Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

[mutragen]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

ВладиЧ, много се радвам на душевното удовлетворение, което си си доставил с това пътуване. Благородно ти завиждам. Ако не е тайна, колко ти излезе това пътуване в пари, да си направя сметка евентуално дали мога да го повторя. С моята машина, мисля че ще мога да мина по твоя път, нищо че не е БМВ Мога да кажа само едно за това начинание - БРАВО!

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

10-ти ден. 3-ти август. Телави - опит за Омало - Телави. 220 км

На сутринта времето нещо хич не ми хареса. Планините бяха в облаци, а в предвид на това, че днес трябваше да се качвам на 2900 м нмв аз взех да се ослушвам. Стегнах багажа и казах на хазайката, че май няма да ходя на Омало.
- Времето ще се оправи. Беше категорична тя. Тръгвай!
- Ами пътя? Попитах.
- Пътят бил сравнително хубав, според нея. Синът и често ходел натам. Е това вече ме изненада. Разпитах я за подробности. Синът и возел туристи до Омало и обратно за 60 лари на човек с Митсубиши Делика. Тези малки бусчета бяха с много сериозни и подсилени шасита. Бяха произведени за военните тези машини 4х4 и бяха по 3000 кубика с 6-цилиндрови V-образни двигатели, клиренс поне 30 см, и много сериозна проходимост. Видях много такива Митсубишита в Местия и в Степансминда, като на много от тях имаше надписи Шамони - Монблан. С такава машина по проходимост аз не можех да се меря...
След известно умуване реших, че ще тръгвам към Омало. Нагласих навигатора да ме закара до Ахмета, малко областно градче, като реших, че от там не можех да се объркам. Според картата от там имаше само един път през някакви села към Омало. Това беше и първата ми грешка през този ден. Бързах, защото тръгвах късно някъде към 8,30 часа и поради това не успях да закуся. Втора много голяма грешка, както се оказа в последствие. Носех си само вода. В центъра на Ахмета изключих навигатора и попитах за Омало. Карай направо. - Ми казаха. И аз карах. Минах през разни села, които ги нямаше на картата и за всеки случай от време на време спирах, и питах за Омало. След близо час започнах да доближавам планината. Минах и последното смотано село, и излязох на на черно. Пред мен се изправи отново Кавказ. Нямаше никой наоколо.

screen capture windows 7
Пред мен отново е Кавказ.

Нещо ме чоплеше отвътре и реших да почакам, и да попитам за последно, къде съм. От планината слизаше бус. Махнах му да спре и пак попитах за Омало.
- Че ти си го стигнал Омало, каза шофьорът на буса. Даже си го подминал. И ми посочи някакви къщи на 300-400 м в страни от мен.
- Ама как така? Рекох. Би трябвало до там да има поне 40 км лош път в планината... А аз преди 300 метра слязох от асфалта...
- Аааа ти сигурно питаш за Омало в Ташетия. Доста път има до там...
- В Ташетия, да. За това Омало питам. Областният център.
- Ти си объркал пътя! Беше категоричен шофьорът... То и на мен вече ми се беше изяснило, че съм се объркал...
- Къде съм се объркал? Попитах шофьорът оптимистично. В това село, или в предишното?
- А не. Ти си се объркал още в Ахмета. Беше отговорът... Ще трябва да се върнеш пак в Ахмета и ще хванеш в съвсем друга посока през Алвиани към Омало - Ташетия.
Мааамка му! Отново бях сътворил поредният голям гаф. Сега трябваше да се връщам 20 км назад. Обърнах мотора обратно и пак го подгоних към Ахмета. В центъра на градчето все още си стоеше същата агитка. Попитах ги за Омало - Ташетия.
- Ти преди час време не мина ли от тука и не пита ли пак за Омало?
- Питах и го стигнах това Омало, но се оказа, че търся друго Омало. Им отговорих.
- А, Омало - Ташетия е натам. Посочиха ми една отбивка в ляво на 50 метра от агитката. Само 50 метра разлика и направих близо 40 излишни километра, защото не бях задал правилният въпрос... Вече беше към 11 часа, а аз още се мотаех в Ахмета... Подкарах пак през разни села. Минах и през Алвиани. Между другото това Алвиани също го нямаше на хартиената ми карта, която ползвах. Стигнах последното село и навлязох пак в планината. На края на това село имаше табела с надпис Омало - 75 км. Хъммм, на моята карта го даваха това разстояние 46 км. Ще видим. Навлязох в планината по течението на една река по лош асфалтов път.
След по-малко от километър асфалтът почти изчезна и тук там се появи бетонно покритие, но много разбито и с дупки. Няколкостотин метра по-нататък изчезна и бетонът, и си стана черен лош каменлив път. Пресичах чат пат някакви поточета, които течеха през пътя, като на места имаше и по-големи поточета. В началото ги броях, но много скоро те станаха толкова много, че бързо им загубих бройката. Започнаха и първите серпентини.

upload img
Част от пътя все още в ниското.

image hosting
Някои от първите серпентини.

gif hosting
Ето ме и мен.

Серпентините бяха сравнително широки, наклонът на пътя все още не беше много голям, така че пърпорех весело в планината и даже от време на време си позволявах да карам на 2-ра скорост. Много скоро, обаче работата започна да загрубява. Пътят се стесни, стана доста по-стръмен, а серпентините станаха с много малък радиус на завоя, но за сметка на това пък и доста по-стръмни. Когато започнеше завоя в долната си част, горната му част, тоест краят му обикновено беше някъде над главата ми. Бързо забравих за втора скорост. Вече карах изключително и само на първа, като на най-стръмните места чак клапаните ми почукваха от усилието, което полагаше двигателя да ме изтегли. Нямах никаква възможност да ускоря, за да набера инерция за изкачването, разчитах на големият въртящ момент за да ме изтегли. Подскачах по камъните и дупките и на всяка серпентина пулсът ми се ускоряваше, до като премина. На поредната серпентина със завой наляво аз бях почти плътно в ляво, тоест щях да я атакувам през най-стръмната и къса част. Тръгнах внимателно и изведнъж предницата попадна в някаква лека канавка, а моторът пречука, и изгасна. Мааамка му... Запалих и пак опитах, но беше много стръмно и още преди да отпусна съединителя моторът се свличаше назад към края на серпентината и пропастта. Пуснах пачият крак. Закрепих мотора. Слязох и намерих един голям камък, като футболна топка. Сложих го зад задната гума, за да не се хлъзгам назад. В този момент от горе слезе някакъв бус 4х4. Шофьорът спря в горната част на завоя и ми вика.
- Давай. Пали и тръгвай.... Лесно е да се каже...
- Ако падна ще помагаш да го вдигнем. Рекох, качих се и запалих мотора. Дадох здраво газ, пуснах съединителя и моторът подскочи напред. Удържах го да не падна, направих няколко криволици, взех завоя и хванах пътя. Уффф. Този път се размина. Нагоре работата ставаше все по-зле. Имаше изключително много потоци и малки реки, които течеха по скалите и през пътя. На места бяха направени бетонни корита, за да тече водата по тях и да не рушат пътя тези потоци. На тези места също минавах с изключително внимание, защото там бетонът, пък беше стана лигав, и хлъзгав от водата. На едно място от надвисналите скали над пътя се изливаше направо малък водопад точно в средата на пътя. Погледнах дали мога да мина в ляво, или в дясно, но нямаше такава възможност. Е, минах точно през водопада. Направи ме вир вода и мен, и мотора. Продължих нагоре. Съжалявам, че няма снимки от тези моменти, но изобщо не ми беше до снимки в момента, пък и спирането, и тръгването си бяха проблемни на този път. От горе от време на време слизаха разни джипове и високопроходими МПС-та, с които разминаването ставаше много внимателно и бавно с изчакване, защото нямаше място. Коловозите бяха само два. Пътят беше направен само за едно МПС. Пъплех бавно нагоре. Не след дълго дойде и първото ми падане. Бях стигнал до поредната река, която течеше през пътя. Реката беше 3-4 метра широка и към 20-30 см дълбока. Бях минал през няколко такива вече. Подкарах мотора и я щурмувах централно. Тъкмо предната гума се изкачваше по отсрещният бряг, някакъв голям камък подхвърли задницата на мотора и той застана напряко на пътя. Навих кормилото наляво, но нямаше къде да направя завой за да застана пак на пътя и моторът започна да поляга наляво. Опитах се да го удържа, но не успях. И така паднах наляво. Изключих двигателя. От ауспухът се вдигаше пара, защото беше във водата. Бензинът потече от преливника на капачката на резервоара. Опитах се да вдигна сам мотора, но изобщо не можех да го помръдна. Почаках малко и от горе за мой късмет слизаше една огромна Тойота Ленкруйзър. Извиках. Хелп... Но то беше ясно и без да викам, какво е положението ми. Тойотата я караше мъж на средна възраст, а от колата слязоха две здрави момчета на 15 -16 години. Мисля, че бяха французи, макар, че говореха на английски. Показах им, къде да хванат куфарите и вдигнахме мотора. Благодарих им и попитах мъжът, който караше има ли още много път нагоре. Има още много път и е много трудно, и опасно. Беше отговорът му.
Французите прегазиха реката и заминаха надолу, а аз реших да направя една снимка преди пак да потегля, така и така бях спрял.

upload gambar
Моторът, след като го изправихме след падането.

Запалих и потеглих пак нагоре. След известно време дойде и второто падане. Пред една серепентина с десен завой аз се движех в дясно. Това означаваше, че трябваше да мина през най-късата и стръмна част на завоя. Реших, че трябва да мина в ляво, за да взема този десен завой в по-широката му и плавна част. До като се натутам да мина в ляво завоят започна и аз в центъра му вместо да завивам надясно се движех наляво. Навих кормилото в дясно, дадох газ, задницата поднесе на някаква пепел и чакъл, и започнах да падам надясно. Полегнах точно в средата на завоя. Бензинът пак започна да тече от преливника, но нищо не можех да направя. Този път за падането си бях виновен само аз. Отдолу се зададе някаква ретро машина Ленд Ровър с две готини мацки. Май бяха полякини. Помолих ги за помощ и с тях успяхме да изправим мотора. Едната от тях каза, че те също имали някакъв проблем. Токовете на Ровъра бяха изчезнали. Двигателят работеше, но нямаха, нито фарове, нито мигачи, нито им работеха уредите по таблото. Предположих, че е изгорял някой главен бушон и и го казах. Аха, бушон... Извика мацката, тази, която караше колата. Извади от някъде една малка кутийка, в която имаше резервни крушки и бушони. Показах и един бушон с по-голям ампераж, а тя започна да рови под волана на Ровъра, за да търси, къде е мястото на проблема. Явно си познаваше машината тази мацка. В този момент от долу дойдоха двама грузинци с един Нисан Патрул. Тях пък ги помолих да бутнем мотора малко по-нагоре на не толкова стръмно място по серпентината, за да мога да потегля. После запалих и потеглих пак нагоре. След още няколко завоя и още известно време видях една малка къщичка на едно малко по-равно място, и на прав участък от пътя. Спрях малко да си почина.

upload a gif
Тука спрях да почина.

Беше някъде към 15 часа. Огледах мотора, защото ми се стори, че десният страничен куфар се клати и дрънчи. Имаше защо. Беше се счупила рамката, на която беше окачен куфарът, точно на една заварка. Лошо! До къщичката имаше маса с пейка. Седнах там, за да почина и да обмисля нещата. Съблякох якето, защото беше мокро и го сложих на слънце да се суши. Тениската ми също беше тотално мокра от пот, все едно, че току що я бях извадил от пералнята. Виеше ми се свят и бях леко замаян от умора, и от изтощение. В следствие на това и реакциите ми бяха леко забавени, нещо, което на този път беше изключително опасно. Водата ми за пиене беше малко и беше станала топла, като чай. От къщата излезе някакъв човек. Попита, от къде съм. Разговорихме се.
- Колко километра остават до Омало? Попитах.
- От тук - посочи той къщата - до Омало остават точно 42 километра.
- Уффф. Направо издишах, като спукана гума. Сигурен ли си?
- Няма как да не съм сигурен, защото аз отговарям за поддръжката на този път. Каза човекът.
Значи онази табела за 75 километра до Омало се беше оказала вярна, а аз за два часа и половина изкачване бях изминал само 33 километра... И сега ми оставаха още 42 километра до Омало...
Принудих се да направя равносметка, за да дам реална преценка на положението, в което се намирах, която преценка никак, ама никак не беше розова! Бях изморен и изтощен, и леко ми се виеше свят. Вече беше към 15 часа, както писах, а аз изобщо не бях ял нищо и от сутринта бях пил само вода. Реакциите ми бяха леко забавени, в следствие, на което започвах да правя глупави грешки при карането, нещо, което беше изключително опасно. Бях някъде на 2400 м нмв, а трябваше да мина през 2900 м нмв и да карам още 42 километра. Рамката на единият ми куфар беше счупена. Прецених, че, ако продължа така нагоре, има много голяма вероятност да строша още нещо по мотора от падания, а още по-лошо, можех да строша и нещо по себе си. Помощ в такъв случай можех да очаквам на това място най-рано на следващият ден. Изводът, който се налагаше беше, че май ще трябваше да слизам...
- Имаш ли вода? Попитах кантонерът.
- Имам. Човекът ми донесе шише със студена вода. Напих се с вода и казах:
- Ами аз май няма да мога да стигна до Омало и ще трябва от тук да слизам... Човекът изобщо не се опита да ме кандърдисва да продължа нагоре.
- Е, ти си знаеш. Рече. Вероятно много явно ми е личало, колко съм сдъвкан.
- Но накрая пътя пред Омало става по-хубав. Каза още човекът... Е, то е ясно, че накрая ще стане по-хубав пътя. Нали това Омало е областен център, и около него има още две села.
Поседях още малко, за да се освестя. През това време по край нас минаха нагоре мацките с Ленд Ровъра и след тях грузинците с Патрула. Помахаха ми весело. Изгледах ги тъжно. После още по-тъжно погледах върховете, които се виждаха от планината, щракнах още една снимка и отидох да обръщам мотора.

photo sharing sites
До тук приключих с изкачването на Омало.

Направих внимателно една маневра, обърнах мотора надолу и потеглих към равнината. Спусках се на първа скорост, но със спирачки. Само на първа скорост много бързо се ускоряваше моторът. Минах пак през водопадът на пътя и пак станах вир вода, и аз, и моторът ми, и след близо час, и половина бях на лошият асфалт преди последното село.
Започнах да търся заварчик. Вече в две села питах, но не намирах човека, който ми посочваха. Другите бяха там и работеха, а само заварчиците нещо стачкуваха точно в този ден. Стигнах пак в Ахмета и веднага отидох до едни сервизи, но заварчик там нямаше. Едно момче се качи на една Лада и каза, че ще ме заведе до заварчика. Отидохме до едни други сервизи. Заварчика днес не работел. После в една къща отидохме, където живеел заварчик, но тя беше заключена. Брех неговата кожа. Какво става тука бе? Гледам, че момчето, което ме водеше, май и то взе да се отчаива. Тъкмо да си тръгне към неговият сервиз и да ме остави, и се сети за още някакво място. Отведе ме до два гаража с канал, което се оказа малък сервиз. Заварчика беше там. Седеше под една сянка и пушеше. Показах му какво се е счупило, той огледа и каза, че работата ще стане, но трябва да махна куфара. Нямаш проблеми майсторе. Аз ще сваля всичко. Рекох му. Извадих багажът, а после и инструментите си, и демонтирах куфара. Вкарах мотора в едната клетка, разхлабихме болтовете, които държаха рамката за куфара към мотора и я нагласихме рамката, както си е била преди да се строши. Майсторът запали ацетиленовата горелка и завари рамката. Направи го много добре. Тези рамки за куфарите оригинално не са от БМВ, а са правени и слагани допълнително от предишният собственик на мотора. Така, че не можех да обвинявам баварците, че са направили лош мотоциклет за черно, та за това се е строшил. После понеже моторът беше поразхвърлян проверих и нивото на маслото. Определено беше спаднало след това изнасилване, след тоя офроуд. Долях към 250 грама, за да го вкарам пак в нормите. После събрах и подредих пак багажа. Попитах майсторът, колко му струва разправията и той ми каза 5 лари (3,80 лв). Разплатих се, благодарих му и потеглих към Телави. Пристигнах в Телави, намерих хазяйката, вкарах мотора в двора и заех същата стая, в която бях преди. После метнах един душ и се преоблякох. Чувствах се, като разглобен. Главата ми беше замаяна и бях направо, като пребит. Толкова зле и така отпаднал не съм се чувствал, даже, когато минах над 1000 км за един ден. Отидох в познатата ми пицария. Изядох една голяма пица, изпих половин литър зелен чай, една фанта и една кола, купих си, и една бутилка минерална вода, и се прибрах да спя. Изпратих няколко СМС-а до България със съдържание "Пак съм в Телави. Омало направо ми разказа играта!" Трябваха ми още поне два часа за да се почувствам, почти нормално.
Да направим едно резюме на днешните приключения. Определено подцених тази планина и си платих за това. Допуснах и прекалено много грешки, за да ми се размине безнаказано. За да се стигне до Омало и да се мине през този доста тежък офроуд трябваше предварително да се спазят няколко условия.
1 - Трябваше да сваля и оставя всичкият багаж, и куфарите в Телави, за да олекотя мотора. Без куфарите и багажа мога да го вдигам мотора и сам, ако падна, до като с багажа всеки път трябваше да търся помощ. Освен това по-лек мотор се управлява по-добре и по-леко по черно и не изморява така, както изморява борбата с тежкият мотор.
2- Трябваше да тръгна рано, а не да се губя и мотам по разни села.
3- Задължително трябваше да съм закусил преди тръгването и щеше да е много добре да бях купил, и да носех със себе си някакви десерти от рода на Марс, или Сникърс.
4- Трябваше да нося повече вода с мен.
Ако бях изпълнил тези условия щях да стига до Омало, да преспя там, да разгледам и на другият ден щях да се върна пак в Телави. Това е.
А за тези, които четат и се интересуват от този маршрут, но за кола, а не за мотор, трябва да им кажа, че колата, задължително трябва да е истинска високопроходима машина 4х4 с бавни, или понижаващи предавки, блокажи на диференциалите, голям клиренс и всичко там, каквото е необходимо за сериозен офроуд. Имитации на 4х4 от рода на СУВ, или Кросовър няма да се справят и да минат този път. Освен това водачът на машината трябва да има понятие от офроуд каране, а не да му е за сефте на този път. Може би някога ще го разширят и оправят този път, и той ще стане по-лек за преминаване, на засега е така, и това е положението.

[Sotislav]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Влади, искам да те поздравя за това пътуване - със сигурност си реализирал една мечта. Следях от доста време как го изстрада. Исках да дочаках края на разказа ти , но не се стърпях след този ден 10-ти.

Дано да ти е минало вече, че не си стигнал Омало и мога да предположа, колко си бил разочарован да обърнеш на средата на пътя, но в крайна сметка може би си взел вярното решение. Ти го беше казал по-нагоре - един авиационен принцип - ако не си уверен, не го прави. А и умората е лош съветник. За такива пътища се трябва опит и лек мотор, другото са излишни рискове. Просто не е трябвало да стигнеш до това село.

Хайде, догодина пак да ни направиш съпричастни отнякъде...

[s_s1]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Невероятен!

[Purple Elephant]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Абе Владич, къде е снимката с мацките??

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

ВладиЧ, много се радвам на душевното удовлетворение, което си си доставил с това пътуване. Благородно ти завиждам. Ако не е тайна, колко ти излезе това пътуване в пари, да си направя сметка евентуално дали мога да го повторя. С моята машина, мисля че ще мога да мина по твоя път, нищо че не е БМВ Мога да кажа само едно за това начинание - БРАВО!

Никакви проблеми нямаш с твоята машина да го минеш този път. Само към Омало нещата са малко по-специални. След това минах и през Кхуло, което също беше превал и офроуд, и то даже много по-дълъг, като километри, от колкото до Омало, но като трудност Омало е много по-трудно.
За парите. Цялата работа ми излезе 1500 лева, като само бензинът ми беше за над 800 лева. Това е с половината дни там, 7-8 дни спане на палатка. Ако се спи не на палатка, особено в Турция, а на хотели, хостели, или гест хауси, парите ще трябва да са най-малко поне с 300 лева повече. На бюджетните пътувания винаги най-големият разход е горивото. Ако тръгнеш на гезме с хотели и ресторанти разхода за гориво остава на заден план и по-напред изскачат други разходи. Общо на това пътуване минах 6735 км.

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Абе Владич, къде е снимката с мацките??

Мааани, бегай... Хич не ми беше до мацки тогава, макар, че, както виждаш, отчетох присъствието им.

[Mitko69]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Страхотно пътуване!
Решението ти да се върнеш показва не само разум, но и опит.
Сума народ е изпотрошил себе си и мотора за едното его.
Браво.

[Iron Horse]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Браво Владич! За Омало правилно според мен си преценил ситуацията. Без да се обиждаш машината ти е прекалено тежка за този терен особенно с куфари и пълен резервоар.

Очаквам с нетърпение продължението.

[salmanski]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Владич, страхотен пътепис!
За придобиване на някаква представа, какво представлява пътя към Омало, в тубата има клипчета за едно изкачване през 2014.
https://www.youtube.com/watch?v=OdoLd86VWOw
https://www.youtube.com/watch?v=6lcjO31Vl48

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Благодаря за филмчетата. Сега, като ги гледах и си припомних, какво беше, и пак ми се вдигна адреналина... Мястото е изключително, но достъпът до него е ужасен и страшен. Не всеки и не всяко МПС могат да се доберат до там.

[ramar]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Браво Владич,
свалям ти шапка за куража, а това, че си се върнал да не те притеснява. Само глупак би продължил в така създалата се ситуация. Тъкмо ще имаш причина пак да ходиш.

Късмет през останалата част на пътуването.

п.с. страхотни снимки - благодаря!

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

11-ти ден. 4-ти август. Телави - Сигнахи - Тбилиси - Боржоми - Квабисхеви. 388 км.

На сутринта помолих хазайката за някакъв съд с вода, за да измия мотора. Беше целият в една сива кал, като цимент и нищо отзад не се виждаше, нито номерът, нито мигачите, нито стопа. После си взех довиждане и с хазайката, и с град Телави, и тръгнах надолу на юг към Сигнахи. За пъри път чух за това градче в пътеписа на Фори, а после прочетох, че го смятали за лице на туризма в Грузия. Ами не може да отидем на туризъм в Грузия и да не видим лицето на тоя туризъм, нали?
Потеглих в сърцето на Кахетия през Алазанската долина. Тук има много лозя и правят най-доброто вино в Грузия. Българското вино, обаче според мен е по-добро! Минах през едно друго градче и през някакви смотани села и видях отбивката за Сигнахи - 12 км. Свих и веднага пътят стана с перфектен асфалт, мантинели и маркировки. Засукаха се и едни серпентини, и започна стръмно изкачване нагоре в планината. След малко стигнах входа на Сигнахи.

free upload
Входа на Сигнахи.

free upload
Гледка към Алазанската долина от Сигнахи.

how to use print screen
Някъде из центъра.

image sharing
Фонтан в центъра.

how to take screenshots
Улица в Сигнахи.

upload img
Входът на Градската градина.

upload a picture
Шадраванът в Градската градина.

screen capture tool
Друга улица в Сигнахи.

picture share
Части от крепостните стени, около града.

image hosting no account
Други части от стената. На заден план Алазанската долина.

host image online
Гледки към квартали на града от стените.

photo hosting
Друг квартал на града.

20mb image hosting
Една от църквите в Сигнахи.

Малко градче с 2-3000 жители, не особено старо от 18 век, но много живописно. Съчетанието на старо и ново и тук е уникално, както в цяла Грузия. Някакво спокойствие и безметежност царят в Сигнахи, и даже грузинските състезатели от формула едно не можеха да нарушат тук това спокойствие. Улиците са с паваж, тесни, стръмни и живописни. Има много зеленина. Красиво място.
От Сигнахи се върнах малко назад и хванах главният път през Сагареджо към Тбилиси. Преди да стигна отново Тбилиси край пътя видях стара грузинска крепост и отбих, за да направя снимки.

upload images free
Малка крепост. По-скоро стражеви пост.

print screen
Вътре в крепостта.

upload gambar
Част от стените и стражева кула.

Нямаше, от къде другаде да мина, освен пак през Тбилиси за Аджария. Зададох на навигатора крайната точка Манглиси само, за да ме прекара през Тбилиси и да успея да хвана прохода. След това имах намерение да мина през Тсалка и Ниносминда към Акхалкалаки и Вардзиа. Всичко е точно. Изчисли пътя навигаторът и тръгнахме. Стигнахме Тбилиси и влязохме в града. Започнах да се въртя насам натам според указанията на навигатора. В един момент усетих, че нещо работата се обърка. Започна нещо много често да преизчислява маршрута и прекалено дълго се мотах из Тбилиси. Айде пак се започва. Помислих си. Нещо не ми вървеше хич с ориентирането в този град. Пък и този навигатор беше много силен на прав и равен път без никакви отбивки. Тогава никога не грешеше, но стигне ли се до много кръстовища и завои насам, натам работата се осираше тотално. В един момент навигаторът ме изкара в началото на магистралата към Мцхета и Гори, точно там, от където преди няколко дни влязох и излязох от Тбилиси. Да, ама сега нямах работа там на тази магистрала. Пътят ми беше друг, този път през града. Пак се бях объркал. Трябваше да се върна в центъра и пак да задам направление на навигатора. Отказах се. Не исках за пореден път да влизам в Тбилиси. Писна ми! Подкарах по магистралата към Мцхета. Там слязох от магистралата, влязох в града и пак зададох направление на навигаторът за Манглиси и прохода. На моята хартиена карта такива пътища нямаше, но навигаторът нарисува някакъв маршрут през разни села и каза, че път имало. Тръгнах. Въртя ме през разни много умряли села. Минахме през черни пътища и пътища в строеж и накрая в центъра на едно село спрях да питам. Там имаше табела, наляво Гори, надясно Тбилиси. Попитах местните, има ли път през планината, която се виждаше зад гърбът ми, от тука за Манглиси и Тсалка? Не такъв път няма. Отговориха ми. Ние нямаме връзка с Манглиси и Тсалка. Мамичката ти и смотаният навигатор. Защо ме лъжеш и мотаеш, а? Качих се пак на магистралата към Гори и след Гори на Кашури свих към Боржоми и Акхалцикхе.
Боржоми започна, като поредното смотано село, но след това се отвориха едни хубави булеварди и сгради, и после се превърна в красив, курортен град. Нещо като Велинград. Не спрях да снимам. Вече беше късно, аз бях в проход в планина и се чудех, къде ще спя. Трябваше да търся, къде да опъна палатката. Долу в ниското течеше доста голяма река. Нещо като Марица. Започнах да се ослушвам и да гледам за място, където да спя. Вече се бях отдалечил на двадесетина километра от Боржоми. Тъкмо излизах от поредното село и видях табела край пътя за хостел, и стаи за спане. Спрях. Оставих мотора на пътя и отидох да видя, за какво става въпрос. На 150 метра нагоре по един стръмен черен път имаше голяма къща с двор. Възрастен мъж над 70 години ми каза, че това е хостелът и да стаи има. После прибрах мотора в двора. За 20 лари (15 лева) пак се бях уредил. След това времето се развали, задуха много силен вятър и заваля проливен дъжд. Много сериозна буря се изви. Чак токът изгасна. Извадих голям късмет с този хостел. Ако бях разпънал палатката, тази буря със сигурност щеше да ми създаде проблеми. А сега бяха на сухо и топло за 20 лари в това село, което, както после разбрах, се казва Квабисхеви.

[Daniel]

Re: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

Страхотно. Благодаря.

[ВладиЧ]

От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...

12-ти ден. 5-ти август. Квабисхеви - Вардзиа - превал Годердзи при Кхуло - Кобулети. 377 км

Рано сутринта потеглих към Акхалцикхе, а от там щях да свия надолу на югоизток към Вардзиа.

pic upload
Поглед от центъра на Акхалцикхе.

image hosting free no registration
Църквата в Акхалцикхе и монумент на царица Тамара.

От тук, както вече писах тръгнах към скалните жилища и църкви на Вардзиа. Тук някъде по този път бях свидетел на тежка катастрофа. Някакъв грузински състезател излизал с десен завой от второстепенен път перпендикулярен на главният. Явно е дал повече газ, не е успял да вземе завоя, за да застане на главният път, изскочил от пътя и се покатерил по склонът отсреща. Склонът не беше отвесен, но доста стръмен с поне 60 градуса наклон. Продължил с десният завой по склона, изкъртил пътьом няколко камъка и скали, смачкал тук там колата и от там паднал на главният път по таван с гумите нагоре. Аз, когато пристигнах на мястото колелата още му се въртяха във въздуха. Явно цялата работа е станала минута-две пред мен. Спрях. Спряха и други коли. Събрахме се 5-6 мъже, бутнахме колата и я обърнахме пак върху колелата и. Онзи беше вътре притиснат на седалката на шофьора. Вратата на шофьора се беше заклинила и не можехме от там да го извадим. От противоположната на шофьора врата също не можехме да го измъкнем, защото той беше притиснат от волана и от смачканият таван на колата. Самата кола беше някакъв Мерцедес с четири фара, автоматик. Интересно, че въздушните възглавници не бяха се надули. Нито една. Изкъртихме задната врата зад шофьора и това ни позволи да отклиним шофьорската врата и да го измъкнем този състезател. Имаше тук там кръв, драскотини и натъртвания по него, но си стоеше на краката, и беше адекватен. Беше силно пребледнял, но това е в следствие на шока. За сега си стоеше на краката сравнително стабилно. Ако е имал някакви вътрешни травми, то това в последствие докторите щяха да кажат. Не беше някакъв тинейджър, а мъж поне на 40 години. Мерцедесът беше станал за скрап. От счупения двигател на пътя течеше масло и антифриз. Този ломотеше и обясняваше нещо на грузински, вероятно как е станала катастрофата, но аз нищо не разбрах от обясненията... Видях, че повече няма нужда от мен и от моята помощ, запалих мотора, и си тръгнах по пътя.
Към 9 и нещо сутринта по едно дефиле на река започнах да наближавам Вардзиа. Това е скален комплекс от 12-13 век.

screen capture windows 7
Пред комплекса съм.

click image upload
Част от Вардзиа.

На паркинга под комплекса паркирах. Не ми дадоха да се кача с мотора до горе, защото някакви камиони сновяха наоколо и се извършваха някакви ремонтни работи. Освен това с едни други ранни посетители, като мен ни накараха да чакаме до 10 часа. Чак тогава отваряли комплекса. Стана 10 часа, купихме си билети по 3 лари и пеша започнахме да се катерим нагоре към скалите.

screengrab
Началото на комплекса.

free photo hosting
Действаща скална църква още в началото на комплекса.

post image
Килии, скални жилища и други помещения.

image hosting
Голяма трапезария.

image upload no limit
Монашеска килия с олтар.

images upload
Голяма съвещателна зала.

imgurl
Поглед отвън към главната църква на комплекса, която също е действаща. Не можахме да влезем вътре, защото беше заключено.

click image upload
Части от главната църкава.

image hosting above 5 mb
Проходи и стенописи, около главната църква.

hosting image
Голямата трапезария до църквата.

forum image hosting
Склад до кухнята за жито, брашно, ориз и други насипни продукти.

jpg images
Апартамент мезонет сигурно за владиката.

img upload
Изгледът от прозореца на монашеска килия.

image hosting
Страничен изглед на част от комплекса. Вижда се мястото на главната църква.

От Вардзиа тръгнах пак обратно пак към град Акхалкцикхе. От там смятах да продължа на запад към Аджария и да мина през прохода на Кхуло, който също е път с офроуд. Стигнах Акхалкцикхе и продължих нататък. След по-малко от 20 км слязох от асфалта и отново стъпих на черно. Започнах да изкачвам прохода Кхуло в Аджария.

how to take a screen shot
Някъде из прохода.

image upload
Напредвам.

В същност тук градчето се казва Кхуло, а самият превал е Годердзи на 2025 м нмв. Това е Малък Кавказ. Аз специално тук се чувствах точно, както в нашите Родопи. Планината е почти същата, а и жителите и тук също ходят с такета, като нашите помаци. Пейзажите са подобни. Пътят е черен, но е много по-лек от този към Омало. Тук бръмчеха всякакви леки коли, бусове и камиони, и даже се разминах с един ТИР по едно време. Разбира се пътят е много грозен и е с много дупки, на места коловози, и камъни, но си е път, шосе с нормални размери, и плавни завои, нормално стръмен. Много мръсен и прашен. Напълниха ми се дробовете и въздушният филтър на мотора с пепеляци и прах. През този проход бяха минали Дъг Уотке и Митьо Питона с чопъри, а Ники Китанов и Силвия с туристически шосейни мотори. За Омало това не мисля, че е възможно.

upload imagem
Мисля, че това е въпросното населено място Кхуло.

photo uploading
Части от Кхуло.

След известно време стигнах превала Годердзи на върха на прохода. От тук започваше спускането надолу.

image hosting no registration
Превал Годердзи - 2025 м нмв.

picture upload sites
Гледка от върха на превала.

Времето беше мрачно и даже се опитваше да пръска дъжд, така че стоях само няколко минути тука. От тук, както вече писах започваше спускането надолу. До Батуми, от тука имах точно 212 км, като част от тях 50-60 км бяха по черно. Пътя беше все така грозен и прашен. След известно време минах и през курорта Годердзи. Видях лифтовете и влековете, но не спрях да снимам. Имаше даже кабинков лифт с едни малки кръгли червени кабинки. Бързах да избягам от дъждът. Доста по-надолу вече ме огря слънце и спрях да снимам.

photo uploading
Аджария. Малък Кавказ.

imagehosting
Аджария.

Вече бях на асфалта. В началото, когато свърши черното и самият асфалт беше много грозен, и на дупки. И когато стигнеше някакво населено място асфалтът пак изчезваше, и си ставаше, пак черен път в самото населено място. На тези с такетата това явно не им пречеше. Подскачаха с колите си по дупките и вдигаха прах, а имаше и доста кал навсякъде. Защо не си оправят пътищата тези хора не мога да разбера? Какви управници са си избирали, и къде отиват парите от данъците им?
Лека полека пътят стана по-широк, а асфалтът по хубав, колкото повече се приближавах към Батуми. На 55 км преди Батуми се намира този стар мост.

image hosting site
Мостът с арката пред Дандало.

pc screenshot
Дължината му е 20 метра, широчината 3,3 метра, а височината му над водата е 14 метра.

По някое време рано вечерта влязох в Батуми. Лудница започна и жегата също. Зададох на навигатора посока Кобулети, за да си разпъна там палатката до плажа. Започваше вече да се смрачава, когато тръгнах по крайбрежната улица на Кобулети, за да търся място, където да спя. Преди това изядох една салата и един пилешки шашлик в едно заведение, че пак бях пропуснал яденето през деня. После подминах предишното място, на което бях разпънал и сега гледах да съм по-далече от дискотеки и ресторанти. Вече се мръкваше. Карах, до като излязох от града и продължих нататък към Поти. Вече беше тъмно. Тук с изненада установих, че ми е изгоряла късата светлина на фара. Сигурно от джаскането, около Кхуло. Имах само дълги и габарит. Неприятно. Страничните ми китайски фарчета също отдавана бяха изгаснали, някъде още преди седмица в Местия. Там проблемът сигурно беше в бушон, или в самият ключ. Както и да е сега имах само дълги, за да си избера място за спане. На габарит нищо не се виждаше. Дългите пък светеха малко на високо, поради багажът ми. Видях някакъв черен път да отбива в страни. Свих по него. Карах няколкостотин метра към плажа и изведнъж попаднах на мек пясък. Едва удържах мотора да не падна. Изрових се от пясъка и след няколко метра, пак стъпих на твърдо. Видях някакви големи дървета на 50-100 метра в страни от мен. Под много от тях имаше палатки и коли, а отпред беше плажът и морето. На 5-6 метра от мен имаше голямо дърво с поне 60-70 см диаметър, а около него нямаше никой. На близо не се чуваше думба лумба от дискотеки и ресторанти. Реших, че тук ще разпъна. Паркирах мотора на 50 см в страни от дънера на дървото, а до него светейки с челника си разпънах и палатката с входа към плажа. Устроих се. Това беше за днес.