До ИРАН 2012

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Митак, а за спота сетихте ли се, че батериите може да са паднали? Почва да мига в червено като му падат батериите. Макар, че ако свети постоянно в червено май показва повреда...

Не,ве ,Ники,аз батерии си носих от БГ .Това,беше първото,което направих.Специални алкални.Просто,като падана,явно му стана нещо.

[belata]

От: До ИРАН 2012

Не знам защо , обаче май наистина най-интересните пътеписи се пишат от хора,които пътуват сами.Обяснявам си го с това,че когато човек е сам,той се опитва да се слее с местата ,където е и с хората там.Когато пътуващите са повече от един,светът около теб се възприема с очите на завоевател(най-малкото не спираш да говориш на собствения си език). БРАВО за пътеписа и........ОЩЕ ПО-БРАВО за пътуването!!!!!

Aбсолютно вярно,когато си сам винаги изживяването е по различно независимо от дестинацията,липсва екипната увереност,осланяш се само на себе си,виждаш нещата различно и адреналина сякаш е по висок.
Адмирации за разказа на колегата,страхотно изживяване е навярно,мечта за голяма част от нас.Успех и за напред.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Aбсолютно вярно,когато си сам винаги изживяването е по различно независимо от дестинацията,липсва екипната увереност,осланяш се само на себе си,виждаш нещата различно и адреналина сякаш е по висок.
Адмирации за разказа на колегата,страхотно изживяване е навярно,мечта за голяма част от нас.Успех и за напред.

Да,да така е.Първите дни,е малко,кофти ,докато свикнеш и се настроиш ,за такова пътуване(на мен ми бе за пръв път).Адреналина ,е винаги на макс.Няма ,място за разочерование,правиш грешка,поправяш я,няма на кой да се сърдиш.Вичко правиш,така,както ти харесва.Не на последно ,място е и фактора местни.когато,те видят сам,далеч от дома,всеки се опитва да ти помогне.През,цялото пътуване,нито за момент,не съм се чувствал самотен,дори напротив.
Разбрах,че да пътуваш с друг(и),и сам,са две много различни неща.И двата начина на пътуване си имат,своя чар.

[ianely]

От: До ИРАН 2012

Наистина завладяващ пътепис! Очаквам продължението и благодаря за споделянето!

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Тва,ВИПбрадър,егати чалгата.Не ги изтраех,и ето резултата.Дано се хареса.Но не забравяйте,че БИГбрадър,вижда всичко.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

оппа,има грешка,немога да пиша.Ето какво ми дава Бигбрадър.

You have included a total of 104 images in your message. The maximum number that you may include is 100. Please correct the problem and then continue again.

Images include use of smilies, the BB code [img] tag, and HTML <img> tags. The use of these is all subject to them being enabled by the administrator.

[CarTest™]

От: До ИРАН 2012

Дрънчи на Димо ... и му кажи, че искаш достъп да ФТП-то!!!!
До сега не бях забелязал, че не го ползваш.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Дрънчи на Димо ... и му кажи, че искаш достъп да ФТП-то!!!!
До сега не бях забелязал, че не го ползваш.

Аз не искам да дрънча,и достъп неискам,и снимки неискам да махам.Искам да си пусна така ,както съм го написал.Не съм вече в Иран,все пак.
Това е от полза ,на вас.

[CarTest™]

От: До ИРАН 2012

Тъй ... ще ми купуваш риза, ама нали съм скромен ... и на яке няма да се разсърдя ....

Казах ти звънни на Димо ... и да, за НАШЕ улеснение е!

А, и на всичкото отгоре не съм модератор в този раздел.

[damon]

От: До ИРАН 2012

You have included a total of 104 images in your message. The maximum number that you may include is 100. Please correct the problem and then continue again.

Това ти го дава, защото максимално в едно съобщение можеш да сложиш 100 снимки, това включва и емотиконите. Не мисля, че дори да ги качваш на форумното фтп ще има разлика, това е ограничение на платформата на форума. Просто или махни няколко снимки, или раздели писаното на две мнения.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Тъй ... ще ми купуваш риза, ама нали съм скромен ... и на яке няма да се разсърдя ....

Казах ти звънни на Димо ... и да, за НАШЕ улеснение е!

А, и на всичкото отгоре не съм модератор в този раздел.

И риза,и яке,ще ти купя,но чета и гледам,никаде,не пише ограничение до 100 снимки.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

Това ти го дава, защото максимално в едно съобщение можеш да сложиш 100 снимки, това включва и емотиконите. Не мисля, че дори да ги качваш на форумното фтп ще има разлика, това е ограничение на платформата на форума. Просто или махни няколко снимки, или раздели писаното на две мнения.

Ще,се съобразя,но не ми харесва,никак това ограничение,за национален форум.Модераторите,да вземат мерки.Сигурен,съм,че не е преднамерено.

[МИТЬО(питона)]

От: До ИРАН 2012

И така,сутринта,ставам изтупан,избръснат.Отивам,на рецепцията,питам,от каде мога да си набавя карта на града на англииски.Рецепциониста,ми отговаря,че те нямат,но ме посъветва първо да посетя "площада на имама",там имало туристически офис,и може би ще ми помогнат.Начерта ми скица ,по която да го намеря,ако ли не да питам някои полицай,той ще ме заведе.
Толкова ,бях настроен,че излизам навън,няма джан-джун човек.Гледам 7.00ч.,всички спят още.Тръгвам по скицата,намирам площада,но всичко е затворено,все още.





Ах,това синьо,ми избождаше очите,под сутришната светлина.Беше,навсякъде,много красиво.







Целият площад,беше ограден със голям,закрит базар(капалъ чарши),типичен за ориента,но много по чист и красив.Бил,съм във най големия закрит пазар във света, Халеб(Алепо)Сирия,беше голяма цигания,но тук бе по различно.Знаех,че е най посещаваното място за пазаруване и отдих,на местните,но все още,беше твърде рано за навалицата.Иранците,не са от най ранобудните.



Занятчиите и търговците ,започнаха да отврят дюкяните.

мястото започна ,да оживява пред очите ми.

щанд ,за перуки,в Иран



полупразния паркинг за мотори.

място за чукане на ядки,има го на много места,и периодично минава човек,да ги почиства.


така изглеждат таваните,на базара,в по голямата си част.



кадри от двореца Али Капу,най високата сграда на площада.Висока 48м.











това са килими,на тавана.Все пак Персия..

мозайки,луда работа

поглед,към пустинята

колко труд,ли е това..











не винаги,са носели забрадки





вече,във голямата джамия












предстоеше,някаква религиозна церемония,и работници поставяха навеси за молещите се.Слънцето,бая напича.







Потърсих туристофиса,не го открих.Поразпитах,местните "професионални гидове",също не казват,ще им попреча на бизнеса.
Докато споделях по тел. със Васко,каде съм,и какво виждам,се доближи до мен младеж,учтиво изчака да приключа разговора,и ме попита.
-Говорите по руски.Отговарям Да
Оказа се иранец,учил в Москва висшето си образование.Позаприказвахме се,казах му,че не съм руснак,а българин.Със видимо удовлетворение,ми разказа,как е учил със красиви българки.Нещо,не ги долюбваше руснаците,незнам защо.
заведе,ме до туристофиса,на 20м .от нас.Бях,го загледал,докато го търсих,но ми заприлича на търговски офис и го подминах.
Много ,учтиво момиче,ме посрещна,даде ми подробна туристическа карта на града,куп брошури (всички на англииски).Сложих всичко в раницата,и попитах,колко струва.Нищо отговори тя,това е за туристите.
Тръгнахме да се разхождаме ,вече във пълната лудница,на площада и около него.Оказа,се че и Амир е "професионален Гид",но съм му бил симпатичен и,затова ми показал офиса.Разбрахме,се довечера ,да ме заведе на някакви традиционни,персийски танци,да не е валат,все пак.Те,това,беше голямо попадение,но по късно.Разделихме се с уверението и на двамата,че в 20.00,ще се срещнем,пред двореца,и се разделихме.
Докато напусках площада,един пич,ме поздрави(търговците ,там назнайваха език).Обичайните въпроси,и ме покани във неговия магазин за килими.Отидохме,всички от магазина,с радост ме приветсваха,направиха ми чай,че беше свършил.
Навън,беше станало 36",а в дюкяна имаше климатик,и малко почивка,щеше да бъде добре(голямо трамбоване беше).Някъде,бях,чел,че площада е най големия в света(съмнявам се)






бяха,Зороазтрийци.Втората по големина религия в Иран,предшестваща Исляма.
това е техният знак.



Естествено,че ме попитаха ,дали не искам да си купя нещо,от тях,но им казах,че съм с мотор и немога.Като разбраха,че съм с мотор,ме попитаха БМВ,не викам,ЯМАХА,учудено ме изгледаха.Просто повечето мототуристи там,са със БМВ.Разказах им за всичките си пътувания и маршрути набързо,щото нямаше излизане иначе.Забравиха ,за клиенти,за килими.Изпих,още един чай,и по жежо по здраво се изпратихме.
Тунинг характерен ,за жегите.

един,от традиционните мостове.

Остров със забавления.

Около реката беше много зелено.Подредени стилно паркове,каменни алеи,въобше красота.
Гугутки,те.

Всички,много обичат зеленината,щото е кът.По голямата,част от свободното си време прекарват във парковете.като ги гледа човек,ще си помисли,че не се хранят в домовете си,а в парка,на пикник.Особенно вечер,неможеш да си намериш място на поляната.




и със китари

контраста,между религиозни,и не,жени.

видяха ме

и тук

Малко,се опасявах,да снимам жени,но се престраших.Трябваше,да им обърна подходящо внимание,поне...







красота

семейство кюрди

от моста



контраст







тези мостове,така са проектирани,че с многото си отвори,създават движение на въздуха,което до някаква степен охлажда.

Жегата,бе станала,много голяма и тръгнах да се прибирам ,към хотела.Докато си вървях,две момчета ,ме заговориха(всеки,който назнайва малко език,идва да си говорим).Говорихме основно за компютри ,телефони и футбол.разбрах,че любимият им играч,е Роналдо и отбор Реал.Поиска да ми види телефона НТС.Искал,много да има АЙФОН,но понеже е американска компания,и се внася контрабандно струвал 1200$.Попитах,го ,ами Кока Кола,също е американска,но е основната напитка тук.Много се позамисли,защо е така.Разделихме се по пътя.Дочух,глас на голям мотор ,и се обърнах,към улицата.Беше Клиданор,аржентинеца с Дукати Мултистрада,който беше отседнал при Хосеин от Урмия.Много бързо мина,и неможах да му се обадя.Познах,го от снимките,които видях в Урмия.Помислих,че е в някой друг хотел,и се прибрах,разглобен.
Докато съм спал,станало 18.00.Ставам и ,айде пак юруш из града.Беше рано ,още за срещата с Амир,и реших да разгледам площада вечер.







атмосверата,беше ,вече съвсем различна.



Стана време ,за срещата.Амир,бе там,кадето се разбрахме.Тръгнахме,за мястото,което се оказа,доста близо,до моя хотел.По пътя,ми разказваше историята на града,попита ме ходил ли,си тук и тук,казах не.А той,клатеше глава,неодобрително.Нищо утре,каза,но аз му казах,че утре сутрин тръгвам за Шираз,и не става.Другият път,му казах без капка съмнение,но той не ми повярва.(обещал,съм си,на Васко ,също,пак да отидем)Качихме се ,на градски автобус.Чисто,нов модерен,автобус със климатик,и всички екстри.Амир,с гордост се похвали,че е иранско производство.Навлязохме пеша,през едни тесни улички в някакъв тих квартал.Стигнахме красив дървен портал,и хоп в една зала за обучение на ДЕРВИШИ,да точно.
Незнам,кой знае,и кой не,затова накратко.
Дервишите,както повечето ,знаем,са танцьори(най вече),но повечето им танци са със предмет,и без изключение оръжие.Те самите ,се имат по скоро за бойци и духовно възвишени,отколкото за танцьори.Аз,видях само танци,но като им гледах упражненияята и загрявката преди същинската част,бая мускули и умения имат(има неща,които не се показват,явно).Дори ,който е виждал,как се въртят(най известния им танц,и най атрактивния),това е с оръжие.Въжета ,в който край има желязно топче,със различна повърхност.
Амир,беше говорил,преди това с брат си,но той от своя страна,не беше споделил с учителя,и се получи малка суматоха.Все пак ме пуснаха,запознах се със всички поотделно,накрая с учителя.Възрастен мъж(65г.),със страховит,на пръв поглед вид.Всички,имаха каменни физоономии,макар да им личеше,че се радват да съм там.
Учителя,ме попита,откаде(Амир превежда),от България казвам.Голяма усмивка на устата,каза,че се е борил с най големите български борци,и много добре познава българската школа,най добрата в Европа според него.Де да знеше сега,как е.
всичко,изглеждаше ,толкова мистично,чак настръхвах,като си помисля.А взалата освен тях, Амир и аз,нямаше друг.Едното момче,най добър сред всички,не само в Есфахан,беше брат на Амир.Впоследствие ,като излязохме от залата,аз видимо много развълнуван,Амир с гордост ми каза,че и той е тренирал там,но контузия,го е накарала да спре.
Имам,много хубав 20м.клип,но нещо при прехвърлянето,от картата(ах тези китайски боклуци) във компа,и се развали.Сега съм ,го дал на специалист да го поправи,ако може,и при първа възможност,ще го пусна.Уникално е!!!
Цялата програма ,се състоеше в:
15 мин. загрявка,слизане във дупката(сцената),и под съпровод на тъпан и песен,от страна на учителя,който е седнал,на висок постамент,гол до кръста,танцуват и показват уменията си.Като задължително има един дервиш,в средата,който води другите.Трудно,ми е да го опиша,дано клипа стане.
На няколко пъти,чух "Булгаристан" в песента на учителя,после от възбудата забравих да попитам Амир,но по всичко личеше,че представлението е в моя чест.
Песента,мисля,бе импровизация под отчетливите ритми на тъпана.Беше,цял ритуал.Който,сгрешеше,получаваше,хвърлена кърпа,от учителя и излизаше извън дупката,да тренира,а на негово място влизаше друг.Загрявката



шампиона,брат на Амир

тези бухалки(8кг.едната),не бяха сред най тежките,стигаха до 19кг.



тука се надъхват

горе в ляво,учителя.не е бил ,чак гол.

сега,можете,да обърнете внимание,на тениската на шампиона,за която ви разказвах за името на града.



толков са бързи,че апарата със двоен стабилизатор,едва ги хващаше

имах чувството,чеможеха,така да се въртят,по 20,30 мин,без да спират,и не им се завиваше свят.Имаха една отработена стъпка накрая,която ги заковаваше на място.



но,шампиона видимо,беше най добър.

това е друго оръжие.тежи бая и е от месинг.Въртят го,като лека тояга.

Без,да ги карам се наредиха,и ме поканиха да ги снимам.

залата



на снимките,са великите дервиши на Есфахан

това е кост ,от риба Меч,и е ,част оръжията с които танцуват.Обясниха ми,че с костта ,боравят само най смелите,и само на "състезания",но не всички.Тази кост е на над 300год.,и вече не се използва,изтекла и гаранцията.

Поклоних се пред всички,стиснах им ръцете за довиждане.Във този момент се почувствах богопомазан,колкото и гръмко да звучи.
Попитах Амир,дали да не оставя,някакви пари,той ми отвърна,че ще се обидят,и по добре на него,той ,щял да им ги даде.
Тръгнах си ,от най невероятното ,място в Есфахан.Попитах Амир,дали води,често туристи тук.Не,искам,но ги е страх,дори мислех,че и ти няма да дойдеш,отговори ми той.изпрати ме до хотела,попитах ,колко.30$,стигат,10$ за мен,останалите,ще взема сладкиши на момчетата(като няма бира).Дадох,му колкото поиска(това ,бе нищо за такова изживяване),но го помолих наистина да почерпи момчетата от мое име.Обеща,но знам ли.
Прибрах се,беше 23.30. Едни американци,с които бях се запознал преди,правиха,скандал за цената на стаята,а всъщност цената,бе изписана,зад рецепцията.И,им обясняваха,че не са разбрали,те пак(изроди).Незнам,дали по рано писах,но в Иран има едно, не много странно разделение на парите.Всичко е в риали.Пример:
100 000 риала,са-10 000 тумана.Подобно,като при нас,1000лв-1 бон.Иранците,използват думата ТУМАН,за по лесно.И наще американци,не разбрали,че трябваше ,аз да им разаснявам,щото парсите,немогат.Оставих,ги кротко,да се оправят,и се прибрах в стаята,баня и сън.
Охх,почти два дни,не бях,на мотора и много ми липсваше.Исках да дойде утре и да тръгна.За пръв път не бях се качвал,на мотора повече от 40ч.Като,си сам ,чувстваш една особенна връзка с мотора,като приятел,едва ли не.
Станах ,обичайно рано,и си стегнах багажа.Отврям вратата,и кво да гледам.Бележка на пода.(мислех,че я имам снимана,но греша).карам,го по памет.
Здравей,казвам се Клиданор и съм от Полша,правя околосветско пътешествие със мотор,видях ти вчера мотора на паркинга,и оставих бележка на рецепцията,явно не са ти я дали,затова ти оставих тази под вратата.Аз съм отседнал,във 8ма стая,обади се.
Бях,изненадан,толкова дълго време го дебна ,тоя пич.Но беше,още много рано,и не исках да го будя,защото,явно се беше прибрал,много след мен,щом не го усетих.
На излизане,един нов на рецепцията ,вика-Сър,Сър,юу хев меседж.Усмихнах,се прочетох я,беше от Клиданор.Незнам,дали по рано писах,че Клинадор еАржентинец,но със полски паспорт,и регистрацията на мотора е полска.
Пича,ми вика отдавна е тук,но ми казоха,че не са ви виждали,за което много се извинявам.Какво,да го правиш,казах ,няма проблем и да ми даде ключа за паркинга.Отидох ,за мотора,паркинга се намира непосредствено,зад хотела,но трябва да обиколиш пеша,към 200м.Влизам,и до моя,едно лачено(УАУ) Дукати Мултистрада,по направен(пътешественически)мотор,не съм виждал.Толкова подреден(ужас),пълното оборудване на Туратекс.Оборудването,му беше сигурно,колкото струва мотора.В което ,впоследствие се убедих лично.Страхотно изглеждащ мотоциклет,впредвид,че съм предубеден,за тежките" ЕНДУРА"
Така,ме беше затворил,че едва си изкарах мотора.Закарах мотора,пред хотела,натоврих го и ,бях готов ,да тръгна.Как да го събудя,едва 7,30 е.Няма,будя,го,че път ме чака.Чукам ,на 8ма стая,нищо,пак чукам,по настоятелно,чувам мърдане.Разгеле събуди се,отвори,и с едно око ме погледна.
Изглеждаше,утрепан.показох,му неговата бележка,усмихна се и,каза даааа.
Съжалявам,че те събуждам,но ще тръгвам,и не мога да те изчакам.
-Но,но проблем.
Викам,ставай,да пием кафе,той немога сега,изчакай малко.Обясних,му,че немога да чакам.На крак,му разказах,от каде го познавам,напуши го на голям смях,видях неодобрителна нотка за Хосеин.Обясних,му какъв ,ми е маршрута,и ако иска заедно,но той,ми обясни,че днес,ще ходи на някакво специално място в постинята,което са му казали страхотни местни хора.Казах,му ,че тръгвам и да се наспи,да се наслаждава на пътуването и успех.Благодари ,ми и ми пожела същото и скорощна среща.Щеше,след 1200км.

[tef4o]

От: До ИРАН 2012

Хъ .... спря ми тока направо ...
Имам поне 100 въпроса, но май ще почакам да ми се поуталожат впечатленията от разказа

[suzuki team]

От: До ИРАН 2012

Митко,каквото щеш да разправяш ама се справяш просто прекрасно!Дано да е рекъл Господ догодина някъде по надалече да ни се пресекат трасетата!