Tweet
Идеята за това пътуване изникна съвсем спонтанно, една седмица преди да бъде реализирано. След разходката до Алпите бях решил, че тази година няма повече да обикалям по чужбинско (Гърция не се брои 
), ама на, едвам ме навиха 
Планът накратко беше да минем през Игуменица, после с ферибот до Италия, от там по най-бързия начин в Сицилия, обикаляме я за няколко дни (няма и 1000км) и газ обратно. Карането по магистрали ще се избягва, освен ако не е много наложително. Всички бяхме с ограничени бюджети, така че спането ще е по къмпинги или на диво, храна от супермаркета и основния разход остава бензина. Аз успях да събера (с помощ от приятели) 700 евро, които едвааам ми стигнаха, другите бяха и те с по толкова горе-долу. По предварителни сметки имахме около 3300-3500км и 9 дни, така че тези пари трябваше да стигнат.
Тръгването го уговорихме да е в 8:30, защото мислехме да караме по стария път, а той освен по-дълъг е и по-бавен от магистралата, та да не ни се налага да бързаме много... В 8:30 обаче, един от участниците липсваше на бензиностанцията. Оказа се класически случай на успиване
Решихме да се чакаме на Градешница, и без това ще се спира там за пържоли Отидохме, ядохме, пихме, обсъждахме маршрута и т.н., обаче Биляна още я няма. Решихме да и организираме подобаващ посрещане и в крайна сметка се получи така:
Пътуването до Игуменица не мина съвсем по план. Заваля дъжд и се отказахме от стария път в полза на магистралата. В резултат бяхме там 2 часа преди ферибота и имахме време за гироси и бира. На самия ферибот продължихме с бирата, гироси нямаше Ферибота ни излезе по 25Е на човек, което беше много добра цена (в интернет беше 40 и нещо).
Спахме на палубата, някой си устроихме легла на сандъците със спасителни жилетки, а други направо на пода.
На сутринта вече бяхме в Бриндизи.
Слязохме от ферибота, и тъй като аз бях подготвил някакъв маршрут за каране през Южна Италия, поведох групата на югозапад...
Спряхме на една бензиностанция да заредим (първата, която срещнахме и не беше "автоматична") и там се случиха две неща - първо някакви ченгета след като повисяха и поогледаха мотора на Биляна я накараха да си почисти номера (който беше омазан съвсем случайно със спрей за верига) и разбрах как се правят четките за бутилки
Продължихме си по пътя и в ранния следобед си харесахме едно крайпътно селце за почивка и обяд с пица. Нямаше обаче отворена пицария и продължихме напред.
Тъкмо приближихме западното крайбрежие, и нещо откъм задната ми гума започна да издава щракащи и стържещи звуци. Отначало реших, че веригата е за смазване, защото не я бях мазал от около 1000км, но след обилно пръскане със спрея звуците останаха и се оказа че е по-лошо - блокирал лагер. Беше в неделя следобед и шансовете да намеря по това време сервиз бяха нулеви. За щастие бяхме само на няколко км от близкото градче и другите избързаха напред да потърсят хотел, където може да преспим и да разглобим мотора... Оказа се, че хотел има съвсем наблизо, цената беше прилична. Точно имахме време и за почивка и за плажче, така че не беше кой знае каква драма
Добре, че стаята ни беше малко по-встрани, че бая се бяхме разхвърляли отпред:
На другия ден натоварихме гумата на единия мотор и слязохме до града да търсим сервиз. От там ни пратиха в близкия по-голям град (Paola) и ни обясниха къде има мото сервиз - http://www.dandreamoto.it/. Хората се справиха бързо и лесно, смяната на двата лагера ми струваше 45 евро и до 11ч вече бях готов да давам газ
Продължихме надолу по крайбрежието, пътя беше прекрасен, с много завои и гледки.
Стигнахме ферибота за Сицилия и след кратко чакане вече бяхме на път през протока. Ферибота струваше 13Е, а аз бях видял в интернет цена от 6Е. За съжаление на записах на кой ферибот, явно сме попаднали на друг по-скъп.
Слязохме в Месина и според плана поехме по крайбрежния път на юг. Оказа се голяма грешка - такова задръстване и теснотия не бях виждал. Освен това жегата ни мореше много.
Селцата се редяха едно след друго със съвсем малка глътка въздух помежду. В едно от тях спряхме за почивка и хапване, а услужлив чичко ни посочи къде има пица.
Оказа се, че е някаква закусвалня и пицата не изглеждаше задоволително, а и трябваше да я ядем на крак, така че се отказахме. Пообиколихме из селото, но не намерихме работеща пицария и в крайна сметка хапнахме набързо от запасите в раницата и пак газ надолу. Първата забележителност, която мислехме да разгледаме на другия ден беше Етна, така че за днес оставаше само да намерим супермаркет и къмпинг. За щастие бях заредил на GPS-a къмпинги и други полезни POI и въпроса беше само да стигнем до там. Оказа се, че някои от заредените къмпинги не съществуват, но в крайна сметка намерихме реален и работещ в Nicolosi. Там имаше и пицария, така че най-после опитахме италиански пици.
Италианската бира също не е лоша, но това вече го бяхме установили
Къмпингът беше в подножието на Етна, така че на другия ден нямаше нужда да си даваме много зор рано сутринта
Пътя нагоре е много приятен, новичък асвалт и големи, бързи завои. Стига се до един огромен паркинг с много магазинчета, дюкянчета и закусвални.
От тук нагоре се продължава първо с лифт, а след това с джипка. Трипът се оказа че струва 50Е и аз се отказах, но другите ги прежалиха и се качиха до горе. Аз реших да се поразходя и поразгледам наоколо. Както в последствие разбрах, като изригне лавата от основния кратер, тя бързо го запушва и след това избива в стари. В резултат има страшно много малки кратери в целия район. Няколко такива имаше покрай паркинга и отидох да ги разгледам.
Малък, малък, колко да е малък
Цялата околност е такава черна, тук там ръждиво-кафява.
Застинала лава:
Беше време за обяд и се установих на едно от капанчетата. Всичко беше много вкусно. Пастата - 5Е, бирата 3.50Е. А и другите се върнаха от върха.
А това е дълго кафе по италиански. "Лунго" дет се вика
Приключихме с разглеждането на Етна и тръгнахме към следващата цел - Агридженто. Поради липса на пари и време решихме да оставим Сиракуза и региона за друг път. Пътят към Агридженто минава през средата на Сицилия и е много живописен, макар на места поразбит и доста хлъзгав.
Спряхме за малко да разгледаме някакви руини и после пак газ.
В селата улиците са много тесни и често еднопосочни.
Привечер стигнахме до набелязания къмпинг край Licata, в средата на южното крайбрежие на Сицилия. Приличен къмпинг, важното е че имаше море, а и бяхме напазарували в супермаркета, та си устроихме една вечеря на плажа.
), ама на, едвам ме навиха Планът накратко беше да минем през Игуменица, после с ферибот до Италия, от там по най-бързия начин в Сицилия, обикаляме я за няколко дни (няма и 1000км) и газ обратно. Карането по магистрали ще се избягва, освен ако не е много наложително. Всички бяхме с ограничени бюджети, така че спането ще е по къмпинги или на диво, храна от супермаркета и основния разход остава бензина. Аз успях да събера (с помощ от приятели) 700 евро, които едвааам ми стигнаха, другите бяха и те с по толкова горе-долу. По предварителни сметки имахме около 3300-3500км и 9 дни, така че тези пари трябваше да стигнат.
Тръгването го уговорихме да е в 8:30, защото мислехме да караме по стария път, а той освен по-дълъг е и по-бавен от магистралата, та да не ни се налага да бързаме много... В 8:30 обаче, един от участниците липсваше на бензиностанцията. Оказа се класически случай на успиване
Решихме да се чакаме на Градешница, и без това ще се спира там за пържоли Отидохме, ядохме, пихме, обсъждахме маршрута и т.н., обаче Биляна още я няма. Решихме да и организираме подобаващ посрещане и в крайна сметка се получи така:Пътуването до Игуменица не мина съвсем по план. Заваля дъжд и се отказахме от стария път в полза на магистралата. В резултат бяхме там 2 часа преди ферибота и имахме време за гироси и бира. На самия ферибот продължихме с бирата, гироси нямаше
Ферибота ни излезе по 25Е на човек, което беше много добра цена (в интернет беше 40 и нещо).Спахме на палубата, някой си устроихме легла на сандъците със спасителни жилетки, а други направо на пода.
На сутринта вече бяхме в Бриндизи.
Слязохме от ферибота, и тъй като аз бях подготвил някакъв маршрут за каране през Южна Италия, поведох групата на югозапад...
Спряхме на една бензиностанция да заредим (първата, която срещнахме и не беше "автоматична") и там се случиха две неща - първо някакви ченгета след като повисяха и поогледаха мотора на Биляна я накараха да си почисти номера (който беше омазан съвсем случайно със спрей за верига
) и разбрах как се правят четките за бутилки Продължихме си по пътя и в ранния следобед си харесахме едно крайпътно селце за почивка и обяд с пица. Нямаше обаче отворена пицария и продължихме напред.
Тъкмо приближихме западното крайбрежие, и нещо откъм задната ми гума започна да издава щракащи и стържещи звуци. Отначало реших, че веригата е за смазване, защото не я бях мазал от около 1000км, но след обилно пръскане със спрея звуците останаха и се оказа че е по-лошо - блокирал лагер. Беше в неделя следобед и шансовете да намеря по това време сервиз бяха нулеви. За щастие бяхме само на няколко км от близкото градче и другите избързаха напред да потърсят хотел, където може да преспим и да разглобим мотора... Оказа се, че хотел има съвсем наблизо, цената беше прилична. Точно имахме време и за почивка и за плажче, така че не беше кой знае каква драма
Добре, че стаята ни беше малко по-встрани, че бая се бяхме разхвърляли отпред:
На другия ден натоварихме гумата на единия мотор и слязохме до града да търсим сервиз. От там ни пратиха в близкия по-голям град (Paola) и ни обясниха къде има мото сервиз - http://www.dandreamoto.it/. Хората се справиха бързо и лесно, смяната на двата лагера ми струваше 45 евро и до 11ч вече бях готов да давам газ
Продължихме надолу по крайбрежието, пътя беше прекрасен, с много завои и гледки.
Стигнахме ферибота за Сицилия и след кратко чакане вече бяхме на път през протока. Ферибота струваше 13Е, а аз бях видял в интернет цена от 6Е. За съжаление на записах на кой ферибот, явно сме попаднали на друг по-скъп.
Слязохме в Месина и според плана поехме по крайбрежния път на юг. Оказа се голяма грешка - такова задръстване и теснотия не бях виждал. Освен това жегата ни мореше много.
Селцата се редяха едно след друго със съвсем малка глътка въздух помежду. В едно от тях спряхме за почивка и хапване, а услужлив чичко ни посочи къде има пица.
Оказа се, че е някаква закусвалня и пицата не изглеждаше задоволително, а и трябваше да я ядем на крак, така че се отказахме. Пообиколихме из селото, но не намерихме работеща пицария и в крайна сметка хапнахме набързо от запасите в раницата и пак газ надолу. Първата забележителност, която мислехме да разгледаме на другия ден беше Етна, така че за днес оставаше само да намерим супермаркет и къмпинг. За щастие бях заредил на GPS-a къмпинги и други полезни POI и въпроса беше само да стигнем до там. Оказа се, че някои от заредените къмпинги не съществуват, но в крайна сметка намерихме реален и работещ в Nicolosi. Там имаше и пицария, така че най-после опитахме италиански пици.
Италианската бира също не е лоша, но това вече го бяхме установили
Къмпингът беше в подножието на Етна, така че на другия ден нямаше нужда да си даваме много зор рано сутринта
Пътя нагоре е много приятен, новичък асвалт и големи, бързи завои. Стига се до един огромен паркинг с много магазинчета, дюкянчета и закусвални.
От тук нагоре се продължава първо с лифт, а след това с джипка. Трипът се оказа че струва 50Е и аз се отказах, но другите ги прежалиха и се качиха до горе. Аз реших да се поразходя и поразгледам наоколо. Както в последствие разбрах, като изригне лавата от основния кратер, тя бързо го запушва и след това избива в стари. В резултат има страшно много малки кратери в целия район. Няколко такива имаше покрай паркинга и отидох да ги разгледам.
Малък, малък, колко да е малък
Цялата околност е такава черна, тук там ръждиво-кафява.
Застинала лава:
Беше време за обяд и се установих на едно от капанчетата. Всичко беше много вкусно. Пастата - 5Е, бирата 3.50Е. А и другите се върнаха от върха.
А това е дълго кафе по италиански. "Лунго" дет се вика
Приключихме с разглеждането на Етна и тръгнахме към следващата цел - Агридженто. Поради липса на пари и време решихме да оставим Сиракуза и региона за друг път. Пътят към Агридженто минава през средата на Сицилия и е много живописен, макар на места поразбит и доста хлъзгав.
Спряхме за малко да разгледаме някакви руини и после пак газ.
В селата улиците са много тесни и често еднопосочни.
Привечер стигнахме до набелязания къмпинг край Licata, в средата на южното крайбрежие на Сицилия. Приличен къмпинг, важното е че имаше море, а и бяхме напазарували в супермаркета, та си устроихме една вечеря на плажа.
Коментар