Тома Жеглов ми се обади, че организира лека сбирка в заведението Моторхед в Банско. Целта на сбирката беше да се направят презентации на пътешествия с мотори, да се съберем и опознаем тези, които това ни интересува - сродните души, след края на активният за каране на мотори сезон. Времето се уцели хубаво, така че имаше даже и мотори на сбирката. Естествено и дядо Владо беше там със Средногорският партизанин. Успях да направя и няколко снимки, които надявам се ще ви харесат.
Първата снимка направих малко след Якоруда. Първо ми беше студено, после светлината не ми харесваше, после нещо не можех да подбера пейзаж...
Планините, около Якоруда.
Така се вижда Пирин малко след село Баня.
Taка изглежда планината малко преди Банско.
Средногорският партизанин малко преди Банско. На заден план се виждат част от белите върхове на Рила.
Част от моторите на групата в центъра на село Добърско.
Вероятно най-старата църква в България е в Добърско. Година на построяване 1122, или 12-ти век. По-стара от Боянската църква!
В двора на църквата има аязмо с лековита вода с постоянен дебит, което никога не замръзва. В него са мили очите си част от ослепените Самуилови войни. Аязмото е изворче, там където е групата хора на снимката.
Покрива на църквата и гледка към Добърско.
Част от църковният двор. От вътре на църквата нямам снимки, защото е забранено снимането. Тази църква в същност не е действаща, а е паметник на културата. Вътре се поддържа контролирана среда за запазването на стенописите, които са от 14 век. Старите стенописи от строежа на църквата не са запазени. На тези стенописи има два, на които Христос е изобразен в нещо като космически кораб. Иконите в тази църква са УНИКАЛНИ. Аз съм ги виждал преди години в криптата под Александър Невски, а Людмила Живкова ги е изнасяла по света, както Панагюрското съкровище. В момента тези икони са на мястото си в църквата в Добърско. В долният ляв ъгъл на тази снимка се вижда входа на църквата.
Тази снимка вече е от входа на резевата за мечки над Белица. На 10 километра над Белица се намира. Пътя до резервата е отвратителен. В началото е много лош тесен асфалт с дупки, а после асфалта изчезва и си става чист офроуд в планината. Около 2 километра карах на трета в началото, после два, три километра на втора, а после само на първа до резервата.
Баба Меца.
Това е мечката Елена...
Това е заскреженият ми мотор на другият ден сутринта в 9 часа паркиран в двора на хотел в Банско. От срещата и от заведението Моторхед нямам снимки. Аз не харесвам снимки на маса. Готино беше. Двама сърби правиха презентации на техните пътешествия, единият от които Свободан показа снимки от околосветското, което е направил. Ванката от Стара Загора показа част от снимките си от Европа и Алпите. Томата Жеглов също показа много снимки на две от последните си пътувания из Русия, и около Черно море. Ядохме пихме, веселихме се и направихме много мохабет за пътувания и мотори.
Пътя обратно към Пазарджик вече в неделя.
Есенна красота някъде по прохода между Юндола и Белово.
Златна есен.
Някъде из прохода.
Oще една красива есенна снимка за край на този репортаж.
Първата снимка направих малко след Якоруда. Първо ми беше студено, после светлината не ми харесваше, после нещо не можех да подбера пейзаж...
Планините, около Якоруда.
Така се вижда Пирин малко след село Баня.
Taка изглежда планината малко преди Банско.
Средногорският партизанин малко преди Банско. На заден план се виждат част от белите върхове на Рила.
Част от моторите на групата в центъра на село Добърско.
Вероятно най-старата църква в България е в Добърско. Година на построяване 1122, или 12-ти век. По-стара от Боянската църква!
В двора на църквата има аязмо с лековита вода с постоянен дебит, което никога не замръзва. В него са мили очите си част от ослепените Самуилови войни. Аязмото е изворче, там където е групата хора на снимката.
Покрива на църквата и гледка към Добърско.
Част от църковният двор. От вътре на църквата нямам снимки, защото е забранено снимането. Тази църква в същност не е действаща, а е паметник на културата. Вътре се поддържа контролирана среда за запазването на стенописите, които са от 14 век. Старите стенописи от строежа на църквата не са запазени. На тези стенописи има два, на които Христос е изобразен в нещо като космически кораб. Иконите в тази църква са УНИКАЛНИ. Аз съм ги виждал преди години в криптата под Александър Невски, а Людмила Живкова ги е изнасяла по света, както Панагюрското съкровище. В момента тези икони са на мястото си в църквата в Добърско. В долният ляв ъгъл на тази снимка се вижда входа на църквата.
Тази снимка вече е от входа на резевата за мечки над Белица. На 10 километра над Белица се намира. Пътя до резервата е отвратителен. В началото е много лош тесен асфалт с дупки, а после асфалта изчезва и си става чист офроуд в планината. Около 2 километра карах на трета в началото, после два, три километра на втора, а после само на първа до резервата.
Баба Меца.
Това е мечката Елена...
Това е заскреженият ми мотор на другият ден сутринта в 9 часа паркиран в двора на хотел в Банско. От срещата и от заведението Моторхед нямам снимки. Аз не харесвам снимки на маса. Готино беше. Двама сърби правиха презентации на техните пътешествия, единият от които Свободан показа снимки от околосветското, което е направил. Ванката от Стара Загора показа част от снимките си от Европа и Алпите. Томата Жеглов също показа много снимки на две от последните си пътувания из Русия, и около Черно море. Ядохме пихме, веселихме се и направихме много мохабет за пътувания и мотори.
Пътя обратно към Пазарджик вече в неделя.
Есенна красота някъде по прохода между Юндола и Белово.
Златна есен.
Някъде из прохода.
Oще една красива есенна снимка за край на този репортаж.
Коментар