Tweet
Както казва ВладиЧ аз рядко пиша тук, но сега ще пробвам да се реванширам 
.
Пътуването за което ще ви разказвам го направих от средата до края на месец Август 2013.
Както винаги до последния момент не бях въобще готов...ден преди да тръгна обслужих мотора. Виза взех в денят на тръгване, за моя радост явно съм омръзнал вече на консула и екипа му и ми дадоха мулти виза за година- УРА! Генералния консул на Русия в Русе е голям пич. Много ми е помагал във всичките ми пътувания...
Тръгнах от вкъщи рано- рано..около обяд бях в Русе, взех визата и газ за Силистра.
Там имах уговорка с още 3 мотора с 3 човека. Оказаха се 4, една руска девойка която ни бе на гости се присъедини с нас. Елена, девойката която вече се прибираше от 14- хилядна разходка из Европа. Ето, тоя път нямаше да пътувам сам и ми беше интересно, даже странно. Минахме бързо границата, ферибота и т.н...в Румъния спряхме само да се снимаме малко преди границата с Молдова.
Границите сравнително бързо ги преодоляхме и аз вече се чувствах като у дома си- Одеска Област, Украйна. Направо отидохме в хотела който почти винаги отсядам. Взехме апартамент и решихме че трябва да направим банкет за сплотяване на колектива...ето заради тази вечер не пих повече през цялото си пътуване...или поне не прекалявах..
Идеята беше да тръгнем в 8 сутринта, но до 11 не успяхме даже изкараме моторите от гаража на хотела, тежка нощ....няма да разказвам за вечерта в подробности на всички ни е ясно какво се случва след като човек прекали с алкохола.
Малко преди Одеса спряхме да изчакаме въпросната руска девойка, която изоставаше много... Тя каза че не могла да държи нашето темпо и щяла да остане в Одеса да спи и ние да продължаваме без да се съобразяваме с нея. Честно да кажа, камък ми падна от сърцето... Тръгнахме...карахме до Одеса, качихме се на „магистралата” за Николаев и след не след дълго се наложи да спрем...просто всички страдахме от предната нощ.
Докато пиехме литри води и сокове...някои даже се опитаха да ядът...се появи Елена.. Решила била да си пробва силите..хаха
Събрахме и нашите сили и отпътувахме за Николаев и после за Херсон.
След Херсон спахме в едно хотелче. Някой пак употребяваха алкохол- ужас.
Около 3 часа на единия от нас- Жоро му звънна телефона и така групата порастна с още един човек, наш човек от Македония ни бе настигнал.
Този ден тръгнахме почти навреме ...Тъй като карахме точно по крайбрежието на Азовско море- град Бердянск, трябваше да го пробваме дали е мокро..
Всичко бе нормално докато стигнахме Украинската граница...там установиха, че на Енчо в номера на рамата има още 2 букви който ги няма в талона...пред самия номер на рамата има HM...което се оказа голям проблем, струващ 20$.
На около 40км от границата спахме в къмпинг.
Планувахме вечерта да бъдем в Волгроград, даже някои успяха ...
След Ростов на Дон се засякохме с колоната пътуваща за Волгоград. В началото на Волгроградска област ни чакаха телевизии, местните власти, хора в носии, ветерани и още куп други хора който ни очакваха. Там останахме известно време, снимки, разкази на ветерани и т.н.
След това продължихме с колоната до градче на име Калач на Дон на около 100км от Волгоград. Там също ни бяха организирали програма даже с вечеря. След като тръгнахме от там, спряхме на бензиностанция да заредим, но сами се сещате как и за колко време ...и то в Русия- зареждат над 100 мотора..
Аз извадих късмет като се обадих на Корнел (приятел от Румъния) да го питам до къде е стигнал...а самия той беше в хотел на около 5км от бензиностанцията, че даже имаше и място за мен!! Е по хубаво от това просто нямаше накъде. Нито карах през нощта, нито карах в група с над 100 мотора..
Сутринта се върнахме на въпросното градче, в което е започнала битката за освобождение на Сталинград. Градът е дал над 3600 жертви. Който иска да научи повече за битката и градът...нека попита чичо Гугъл, той всичко знае.
Ето ни на входа на Волгоград!!!
В 14.23 бяхме в лагера на мероприятието, Байк Шоу Сталинград 2013.
Вече знаех, че най-интересната част на това пътуване предстой след целта за която бях дошъл. Вече бях сигурен че на връщане тръгвам на юг...без маршрут без планове...споделих въпросната идея на Корнел и той почти се нави. Както и да е с него или без него аз ще пътувам натам... Калмикия, Ставрополска област, Кабардино- Балкария, Дагестан, Северна и Южна Осетия, Грузия, Турция и България, т.е. да обиколя Черно море по суша..
Сега за самото Байк Шоу...уникално като всяка година, много групи..много добра организация, но тая година рекорд по посещаемост над 250000, да 250 хиляди..това бяха хората вътре, отвън беше като гражданска война..на мен се падна честта да съм на единия от входовете, като преставител на клуба и да помагам на полицията. Хората даваха пари, късаха си сребърни синджирчета, прескачаха огради ...ако сте гледали Монстерс Ъф Рок 91- в Москва- нещо подобно....Смяната ми свърши около 4 сутринта и направо в палатката.
На следващия ден имахме културна програма, посещение на статуята "Родина Мать" в Мамаев Курган. Самата статуя е нещо нечовешко, 86 метра висока..тежаща 8000тона. След обиколката на града се прибрахме в лагера, някои започнаха с веселбата...
Корнел беше отменил ангажиментите си за следващата седмица и трябваше да тръгнем рано сутринта. Да ама, аз след дежурството си легнах а той ..не .. Което всъщност се оказа пак в мой плюс.. Реших да тръгна с други познати които ме бяха поканили с тях в република Калмикия, да разглеждаме будистки манастири и града на Шаха.. Така и стана, оставих Корнел и компания да си пият колкото могат и се разбрахме на следващия ден да се чакаме по пътя.
Следобяд бях на уговореното за среща място с хората. Тръгнахме до там освен, че пътя беше без никакви завои друго интересно нямаше.
Около 10 вечерта бяхме при нашите домакини, приятели на моите познати.. Оказа се че хората са в строеж и още нямат баня и тоалетна, но това не беше никакъв...или почти никакъв проблем. Вечеряхме и си легнахме. На сутринта тръгнахме за първия будистки манастир в който съм бил... незнам какво да кажа просто... Даже успях да съм на нещо като литургия..
След това отидохме до града на шаха.
Там се провеждат много световни турнири и има училище от първи клас, в което изучават този вид спорт....
След него отидохме във втори много стар манастир, или както те му казват, там всъщност живеят и монаси..попаднахме на туристическа разхдка с екскурзовод и ни поканиха с тях да ни разкаже екскурзовода за въпросния манастир и т.н.
След това ме заведоха на ресторант и тъкмо бяхме обядвали се обади Корнел че влизат в Елиста, града в който бях.
Разбрахме се къде да се чакаме и всички отидохме на там. А там ..приятна изнената. Наш приятел от Набрежни Челни, Татарстан тръгнал с Корнел. Имал познати по местата из който ще обикаляме и тръгнал..
Разделихме се с групата която се разкъса на 3- едните за Москва, другите за Новоросииск, а ние ...за кой знае къде..
В нашата посока беше степ...равнина жега..но с хубав път, без завои.
Спряхме на едно кафене да пием кафе, щото някои заспиваха.. Там случихме на много странна жена, постоянно ни разказваше някакви мъдрости и истории от нейния живот. Накрая като трябваше да платим, каза че на нас щяла да ни вземе на доставни цени, защото не знаем на къде сме тръгнали и може да ни трябват пари ... "Направи добро и то все някога ще ти се върне"- това и бяха думите с който ни изпрати.
Трябваше да спим в някакво село в подножието на Кавказ, но не успяхме да стигнем до там. Хората там карат като за последно..а и да бъда честен самите ние се мотаехме много...а и на част от групата им беше лошо от изминалия ден
Спряхме да спим в хотел в градче близо до гр. Минерални Води. Всъщност ние докато се чудехме къде да търсим хотел, спря човек който ни попита да нямаме проблеми, с какво може да помогне и т.н. същия този човек ни заведе в хотела. Хубав хотел, на нормални пари.
Сутринта продължихме за Елбрус.
Там и останахме да спим. Качихме се с кабинката до над 4000м височина, в подножието на вр. Елбрус. Спахме на 2350м.
Следва продължение..
. Пътуването за което ще ви разказвам го направих от средата до края на месец Август 2013.
Както винаги до последния момент не бях въобще готов...ден преди да тръгна обслужих мотора. Виза взех в денят на тръгване, за моя радост явно съм омръзнал вече на консула и екипа му и ми дадоха мулти виза за година- УРА! Генералния консул на Русия в Русе е голям пич. Много ми е помагал във всичките ми пътувания...
Тръгнах от вкъщи рано- рано..около обяд бях в Русе, взех визата и газ за Силистра.
Там имах уговорка с още 3 мотора с 3 човека. Оказаха се 4, една руска девойка която ни бе на гости се присъедини с нас. Елена, девойката която вече се прибираше от 14- хилядна разходка из Европа. Ето, тоя път нямаше да пътувам сам и ми беше интересно, даже странно. Минахме бързо границата, ферибота и т.н...в Румъния спряхме само да се снимаме малко преди границата с Молдова.
Границите сравнително бързо ги преодоляхме и аз вече се чувствах като у дома си- Одеска Област, Украйна. Направо отидохме в хотела който почти винаги отсядам. Взехме апартамент и решихме че трябва да направим банкет за сплотяване на колектива...ето заради тази вечер не пих повече през цялото си пътуване...или поне не прекалявах..
Идеята беше да тръгнем в 8 сутринта, но до 11 не успяхме даже изкараме моторите от гаража на хотела, тежка нощ....няма да разказвам за вечерта в подробности на всички ни е ясно какво се случва след като човек прекали с алкохола.
Малко преди Одеса спряхме да изчакаме въпросната руска девойка, която изоставаше много... Тя каза че не могла да държи нашето темпо и щяла да остане в Одеса да спи и ние да продължаваме без да се съобразяваме с нея. Честно да кажа, камък ми падна от сърцето... Тръгнахме...карахме до Одеса, качихме се на „магистралата” за Николаев и след не след дълго се наложи да спрем...просто всички страдахме от предната нощ.
Докато пиехме литри води и сокове...някои даже се опитаха да ядът...се появи Елена.. Решила била да си пробва силите..хаха
Събрахме и нашите сили и отпътувахме за Николаев и после за Херсон.
След Херсон спахме в едно хотелче. Някой пак употребяваха алкохол- ужас.
Около 3 часа на единия от нас- Жоро му звънна телефона и така групата порастна с още един човек, наш човек от Македония ни бе настигнал.
Този ден тръгнахме почти навреме ...Тъй като карахме точно по крайбрежието на Азовско море- град Бердянск, трябваше да го пробваме дали е мокро..
Всичко бе нормално докато стигнахме Украинската граница...там установиха, че на Енчо в номера на рамата има още 2 букви който ги няма в талона...пред самия номер на рамата има HM...което се оказа голям проблем, струващ 20$.
На около 40км от границата спахме в къмпинг.
Планувахме вечерта да бъдем в Волгроград, даже някои успяха ...
След Ростов на Дон се засякохме с колоната пътуваща за Волгоград. В началото на Волгроградска област ни чакаха телевизии, местните власти, хора в носии, ветерани и още куп други хора който ни очакваха. Там останахме известно време, снимки, разкази на ветерани и т.н.
След това продължихме с колоната до градче на име Калач на Дон на около 100км от Волгоград. Там също ни бяха организирали програма даже с вечеря. След като тръгнахме от там, спряхме на бензиностанция да заредим, но сами се сещате как и за колко време ...и то в Русия- зареждат над 100 мотора..
Аз извадих късмет като се обадих на Корнел (приятел от Румъния) да го питам до къде е стигнал...а самия той беше в хотел на около 5км от бензиностанцията, че даже имаше и място за мен!! Е по хубаво от това просто нямаше накъде. Нито карах през нощта, нито карах в група с над 100 мотора..
Сутринта се върнахме на въпросното градче, в което е започнала битката за освобождение на Сталинград. Градът е дал над 3600 жертви. Който иска да научи повече за битката и градът...нека попита чичо Гугъл, той всичко знае.
Ето ни на входа на Волгоград!!!
В 14.23 бяхме в лагера на мероприятието, Байк Шоу Сталинград 2013.
Вече знаех, че най-интересната част на това пътуване предстой след целта за която бях дошъл. Вече бях сигурен че на връщане тръгвам на юг...без маршрут без планове...споделих въпросната идея на Корнел и той почти се нави. Както и да е с него или без него аз ще пътувам натам... Калмикия, Ставрополска област, Кабардино- Балкария, Дагестан, Северна и Южна Осетия, Грузия, Турция и България, т.е. да обиколя Черно море по суша..
Сега за самото Байк Шоу...уникално като всяка година, много групи..много добра организация, но тая година рекорд по посещаемост над 250000, да 250 хиляди..това бяха хората вътре, отвън беше като гражданска война..на мен се падна честта да съм на единия от входовете, като преставител на клуба и да помагам на полицията. Хората даваха пари, късаха си сребърни синджирчета, прескачаха огради ...ако сте гледали Монстерс Ъф Рок 91- в Москва- нещо подобно....Смяната ми свърши около 4 сутринта и направо в палатката.
На следващия ден имахме културна програма, посещение на статуята "Родина Мать" в Мамаев Курган. Самата статуя е нещо нечовешко, 86 метра висока..тежаща 8000тона. След обиколката на града се прибрахме в лагера, някои започнаха с веселбата...
Корнел беше отменил ангажиментите си за следващата седмица и трябваше да тръгнем рано сутринта. Да ама, аз след дежурството си легнах а той ..не .. Което всъщност се оказа пак в мой плюс.. Реших да тръгна с други познати които ме бяха поканили с тях в република Калмикия, да разглеждаме будистки манастири и града на Шаха.. Така и стана, оставих Корнел и компания да си пият колкото могат и се разбрахме на следващия ден да се чакаме по пътя.
Следобяд бях на уговореното за среща място с хората. Тръгнахме до там освен, че пътя беше без никакви завои друго интересно нямаше.
Около 10 вечерта бяхме при нашите домакини, приятели на моите познати.. Оказа се че хората са в строеж и още нямат баня и тоалетна, но това не беше никакъв...или почти никакъв проблем. Вечеряхме и си легнахме. На сутринта тръгнахме за първия будистки манастир в който съм бил... незнам какво да кажа просто... Даже успях да съм на нещо като литургия..
След това отидохме до града на шаха.
Там се провеждат много световни турнири и има училище от първи клас, в което изучават този вид спорт....
След него отидохме във втори много стар манастир, или както те му казват, там всъщност живеят и монаси..попаднахме на туристическа разхдка с екскурзовод и ни поканиха с тях да ни разкаже екскурзовода за въпросния манастир и т.н.
След това ме заведоха на ресторант и тъкмо бяхме обядвали се обади Корнел че влизат в Елиста, града в който бях.
Разбрахме се къде да се чакаме и всички отидохме на там. А там ..приятна изнената. Наш приятел от Набрежни Челни, Татарстан тръгнал с Корнел. Имал познати по местата из който ще обикаляме и тръгнал..
Разделихме се с групата която се разкъса на 3- едните за Москва, другите за Новоросииск, а ние ...за кой знае къде..
В нашата посока беше степ...равнина жега..но с хубав път, без завои.
Спряхме на едно кафене да пием кафе, щото някои заспиваха.. Там случихме на много странна жена, постоянно ни разказваше някакви мъдрости и истории от нейния живот. Накрая като трябваше да платим, каза че на нас щяла да ни вземе на доставни цени, защото не знаем на къде сме тръгнали и може да ни трябват пари ... "Направи добро и то все някога ще ти се върне"- това и бяха думите с който ни изпрати.
Трябваше да спим в някакво село в подножието на Кавказ, но не успяхме да стигнем до там. Хората там карат като за последно..а и да бъда честен самите ние се мотаехме много...а и на част от групата им беше лошо от изминалия ден
Спряхме да спим в хотел в градче близо до гр. Минерални Води. Всъщност ние докато се чудехме къде да търсим хотел, спря човек който ни попита да нямаме проблеми, с какво може да помогне и т.н. същия този човек ни заведе в хотела. Хубав хотел, на нормални пари.
Сутринта продължихме за Елбрус.
Там и останахме да спим. Качихме се с кабинката до над 4000м височина, в подножието на вр. Елбрус. Спахме на 2350м.
Следва продължение..
..
. "апнахме пиинахме па си легнахме"
Коментар