Няколко седмици в Тибет

[viki terzieva]

До: Няколко седмици в Тибет

Невероятно е каква част от живота на тибетците е заета от религията. Не мога да си представя какво изпитва човек, който прекарва в поклони 6 месеца, а понякога и повече... Не знам и какво изпитва човек, докато такъв поклонник минава покрай каската му (снимката ме разби). Това място е отвъд възприята и представите ми. Затова отново благодаря на Мони и на Силвия, че ни пренасят в този наистина друг свят.
Между другото, знаменцата на най-високата точка на проходите, също са молитви. Обикновено са изписани с текст и когато плющят на вятъра, молитвата се възнася към боговете. А може и да е просто парченце плат от багажа. Оставят ги местните, за да ги пазят боговете на планината и времето, докато минат прохода...

[ВладиЧ]

До: Няколко седмици в Тибет

На знаменцата пак са исписани молитви на санскрит и когато вятъра ги вее праща молитвата при бога. Удобно и практично. Аз съм си купил такива знаменца от Непал (продават ги на метър) и си ги вея в у дома двора.
И за оня с налъмите на ръцете... Той е дал обет, така да се придвижва до мястото за поклонение, и изобщо не го интересуват туристите...
Виждал съм такъв дал обет да си държи ръката вдигната нагоре. Правил го е 30 години и ръката му беше изсъхнала!...Все още я държеше нагоре...
Живота и културата им нямат абсолютно нищо общо с нашите виждания и разбирания. Все едно си на друга планета. Така че не се мъчете да ги разгадаете и разберете, и то по снимки.

[maystor]

До: Няколко седмици в Тибет

Никой от нас не би могъл в този живот да разбере тибетците, освен безсмъртните, а те пак са тибетци, поне 99,5% от богоизбраните. Жалко, но не ни е писано. А иначе за преживяването и набраните впечатления завиждам безобразно, еле пък на маторь. Не напразно има книга "Дзен или изкуството да се поддрържа мотоциклет". Тове е въпрос на дух. Евалла за духа!

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Ъъъъ ... нещо не разбрах. Този на снимката, с "налъмите" на ръцете, по ТОЗИ начин ли се придвижва всичките 6 месеца??? или е само шоу за туристите? Иначче Huko е прав за "дозите"

Това е обет,който е даден от него и той трябва да стигне до Кайлас.Може да достигне Кайлас и за по-малко,или повече от шест месеца.Това не е шоу!Това е религия! Това е ТИБЕТ!!!!
С хиляди кандарми ни разрешиха да ги снимаме,трябваше Джабу да им преведе и чак тогава имахме тяхното одобрение.



Поздрави,

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Невероятно е каква част от живота на тибетците е заета от религията. Не мога да си представя какво изпитва човек, който прекарва в поклони 6 месеца, а понякога и повече... Не знам и какво изпитва човек, докато такъв поклонник минава покрай каската му (снимката ме разби). Това място е отвъд възприята и представите ми. Затова отново благодаря на Мони и на Силвия, че ни пренасят в този наистина друг свят.
Между другото, знаменцата на най-високата точка на проходите, също са молитви. Обикновено са изписани с текст и когато плющят на вятъра, молитвата се възнася към боговете. А може и да е просто парченце плат от багажа. Оставят ги местните, за да ги пазят боговете на планината и времето, докато минат прохода...

Вики,такива знаменца и ние със Силвия си закупихме,които вече се веят на прохода Панг Ла Пас,официялния вход в Национален Резерват Чомулангма на 5,220м н.м.височина.Да,изписани с молитви и мантри и винаги се поставят там където "течението" на вятъра е най-силно.На проходи,над и във манастири,в дворовете на къщите.

@ВладиЧ-не са само на саскрит,а и на тибетски...,такива знаменца и аз си донесох и вече се веят в двора ми.....

Поздрави,

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Mr. Money! Пускаш пътеписа на малки дозички като наркодилър за зарибяване. Аре, че вече ни тресе абстиненцията всичките, бе!
И да не ми забравиш снимката, ей .

Изглеждаш ми превъзбуден...

К'ва снимка бре?


Поздрави,

[huko]

До: Няколко седмици в Тибет

Изглеждаш ми превъзбуден...

К'ва снимка бре?


Поздрави,

Щом на теб ти изглеждам превъзбуден, прЕдстави си на Албена как й изглеждам

Как ква снимка, Силвия каза, че имало снимка дето била за мене. Мое да е "Китайска", ама аз си я искам!

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Щом на теб ти изглеждам превъзбуден, прЕдстави си на Албена как й изглеждам

Как ква снимка, Силвия каза, че имало снимка дето била за мене. Мое да е "Китайска", ама аз си я искам!

За превъзбудени.......снимки нема бате....,Албена после мене ше ме бие....

Поздрави,

[Тануцо]

До: Няколко седмици в Тибет

Мони, Мониии......не знам какво да кажа...виждал съм много снимки на Еверест, познавам се с единия от нашите алпинисти, изкачили го без кислород(Дойчин Боянов)...разказите не могат да опишат мястото....твоите снимки обаче.....наистина ме пренесоха макар и за части от секундата....невероятно въздействащи....а снимката с мотора на фона на Еверест си е за рамка, нищо че е с китайски "дзвер".

Огромно благодаря!

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

27.09 След "маршовото" събуждане от близката казарма,отпътувахме по посока Дзоганг.Пътя,отново макадам,но значително по-добър се спускаше по дефиле,преди да се изкачим към прохода Gamala Pass на 4,660 м.Панорамите и селцата през,които минавахме отново бяха уникални,завоите,които успях да преброя 75.












Даже и орлите ни разрешиха да ги снимаме....







Спуснахме се до 3,200м в селцето Пангда,като тук пътя за Ченгду се разделя на северен и южен.Ние продължихме по южния,но преди това посетихме манастир,който осново го реконструираха,но иконописите уникални.









Изкаюихме се още веднъж,но на далеч по-приемливи височини и от там по много красиво дефиле отново се спуснахме до Дзоганг.


Вечерта беше студена и изглевдаяе,като,че ли всеки миг ще завали.

Следва продължение,

[sparkybg]

До: Няколко седмици в Тибет

Последните снимки по нищо не отстъпват на ония на Еверест. Поздравления отново.

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Утрото на 28.09 наистина беше студено,през нощта валя дъжд,а ни чакаха 160км по макадам и още 70км кофти асфалт до поредния проход на 5,008м.н. височина.С първите 70 км се справихме сравнително "бързо".На прохода имаше сняг,а от там насетне беше само "черно".Основния проблем-първите 25,30км от пътя се ремонтираше и затова го отклоняваха по страничен такъв.Не калта,а теснотията се оказаха проблем,предвид преминаването на колона от 100 военни камиона,а след това на още 97.


















След преминаването на първите 100 камиона(поне така беяе обозначен всеки с пореден номер),продължихме напред,но само след 20-ина км точно при сускането над река Меконг се наложи пак да спрем за да изчакаме следващата порция от 97 броя.Наближаваше 1-ви октомври...трябваше да има ред и дисциплина.

в далечината се виждат другите камиони,тук вече ми беше трудно да ги снимам.....първите минаваха буквална на 2 метра от нас,нямах желание да ми конфискуват апарата.....,но за сметка на това гледките къ Меконг бяха страхотни







Точно тук преди това селце аз спуках гума и се наложи да изчакам камиона и Ян-Ян за смяна.




Момчето се справи буквално за 10 минути,аз прекосих в селото,река Меконг и се озовах в крайпътно заведение където ме чакаха всички останали.










Обядвахме и след като се бяхме спуснали до 3,300 м.,отново се изкачихме до 5,000 м.,където времето беше пред дъжд.


Заваля ни,но чак когато слезнахме в селото Маркам.Добре,че в "хотела" одеялата бяха подгряващи....

Следва продължение,

[for_ex]

До: Няколко седмици в Тибет

С две думи нямам думи,благородно ви завиждам.Това е място където май никога няма да посетя.Браво само това мога да кажа.Радвам се че пътувах с вас па макар и от компа

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

На 29.09 си припомнихме,че зимата наближава....не само за Тибет,но и за самите нас.Изкачихме се по асфалт отново до 4,700м.,дъжда тук определено е бил снежен.














От обратната страна на прохода ни очакваше коренно различно време.Само 20 км. по-надолу температурите бяха поне с 10-ина градуса по-високи,а селата през които минавахме уникално красиви.








Навсякъде хората ни посрещаха с Таши Деле!,смееха се радваха ни се,дори някои ни канеха да хапнем с тях.
Пресякохме реката Yang-Dze,което всъщност е границата между Тибет(ТАР-Тибетска Автономна Република) и Китай(все още Голям Тибет,Литанг и Канг Динг са в границите на Голям Тибет).Дежурните проверки на паспорти,визи и разреяителни,което отне 1 и 1/2 час.
Малко преди да влезнем в Литанг,спряхме при номадска фамилия,изхранваща се основно със скотовъдство.








Литанг-според Джабу,най-високо разположения град в света-4,000м.н.височина.Известен в Тибет предимно с факта,че тук е роден Далай Лама номер 13.
Хотела за който имахме резервация беше отчайващ и затова ни се наложи с Джабу да потърсим нещо по-свястно и го открихме.Персонала дори говореше английски,тибетска кухня,дори палачинки и кафе....направо лукс.

Следва продължение,

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Започнахме деня с посещение на Choerde Monastery.За първи път виждахме деца монаси.Много забавни,тичаха непрекъснато около нас и искаха да ги снимаме,но задължително след това с демонстрация на готовите снимки.... и така,докато възрастен монах не ги "натири".Кой знае?!,може да сме се снимали с някой бъдещ Далай Лама.














Отново се изкачихме на 4,600м.,от където гледката към най-високия връх-Гонгкаван(Gongkawan)-7,700 м.н.в., на провинция Съчуан е феноменална.





Продълxихме да спускаме по посока селцето Shinduchao,това беше целта ни за днес,тъй като отново ремонтни работи не позволяваха да се движим по основния път за Канг Динг.
На влизане в селото заобикалящите ни гледки бяха такива.









Хотела беше приличен,а на вечеря имаше допитване към всички,какъв път да се избере за следващия ден?-по-дългия черен път,или по-късия,но с ремонтни работи.Единодушно-по-дългия.

Следва продължение,