Tweet
От: Грузия 2016 год. Един човек, един мотоциклет...
3-ти ден. 27 юли. Гиресун - Трабзон - Хопа - Сарпи -Батуми - Кабулети. 420 км.
Събрах багажерията и към 7,30 сутринта тръгнах пак към Гиресун. Хванах пак крайбрежната магистрала и към 13 часа вече бях в Трабзон.
pic host
Крайбрежната магистрала на Трабзон.
host images
Кръстовище до крайбрежната магистрала в Трабзон. На това кръгово в дясно има отбивка за църквата Света София.
При предишните ми минавания през Трабзон само бях снимал отдалече църквата Света София. Сега реших да отделя малко време и да я разгледам по-подробно отблизо. Паркирах на една стръмна улица, взех фотоапарата и отидох до църквата. Пред входа на църквата има паркинг за автобуси. Бяха спрели няколко модерни автобуса и от тях слизаха от тези забулените, за да разгледат църквата. Виж ти... Стана ми много интересно и чак после схванах, каква е точно работата. Входа е безплатен. Църквата е много интересна и уникална. Строена е през 1238-1263 година от император Мануил I Велики Комнин, когато Трабзон е бил столица на империята му Трапезунд. Мозайките и стенописите, обаче отдавна са заличени, замазани и закрити. На кубето на църквата има полумесец, а по стените са закачени овални пана с цитати от корана. По фасадата обаче още личат издяланите в камъка императорски орли и символи. Екскурзоводът нещо обясняваше на турски на забулените. Сигурно им говореше за величието на Турция и исляма....
host image
Църквата Света София в Трабзон.
gifs upload
upload photo
Централният вход с императорските символи по фасадата.
post images
Страничният вход. Ясно се вижда полумесецът отгоре на куполът на църквата.
image share
Кулата камбанария, в която също е имало стенописи. Сега са замазани и кулата се ползва за джамия.
Потеглих нататък по пътя си. Към 14,30 минах Хопа и наближих границата.
upload pictures
Пред Хопа. Планините, които се виждат пред моторът ми в далечината вече са в Грузия.
Границата беше на 19 км след Хопа. Още от тук, обаче започваше колоната от ТИР-ове, които чакаха за да преминат границата. Не мога да им схвана логиката на тези сандъци. Бързат, като откачени, колкото могат, за да увиснат на поредната граница и да чакат с дни там?!?!
На турският граничен пункт беше абсолютна лудница и страшен калабалък. Имаше много коли, бусове и всякакви МПС-та. Бяха пристигнали няколко автобуса и пътуващите в тях се редяха с документите си на огромни опашки пред някакво гише. Аз се огледах. Спрях моторът най-отпред пред всички МПС-та. Извадих си документите и пак отидох най-отпред на опашката. Митничарят, който обработваше документите ме изгони с думите, че това гише било само за турски граждани. Аз съм гражданин на европейският съюз - му отговорих. Посочиха ми друго гише, на което нямаше никой. Тук за 5 минути след 2-3 процедури с документите и без никаква проверка на багажа ме пуснаха към Грузия. В интерес на истината, когато ми вкараха номера на мотора в един компютър и започнаха да проверяват нещо лекичко се притесних. Не за друго, а защото не си бях купувал HGS стикер, с който се заплащат изходите на магистралите и преминаването на моста през Босфора. Навсякъде минавах централно, лампите светеха, сирените виеха, а камерите ме снимаха, но отпред, а там аз номер нямах. Ама, като взеха да проверяват се притесних, че нещо може да се е променило... Но се оказах чист, като сълза по отношение на турската държава и минах без проблеми.
В Грузия на Сарпи пак само на едно гише за 2 минути ми подпечатаха документите и готово. И така в 15 часа на третият ден от тръгването си вече бях в Грузия. Пратих веднага няколко СМС-а в България, за да се похваля, а после намерих чендж бюро и смених евро за лари. После потърсих бензиностанция, защото, какъвто съм си балкански хитрец още от преди Хопа карах на резерва и лампата ми светеше. Грузинският бензин струва, около 1,50 лева, а турският е към 2,60 лева за литър А 95 безоловен.
От Сарпи тръгнах към Батуми, но нямах намерение да оставам там. Батуми наистина е много красив град, но движението из него е кошмарно, тапите и задръстванията са огромни, а и грузинските шофьори са едни от най-нахалните и лоши шофьори в света. Да те засекат, това изобщо не се брои за някакво нарушение, за нещо страшно, или опасно. Задължително всеки иска да те задмине, а натискането на газта до ламарината тук също е задължително и е едва ли не национален спорт. Освен това тука половината коли са с обратен, десен волан и това също създава неприятности, и напрежение. Всички живеят в някакво състезание от формула едно и всеки е по-велик от Шумахер без значение, каква тенекия кара. В Турция за 2000 км имах една ситуация. Тук в Батуми за по-малко от час ми спретнаха за бързо 3-4 много опасни ситуации, за да ми вдигнат адреналина и да изострят до крайност вниманието ми. И така беше по време на цялото ми пътуване из Грузия.
Измъкнах се от Батуми и поех към Кабулети. Това е следващият крайбрежен грузински град, който е по-спокоен и по-малък от Батуми, но пък плажът му бях чел, че е дълъг няколко километра.
photo hosting
Спрях на автогарата на Кабулети. На много места имаше табели с надпис "Сдается квартира" и Сдается комната", но когато разбереха, че съм само за една нощ веднага ме отсвирваха. Всеки искаше да стоя там 10, или 15 дни?!?! Какво да правя там 10-15 дни? Накрая един грузинец, като разбра че имам и палатка ми каза да отида на карйбрежният парк. Там имало дървета и полянки с трева, и там да разпъна палатката си, за да преспя. Никой нямало да ме закача. Так и направих. Този крайбрежен парк е нещо като морската градина на Бургас, или Варна, но не чак толкова благоустроен и с не толкова строги забрани за МПС-та. Даже напротив. Свободно се допускат до парка. В същност този парк продължава с километри по брега даже и много извън Кабулети по посока на Поти, но става по диво и нецивилизовано. Но пак си има дървета, полянки и черни пътища за достъп до брега. Палатки има навсякъде и никой не ги закача, и гони. Разпънах и аз там под едни дървета още в чертите на града, но после разбрах че съм допуснал грешка. Наблизо имаше ресторанти и дискотеки, и думба-лумбата не ме остави да спя до 12 часа. Следващият път, когато пак спах в Кабулети разпънах извън града и по-далече от всякаква думба-лумба.
free photo hosting
Лагер 3 на брега на Черно море в Кабулети.
upload pic
Тук на Черно море могат да се видят залезите.
upload image online
Залез в Кабулети - Грузия.
3-ти ден. 27 юли. Гиресун - Трабзон - Хопа - Сарпи -Батуми - Кабулети. 420 км.
Събрах багажерията и към 7,30 сутринта тръгнах пак към Гиресун. Хванах пак крайбрежната магистрала и към 13 часа вече бях в Трабзон.
pic hostКрайбрежната магистрала на Трабзон.
host imagesКръстовище до крайбрежната магистрала в Трабзон. На това кръгово в дясно има отбивка за църквата Света София.
При предишните ми минавания през Трабзон само бях снимал отдалече църквата Света София. Сега реших да отделя малко време и да я разгледам по-подробно отблизо. Паркирах на една стръмна улица, взех фотоапарата и отидох до църквата. Пред входа на църквата има паркинг за автобуси. Бяха спрели няколко модерни автобуса и от тях слизаха от тези забулените, за да разгледат църквата. Виж ти... Стана ми много интересно и чак после схванах, каква е точно работата. Входа е безплатен. Църквата е много интересна и уникална. Строена е през 1238-1263 година от император Мануил I Велики Комнин, когато Трабзон е бил столица на империята му Трапезунд. Мозайките и стенописите, обаче отдавна са заличени, замазани и закрити. На кубето на църквата има полумесец, а по стените са закачени овални пана с цитати от корана. По фасадата обаче още личат издяланите в камъка императорски орли и символи. Екскурзоводът нещо обясняваше на турски на забулените. Сигурно им говореше за величието на Турция и исляма....
host imageЦърквата Света София в Трабзон.
gifs uploadupload photoЦентралният вход с императорските символи по фасадата.
post imagesСтраничният вход. Ясно се вижда полумесецът отгоре на куполът на църквата.
image shareКулата камбанария, в която също е имало стенописи. Сега са замазани и кулата се ползва за джамия.
Потеглих нататък по пътя си. Към 14,30 минах Хопа и наближих границата.
upload picturesПред Хопа. Планините, които се виждат пред моторът ми в далечината вече са в Грузия.
Границата беше на 19 км след Хопа. Още от тук, обаче започваше колоната от ТИР-ове, които чакаха за да преминат границата. Не мога да им схвана логиката на тези сандъци. Бързат, като откачени, колкото могат, за да увиснат на поредната граница и да чакат с дни там?!?!
На турският граничен пункт беше абсолютна лудница и страшен калабалък. Имаше много коли, бусове и всякакви МПС-та. Бяха пристигнали няколко автобуса и пътуващите в тях се редяха с документите си на огромни опашки пред някакво гише. Аз се огледах. Спрях моторът най-отпред пред всички МПС-та. Извадих си документите и пак отидох най-отпред на опашката. Митничарят, който обработваше документите ме изгони с думите, че това гише било само за турски граждани. Аз съм гражданин на европейският съюз - му отговорих. Посочиха ми друго гише, на което нямаше никой. Тук за 5 минути след 2-3 процедури с документите и без никаква проверка на багажа ме пуснаха към Грузия. В интерес на истината, когато ми вкараха номера на мотора в един компютър и започнаха да проверяват нещо лекичко се притесних. Не за друго, а защото не си бях купувал HGS стикер, с който се заплащат изходите на магистралите и преминаването на моста през Босфора. Навсякъде минавах централно, лампите светеха, сирените виеха, а камерите ме снимаха, но отпред, а там аз номер нямах. Ама, като взеха да проверяват се притесних, че нещо може да се е променило... Но се оказах чист, като сълза по отношение на турската държава и минах без проблеми.
В Грузия на Сарпи пак само на едно гише за 2 минути ми подпечатаха документите и готово. И така в 15 часа на третият ден от тръгването си вече бях в Грузия. Пратих веднага няколко СМС-а в България, за да се похваля, а после намерих чендж бюро и смених евро за лари. После потърсих бензиностанция, защото, какъвто съм си балкански хитрец още от преди Хопа карах на резерва и лампата ми светеше. Грузинският бензин струва, около 1,50 лева, а турският е към 2,60 лева за литър А 95 безоловен.
От Сарпи тръгнах към Батуми, но нямах намерение да оставам там. Батуми наистина е много красив град, но движението из него е кошмарно, тапите и задръстванията са огромни, а и грузинските шофьори са едни от най-нахалните и лоши шофьори в света. Да те засекат, това изобщо не се брои за някакво нарушение, за нещо страшно, или опасно. Задължително всеки иска да те задмине, а натискането на газта до ламарината тук също е задължително и е едва ли не национален спорт. Освен това тука половината коли са с обратен, десен волан и това също създава неприятности, и напрежение. Всички живеят в някакво състезание от формула едно и всеки е по-велик от Шумахер без значение, каква тенекия кара. В Турция за 2000 км имах една ситуация. Тук в Батуми за по-малко от час ми спретнаха за бързо 3-4 много опасни ситуации, за да ми вдигнат адреналина и да изострят до крайност вниманието ми. И така беше по време на цялото ми пътуване из Грузия.
Измъкнах се от Батуми и поех към Кабулети. Това е следващият крайбрежен грузински град, който е по-спокоен и по-малък от Батуми, но пък плажът му бях чел, че е дълъг няколко километра.
photo hostingСпрях на автогарата на Кабулети. На много места имаше табели с надпис "Сдается квартира" и Сдается комната", но когато разбереха, че съм само за една нощ веднага ме отсвирваха. Всеки искаше да стоя там 10, или 15 дни?!?! Какво да правя там 10-15 дни? Накрая един грузинец, като разбра че имам и палатка ми каза да отида на карйбрежният парк. Там имало дървета и полянки с трева, и там да разпъна палатката си, за да преспя. Никой нямало да ме закача. Так и направих. Този крайбрежен парк е нещо като морската градина на Бургас, или Варна, но не чак толкова благоустроен и с не толкова строги забрани за МПС-та. Даже напротив. Свободно се допускат до парка. В същност този парк продължава с километри по брега даже и много извън Кабулети по посока на Поти, но става по диво и нецивилизовано. Но пак си има дървета, полянки и черни пътища за достъп до брега. Палатки има навсякъде и никой не ги закача, и гони. Разпънах и аз там под едни дървета още в чертите на града, но после разбрах че съм допуснал грешка. Наблизо имаше ресторанти и дискотеки, и думба-лумбата не ме остави да спя до 12 часа. Следващият път, когато пак спах в Кабулети разпънах извън града и по-далече от всякаква думба-лумба.
free photo hostingЛагер 3 на брега на Черно море в Кабулети.
upload picТук на Черно море могат да се видят залезите.
upload image onlineЗалез в Кабулети - Грузия.
Щом съм снимал, ясно е, че съм бил там. Не е необходимо на всяка снимка да ме има и мен, освен това на много снимки го има моторът ми, а той е по-красив от мен...
Супер - ще следим с интерес!
Не се стискай.
Коментар