Пътуване до Армения

[damon]

От: Пътуване до Армения

Река Ефрат след яз. Ататюрк:


Немерихме и начин за охлаждане:




С водата от язовира има някаква зеленина:


Китайската продукция се усъвършенства


От планината Немрут:


Сянката на вр. Немрут:




Не можете да си представите до каква степен Loney Planet "задава" насоките на неорганизирания турист:




Беше претъпкано с хора, трябва да се дойде сутрин рано:






Чакаме ферибота:




"Организацията" е невероятна. Късмет е да не те прегазят бусовете докато се товарят:






Към Диарбекир - абсолютна пустош:


Блокадата на пътя към Батман:


Дори и децата в Диарбекир разпознават "баровеца"


42 градуса на сянка. Единствената сянка наоколо:


Силвия почевеня като Кола. В тая жега чай и вода, може и кола. А ако имаше Isostar, но няма...


С Ариф (може и да бъкам името, имам го записано долу на мотора). Между друго тоя човек е в екипа правещ Mercedes AMG CLS, работи в AMG:


Тая снимка ми е много скъпа, трябваше да спрем и от запържване, минахме на запичане:


Със затворена каска се кара по-добре, не ти изпържва очите:


Захладня по пътя към Татван:


Почти в Татван:


Татван:


Мол! Градът прилича на черноморските турски градове:




Татван и ез. Ван:


Даже се движи и увеселително влакче.

[damon]

От: Пътуване до Армения

Вчера се качихме на вулкана Немрут над Татван (също се казва Немрут):



Това е кратера, снимката е на височина около 2500 м:


Езерото Ван от пътя към Немрут. За съжаление снимаме в най-неподходящите часове и маранята е сериозна, а сега няма как да почиствам снимките:


Езерото е доста голямо, изглежда си като море. Минахме по северния бряг, който уж бил по-красив...
Село над Татван:


Татван от високо:




Ахлат:








Супхан - втората по височина планина в Турция, по северния бряг на Ван:


Оттук нататък доста често има такива постове по пътищата:


Много е мръсно около езерото:


От езерото към Догубязът се минава през много красив проход:


Границата с Иран:


Навсякъде наоколо е пълно с тези камъни, може би вулканични:


Височината на прохода е почти 2600 м:


Тук не се вижда, но това е първата ни гледка към Арарат. Наколо е пълно с високи планини, но когато видиш Арарат, който се извисява почти два пъти над останалите е направо спиращо дъха:


Исак Паша Сарай над Догубязът:






Догубаязът е в едно внушително поле - може би 30 на 30 км между Арарат и останалите планини:




Кюрд:




"Вива Кюрдистан":

Тези хора, като разбраха, че не сме турци поне 20 пъти ни привестваха с "Уелком ту Кюрдистан". Не знам дали щяха да бъдат също толкова смели да го съобщят на момчетата с БТР-ите, които се разхождат наоколо...



Арарат и аз:


И отново Арарат, виждаше се добре. Карахме поне 40 минути около него. Не може да се предаде със снимка това, което се вижда. Огромната планина се извисява сякаш от полето наоколо:


Днес карахме към древната арменска столица Ани:


Ползвахме един пряк път, наистина спестихме доста, но пък се поопушихме:


Вече пред стените на стария град ни посещат малки тъговци:




Според турците Ани е важен път от пътя на коприната. Внимателно са избегнати всякакви думички свързани с Армения:


Останките са внушителни. Градът е бил над 100000 човека и е съперничил на Константинопол по слава и влияние:


Има няколко огромни арменски църкви:


Колоните са огромни:


Градът подобно на Търново е построен по границите на един каньон, като достъпът е само от едната страна. В момента реката разделя Армения и Турция, а арменците виждат старата си столица през границата. Тъжна история.











Арменските военни:






Как ли ще обяснят турските власти каква е тая писменост:






Има и джамия:


Мястото, както и всичко наоколо е впечатляващо:








Асим:








Тази вечер спряхме в Карс, 45 км от Ани. Много интересен град. Устойството му е направено в началото на века, когато Карс е бил в Руската империя. Няма нищо общо с типичен турски град - широки улици, големи тротоари, а в старата част за запазени много арменски и руски сгради. Градът е чист, очти няма жени със забрадки. Много различно.





От тази улица нагоре все едно си в старата част на европейски град:




Тук турците отново впечатляват с интересни надписи по почти всички руски сгради. Явно някакъв балтийски архитект е планирал целия град в началото на века. След тия надписи се чудя дали да не посетим утре историческия музей на Карс, сигурно ще научим и други интересни неща:


Азербайджанското консулство. Нахичеван - азърбайджанския ексклав, затворен между Армения, Турция и Иран е съвсем наблизо:


Карс е много жив град, даже снимаха видеоклип:


Паркирали сме се пред хотела:


Утре продължаваме към Грузия и Армения... Между другото спрях да геотагвам снимките - много ми е бавен компютъра за това. Ще го правя после.

[churov]

От: Пътуване до Армения

Страхотни сте ! Благодаря Ви!

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Пътуване до Армения

Само една дума ще кажа-ЕВАЛА!!!

[damon]

От: Пътуване до Армения

Пристигнахме в Армения. Вчера съвсем лесно влязохме на границата с Грузия при Вале и вече сме в Ереван. Ще останем тук около 3 дни и после продължаваме. Днес няма да караме, утре ще караме наблизо - към планината Арагатс. Нека да се върна малко назад, където прекъснах онзи ден.

Все още в Карс, минахме да видим арменската църква, която сега е джамия.


За съжаление сградата не е особено подържана и единственото по което се разбира че е джамия са високоговорителите.




Трябва, обаче, да се отбележи, че информационната табела е относителна коректна този път:


Карската крепост от двора на църквата:


После тръгнахме на север по малко по-заобиколния път покрай езерото Чилдир. Оказа се истинска находка. Красиво, чисто, за разлика от Ван, и пътят по северния бряг минава непосредствено по езерото:




Основната дейност в момента покрай езерото е събирането на сеното с ето такива машини:








Оттам нататък пътят се качва на много висок проход и после слиза в Пософ и най-крайните части на Турция към Грузия. Доста недостъпен район заради високия проход и големите наклони:


По този път вървят Ирански тирове. Много тирове. Не можах да разбера какво точно возят, но според мен гориво за Грузия. Заради големите наклони явно е доста опасно - имаше катастрофа с обърнат камион.


Граниацата с Грузия се оказа малък кошмар заради блокиралите компютри на Турците. Отне ни около 3 часа с висене по опашки с нахални ирански тираджии, много опитни в пререждането.


В Грузия влязохме почти по тъмно. Спряхме в първия голям град.


Това е от вчера, по пътя към грузнската Кападокия - скалните манастири при Вардзия:

В Гузия туризма върви добре. Има доста туристи.



Ето ги и манастирите при Вардзия:








Вече в Армения. Минаването беше съвсем бързо, след като имахме предварително извадени визи:


В Грузия, докато все още бяхме около Кавказ беше зелено и с доста горички. Тук отново горите изчезват.


Ето ни и в Ереван:


Като общо впечателние засега мога да кажа за Армения, че прилича на Украйна в по-бедните и части. Стари и разбити пътища, стари коли, бензиностанциите са малки и с всякакви "помпи". Виждат се много изоставени индустриални постройки.

В Ереван разбира се е друго, макар, че влязохме през едни квартали приличащи на Люлин. Центърът, обаче, е уникален и изглежда по-добре от София. Вчера беше пълно и с ирански туристи с коли и автобуси.

Имат си музикални фонтани. Голямо шоу






Сега ще търсим Радио Ереван...

[damon]

От: Пътуване до Армения

Днес подобрихме предишния рекорд от Стелвио, като се качихме на 3183 мнв с моторите:


Това е крайната точка на пътя към Арагатс - най-високия връх в Армения.

Арагатс:




Манастира Гехард, съвсем близо до Ереван:






А в Ереван е хубаво, много хубаво. За това ще пиша по-подробно по-нататък. Градът в определени части е впечатляващ.

Музея на геноцида:


Операта:


Оттук се вижда Арарат:


Газова инфраструктура:


Известния Каскад:

За съжаление два дена градът и около него е с много лоша видимост - от влага или запрашаване, не съм сигурен, и Арарат не се вижда. Вчера се виждаше съвсем леко, но днес - не.



Арменско меню, най-много водки. Имало и водка "Путинка":


Днес взехме и едни лепенки, които за малко да ги залепят на паспортите:


Утре продължаваме на юг - да видим Арарат и от другата страна - според арменците било много по-красиво. Всички снимки може да се видят тук: https://picasaweb.google.com/1097777...0/ArmeniaLive#

[Purple Elephant]

От: Пътуване до Армения

Невероятно!! Имам чувстото като че ли чета митологията от тази част на света!!

[Димо]

От: Пътуване до Армения

Нагорно-карабахския сувенир е много готин
Не беше писал, че ще влизате там. Успех и чакам с нетърпение "Арарат от другата страна".
Снимките ти са страхотни.
Стискам палци. Дано всичко мине нормално.

[SAMOTNIQT_VOIN]

От: Пътуване до Армения

"Имало и водка "Путинка""
Хаха, аз вчера я видях дори в един Лидл в Испания. Много се смях.

[damon]

От: Пътуване до Армения

Димо, аз не бях писал, но на картинката в началото се вижда. В плановете си е, само дето няма да стане точно както съм рисувал. Моята идея беше да влезем през Горис и после да се върнем в Армения през Зодския перевал. Там, обаче, има проблеми. Дори и местните в Горис не ме съветват да ходим, а да не говорим, че 70-80 км няма асфалт и прохода е над 2700 м, пък и ще вали. За капак на всичко днес ми се скъса едната пружина отзад и сега съм я закрепил някак си, но извън асфалтовите приключения май ще трябва да приключат за да можем да се приберем.

Ето и днешните "приключения"...

Манастира Кхор Вирап. Зад него се виждат и двата върха на Арарат, но сега нищо не се вижда. От вчера около Ереван са паднали някакви ниски облаци и видимоста е ужасна. За съжаление нямахме късмет да видим Арарат от арменска страна. Всъщност виждаше се малко, но доста трябва да си поиграя с фотошопа за да го изкарам мъничко:


Серьожа е писал тук 1953 г








След като излязохме от ереванската равнина навлязохме в планините. Лош път и Камази - или миришат на феродо ако се спускат, или бълват пушек ако се изкачват:




От сутринта нещо ми чукаше отзад в задната част на мотора и по неравните пътища се усещаше странно твърд, при положение, че преди два дена отпуснах пружините и компресията и стана прилично мек. Реших да видя има ли проблем и се нетъкнах на това:

Скъсана лява пружина - около 7-8 см в по-разредените витки (пружините са прогресивни). Много лошо. Чудих се известно време какво да правим. В Ереван пружина нямаше да намерим - просто там няма мотори. От кола нямаше да стане. Малко телефонни консултации и реших, че ще махна счупеното парче и ще го заменя с втулка. По тоя начин пружината ще върши някаква работа. Първоначално мислех да се връщаме в Ереван, но това беше проста работа за стругар и дори някаква тръба трябваше да свърши работа. Разбрах къде е местния стругар, намерихме го след известно обикаляне, но попаднахме на отвратително отношение. Въобще не искаха да се занимават да извъртят една втулка... Продължихме до следващия голям град. Там в един сервиз ми срязаха парче тръба с подходящ диаметър и загладихме малко ръба на скъсаната пружина.

Добре, че амортисьора на XJR-а се сваля за 5 мин:


Накрая от арменския тунинг се получи това:


Понеже втулката стана малко къса трябваше да натегна леко пружината отгоре, удължих малко амортисьора отдолу от регулировката, което сега се сещам, че е пълна грешка - по тоя начин намалих хода на аморсьора и утре сутринта ще го върна обратно. Просто в бързането мислех, че е правилно, понеже увеличава натягането на пружината, но пък намалявам хода, което с тоя друсащ път също не е добре... Както и да е. Разтоварихме малко моя мотор и прехвърлихме багаж на Фейзъра. Сега е "харашо" - поне на усет нещата са добре. Дано да не се счупи пружината в скъсаната част където е най-натоварена. Изглежда ще търсим най-мазния асфалт оттук нататък. Лошото е че поне в Армения такъв няма много...

После продължихме към Горис:


Началото на прохода Воротан, единствения и най-важен път към Горис:




15 градуса и вятър на около 2400 м. Времето стана кофти, а така го дават следващите дни. Лошото е че тук всичко е над 1600 м и студа и дъжда не са приятни:


Стана още по-студено, мъгливо и се стъмни. Тая пружина много ни забави, а трябваше да стигнем до Горис:


Горис се оказа много хубав град. Сгушен в нещо като дупка само на 1600 мнв, а околните върхове са над 3000. Градът си е известна туристическа дестинация сред арменците заради манастира Татев и е пълно с къщи за гости и хотели. Много е хубаво след такова тежко каране 70 км - бавно, тъмно и студено, да стигнеш до някакъв гостоприемен град. Намерихме много евтино и добро място за спане...

Вижте осветените скали. Горис е известен с тези скали. Те са от едната част на града. Естествено имат си класическа арменска църква от предполагам поне няколко стотин години:

[yoyoma]

От: Пътуване до Армения

Невероятен маршрут и смелост...Браво на екипа и благодаря за пътеписа!

[damon]

От: Пътуване до Армения

Карабах, Нагорни Карабах. Местните му викат Арцах, арменците - Карабах, руснаците Нагорный Карабах, а официално са се кръстили Нагорно Карабахска Република. Ние може да му казваме Надолно-Нагорни Карабах. Караш нагоре-надолу и така много километри.

Пътят към Карабах:


Карахме по шосето от Горис към Карабах - изненадващо добър път, около 90 км само завои. Единствения голям път, който свързва НКР с цивилизацията.

Първото нещо, което видяхме е удивителна природна красота. Високи и ниски планини, хълмове, речни долини. Голи върхове и върхове покрити с храсти и дървета, зеленина.


За пръв път на граница ме наричат Dear friend:


А границата е съвсем лесна - записват те в една тетрадка и това е. Не знам дали без визи щяха да ни пуснат. С арменска кола съм почти сигурен, че няма да има проблеми.

Първото село в Карабах, вече се виждат изоставените азерски къщи:








Пътят първо слиза от 1800 на 800м, после се качва отново до почти 2000, и накрая слиза в Степанакерт.

Като гледах тези знаци по пътя се чудех защо пък армените не съберат пари и за другите си пътища...

В Степанакерт - столицата, те посреща танк. Някакъв паметник в чест на войната с Азърбайджан, странно защо обърнал дуло към Армения. Нямаше слънце, та може и да бъркам, ще проверя по-късно. Може пък да мята снаряди и по Турция...


Степанакерт се намира в ниското след като се мине планината, разбира се заобиколен от други планини. Просто мястото е удобно за град:


А в Степанакерт нещо особено. изглежда като обикновен провинциален Арменски град. Само дето си има народно събрание:


Президентски дворец:

... и правителство, но тая сграда не снимах. По пътя наобратно срещнахме я премиера, я президента с кордон от 15 коли. Явно са се учили в Москва.

Изглежда доста пари са наляли и се наливат в града - асфалтират здраво и на места е направен съвсем прилично.


Музея на падналия воин или нещо такова. Не работеше:


В Степанакерт, обаче, няма нищо кой знае колко интересно за гледане. Освен да си говориш с хората. Лошото е че в тоя край ни гледат като извънземни и комуникацията никак не върви... Местните основно ни подсвиркват от колите, снимат с фотоапарати, и в зяпането си докато карат едва не ни блъскат. Мислех си аз да обикаляме с арменска кола, щеше да е по-добре...


Иначе Нагорни Карабах, според мен е много интересен и ако се продължи на север с минаване през Зодския проход ще е още по-интересно. На север има и два горлеми манастира - Дадиванк и Гандзасар, които са популярни. Но както писах - отпаднахме от този маршрут вчера и трябваше да се върнем към Армения.

Ето така е по прохода в Карабах - цели 90 км. Но ако продължиш към Ереван са още над 100 км завои, или пък към Мегри и границата с Иран - още 160 км завои. Тук всичко е планини.




Пълно е с подобни монументи с герои от войната с азерите:


Църкви, разбира се, има навсякъде:


На тези камъни май им се вика хачкар (или качкар):




Отново изоствани къщи, точно на "границата" с Армения:


Завои, завои:


Планини:


Отдавна не бяхме тръквали гумите по ръбовете:






За децата сме огромна атракция, но само се радват и гледат. Някои даже знаят думички на руски. Спомням си Югоизточна Турция - направо пипаха мотора и се опитваха да хвърлят разни неща. Добре, че Дъг ме беше предупредил за това им поведение.


Между другото днес беше първи учебен ден и имаше много деца - нагласени и с книгите под ръка. Беше идеално за снимане, но нещо не ми се получават тези снимки. Трудно ми е, чувствам се наистина като паднал от небето тук, а когато снимам хора искам да имам контакт с тях. Струва ми се че хората, ако не стреснати, то поне са твърде дистанцирани от нас. Макар, че това е двупосочно - трябва да поработя върху вродената си стеснителност, ако искам да снимам хора.

Хазяйката ни прави чай за настинка на Силвия. Извади от някъде една торба с арменски билки и набързо забърка някакъв коктейл, обяснявайки кое за какво е.


По-рано през деня бяхме тръгнали към известния манастир Татев. Това е Горис отвисоко:


Село:


Към манастира са построили грандиозен лифт, който се води най-незнам какво си в Света. Изобщо Арменците много обичат да имат разни "най" неща. Вчера на Кхор Вирап ми обясняваха, че Арарат бил най-високия връх в Света ако се мери от нивото на равнината. Наскоро били намерили и най-старата кожена обувка в Света в Армения.



Оказа се че провзването с този лифт е доста бавно и се отказахме да чакаме, за да не губим от времето си за Карабах. Евентуално ще минем утре. Пътят към манастира е доста труден и само частично асфалтиран, лифта е единствения вариант. Пък и тоя манастир е по-интересен от отсрещния хълм, където се стига само пеша след доста ходене...



Има поне още десетина снимки в галерията, които не съм слагал тук, на който му е интересно да погледне: https://picasaweb.google.com/1097777...0/ArmeniaLive#

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Пътуване до Армения

Направо ме накара да забравя че съм в България!!!

[МИТЬО(питона)]

От: Пътуване до Армения

В Нагорний карабах,през Горис ,минах на връщане от Иран.Нищо не са ми искали,само ми провериха документите и записаха номера на мотора.Но е хубаво да имаш виза ,за сувенир все пак.
Дано,не сте пропуснали Татев,много мистериозно място,а и пътя е чисто нов(юни),незнам,откаде имате инфо за черен път.
Сега виждам,че сте на Арменското море(езеро Севан),надявам се да ви хареса,аз бях очарован.
Жалко,че не се е виждал Арарат,от Ереван.Когато бях там,беше много ясно и се виждаше от почти цяла северна Армения.

[Димо]

От: Пътуване до Армения

Май е време да си тръгвате от там ...

OFFNews - Армения: Готови сме за война с Азербайджан