на многобройни спортни събития в Европа срещу трудни съперници в лицето на други известни производители като BMW, DKW, Excelsior, FN, Harley Davidson, Indian, Norton и Velocette. Хускварна излиза победител в състезания по издръжливост, каквото е международното “Шест Дни”, а също и в чисто скоростни надбягвания като международните Гран При и TT.
.gif)
Гунар Кальон на старта, остров Ман, 1934 г.
Изкачването на хълма в Клевалиден било изключително популярно в Швеция.
Фолке Манерштед
Една от причините за успеха се крие във факта, че конструкторът Фолке Манерштед e измежду пионерите в използването на леки сплави както в самия двигател, така и в останалите части на мотоциклета, което дава изключително добро съотношение мощност/тегло.
.gif)
Започва пътуването към “Шестте Дни” през 1929 г. с една от първите машини на Манерштед - мотоциклет с кош с двигател от 700 куб.см. В коша е самият Фолке Манерштед.
Средата на 30-те години - Хускварна спира участието си в състезания
В средата на 30-те години Хускварна постепенно се отдръпва от участие в състезателна дейност, отчасти поради свиването на гражданския пазар за големи мотоциклети.
През 1936 г. тя спира производството на големи мотоциклетни двигатели. Те все пак отново ще се появят малко по-късно, макар и под друга форма: производителят Albin използва двигателя на Хускварна като основа за едноцилиндров двигател с мощност 500 куб.см., поставяйки го на военен мотоциклет, който конструира заедно с Monark.
1935 г. - Първият лек мотоциклет
През 1935 г. Хускварна започва производство на първия двутактов мотоциклет. Лекият мотоциклет, за който не трябва шофьорска книжка, е с педали като обикновен велосипед и двигател от 98 куб.см. Той скоро добива широка популярност. През годините преди Втората световна война са произведени хиляди и хиляди машини... Швеция вече е на колела.
.gif)
1946 г. - “Svartkvarna”
През 1946 г. е дебютът на легендарния “Svartkvarna”. Той бързо се превръща в първообраз на лекия, надежден и як мотоциклет - алтернатива на автомобила през следвоенния период. “Svartkvarna” е конструиран така, че да отговаря на шведската класификация за “лек мотоциклет” - т.е. теглото му не трябва да надвишава 75 кг. И този път Хускварна се възползва от опита си в изработването на леки, мощни и надеждни машини.
.gif)
Кале Хаймдал, главен конструктор след Манерштед, и старшият майстор на фабриката Биргер Йохансон до един от първите мотоциклети “Svartkvarna”, или “Blackqvarna”. (“Blackqvarna”, т.е. “черна кварна”, е нарицателно име на първите 120-кубикови леки мотоциклети, които в началото били черни на цвят).
1957 г. - Сребърната стрела
1957 г. е следващата преломна година в историята на Хускварненските мотори и мотоциклети. Тогава била пусната “Сребърната стрела” - съвсем нов мощен 175-кубиков спортен мотоциклет, също под 75 кг. Година по-късно излиза и “Златната стрела” - неговата 200-кубикова версия. Шведските власти обаче нареждат на Хускварна да се задоволи със 75 куб.см., тъй като смятат, че Златната стрела е прекалено бърза за шведските пътища!
.jpg)
1958 г. - Silverpilen (Сребърната стрела). Максималната скорост достигала фантастичните 100 км/ч.
Все пак както Сребърната, така и Златната стрела са перфектната основа за по-нататъшно развитие в областта на спортните мотоциклети. Така започва дългата и успешна мотокросна ера на Хускварна с победи както на европейски, така и на световни шампионати.
Победи на европейски и световни шампионати
Те са много:
1959 - Ролф Тиблин, европейски шампион, клас 250 куб.см.
1960 - Бил Нилсон, световен шампион, клас 500 куб.см.
1962 - Ролф Тиблин, световен шампион, клас 500 куб.см., Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1963 - Ролф Тиблин, световен шампион, клас 500 куб.см., Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1966 - Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1967 - Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1969 - Бенгт Еберг, световен шампион, клас 500 куб.см.
1970 - Бенгт Еберг, световен шампион, клас 500 куб.см.
1974 - Хейки Микола, световен шампион, клас 500 куб.см.
1976 - Хейки Микола, световен шампион, клас 250 куб.см.
1979 - Хекан Карлквист, световен шампион, клас 250 куб.см.
Началото на 70-те години - Спортни мотоциклети за Съединените Щати
Мотоциклетите на Хускварна за мотокрос и ендуро се превръщат в голям експортен успех, включително в Щатите, където високата мощност и ниското тегло в комбинация с тяхната надеждност са печелившата рецепта за много американски шампиони, независимо дали в състезания по черен път и ендуро или надбягвания в пустинята. В резултат, в Щатите Хускварна се превръща в класика: прототип на съвременния мотоциклет за “офроуд”.
Мотоциклет за мотокрос 430 от 1981 г.
1987 г. - последните мотоциклети на Хускварна
Хускварна продължава производството на мотоциклети в Швеция до 1986-87 г., когато италианската компания Cagiva поема продукцията и по-нататъшното усъвършенстване на мотоциклети с марката Хускварна. Това е краят на мотоциклетната ера, продължила 84 години.
На последния мотоциклет се качва Свен-Ерик Йонсон, европейски шампион на ендуро и победител от 1987 г. на “Ноемврийската купа” (Novemberkеsan) - шведско състезание на дълги разстояния по пресечен терен.
Източник:http://www.bg.husqvarna.com
1903 - От велосипед към мотоциклет
Подобно на много от първите мотоциклетни производители, Хускварна започва първо с велосипедите - в края на XIX век; а през 1903 г. Хускварна произвежда и първия си мотоциклет. По онова време към рамки, изработени в Хускварна, се напасвали двигателите на други производители като FN, Moto-Reve и NSU. В първите машини се използвали двигатели от 250 и 500 куб.см. на Sturmey-Archer и JAP.
Мотоциклет на Хускварна от около 1915 г. с двигател от 4.5 к.с. и елегантен кош.
1920 - Наша собствена фабрика за двигатели
През 1920 г. Хускварна открива собствена фабрика за двигатели; първият произведен в нея двигател е 550 куб.см., 4-тактов с 50-градусов V-образен страничен клапан, подобен на двигателите на компании като Harley-Davidson и Indian. Не след дълго Хускварна, също както и останалите водещи мотоциклетни производители, разработва състезателни мотоциклети в класове до 1000 куб.см.
Първият мотоциклет на Хускварна с неин собствен двигател.
1920-1930 г. - Състезателни победи
Към края на 20-те и началото на 30-те години Хускварна пожънва редица успехи в Швеция и на многобройни спортни събития в Европа срещу трудни съперници в лицето на други известни производители като BMW, DKW, Excelsior, FN, Harley Davidson, Indian, Norton и Velocette. Хускварна излиза победител в състезания по издръжливост, каквото е международното “Шест Дни”, а също и в чисто скоростни надбягвания като международните Гран При и TT.
Гунар Кальон на старта, остров Ман, 1934 г.
Изкачването на хълма в Клевалиден било изключително популярно в Швеция.
Фолке Манерштед
Една от причините за успеха се крие във факта, че конструкторът Фолке Манерштед e измежду пионерите в използването на леки сплави както в самия двигател, така и в останалите части на мотоциклета, което дава изключително добро съотношение мощност/тегло.
Започва пътуването към “Шестте Дни” през 1929 г. с една от първите машини на Манерштед - мотоциклет с кош с двигател от 700 куб.см. В коша е самият Фолке Манерштед.
Средата на 30-те години - Хускварна спира участието си в състезания
В средата на 30-те години Хускварна постепенно се отдръпва от участие в състезателна дейност, отчасти поради свиването на гражданския пазар за големи мотоциклети.
През 1936 г. тя спира производството на големи мотоциклетни двигатели. Те все пак отново ще се появят малко по-късно, макар и под друга форма: производителят Albin използва двигателя на Хускварна като основа за едноцилиндров двигател с мощност 500 куб.см., поставяйки го на военен мотоциклет, който конструира заедно с Monark.
1935 г. - Първият лек мотоциклет
През 1935 г. Хускварна започва производство на първия двутактов мотоциклет. Лекият мотоциклет, за който не трябва шофьорска книжка, е с педали като обикновен велосипед и двигател от 98 куб.см. Той скоро добива широка популярност. През годините преди Втората световна война са произведени хиляди и хиляди машини... Швеция вече е на колела.
1946 г. - “Svartkvarna”
През 1946 г. е дебютът на легендарния “Svartkvarna”. Той бързо се превръща в първообраз на лекия, надежден и як мотоциклет - алтернатива на автомобила през следвоенния период. “Svartkvarna” е конструиран така, че да отговаря на шведската класификация за “лек мотоциклет” - т.е. теглото му не трябва да надвишава 75 кг. И този път Хускварна се възползва от опита си в изработването на леки, мощни и надеждни машини.
Кале Хаймдал, главен конструктор след Манерштед, и старшият майстор на фабриката Биргер Йохансон до един от първите мотоциклети “Svartkvarna”, или “Blackqvarna”. (“Blackqvarna”, т.е. “черна кварна”, е нарицателно име на първите 120-кубикови леки мотоциклети, които в началото били черни на цвят).
1957 г. - Сребърната стрела
1957 г. е следващата преломна година в историята на Хускварненските мотори и мотоциклети. Тогава била пусната “Сребърната стрела” - съвсем нов мощен 175-кубиков спортен мотоциклет, също под 75 кг. Година по-късно излиза и “Златната стрела” - неговата 200-кубикова версия. Шведските власти обаче нареждат на Хускварна да се задоволи със 75 куб.см., тъй като смятат, че Златната стрела е прекалено бърза за шведските пътища!
1958 г. - Silverpilen (Сребърната стрела). Максималната скорост достигала фантастичните 100 км/ч.
Все пак както Сребърната, така и Златната стрела са перфектната основа за по-нататъшно развитие в областта на спортните мотоциклети. Така започва дългата и успешна мотокросна ера на Хускварна с победи както на европейски, така и на световни шампионати.
Победи на европейски и световни шампионати
Те са много:
1959 - Ролф Тиблин, европейски шампион, клас 250 куб.см.
1960 - Бил Нилсон, световен шампион, клас 500 куб.см.
1962 - Ролф Тиблин, световен шампион, клас 500 куб.см., Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1963 - Ролф Тиблин, световен шампион, клас 500 куб.см., Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1966 - Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1967 - Торстен Холман, световен шампион, клас 250 куб.см.
1969 - Бенгт Еберг, световен шампион, клас 500 куб.см.
1970 - Бенгт Еберг, световен шампион, клас 500 куб.см.
1974 - Хейки Микола, световен шампион, клас 500 куб.см.
1976 - Хейки Микола, световен шампион, клас 250 куб.см.
1979 - Хекан Карлквист, световен шампион, клас 250 куб.см.
Началото на 70-те години - Спортни мотоциклети за Съединените Щати
Мотоциклетите на Хускварна за мотокрос и ендуро се превръщат в голям експортен успех, включително в Щатите, където високата мощност и ниското тегло в комбинация с тяхната надеждност са печелившата рецепта за много американски шампиони, независимо дали в състезания по черен път и ендуро или надбягвания в пустинята. В резултат, в Щатите Хускварна се превръща в класика: прототип на съвременния мотоциклет за “офроуд”.
Мотоциклет за мотокрос 430 от 1981 г.
1987 г. - последните мотоциклети на Хускварна
Хускварна продължава производството на мотоциклети в Швеция до 1986-87 г., когато италианската компания Cagiva поема продукцията и по-нататъшното усъвършенстване на мотоциклети с марката Хускварна. Това е краят на мотоциклетната ера, продължила 84 години.
На последния мотоциклет се качва Свен-Ерик Йонсон, европейски шампион на ендуро и победител от 1987 г. на “Ноемврийската купа” (Novemberkеsan) - шведско състезание на дълги разстояния по пресечен терен.
Източник:http://www.bg.husqvarna.com