Tweet
Както гласи традицията, тръгваме от автомивката на бат Ванко.
Тук е един от центровете на мото активност в Бургас – правят ти кафенце, разискват се всякакви моторджийски теми, измиват ти мотора само за 2 лв., а и имаш достатъчно време и място да позатегнеш някой развит болт (е, на мен не ми се случва, ‘щото карам най-доброто, което е измислило мотоциклетостроенето, ама ония с тежките ендура
).
Целта е отново кротичко и кратичко да наобиколим непосетените туристически обекти в района на Централна Стара планина и да се насладим на последните септемврийски, летни дни.
Първата спирка е Калофер.
Родното място на Ботев.
Градчето се е смълчало, някакви кибици снимат мотора (хе, хе), а ние се наслаждаваме на панорамата от високо.
Музея на Ботев – много интересно място. Успяваме да изчетем всичката информация, слагаме си печат към 100-те обекта, входа е само 2 лв.
Карлово.
Родната къща на Васил Левски.
Е, възстановка, но все пак ...
Намирам в нета страхотен блог, който описва най-добре чувствата ми, а и носи доста интересна и полезна информация: http://www.visit.bg/staedte/?kurid=94&story=57
Сопот – само на няколко километра след Калофер в западна посока.
Тук е музея на Иван Вазов.
Отново печат и красиви гледки.
Малко по-късно сме вече на Беклемето. Най-високото място на света . Духа вятър, студено е, но видимостта е отлична.
Хапваме овче кисело мляко с боровинки, а съвсем случайно се срещам със стар приятел от мото средите.
Нощувката сме я определили да бъде в с.Черни Осъм, малко след Троянския манастир.
Намираме си квартира за 30 лв. двойната стая и веднага изхвърчаме на разходка в селото, а и да видим какво има по магазините. Храна, биричка, малко сладки, то и друго няма и съвсем лежерно се отнасяме ...
Сутринта на следващия ден, рано – рано се отправяме към Ловеч. По пътя има задръстване – транспортират голяма машина, която е заела всичките платна. Това ни дава възможност да се поогледаме и да намерим в канавката блъсната забулена сова.
В задръстването, пред нас е спрял автомобил превозващ затворник, който ни се кефи. Радваме му се и ние, ама по едно време се усещам, че може да ме гледа и с друг вид интерес, нали съм си хубав и решаваме да изчезваме.
Ловеч. Тук сме вършали, ама останаха още неща за разглеждане. Навлизаме в парка над града и след малка разходка сме вече в зоологическата градина.
За това място нямам коментар.
Диви животни, вкарани в клетки, осъдени на доживотен затвор.
Без право на помилване.
Тъжно!!!
Все пак, камилата като видя колко сме загрижени за психическото и състояние, се опита да ни наплюе, ръмжа, плези се и какво ли още не.
Е, не съм се изкачил по тези стълби, но малко позьорство, никога не е излишно
Крепостта над града.
И тук не е останало много от укрепителното съоръжение, но сме си имали турско робство, а и повече къщи в основата и са построени с камък от нея ... добре, че са възстановките.
Гледката от своя страна е много хубава – вижда се целия град.
Хубав град, ще се върнем отново в него.
Засилваме се към село Къкрина, в което се намира Къкринското ханче. Е, и то е възстановено през 30-те години на миналия век, но доста успешно и автентично. С доброволния труд на много българи. След приятната лекция и раздумка с уредничката, печатче за книжката, следво скок до Габрово.
Музея на хумура и сатирата. Тук отделяме много време – над 3 часа.
Никога не го бях посещавал, за разлика от Гери и се зачитаме по габровските начини за добро прекарване на времето
Печат, няма начин без него, вход от 2 лв. и малко сувенири за спомен. Нали сме туристи.
След задължителните снимки до едни стари пътешественици с добра кауза се мятаме до с.Боженци. По пътя ни „преследва” пич с ендуро, но няма да му се даваме я. Пред самото село спираме, ендуриста се оказва земляк – Жоро Брадата от Бургас и ни кани в къщата си да пренощуваме. Ние обаче имаме други планове и оставяме тази възможност за по-добри времена.
Боженци е готино местенце, много хубави къщи, но и много бързо успяхме да го изръчкаме цялото, малко ни се стори.
Печатче, че ако си нямаш в книжката, все едно не си посетил мястото и поемаме към Трявна. По пътя спираме до голям паметник. На това място са разстреляли няколко младежи преди 60-ина години – 3 момчета и 4 момичета. Ятаци на партизани. Правя аналогия с днешната младеж, ценностите и, че и готовността да направи нещо значимо, но бързо се отказвам. То, 72 % от младежите си мислели, че Левски е само футболен отбор, за какво говорим ...
Трявна.
Разхождаме се в осветения, стар град.
Сядаме на малка бирария до старата часовникова кула, един от символите на града.
Палят ни свещ, биричка, хапка ... хармония.
В 22.00 ч. от часовника се разнася песен. Стара градска песен, която звучи 4-5 минути.
Момче стои до кулата и пее заедно със записа ...
Красиво е.
Не момчето, а момента ...
Спим високо над Трявна, в къщички за гости.
Рано сутринта, до нашата къщичка, катеричка изнася представление за уменията си за скачане по дърветата. Добра е, няма спор.
Ние пийваме по кафенце и бързо слизаме до града, за да разгледаме музея на резбарското изкуство. Естествено, взимаме си и печат ...
Музей на африканското изкуство. Това беше следващата изненада. Добре подреден, с интересна експозиция.
Трявна е много красив град, определено ще се върнем отново в него.
И тук има рокери.
Мятаме се на магарето и поемаме към Елена. По пътя Балкана ни разкрива красиви гледки.
Елена – спокойствие, красиви къщи, хубави хора .... По препоръка на приятели, веднага се набутваме в най-вървежната механа за да пробваме домашно приготвената, бисквитена торта. Хубава си беше, няма спор.
Въпреки, че вече сме били тук, правим един тегел по уличките, малко снимки и нови впечатления да съберем.
Отново красоти по пътя, как да се приберем в големия град ...
През Котел отскачаме до Ичера, където оставаме през нощта.
За нея ще отделя повече време, в друга тема.
И така, кратко, кратко, ама при липса на възможност за дълги пътувания на този етап, всеки изминат километър те зарежда с енергия и ти дава от оня, по-особения блясък в очите, който те кара да се чувстваш жив ...
Тук е един от центровете на мото активност в Бургас – правят ти кафенце, разискват се всякакви моторджийски теми, измиват ти мотора само за 2 лв., а и имаш достатъчно време и място да позатегнеш някой развит болт (е, на мен не ми се случва, ‘щото карам най-доброто, което е измислило мотоциклетостроенето, ама ония с тежките ендура
).Целта е отново кротичко и кратичко да наобиколим непосетените туристически обекти в района на Централна Стара планина и да се насладим на последните септемврийски, летни дни.
Първата спирка е Калофер.
Родното място на Ботев.
Градчето се е смълчало, някакви кибици снимат мотора (хе, хе), а ние се наслаждаваме на панорамата от високо.
Музея на Ботев – много интересно място. Успяваме да изчетем всичката информация, слагаме си печат към 100-те обекта, входа е само 2 лв.
Карлово.
Родната къща на Васил Левски.
Е, възстановка, но все пак ...
Намирам в нета страхотен блог, който описва най-добре чувствата ми, а и носи доста интересна и полезна информация: http://www.visit.bg/staedte/?kurid=94&story=57
Сопот – само на няколко километра след Калофер в западна посока.
Тук е музея на Иван Вазов.
Отново печат и красиви гледки.
Малко по-късно сме вече на Беклемето. Най-високото място на света
. Духа вятър, студено е, но видимостта е отлична. Хапваме овче кисело мляко с боровинки, а съвсем случайно се срещам със стар приятел от мото средите.
Нощувката сме я определили да бъде в с.Черни Осъм, малко след Троянския манастир.
Намираме си квартира за 30 лв. двойната стая и веднага изхвърчаме на разходка в селото, а и да видим какво има по магазините. Храна, биричка, малко сладки, то и друго няма и съвсем лежерно се отнасяме ...
Сутринта на следващия ден, рано – рано се отправяме към Ловеч. По пътя има задръстване – транспортират голяма машина, която е заела всичките платна. Това ни дава възможност да се поогледаме и да намерим в канавката блъсната забулена сова.
В задръстването, пред нас е спрял автомобил превозващ затворник, който ни се кефи. Радваме му се и ние, ама по едно време се усещам, че може да ме гледа и с друг вид интерес, нали съм си хубав и решаваме да изчезваме.
Ловеч. Тук сме вършали, ама останаха още неща за разглеждане. Навлизаме в парка над града и след малка разходка сме вече в зоологическата градина.
За това място нямам коментар.
Диви животни, вкарани в клетки, осъдени на доживотен затвор.
Без право на помилване.
Тъжно!!!
Все пак, камилата като видя колко сме загрижени за психическото и състояние, се опита да ни наплюе, ръмжа, плези се и какво ли още не.
Е, не съм се изкачил по тези стълби, но малко позьорство, никога не е излишно
Крепостта над града.
И тук не е останало много от укрепителното съоръжение, но сме си имали турско робство, а и повече къщи в основата и са построени с камък от нея ... добре, че са възстановките.
Гледката от своя страна е много хубава – вижда се целия град.
Хубав град, ще се върнем отново в него.
Засилваме се към село Къкрина, в което се намира Къкринското ханче. Е, и то е възстановено през 30-те години на миналия век, но доста успешно и автентично. С доброволния труд на много българи. След приятната лекция и раздумка с уредничката, печатче за книжката, следво скок до Габрово.
Музея на хумура и сатирата. Тук отделяме много време – над 3 часа.
Никога не го бях посещавал, за разлика от Гери и се зачитаме по габровските начини за добро прекарване на времето
Печат, няма начин без него, вход от 2 лв. и малко сувенири за спомен. Нали сме туристи.
След задължителните снимки до едни стари пътешественици с добра кауза се мятаме до с.Боженци. По пътя ни „преследва” пич с ендуро, но няма да му се даваме я. Пред самото село спираме, ендуриста се оказва земляк – Жоро Брадата от Бургас и ни кани в къщата си да пренощуваме. Ние обаче имаме други планове и оставяме тази възможност за по-добри времена.
Боженци е готино местенце, много хубави къщи, но и много бързо успяхме да го изръчкаме цялото, малко ни се стори.
Печатче, че ако си нямаш в книжката, все едно не си посетил мястото
и поемаме към Трявна. По пътя спираме до голям паметник. На това място са разстреляли няколко младежи преди 60-ина години – 3 момчета и 4 момичета. Ятаци на партизани. Правя аналогия с днешната младеж, ценностите и, че и готовността да направи нещо значимо, но бързо се отказвам. То, 72 % от младежите си мислели, че Левски е само футболен отбор, за какво говорим ...Трявна.
Разхождаме се в осветения, стар град.
Сядаме на малка бирария до старата часовникова кула, един от символите на града.
Палят ни свещ, биричка, хапка ... хармония.
В 22.00 ч. от часовника се разнася песен. Стара градска песен, която звучи 4-5 минути.
Момче стои до кулата и пее заедно със записа ...
Красиво е.
Не момчето, а момента ...
Спим високо над Трявна, в къщички за гости.
Рано сутринта, до нашата къщичка, катеричка изнася представление за уменията си за скачане по дърветата. Добра е, няма спор.
Ние пийваме по кафенце и бързо слизаме до града, за да разгледаме музея на резбарското изкуство. Естествено, взимаме си и печат ...
Музей на африканското изкуство. Това беше следващата изненада. Добре подреден, с интересна експозиция.
Трявна е много красив град, определено ще се върнем отново в него.
И тук има рокери.
Мятаме се на магарето и поемаме към Елена. По пътя Балкана ни разкрива красиви гледки.
Елена – спокойствие, красиви къщи, хубави хора .... По препоръка на приятели, веднага се набутваме в най-вървежната механа за да пробваме домашно приготвената, бисквитена торта. Хубава си беше, няма спор.
Въпреки, че вече сме били тук, правим един тегел по уличките, малко снимки и нови впечатления да съберем.
Отново красоти по пътя, как да се приберем в големия град ...
През Котел отскачаме до Ичера, където оставаме през нощта.
За нея ще отделя повече време, в друга тема.
И така, кратко, кратко, ама при липса на възможност за дълги пътувания на този етап, всеки изминат километър те зарежда с енергия и ти дава от оня, по-особения блясък в очите, който те кара да се чувстваш жив ...
) и така "кротичко и кратичко" щеше да дойдеш до Идилево,да ни разкажеш за тез "кратките"....как да разберем,че си си хубав(цитирам те ...човече
),а ти какво ?...пак си се "изгубил" из България
Коментар